Литроспекция 2021
И така, още веднъж се завъртяхме около слънцето. В усещащото се като десетилетие време от началото на 2021 г. преживяхме едни добри кой-ги-брои-на-тоя-етап Ковид вълни, необоримо количество доказателства, че като вид имаме точно нула шанс да преживеем зомби апокалипсис, изненадващо малко новини за пожарите в Амазонската джунгла, много на брой избори в България и почти държавен преврат в САЩ, но на фона на всичко това – всъщност една умерено посредствена година откъм книгоиздаване. Разбира се, това не значи, че екипът на ShadowDance не се скъса от четене. Макар и с малко закъснение, сме на линия да споделим литературните си преживявания с вас. Добре дошли в Литроспекция 2021!
1. Какво беше най-интересното нещо за вас?
Нямам много наблюдения върху книгите, издадени през 2021 г., затова ще отбележа нещо, което открих наскоро – колко много автори имат профили в Patreon. И то не само слабо известни имена, а и сравнително големи като Н. К. Джемисин и Марк Лорънс. Издава се огромно количество книги (на английски език, в България сме леко назад), но авторите все още не печелят кой знае колко и затова често се налага да търсят и алтернативни източници на приходи. Другият вариант е да пишат със скоростта на Сандерсън, но това не се удава всекиму. Интересно ми е дали ще устои традиционният издателски модел или ще бъде заместен с нещо друго, което да е повече в крак с новото време.
2. Кои книги прочетохте?
Според на статистиките на Goodreads, тази година съм прочел най-голям брой страници, откакто се регистрирах на сайта през 2012 г. Годината обаче беше успешна от гледна точка не само на количеството, но и на качеството. Изгълтах на един дъх Пиранези на Сузана Кларк. Преборих се с огромната тухла Ash: A Secret History на Мери Джентъл – прекрасна смесица от алтернативна история, фентъзи и фантастика с наистина запомняща се главна героиня. Завърших годината с първите две книги от Parasol Protectorate на Гейл Каригър (автор, когото чак сега откривам, че сме ревюирали навремето) – остроумно стиймпънк приключение с вампири и върколаци, което обръща с главата надолу много клишета и навява мисли от рода на “какво би станало ако Оскар Уайлд пишеше фентъзи”.
Но откритието на годината безспорно беше Мишел Уест и нейната монументална поредица Essalieyan. Няколко ласкави коментара в reddit и фактът, че Kindle изданието на първата част се продаваше (и все още се продава) за 3 долара в Аmazon, бяха достатъчни, за да се спусна в тази заешка дупка, от която още не съм излязъл (в момента чета 14-ия от общо 16-те тома). Поредицата е от онзи тип, “само за ценители” – в сравнение с нея и книги като трети том на Придворният убиец са трилъри с бързо развиващо се действие. Бавното и методично развитие на героите е в центъра на всичко – търпеливите читатели биват богато възнаградени, стига, разбира се, персонажите да са им по вкуса.
Прочетох Leviathan Falls, последния том на The Expanse – допадна ми, особено като за финал, но като цяло мисля, че поредицата можеше и да е по-кратичка. Четох за сефте Марта Уелс, но не нашумелия Murderbot, a The Cloud Roads – една от редките фентъзи книги, които са изцяло от гледната точка на представител на нечовешки вид. Крилатите създания раксура са представени наистина завладяващо и смятам с удоволствие да прочета и следващите части от поредицата.
3. Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Исках да прочета повече фантастика и класики, но в крайна сметка се оказа, че четох предимно фентъзи и книги на историческа тематика. Успях все пак да се преборя с Моби Дик (и да се удивя колко много инфодъмпинг има в този роман). Имах желание да приключа и трилогията Първият закон, но още в първите страници на трета част се отказах. Хората много обичат Глокта, а на мен ми се струваше все по-досаден, докато в един момент престанах да го търпя въобще, а покрай него и почти всички други герои.
Положих героични усилия да препрочета последния том на Колелото на времето, но стилът на Сандерсън ме отказа рано-рано. Какви ли не бози съм чел, но по някаква причина имам все по-малка търпимост към недодяланото писане, особено като става дума за диалози. Пробвах неколкократно да прочета и The Way of Kings, но не успях да стигна и до средата, там положението е още по-трагично, защото и персонажите ми се искаше да умрат след страшни мъчения, вместо да им симпатизирам.
4. Какви са стремежите ви за новата година?
Да препрочета Сага за Воркосиган – някои от частите съм чел многократно, други само веднъж и то с доста съмнителни преводи. Вече за няколко дни успях да приключа с Игрите на Вор, да видим дали няма да се отплесна, защото има толкова много други заглавия, които ме примамват. Но Бюджолд винаги ще си остане сред любимите ми автори – нейният изчистен, но в никакъв случай не и недодялан, стил, остава за мен пример как може човек да достигне до възможно най-широк кръг читатели, без същевременно да издевателства над английския език.
5. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2022?
Нов роман на Гай Гавриел Кай – All the Seas of the World. Кейт Елиът пък ще се отчете не с една, а с две книги – повестта Servant Mage и романа Furious Heaven, продължение на любимата ми книга от 2020 г., Unconquerable Sun. Nona the Ninth на Тамзин Мюър. Ruby Fever на Илона Андрюс, шестата част на Hidden Legacy.
1. Какво беше най-интересното нещо за вас?
Колко, честно казано, слаба откъм фентъзи и фантастика беше 2021 г. И да, това е изцяло субективно мнение, защото естествено не съм прочел всичко, излязло през годината. От друга страна, прочетох ВСИЧКИ книги, номинирани за основните награди, и честно казано малко от тях представляваха нещо особено добро. Дори Network Effect на Марта Уелс, която спечели Хюго и Небюла, не беше най-добрата история в Murderbot вселената. Междувременно, нуждата на тези организации (и в случая с Хюго – общество от фенове) да компенсират за безумния сексизъм на горе-долу цялата история на жанра до последните няколко години, доведе до някои откровено слаби номинации като невъобразимо тъпата Black Sun на Ребека Роунхорс (автор, който има доста други проблеми извън слабото писане, защото си присвоява идентичности и традиции, които не ѝ принадлежат) и силно посредствената The City We Became на Н.К. Джемисин, която явно още дълго време ще номинираме по навик.
Но след толкова дълго време в едната крайност, махалото трябва да отиде в другата за малко, преди да намери баланса, който съм убеден, че предстои. Междувременно, това, че наградите за литература трябва да се третират с галон сол, не е някаква новост.
2. Кои книги прочетохте?
2021 г. беше доста еклектична. Прочетох доста класики, които бях пропуснал по една или друга причина, огромно количество нови книги (както заради работата ми в книжарница, така и защото имам перманентно FOMO, щом опре до нови заглавия). Крайната бройка беше 122 книги и личният ми топ 5 включваше трагичен мемоар, LGBTQ YA роман на имиграционна тематика, хорър-ода за слашъра, транс-пънк история за майчинство и бясно феминистична YA фантастика с гигантски роботи. Разнообразието е разнообразно, но се надявам този топ 5 да включва повече фентъзи и фантастика в края на 2022 г.
3. Какво искахте да прочетете, но не можахте?
The Expanse. Преди година-две прочетох първите две книги и ми допаднаха много, но нещо се отнесох и така и не продължих. Миналия август осъзнах, че финалът идва през ноември и си дадох задачата да прочета цялата поредица, преди да излезе. Е, докарах ги до края на шеста книга и прегорях. Което няма никакво отношение към писането на Тай Франк и Даниел Ейбрахам, просто аз не съм добър в четенето на един и същи автор в продължение на повече от 3-4 книги. Но финалната трилогия в поредицата е приоритет за тази година.
4. Какви са стремежите ви за новата година?
За пръв път си поставям цели, които не са просто бройка. Твърдо съм решен да препрочета целия Малазан и най-накрая да го завърша (навремето го изоставих след осма книга). Същото важи за Тъмната кула, където пак ми остават две книги до края. Искам най-сетне да зачета Алистър Рейнолдс и книгите му в Revelation Space вселената, а трагикомедията на Амазон ме вдъхнови и да зачета наново Колелото на времето, но там имам за цел само да го преполовя до края на годината. Все пак една цяла фентъзи тухлология ми е достатъчна…
5. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2022?
Доста повече неща, отколкото очаквах миналата! На първо място, третата книга в Locked Tomb поредицата на Тамзин Мюър – Nona the Ninth. Също така The Last Hero – финалът на The First Sister Trilogy на Линден Люиз. My Heart Is a Chainsaw на Стивън Греъм Джоунс също ще получи продължение през август, което не се съмнявам, че за трета поредна година ще го сложи в моя топ 5. И разбира се, финалът на втората епоха на Мъглороден излиза през ноември. А както знаем, Брандън Сандерсън е толкова добър във финалите, колкото е слаб в средните части, така че определено го чакам със сериозно нетърпение.
1. Какво беше най-интересното нещо за вас?
Че 2021 г. успя да се окаже по-скапана от 2020 г.
Brexit най-сетне се задейства с пълна сила и направи пазаруването на книги и комикси на английски език… интересно. И ако при книгите Kindle в повечето случаи е опция, то по отношение на комиксите нещата станаха значително по-трудни и скъпи. Като се добавят и глобалната криза с доставките и безумните цени за превоз на стоки…
2. Кои книги прочетохте?
За втора поредна година тотална доминация имаха комиксите и графичните романи. Този път обаче поразнообразих супергеройските истории с малко европейски заглавия и като цяло останах много доволен. Ако харесвате класическата и оптимистична фантастика от 60-те и 70-те, е много вероятно поредицата за Valerian да ви допадне. Ако търсите откачени идеи и страхотен арт, обезателно хвърлете едно око на The Incal на Alejandro Jodorowsky и Mœbius. Най-приятната изненада обаче бяха The Ogre Gods на Hubert Boulard и Bertrand Gatignol, които някак успяват да съчетаят в себе си приказките на братя Грим и Игра на тронове. От американските заглавия си струва да спомена The Last God: Book I of the Fellspyre Chronicles на Phillip Kennedy Johnson, графичен роман с много качествено светостроене и спиращи дъха илюстрации.
Иначе успях да завърша The Faithful and the Fallen на John Gwynne, изгълтах каквото излезе от Ilona Andrews и Patricia Briggs, минах през няколко градски фентъзита, които бяха по-скоро средняшки и приключих годината с прекрасната Котаракът, който спасяваше книги на Сосуке Нацукава, от коята би се получил чуден филм на студио Ghibli.
Като най-голямо свое разочарование мога да посоча Ballistic Kiss и King Bullet на Richard Kadrey, последните две книги от Sandman Slim поредицата. Незадоволителен край и странни решения, които ме накараха да си променя рейтинга от „любима поредица“ на „добре, че свърши“.
3. Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Годината беше твърде странна и смазваща, така че нямах конкретни планове, съответно трудно мога да посоча нещо, което непременно съм искал, но не съм успял да прочета. Може би The Iron Tower: A Mithgar Tale на Dennis L. McKiernan, която oстана една от малкото книги в „започнах, но зарязах“ купчината ми. Или съм надраснал този тип фентъзи, или просто беше лош момент, но след 50-ина страници се отказах.
4. Какви са стремежите ви за новата година?
Същите като през изминалата година – да обърна везните и да чета повече стандартни книги. Предвид купчината омнибуси, които пристигнаха в края на годината, няма да е лесна задачка.
5. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2022?
Честно казано нищо. Дано да е по-добра от предишната и да ме изненада приятно с някое четиво.
1. Какво беше най-интересното нещо за вас?
Това беше годината, в която осъзнах, че К. Дж. Чери е един от авторите, повлияли най-много на по-младите автори във фантастичния жанр. Два от романите, носители на Хюго през последните години (Правдата на Торен и Спомен, наречен империя), са отявлено вдъхновени от нейните творби (най-вече поредицата Foreigner), а Ан Леки и Аркади Мартин далеч не са единствените успешни автори, които я посочват за основно влияние върху творчеството им в интервютата си. Което от една страна ме радва, но от друга ме кара да съм още по-недоволен, че тя бе издадена по такъв безобразен начин у нас.
2. Кои книги прочетохте?
С доста зор успях да докарам броя прочетени книги през годината до 40 и така да си изпълня целта в Goodreads. След доста отлагане най-накрая подхванах поредицата Crown of Stars на Кейт Елиът и прочетох първите два тома от нея. Както и очаквах, тя се оказа изключително качествена. Освен сериозните чисто литературни достойнства на поредицата за положителните ми впечатления значително допринесе и фактът, че Елиът демонстрира сериозни познания за ранното средновековие, без механично да пренася всичко от него във фентъзи сетинга си. The Dragon Waiting на Джон М. Форд пък се оказа прекрасна алтернативна история с фентъзи елементи, изпълнена с елегантни алюзии към литературни класики.
При научната фантастика тази година почти изцяло пренебрегнах романите от миналия век, като единствените изключения бяха When Gravity Fails на Джордж Алек Ефинджър (великолепен представител на киберпънк жанра) и леко разочароващия Schismatrix на Брус Стърлинг.
От по-актуалните творби, които прочетох, най-качествената беше Пиранези на Сузана Кларк. Това, че не взе нито една жанрова награда, си е откровено безобразие. Друго качествено и оригинално фентъзи, което прочетох, бе Trouble the Saints на Алая Дон Джонсън, развиващ се през 1941 г. в Ню Йорк роман със сериозни ноар елементи, прекрасна проза и сериозна тематична дълбочина. Sidewinders, вторият том от поредицата The Fire Sacraments на Робърт Редик, също беше на високо ниво, макар и основният сюжетен обрат да ми се видя доста изсмукан от пръстите. Прочетох и A Desolation Called Peace на Аркади Мартин, продължението на Спомен, наречен империя, което се оказа много различно от първия том в поредицата и поне за мен не бе толкова успешно като него. Завърших годината с Artifact Space на Майлс Камерън, първата ми чиста военна фантастика от доста време насам, която бе много увлекателна и с добре развити герои, но на моменти подобието на порядките на гигантския космическия кораб 600 години в бъдещето с тези на съвременен самолетоносач ми се видя прекалено.
3. Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Исках да прочета няколко от огромния списък с романи на К. Дж. Чери, които съм си набелязал, но единствено успях да направя това с Fortress of Eagles, втория том от фентъзи поредицата ѝ Fortress. Не успях и да завърша препрочитането на Cyteen, но и от това, което досега препрочетох, си затвърдих мнението, че той е един от най-големите шедьоври на научнофантастичния жанр и безумно орязаното му издание в България е престъпление срещу литературата.
Въпреки че много харесах Gideon The Ninth, така и цяла година не намерих време да прочета продължението му. Както вървят нещата, ще прочета втория и третия том на поредицата непосредствено един след друг, което може и да се окаже плюс.
Прочетох и доста по-малко повести, отколкото ми се искаше.
4. Какви са стремежите ви за новата година?
Освен споменатите в предишната точка неща, с които не смогнах през 2021 г., искам да разнообразя в по-голяма степен жанровото си четенето. През миналата година, освен един роман на Джон льо Каре, един хорър сборник и един криминален роман, цялата прочетена от мен художествена литература беше фантастика и фентъзи.
5. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2022?
Nona The Ninth на Тамзин Мюър и повестта Spear на Никола Грифит.
1. Какво беше най-интересното нещо за вас?
2021-ва беше четвъртата година, в която следя колко книги съм прочел (посредством популярния сайт goodreads.com), и се оказа тази с най-много прочетени заглавия – 17. Знам, че това не е много, но за бавно четящ човек като мен може би не е лошо, а и се явява личен рекорд. Доволен съм и че доказах на себе си, че мога да прочета в сравнително кратък срок книга, която не е личен избор и не ме е грабнала особено – Прекрасният нов свят на Олдъс Хъксли.
Както обикновено наблягах на (жанрови) класики и реално не съм чел по-съвременни книги.
2. Кои книги прочетохте?
Книгите за 2021-ва до голяма степен бяха предварително заложени. Първо през декември 2020-а прочетох Хари Потър и философският камък, а през миналата годината довърших поредицата. Дори и за читател на 30+ годишна възраст тя се оказа интересна и забавна, макар и несъмнено по различен начин, отколкото би била за един тийнейджър. Така например Хари далеч не ми беше най-симпатичният персонаж и откровено ме дразнеше с някои свои действия, Дъмбълдор беше в ролята на скучния Супермен, който решава всички проблеми, а Снейп ми бе най-интересният герой далеч преди седмата книга.
Второ, след като прочетох първите шест книги за любимите стражници на Пратчет, ми стана интересно, че светът и героите в него търпят развитие отвъд случващото се в книгите за тях. Разбира се, причината за това е, че поредицата е част от по-голямата поредица за Светът на диска. Затова, отново през 2020 г., реших да прочета книгите от поредицата в ред на излизането им, което до голяма степен е и хронологичният ред на събитията. Така през 2021 г. прочетох Еманципирана магия, Морт и Магизточник. Интересно е да наблюдаваш развитието на книгите в една толкова дълга поредица. Интересно е и как различните поредици носят различен стил и тон и едновременно с това неподправените чувство за хумор и сатира на Пратчет.
Довърших още трилогията за Остриетата на кардинала на Пиер Певел. За съжаление, втората и третата книга ставаха като че ли прогресивно по-слаби, най-вече защото се опитваха да бъдат повече от това, което реално бяха.
Изцяло прочетох нашия собствен първи книжен брой, Киберпънк. Ще отлича статията за трансхуманизма и постхуманизма на Moridin и разказа Пантера на Couatl. Колкото и нескромно да звучи, имаше много интересни неща в този брой и още веднъж съжалих, че не можах да допринеса с нищо за него. Друг наш колега, Tsu, пък издаде първия си роман, Да спасиш сън, който беше доста приятно приключенско четиво за юноши.
Прочетох и още две фантастични класики: Хобит на Толкин и споменатия вече Прекрасният нов свят на Хъксли. Първата определено е по-детска и не ми беше толкова интересна в сравнение с Хари Потър, например. За втората пък ми се струва, че можеше да е много по-кратка и пак да успее да предаде идеите си. Въпреки това диалогът между дивака и вселенския контрольор в края на книгата беше наистина интересен и провокиращ размисъл.
Накрая ще спомена и единствената нефантастична художествена литература, която прочетох тази година: Нощ в Лисабон на Ерих Мария Ремарк. Въпреки че я споменавам накрая, категорично мога да кажа, че бе най-въздействащата от всичко прочетено – точно както бяха и На западния фронт нищо ново, Обратният път и Врагът през 2019-а. Всяка от тези книги е невероятна, прочетете ги!
3. Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Разбира се, искаше ми се да напредна повече с книгите от Света на диска и да прочета повече като цяло. По принцип не си правя планове какво ще чета и избирам следващо заглавие в момента, в който приключа нещо. Затова и непрочетените разочарования не носят конкретни имена.
4. Какви са стремежите ви за новата година?
Разбира се, ще продължа със Света на диска на Пратчет. Имайки предвид че чета основно фентъзи през последните няколко години, ми се иска да почета фантастика и нефантастични книги. Също така искам да обърна повече внимание на съвременни книги (като цяло чета по-стари класики), а така също и на български автори.
5. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2022?
Ветровете на зимата, разбира се! Тук нещата не са се променили много от 2015-а насам, когато прочетох излязлото дотук от поредицата. Да, знам, на моменти съм непоправим оптимист и мечтател…
1. Какво беше най-интересното нещо за вас?
Безспорно най-интересното събитие през 2021 г. беше Годината на Лем. Винаги радва, когато заслужил автор получи признателност в такъв мащаб, а и книгите, които излязоха по повода, никак не са лоши. Свят на ръба е подарък не само за почитателите на Лем, но и за човечеството като цяло. Книга с много качествени впечатления и история, която трябва да се има предвид! Дневник, намерен във вана пък е някаква шизофренна смесица между Кафка и Стругацки. Трескавите лутания в лабиринта на бюрократичното (но и житейското) здание са ни представени с висока ирония, но и с мрачна дълбочина.
2. Кои книги прочетохте?
Както се вижда от гореспоменатите, кривнах от мисията си да изчета всички класики в жанра. През изминалата година четох каквото ми попаднеше, съобразено с препоръки от колегите. Домът на червея беше доста камерна и мрачна история на ранния Мартин. Несъмнено именно на тази незрялост дължим горните характеристики, но това не пречи да ни очарова и днес. Ето човека! на ранния Муркок – нещо различно от историите за The Eternal Champion и алтер еготата му. Бунтарски и критичен прочит на християнството. И на него можем да припишем известна незрялост, интелектуалните му стойности седят по-ниско от литературните. Меч в бурята на Гемел, от тетралогията за Риганте, която, за жалост, едва ли ще срещне пълната си реализация на български. В Тъмните сили на Толкин имаше някои интересни, но и някои наивни и банални наблюдения относно етиката в света на Толкин. Като цяло е добре оформена книга, с предимно колекционерска стойност. Преживях Погубеният свят на Суетърлич, който, уви, не звучеше така притегателно на български, както в ревюто ни. И отново в нишата на сай-фай трилъра, преминах през Аномалията на Ерве Льо Телие и за щастие не останах раздвоен. Книгата си струва и формата на самата аномалия е сякаш без усилие преведена в литература.
3. Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Хаха! Библиотеката на срама все още расте с темпове, по-големи от тези, с които намалява. Болезнено ще е да изброявам, а и контрапродуктивно. Кой би чел? (pun intended)
4. Какви са стремежите ви за новата година?
Да чета каквото имам повече от онова, което предстои да имам.
5. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2022?
Преиздадената Малазанска книга на мъртвите. Навремето така и не успях да си попълня колекцията, а цените на старите книги бяха просто абсурдни. Ала недолюбвам кориците на новите издания. Не толкова като оформление, колкото като подбор на изображения. Ясно е че от Бард се стремят към осъвременяване, но според мен кориците загубиха внушителност. Но всъщност най-нетърпеливо чакам при мен да пристигне последният от френските комикси по Елрик.
1. Какво беше най-интересното нещо за вас?
Честно казано годината не донесе нищо шокиращо в литературно отношение, но затова пък положих много усилия да се върна към навиците си. Успях да прочета 20 книги – почти двойно повече, отколкото през кошмарната 2020-а, така че съм доволен. Заложих основно на изчитане на поредиците, които вече съм започнал, както и на нови поредици на вече познати автори.
2. Кои книги прочетохте?
Най-после прочетох втора и трета книга от трилогията на Катрин Ардън за Мечока и Славея, довърших четирилогията Гениалната приятелка на Елена Феранте, прочетох финалната четвърта част на поредицата за Виан Роше на Джоан Харис. Четох два тома с разкази на Здравка Евтимова, които харесах много.
Но най-голямото ми удоволствие за годината беше това, че най-после започнах поредицата Стъкленият трон на Сара Дж. Маас. От 2018-а ѝ се каня! Минах първите пет книги – четири от основната поредица плюс предисторията. Те ми донесоха изключително голямо удоволствие и за пореден път се убедих как в библиотеката ми има съкровища, които години наред седят кротко на рафтовете и ме чакат да се обърна към тях. Очаквах историята да е много по-тийнейджърска и всичко да се върти около любовните отношения на главната героиня. Вместо това получих мащабен фентъзи епос с грандиозна история и светостроене. И нов любим фентъзи дракон!
3. Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Ужасно много неща… Исках да подхвана по-усилено много класически и съвременни фентъзита, но едно по едно трябваше да се откажа от всичко, за да довърша нещата, които вече съм започнал. Но нищо, другата година.
4. Какви са стремежите ви за новата година?
Да довърша Стъкленият трон и да мина поне още две фентъзи трилогии! Например по някоя трилогия на Джей Кристоф, Марк Лорънс или С. А. Чакраборти! Общо взето искам да довършвам нещата, както правих тази година, вместо само да почвам нови и нови.
5. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2022?
Честно казано няма конкретна предстояща литературна творба, която да очаквам. Но имам страшно много трупани през годините неща, които искам да прочета в следващите дванадесет месеца. И междувременно ще си купя поне няколко нови книги… които ще чакат и те за след няколко години!
1. Какво беше най-интересното нещо за вас?
Липсата на фокус. Пандемията определено ми унищожи фокуса и романите не вървяха като цяло. Голяма част от четенето ми беше фрагментирано и прекарано ту с комикси онлайн, ту с кратки разкази.
Не чета много от това, което тепърва излиза, та нямам нещо умно за казване по повод тенденции в жанра тази година – Роланд е единственият с по-обстоен поглед над нещата. Аз лично се опитвам да разнообразя писателите и типа литература, които чета. Това много допринесе за една много по-интересна читателска година, макар че четенето като цяло беше мъка.
2. Кои книги прочетохте?
Имам много ниска бройка прочетени книги – едва двадесет и нещо. От тях със сигурност бих препоръчал Mexican Gothic (Silvia Moreno Garcia), The Only Good Indians (Stephen Graham Jones), House of Wounds (Georgina Bruce) и The Ambiguity Machines (Vandana Singh). Два романа и два сборника. Това ще са книгите, с които ще помня 2021 година. Всяка от тях е невероятен пример в жанра си – готика, хорър и научна фантастика.
Но, искам и да препоръчам няколко фантастични разказа, които мен ме заплениха искрено: The Plague Puller (Manish Melwani), tragedy of the sugarcane ghost (Desirée Winns), What Floats in a Flotsam River (Osahon Ize-Iyamu).
3. Какво искахте да прочетете, но не можахте?
Имам няколко провала със заглавия в списъка за четене, до които така и не стигнах. Най-големият ми беше Memory Theatre на Karin Tidbeck – забавен факт, бях ранен читател на една от първите версии на романа. Нямам търпение да го видя във финалната му форма.
Също така исках да прочета сборника с разкази Her Body & Other Parties на Carmen Maria Machado, мемоарът на Еlvira; Yours, Cruelly, и спечелилия наградата за хорър на Goodreads The Final Girls Support Group на Grady Hendrix.
4. Какви са стремежите ви за новата година?
Повече четене на неща във всякакви медии. Повече хорър. Много повече кратки разкази, особено от текущата вълна на африкански писатели, които вкарват много свежест в жанровото пространство. Последните години положението е леко застояло откъм идеи и изпълнение, така че определено ще търся нови хоризонти отвъд англосаксонската традиция.
5. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2022?
Целенасочено не следя какво ще излиза, защото искам всичко да е изненада, а и не мога да се ангажирам емоционално с това да чакам. Пандемията обезсмисли такива неща като време, но все пак има няколко книги, които очаквам.
Първите две са на писателката C. S. E Cooney, която за жалост не е преведена на български, а според мен трябва да бъде. Сборникът ѝ The Bone Swans се чете така, както се отхапва от сладка ябълка, опиянена от блясъка на деня. Чувствена и завземаща проза. През 2022 г. ще излязат романът ѝ Saint Death’s Daughter и цикълът с повести Dark Breakers. Очаквам да са също толкова приказни.
Другата книга, която очаквам, е на певицата актриса Janelle Monáe, която се оказва и писател между другото. Тя ще издаде сборник с разкази, озаглавен The Memory Librarian: And Other Stories From Dirty Computer, който концептуално е обвързан с последния ѝ албум, Dirty Computer.
