Левиатан се пробужда

От доста време не ми беше попадала качествена спейс-опера, която да ме грабне от първата страница и да ме накара да прелиствам трескаво, докато не стигна до края. Е, благодарение на Бард, това вече е поправено. Левиатан се пробужда е една от най-приятните фантастики, които съм чел през последните две-три години, и съм напълно съгласен със западната преса, че може да се приеме като възраждане на жанра на спейс-операта. Джеймс С. А. Кори (псевдоним, зад който се крият Даниел Ейбрахам и Тай Франк) се е справил чудесно с написването на книга, която успява да съчетае усещането за фантастиката от златните години на жанра и същевременно да не звучи архаично. Бард и Юлиан Стойнов също заслужават поздравления за добрата работа по оформлението и превода на книгата. Остава само да се надявам, че няма да се бавят много и с Войната на Калибан.

Историята започва тривиално – Джим Холдън е военен ветеран, преквалифицирал се на офицер на цивилен кораб. При рутинна мисия по влачене на лед между пръстените на Сатурн и станциите на Пояса, екипажът на влекача отговаря на сигнал за помощ и попада на изоставения кораб „Скопули“. Оказва се, че на борда му има нещо, за което неизвестни сили са готови да убиват в буквално планетарни мащаби. Холдън е изправен между чука и наковалнята и единственият начин да оцелее е да разкрие мистерията около товара на „Скопули“. Междувременно детектив Милър търси изчезнала богаташка наследница и разследването му го отвежда именно при „Скопули“ и екипажа на Холдън.

Кори е избрал да подходи към повествованието от две гледни точки – по една за двамата герои. Попадението в случая е, че частта на Холдън е почти класическа спейс-опера, а тази на Милър навява спомени за качествен детективски роман. На пръв поглед има сериозни предпоставки за миш-маш, но вместо това се е получило увлекателно четиво, което спокойно ще допадне на по-широк кръг читатели. Самите герои са много различни един от друг и даже, когато става дума за едни и същи събития, ефектът е много различен. 560-те страници се прочитат неусетно и човек даже иска още. Чест прави на Кори, че е избрал да сложи нормален завършек на книгата, при все че е очевидно, че предстоят още много интересни неща. Така се пише поредица.

Плюсове:

+ Страхотна комбинация от спейс-опера и детективски ноар.
+ Добре изградени главни герои.
+ Зомбита!
+ Бързо действие.
+ Има смислен завършек.
+ Добър превод.

 Минуси:

– Лично мен Холдън ме дразнеше с леко прекаления си идеализъм.
– Реално погледнато ще е поредица от поне 3 книги, а това си значи чакане между частите.

Едно от попаденията на Бард през 2012 г., даващо надежди, че думичката „избрана“ в поредицата Избрана световна фантастика отново ще си тежи на мястото. Чакам с нетърпение Войната на Калибан.