Cliquez ici pour lire l'interview en français. Vous pouvez aussi écouter une partie de l'enregistrement.

ShadowDance: D’où vient ce lien avec les dragons parce que dans tous vos livres il y a des dragons?

Pierre: Alors, les dragons c’est parce que c’est la créature emblématique de la fantasy. Elle est vraiment, si vous voulez faire comprendre un livre ou un film de fantasy, il faut mettre un dragon sur l’affiche ou sur la couverture. Et en plus, les dragons, c’est très chouette, c’est très beau.

SD: Pourquoi vous avez choisi de raconter une période historique concrète en insérant des éléments de fantasy?

Pierre: La période historique en question c’est l’époque des Trois Mousquetaires, le début du 17e siècle et c’est une époque que j’aime beaucoup et que je connais bien et j’aime beaucoup le genre cape et d’épée. Et comme j’aime aussi la fantaisie, j’ai décidé de croiser, de faire se rencontrer les deux. Des dragons plus des mousquetaires, ça me semblait une excellente formule.

SD: Combien de temps ça vous a pris d’étudier l’époque historique?

Pierre: Alors, j’ai pas commencé à étudier l’époque au moment où j’ai décidé d’écrire le roman. Comme ça faisait déjà longtemps que cette période m’intéressait, en fait il y avait déjà près plus de vingt ans que je lisais et que je me documentais sur la période, quand j’ai décidé d’écrire le livre.

SD: Est-ce que vous avez envie de continuer la trilogie des Lames du Cardinal et surtout de développer le personnage de Saint-Lucq qui a certains traits qui ont un potentiel à être développés.

Pierre: Est-ce que j’envisage une suite? C’est possible. C’est que pour l’instant j’ai d’autres choses à écrire mais dernièrement on a fait une très belle réédition de la trilogie des Lames et pour cette réédition j’ai écrit une nouvelle inédite. Cette nouvelle met en scène Agnès et Saint-Lucq et ça m’a redonné le goût de cet univers et donc voilà. Donc il y a quelques mois ma réponse n’aurait pas été « C’est possible » ; elle aurait été « Non ».

Alors la deuxième question, c’était concernant Saint-Lucq qui n’est pas assez développé… le charme de Saint-Lucq tient à son mystère. Si j’explique Saint-Lucq, je le tue. C’est comme désamorcer une bombe. Donc Saint-Lucq restera mystérieux et il ne peut pas être autre chose que mystérieux.

SD: Quelle est la différence du point de vue du contexte historique entre Les Lames et Le Royaume? Quelle est la différence d’écrire sur une période historique concrète et de créer un monde complètement à part?

Pierre: Créer un monde entièrement à part est plus difficile tandis qu’utiliser un contexte historique véritable c’est comme en musique improviser sur un thème. On a déjà le thème.  Tandis que lorsqu’on imagine tout, il faut créer un thème original, et moi, ça me paraît plus compliqué. C’est pour ça que Haut Royaume, c’est un projet que je portais en moi depuis longtemps, il était déjà très ambitieux ce projet dès le début mais je ne me sentais pas avoir assez d’expérience, je ne me sentais pas les épaules assez solides pour porter ce projet-là. Je sentais qu’il fallait que j’attende d’avoir plus de métier. Et du coup, c’est pour ça que j’ai écrit près de douze livres avant de commencer celui-là. Après douze livres, je me suis dit, ça va.

SD: Il y a une différence d’atmosphère entre Les Lames et Le Haut Royaume. Le Haut Royaume a une atmosphère qui est beaucoup plus lourde, plus dure, plus ténébreuse. C’est dû à quoi?

Pierre: Ben, c’est une intention, c’est exprès. Les Lames du Cardinal, c’est un roman de cape et d’épée, vraiment mais il y a des dragons ; et dans les romans de cape et d’épée il y a souvent des thèmes très tragiques mais il y a aussi une forme de légèreté, parfois d’ironie donc j’ai voulu faire la même chose avec les Lames. C’est pour ça que dans cette équipe des Lames du Cardinal, il y a des personnages plus ou moins tragiques, plus ou moins légers. Par exemple, Leprat, c’est un peu l’opposé de Marciac. C’est pour ça qu’il y en a un qui finit bien et l’autre très mal. Dans Le Haut Royaume, par contre, là je voulais avoir une dimension vraiment tragique. Je voulais que le lecteur comprenne vite quelque chose – je voulais qu’il ne sache pas comment l’histoire va finir mais qu’il soit sûr que ça va mal finir.

SD: Vous avez dit «I am a High-functioning proctrastinator», mais vous avez déjà réalisé plus de 10 romans. Est-ce que c’est une blague?

Pierre: Alors, d’une part, c’est une référence à la série Sherlock et j’ai une tendance à procrastiner, je suis procrastinateur. (…) Donc je suis un procrastinateur, j’en ai vraiment l’impression mais de l’autre côté j’arrive quand-même à produire quelques livres.

SD: Stephan, c’est difficile de travailler avec monsieur Pierre Pevel?

Stephane: La plupart du temps non, c’est un plaisir parce que j’ai beaucoup de chance quand Pierre a avancé sur une histoire, il vient à Paris, vient dans mon bureau et me la raconte. Et il me la raconte comme un maître de jeu dans un jeu de rôle, c’est-à-dire, il me dit par exemple, « On est à Paris, il pleut, il fait froid, un cavalier arrive ». Comme un conte. Et après, au bout de deux heures, je dis les quelques questions ou les quelques aspects qui, pour moi, ne vont pas ou sont un problème.

Pierre: Et là, moi je me lève et je pars en claquant la porte.

S: Non, c’est pas vrai. Il se lève, il marche dans la pièce, me dit que j’ai tort, on va diner et plus tard le soir ou le lendemain il m’envoie un message et il me dit: « J’ai réfléchi et peut-être j’ai une solution. » Donc tout ça se passe très bien sauf que sur chaque livre il y a un moment où on discute et où il me dit: « Je suis le seul à croire à ce livre et si tu voulais un livre de George Martin, il fallait le demander à lui. D’une façon générale, ça se passe très très bien.  Et puis dernière chose, je l’emmène en Bulgarie, alors il est content.

Pierre: Alors tout ce qu’il dit est vrai (S: Merci), en particulier quand je dis que j’ai raison. Mais il faut préciser que Stéphane et moi, on est amis. Et on peut faire quelque chose qui est pas si fréquent que ça, c’est-à-dire que l’après-midi on peut travailler et pas se disputer - s’engueuler, et une fois qu’on a fini le travail, on va dîner et on est juste deux amis. Avec juste une nuance – c’est que moi j’ai déjà payé des tueurs qui vont le pourchasser.

SD: Qui sont vos auteurs préférés?

Pierre: Alors mon auteur préféré absolu ce n’est pas un auteur de fantasy, c’est Gustave Flaubert. Il y a un auteur de romans policiers aussi que j’adore, c’est Donald Westlake. Sinon, je lis très très peu de fantasy. J’en ai lu beaucoup, j’aimais que ça entre 15 et 25 ans plus ou moins donc je connais tous les grands auteurs de fantasy d’il y a 20 ans mais je connais très mal la fantasy contemporaine. J’ai bien aimé les Salauds Gentilshommes de Scott Lynch et Terry Pratchett qui est un écrivain contemporain.

SD: Et une question d’ Eurocon 2018…

Pierre: C’est où?

Traductrice: En France.

Pierre: Ah bon? J’ai dû venir en Bulgarie pour apprendre que l’Eurocon aurait lieu en France ! Dans quelle ville?

Traductrice: Amiens. Donc, l’Eurocon, est-ce que ça vous impressionne, est-ce que c’est important pour vous?

Pierre: Vu qu’on l’apprend, on est un peu…

SD: Moi je dirais que toutes les occasions de réunir des fans du monde entier est une très bonne occasion parce qu’en général, je ne sais pas si vous savez, mais les conventions comme ça /Worldcon, c’est la convention mondiale de science-fiction, Worldfantasy, c’est la convention mondiale de fantasy, Eurocon/, ça change de localisation tous les ans. C’est pour ça qu’on n’y est pas toujours parce que c’est parfois dans des pays lointains et c’est pas très important. Par contre, le fait de savoir que ça aura lieu en France, c’est une très bonne occasion pour vous – vous avez intérêt de venir. On sera contents de vous revoir à Amiens…

SD: Quand est-ce qu’on peut avoir le troisième volume du Haut Royaume?

Pierre: Il faut que je le finisse. J’y travaille. Si tout va bien, il sortira à la rentrée en France, en septembre-octobre.

SD: On croise les doigts. Est-ce que dans ces derniers 6-7 ans il y a des films de fantasy qui vous ont impressionné, que vous aimez?

Pierre: Honnêtement, dans le genre science-fiction ou fantasy, je suis plus impressionné par ce qui se passe dans les jeux vidéo ou en série télé qu’au cinéma. Je trouve qu’il y a des productions sur Netflix, The O.A., Stranger Things, qui sont très très impressionnants.

SD: Est-ce que vous jouez aux jeux vidéo maintenant ? Quels sont vos jeux vidéo préférés?

Pierre: Oui oui, bien sûr. Je suis joueur PS4, sur la console PS4, je joue aussi beaucoup sur tablette et sur téléphone, ce n’est pas de la fantasy mais  j’aime beaucoup les Uncharted, the Witcher et là maintenant je ne l’ai pas acheté mais je vais l’acheter et je vais y jouer, c’est Sniper Elite 4.

Pierre: Est-ce qu’il y a des romans d’auteurs bulgares de fantasy que vous pourriez me recommander? Déjà est-ce qu’il y a des auteurs bulgares?

SD: Plutôt non. Donc il y a des auteurs qui essaient de travailler dans ce genre mais qui sont assez loin d’un succès notoire.

Pierre: Parce que les romans ne sont pas assez bons ou parce que le marché ne leur permet pas de vendre ce qu’ils font?

SD: Les deux. Donc les auteurs ne sont pas assez bons et puis il y a des auteurs qui paient pour que l’on publie leurs romans et pour utiliser le réseau de distribution des éditeurs. Mais il n’y a pas d’auteur qu’on peut citer.

SD: D’accord. Je pense que dans de nombreux pays d’Europe, petit à petit, des auteurs locaux apparaissent.

 

Пиер Певел е сред най-известните и обичани френски писатели на фентъзи, а освен това вече можем да потвърдим, че е приятен и интересен събеседник. Кариерата му в жанра започва с трилогията Сенките на Вилщад през 2001г., като първата книга от поредицата печели френската награда за фентъзи и фантастика „Имажинал“.

Най-популярното негово произведение вероятно е трилогията Остриетата на Кардинала, отличена с награда „Дейвид Гемел“ през 2010г. – за най-добър дебют.

Пиер обича дракони, такива присъстват във всеки негов роман, както и алтернативната трактовка на реални исторически периоди. Книгите му са превеждани на няколко езика, а българските читатели могат да се докоснат до творчеството му благодарение на издателство Литус, които са „виновни“ за родните издания на трилогията Остриетата на Кардинала и мрачната сага Върховното кралство. Използваме момента да благодарим на Литус за поканата на Пиер Певел в България, както и за възможността да вземем интервю от писателя.

ShadowDance: Здравейте, Пиер! Подготвили сме доста въпроси, а първият от тях е откъде идва вашата връзка с драконите? Във всички книги, които пишете, има дракони.

Пиер Певел: Това е емблематичното създание на фентъзито. Ако искате със сигурност някой да се ориентира, че дадена книга или даден филм е фентъзи, слагате един дракон на афиша или на корицата и по-нататък няма какво да обяснявате. Освен това, драконите са много готини!

SD: Почти всичките ви романи са алтернативна история с фентъзи елементи, защо?

Пиер: Историческата епоха, за която става въпрос, е началото на 17 -и век, времето на Тримата мускетари. Това е една епоха, която много обичам и много добре познавам. Освен това, много обичам жанра на плаща и шпагата. А тъй като обичам и фентъзи, реших да съчетая двете и да ги събера на едно място. Дракони плюс мускетари, това ми се стори една прекрасна формула!

SD: В тази връзка – колко време отделяте за проучване на историческия период, който описвате?

Пиер: Не започнах да го изследвам в момента, в който започнах да пиша книгата, защото този период ме интересуваше дълго преди това. Станаха почти 20 години, през които се занимавах със събиране на съвсем автентична документация върху този период, и тогава реших да напиша и романа. Така че вече имах една много богата документална подготовка.

SD: Смятате ли да пишете продължения или новели в същата историческа епоха като Остриетата на кардинала? Комбинацията от Александър Дюма и дракони сработи чудесно, а и в трилогията се загатваха доста неща за най-различни интересни събития. Имате ли желание да пишете за Сен Люк например, като главен герой, защото в книгите има много подсказки за него, които не са развити?

Пиер: Продължението е възможно. В момента имам други неща за писане, но наскоро направихме ново много красиво преиздаване на Остриетата и за това ново издание написах една новела. В нея участват Аньес и Сен Люк и това отново ми върна желанието да потъна в тази вселена и сред тези герои. Преди няколко месеца отговорът ми нямаше да бъде „възможно е“, а щеше да бъде категорично „не“. Относно втория въпрос и персонажа на Сен Люк – чарът на Сен Люк е неговата загадъчност. Ако обясня Сен Люк, ще го убия. Ще е като да обезвредя бомба. Сен Люк ще си остане загадъчен и не може да бъде друг, освен загадъчен.

SD: Между другото, видяхме новото издание (бел. ред. става въпрос за изданието по случай 10 годишнината на Остриетата на Кардинала), наистина е много красиво! Сега следва въпрос за новата ви поредица, Върховното кралство – това е първото ви произведение, което не е базирано на реално съществуващ исторически период. Каква е разликата между създаването на напълно оригинален свят и това да се вкара историята във вече съществуващ такъв?

Пиер: Създаването на съвсем отделен свят е по-трудно, докато използването на истински исторически контекст е подобно на импровизацията върху определена тема в музиката – вече имаш темата и правиш вариации върху нея. А когато измисляш всичко, трябва да създадеш оригинална тема и на мен ми се струва по-сложно. Ето защо Върховното кралство беше едно намерение, което дълго носех в себе си и то съзряваше. Още от самото си начало този проект беше много амбициозен, но не чувствах, че имам достатъчно опит, че раменете са ми достатъчно здрави, за да понеса цялата тежест. Чувствах, че трябва да изчакам да натрупам малко повече професионален опит, да напредна в занаята. Затова написах 12 книги преди да започна Върховното кралство и чак тогава си казах „Ок, добре, сега вече може“.

SD: В сравнение с Остриетата на кардинала, тонът и атмосферата в Върховното кралство са доста по-мрачни. Какво предизвика това решение?

Пиер: Това е нарочно, напълно умишлено. Остриетата е един роман на плаща и шпагата с добавени дракони, а в романите на плаща и шпагата винаги има трагични теми, но има и една форма на лекота, понякога на ирония. Това исках да постигна с Остриетата и точно затова там има персонажи, които са в една или друга степен трагични, докато други са по-лековати. Льопра е противоположност на Марсиак и затова единият свършва добре, а другият зле. Но във Върховното кралство абсолютно целенасочено исках да постигна едно трагическо измерение. Исках читателят бързо да разбере едно нещо – може да не знае как ще свърши историята, но да бъде сигурен, че ще свърши лошо.

SD: В социалните мрежи се описвате като high-functioning procrastinator и все пак за тези години имате издадени повече от 10 романа, това с прокрастинацията шега ли е?

Пиер: От една страна това е намигване на сериала Шерлок, от друга наистина имам склонност да прокрастинирам. Понякога съм мързелив и предпочитам да оставям работа за утре, но все пак успявам да създам някоя и друга книга.

SD: Тук имаме един въпрос към Стефан (бел.ред. Стефан Марсан е създател на френското издателство специализирано във фантастична литература Бражелон) – как се работи с Пиер, трудно ли е?

Стефан: Повечето време е удоволствие да се работи с него, защото когато Пиер навлезе в една история, той идва в Париж, в моя кабинет, и ми я разказва. Разказва ми я като ролева игра, идва и започва: „Представи си сега, в Париж сме, вали, студено е и започва еди-какво си…“. А след около два часа, на свой ред аз започвам да му задавам въпроси или да коментирам тези аспекти, които според мен са проблемни или изискват още работа.

Пиер: И тогава аз ставам и тръшвам вратата!

Стефан: Не, не, не е вярно. Той става, обикаля стаята, казва ми, че изобщо не съм прав. Отиваме да вечеряме и по-късно вечерта или на другия ден той ми изпраща съобщение: „Помислих малко и намерих решение“. Всичко си върви много добре, но при всеки негов роман идва един момент, в който ме предизвиква с думите „Аз съм единственият, който вярва в тази книга, и ако искаш книга от Джордж Мартин, искай си я от него“. Иначе всичко върви прекрасно. Освен това – доведох го в България, той е доволен.

Пиер: Всичко, което Стефан казва, е вярно. Особено когато съм прав. Но трябва да уточним, че двамата със Стефан сме приятели. И можем да правим нещо, което не се случва толкова често – следобед да работим и да се разправяме, но щом свършим с работата, вече да сме просто двама приятели, които отиват на вечеря. С един малък нюанс – аз съм платил на убийците, които ще тръгнат след него!

SD: Тук малко отиваме в клишето, ала споменахте Джордж Мартин и искаме да попитаме кои са любимите ви автори и книги?

Пиер: Любимият ми автор изобщо не пише фентъзи, това е Густав Флобер. Друг мой любимец е Доналд Уестлейк. Всъщност, в момента чета много малко фентъзи. Когато бях на 15-25 години само това четях и познавам добре големите фентъзи автори отпреди двайсет години, но слабо познавам съвременните. Много харесвам Скот Линч с Джентълмените копелета и Тери Пратчет.

SD: Еврокон 2018, след почти 20 години пауза, се връща във Франция! Това събитие важно ли е за вас?

Пиер: Така ли? (бел. ред. смее се и признава, че със Стефан не са знаели, че следващият Еврокон е във Франция, и това отговаря на въпроса важно ли е за тях)

Стефан: Всички поводи, които събират феновете на фантастичното от цял свят, са много хубави. Този тип конвенции – Еврокон, Worldcon – сменят своите локации всяка година и затова няма как да ходим на всяка такава, защото понякога се провеждат на далечни места. Но за вас би било много интересно да отидете там и може би да се видим отново във Франция на събитието в Амиен……

SD: Обикновено имаме представители на Еврокон, така че може би не точно с нас, но сигурно ще срещнете някой от списанието. От близките няколко години има ли някакви фантастични или фентъзи филми, които са ви направили впечатление или ви харесват? Например Лудият Макс: Пътят на яростта, Ex Machina?

Пиер: В това отношение съм много по-впечатлен от това, което се случва в жанра на видеоигрите и телевизионните сериали, отколкото игралните филми. Например Нетфликс излъчват много интересни продукции като Stranger things или The OA.

SD: Фен ли сте на видеоигрите или настолните игри?

Пиер: Да, играя видеоигри на моя PS 4 и много на таблета и телефона си. Обичам Uncharted, The Witcher, Sniper Elite 4.

SD: За финал един обичаен въпрос – кога да очакваме следващата ви книга? Предполагаме, че това ще е третата книга от Върховното кралство?

Пиер: Третата част се очаква през септември във Франция.

SD: Супер, стискаме палци! Това бяха нашите въпроси, благодарим Ви за интервюто!

Пиер: Но сега аз имам въпроси към вас! Има ли романи на български автори на фентъзи, които да ми препоръчате? Съществуват ли български автори на фентъзи?

SD: Хубав въпрос! Има автори, за съжаление издателската политика е такава, че повечето са самиздати. Това дава отражение върху качеството и определено имаме още дълъг път да извървим пред себе си. Благодарим отново!