Свят на ръба Със Станислав Лем разговаря Томаш Фиалковски

Издателство Колибри прави своя принос към честванията по повод стогодишнината на Станислав Лем с две издания. Първото е новият превод от Лина Василева на най-известното произведение на полския фантаст – романа Соларис, който за първи път се появява на български език в своята цялост. Всички цензурирани в миналото пасажи са възстановени, всички термини, за които в старите издания от шейсетте години не е намерен подходящ аналог, са облечени в адекватни за времето форми. Втората книга е Свят на ръба, в която са събрани разговорите между Лем и полския журналист Томаш Фиалковски, проведени на прага на 21 век и новата епоха на биотехнологиите.

“Светът действително се оказва на ръба. Прогнозите от Summa Technologiae започват да се сбъдват,”

казва Фиалковски във встъпителните думи. Лем винаги е подхождал колебливо към футурологията и институтите, които се занимават с предсказания за бъдещето, и с присъщата за него ирония, е поставял собствените си занимания някъде на границата между футурологията и антифутурологията. 

В тези шестнайсет разговора една от най-често употребяваните от Лем думи е “нонсенс”. В различните теми, през които Фиалковски го води, ясно личи опитът на фантаста да се справи с различните пътеки, по които светът скоростно се разклонява, и да отсее този “нонсенс”, който има възможността да се разпространява по-лесно и по-бързо от когато и да било. В анализите на текстовете на Лем често се прави опит да се отгатне дали прогнозите му за бъдещето на човечеството са оптимистични или песимистични, но Лем никога не изпада в крайности и в Свят на ръба ни казва:

“небивалиците за светлото бъдеще на човечеството, които ни биват сервирани, ми изглеждат също толкова невероятни, колкото и приказките за окончателното погребване на всички науки.”

Първата половина разговори имат подчертано биографичен характер. Лем разказва за детството си в Лвов, по-подробно описано в автобиографичния му текст Високият замък, разказва и за военния период и първите си години в Краков, когато започва да прави и литературните си опити. Пътува из Европа, прекарва известно време в Берлин, където има възможността да се сдобие с книги на най-разнообразни теми. С някои от тях той поема немалък риск, скривайки ги под седалките на колата си, за да ги пренесе нелегално, когато се връща обратно в Полша. Разказва и за срещата си със съветски космонавт, за когото с типичното си чувство за хумор споделя впечатлението, че е умен човек, тъй като и той не е харесал екранизацията на Соларис от Тарковски. 

Във втората половина от разговорите фокусът се измества върху теми от философията, културата и науката. Освен споменатия вече “нонсенс” и неговото все по-малко ограничено разпространение, на което Лем посвещава голяма част от разсъжденията си, той обръща внимание и на връзката между навлизането на технологиите и разширяването на обхвата на злото:

“всяка епоха съдържа огромен брой ампули, пълни със зло, което се разлива при различни обстоятелства, личности и формации… Злото е разпределено из цялата човешка история, само че съвременните технологии, които обикновено са изобретявани и откривани без лоши намерения от различни извънредно надарени люде, биват използвани много едностранчиво – за масовизиране на възможностите за неговото проявление и разпространение.” 

Разговорите не подминават и теми, свързани с културата и изкуството, религията и нейните допирни с науката (по тази тема Лем казва: “Въпросите на теологията са едно на ръка, възможно е да се стигне дотам, че нейните отношения с науката да протичат без колизии, но нито на науката са нужни божии патерици, нито на Бога са нужни научни патерици.”)

Една от отличителните черти на почерка на Станислав Лем са множеството негови лица, които се разкриват в текстовете му. Лем-разказвачът крие в себе си и Лем-теоретика, Лем-философа, физика, биолога, футуролога, антифутуролога, мистификатора. Списъкът продължава. Художествените текстове на фантаста са лаборатория, в която той прилага в реални условия залозите на теоретичните си съчинения.  За Лем светът и световете винаги са били на ръба в този смисъл – на ръба между реалност и фикция. Текстовете му изпробват възможности за реалност. С всички тези негови лица можем да се срещнем в Свят на ръба.

Изключително ценно е, че тези разговори за проведени, записани и предоставени на широката публика. Те са проведени от перспективата на света на ръба на новия век, но още приживе Лем става свидетел на това как се появяват нови и нови пропасти, над които човечеството надвисва. Светът действително се оказва на ръба една година след първото издание на разговорите му с Фиалковски, на 11 септември 2001, когато Лем се готви да отпразнува осемдесетия си рожден ден. Дори и сега, когато честваме стогодишнината на писателя с българското издание на тези разговори, светът продължава да се изправя пред нови и нови предизвикателства. И заради това Лем е все така актуален.