Да спасиш Сън

През 2019 г. Цветина Цолова (пишеща за ShadowDance под псевдонима Tsu) дебютира като автор със сборника си разкази Нулева година. Книжката бе лека, приятна и весела, като успяваше и да засегне някои интересни фантастични теми – прекрасен път за първи стъпки в това амплоа. Тази година бе ред да излезе и дебютният ѝ роман Да спасиш Сън, издаден отново от издателство Асеневци. Книгата се появи за летния панаир на книгата, където се състоя и представяне с участието на Цвети, на което тя говори за нея и чете откъс.

Първото, което прави впечатление, когато видите корицата, несъмнено е розовият цвят. В комбинация с изобразения женски силует, те може да оставят впечатлението, че книгата е представител на така наречения чиклит жанр. За щастие познавам Цвети и ми бе пределно ясно, че случаят не е такъв. И не се оказах подлъган! Всъщност романът е детско-юношеско приключение с много фантастични елементи, ведър тон, забавни моменти и дори хубава поука в края.

Да спасиш Сън ни среща с героинята Ермена, накратко Ем, която често сънува един и същи сън – къща с голям двор и стопанин без спомени. Първоначално, приемайки тези странни обстоятелства просто като забавно разнообразие насред скучното ѝ лято, тя се заема да помага на новия си познайник, когото нарича Сън. Следват приключения в омагьосаната гора, срещи с чудновати същества, разкриване на загадки в къщата и много весели сцени.

След като читателят прочете книгата или поне разбере за какво се разказва в нея, корицата ѝ изведнъж се изпълва с много смисъл и символика. Практически всички събития в нея се случват в сънищата на Ермена, което обяснява силуета ѝ със заглавието, изписано във вътрешността на главата. Забелязваме и присъствието на къщата, която винаги е отправната точка в сънищата. Самите те са весели и внасят така желаното от героинята разнообразие в скучните летни нощи – напълно по смисъла на идиома „розови сънища“, откъдето вероятно идва и цветът на корицата. Символиката определено е налице.

Първите глави на книгата ме оставиха с впечатлението, че книгата ще разнищва тайните на омагьосаната къща и обкръжаващата я гора. Това не се оказа точно така – мистерията всъщност е свързана със Сън (логично предвид заглавието). Пълната липса на спомени винаги превръща един герой в енигма и миналото му е голямата загадка, която двамата с Ем малко по малко разкриват. В това отношение двамата главни герои стоят в центъра на историята и всичко случващо се. За това спомага и фактът, че романът се развива винаги през очите на Ермена. И макар винаги да са ми по-интересни историите, в които мистерията се отнася до някакво място или събитие в миналото, отколкото до героите, то историята в романа на Цвети бе достатъчно интригуваща, че да задържи вниманието ми през цялото време.

Тонът на Да спасиш Сън е много лек, приятен и бодър. Макар на два-три пъти настроението, най-вече това на Сън, да става по-мрачно, а депресивното отчаяние да се оказва централна тема в книгата, то Ем е винаги позитивна, решителна и целеустремена и това се предава към Сън, останалите герои в романа и дори до самия читател. Нито за миг книгата не се чувства като натоварваща, а напротив – от всички по-меланхолични и мрачни моменти винаги има изход и главната героиня го намира.

Тази отявлена позитивност на романа, в комбинация с чудноватите места, същества и приключения, на които се натъкват Ем и Сън, го правят много подходящ за млади читатели. В него няма да откриете плеяда от дълбоки философски размисли или житейски истини. Не, книгата е по същество приключенска и лесно смилаема, което би позволило двете ѝ основни теми – търсенето на себе си и важността на приятелството – да бъдат възприети и от по-млади хора. За това допринася и простичкият изказ на авторката, който на моменти дори се усеща като разговорен (разбира се, запазвайки литературността си). Нищо от изброеното обаче не прави книгата безвкусна или скучна и за по-възрастните читатели. Напротив, Да спасиш Сън никога не се взима твърде на сериозно и прекрасно съзнава какви история и послания носи и каква е целевата ѝ аудитория.

Интересно е как в края на книгата, когато историята на Ем и Сън достига своя завършек, не получаваме традиционния епилог, в който набързо се описва какво се случва с героите. Вместо това, за пръв път книгата излиза от света на сънищата и ни показва реалния свят. Променя се и гледната точка, на два пъти. Това се оказа неочаквано, но и доста сполучливо, поставяйки ясно разграничение между двете реалности – на сънищата и истинската. Всъщност тук е и мястото да отправя една малка критика – преминаването от перспективата на един герой към друг, все от първо лице, не бе достатъчно ясно комуникирана и внесе кратко объркване у мен. Въпреки това последващият финал, от трето лице, е една мини история, силно обвързана със сюжета на цялата книга и даваща ѝ подобаващ позитивен завършек.

Да спасиш Сън е прекрасен дебютен роман на една млада българска авторка, който много добре знае какво представлява и за кого е предназначен. Смея да твърдя, че постига целите си. Лек и приятен, той може да е весело приключение за деца и юноши или разтоварващо четиво за по-възрастните. Препоръчвам го и очаквам с интерес бъдещите творчески изяви на Цвети.