Дневник, намерен във вана

Издаването на тази книга бе една много приятна изненада за почитателите на Лем у нас – Дневник, намерен във вана е първият нов роман на автора, излязъл на български през последните 25 години. И макар да не е от най-силните му творби, появата ѝ е значимо събитие за нашия малък пазар. Допълнителен плюс е, че за превода Колибри са ангажирали един от най-добрите преводачи от полски, Силвия Борисова. От издателството предлагат и електронна версия на отлична цена, което е добра новина за хора като мен, които от години четат почти само в този формат.

Дневник, намерен във вана започва с въведение, в което учени от далечното бъдеще описват как човешката цивилизация хилядолетия по-рано е била на крачка от тоталния колапс. Причината – неизвестен патоген води до постепенното разпадане на прах на всички хартиени документи и книги. Цивилизацията все пак оцелява, но за да бъдат спасени най-ценните учебници и технически наръчници, се налага да се жертват почти всички други книги и поради това се знае много малко за миналото на човечеството преди катаклизма. Според това въведение един от много малкото документи, оцелели от този период и даващи представа как са живели хората тогава, е т. нар. Записки на един човек от неогена, които са останалата част от Дневник, намерен във вана.

Записките представляват повествование от първо лице, написано от безименен новопристигнал в Третия Пентагон – огромен и изолиран подземен комплекс, в чиито руини е открит ценният документ. Авторът се опитва да изпълни възложената му секретна мисия на фона на царящите бюрократичен хаос и шпиономания. В началото проблемите, с които се сблъсква, изглеждат като сравнително невинни бюрократични грешки, но положението му бързо се влошава. Той става свидетел на няколко смърти, сблъсква се с предатели и попада в редица абсурдни и трагични ситуации. Постепенно открива, че голяма част от служещите в този  подземен Пентагон (наричан от всички работещи там просто „Зданието“) са двойни и тройни агенти, а цялата организация е обхваната от екстремна шпиономания, изолирала се е почти изцяло от света и практически не върши нищо полезно. Героите, с които се сблъсква, са почти без изключение гротескни и абсурдни фигури, често с подчертаващи това имена, като Кашенбладе. Романът е черна комедия, осмиваща шпиономанията и бюрократичните абсурди, но и трагична история, в която главният герой постепенно попада във все по-тежка ситуация и губи надежда, че ще успее да се измъкне от нея жив и със запазен разсъдък.

Макар действието теоретично да се развива в САЩ малко след 60-те години на 20-и век, всъщност нищо освен въведението не подсказва това. Имената на героите определено не са американски, а и нищо в обстановката и държанието на героите не е специфично американско. Въведението, макар и да съдържа няколко забавни момента, идва леко излишно и най-вероятно е сложено основно с цел да заблуди цензорите в комунистическа Полша през 1961 г. То е и единственият научнофантастичен елемент в романа. Дневник, намерен във вана напомня много повече на творчеството на Кафка и Борхес, отколкото на научна фантастика. Ако очаквате нещо подобно на най-известната творба на Лем Соларис, няма да го намерите тук. Абсурдисткият хумор на моменти напомня на Звездни дневници и Кибериада, но тонът е много по-мрачен.

Потискащата и задушаваща атмосфера в Зданието е чудесно описана. Романът съдържа и няколко силно въздействащи трагични сцени, както и няколко страхотни момента на черен хумор. Но от друга страна, въпреки че Дневник, намерен във вана е доста кратък роман, имаше сцени, които можеха да бъдат сериозно орязани или изцяло премахнати без повествованието да загуби нещо. На немалко места опитите за хумор въобще не сработиха за мен, което ме изненада, защото винаги съм считал Лем за гений в тази област и знам наизуст части от Звездни дневници. Гротескността в описанията на героите също на моменти ми се видя прекалена и ненужна. Дори и по-слабите романи на Лем си струват четенето, и този не е изключение, но изисква читателят да е с точната нагласа и настроение. Стискам палци българското издание да се продаде добре и някой ден да доживеем да видим на български и Гласът на Бога (Głos Pana), която за мен е безспорно най-качествената от неиздаваните у нас творби на Лем.