Roland

  1. Какво беше най-интересното нещо за вас през 2020?

Влиянието на пандемията върху книгоиздаването. Тази година започнах работа в книжарница в Чикаго и видях от първа ръка как множество издатели подцениха степента, в която карантината мотивира хората да четат. В добавка към проблемите с графици, печатници и прочее, интересът на читателите да консумират колкото се може повече литература доведе до огромни количества преиздаване. На практика повечето големи заглавия докъм края на есента си разпродаваха първия тираж в рамките на седмица от излизането си.

2020 беше и годината, в която открих аудиокнигите(Да, лично аз ги открих. Никой друг не знаеше за съществуването им :Р). Въпреки първоначалните ми съмнения, това се оказа разкошен начин да консумирам повече от една книга наведнъж, и с много по-голяма скорост, отколкото четенето би ми позволило. Разбира се, аудиокнигите не са подходящ формат за всеки тип литература (определено не препоръчвам хумористични заглавия), но като цяло съм безкрайно доволен от тях.

  1. Кои книги прочетохте?

Докато този материал види публикация, ще съм си покрил Goodreads предизвикателството да прочета 100 книги за 2020. Съответно, отговорът на този въпрос е “много”. Но ето някои от нещата, които оставиха най-ярка следа:

  • Препрочетох цялата Сага  за Воркосиган на Лоис Макмастър Бюджолд. Планирам да напиша отделен материал по въпроса, но тук искам да отбележа, че спомените ми от късното тийнейджърство бледнееха пред кефа, който този препрочит ми донесе.
  • Запознах се с някои наистина сериозни автори на non-fiction, и книги на антирасистка тематика, които определено ми отвориха очите. Сред заглавията, които определено бих препоръчал, са White Fragility на Robin Diangelo, Caste на Isabel Wilkerson и How to be an Antiracist на Ibram X. Kendi.
  • За първи път в живота си успях да прочета всички романи, номинирани за наградата Хюго, преди обявяването на победителя. Даже писах статия по въпроса. (Спойлер: грешната книга спечели.)
  1. Какво искахте да прочетете, но не можахте?

Започнах The Dresden Files с идеята да мина цялата поредица през 2020, но непрестанно се появяваха по-”належащи” заглавия за четене и едва докарах до 1/3 от книгите. Същият проблем имах с The Expanse на James Corey, където едва изчетох 2 (от 8 излезли до момента) книги, и с препрочита на оригиналната Дюн поредица, където докретах до Месията…

  1. Какви са стремежите ви за новата година?
  • Да изчета The Expanse, преди, да е излязла последната книга, за да мога да я прочета веднага.
  • Да се запозная по-обстойно с Ейдриън Чайковски, чиято поредица Shadows of the Apt едно време започнах, но зарязах твърде рано. Младежът започва да се съревновава с Брандън Сандерсън по скорост на писане и шумът около него е все по-голям.
  • Поне 1/3 от книгите, които чета, да са от LGBTQ и/или не-бели автори, защото те имат уникален поглед върху жанра, който само обогатява преживяването ми като читател.
  1. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2021?

Почти всичко, публикувано от Tor.com, защото селекцията им от повести е абсолютно шеметна. Но особено новите произведения на Марта Уелс и Шонън МакГуайър. Също така очаквам нови книги от автори, с които се запознах тази година, като например First Become Ashes на K.M. Szpara (Docile) или The Second Rebel на Линден Луис (продължението на The First Sister).

Dr. Horrible

  1. Какво беше най-интересното нещо за вас през 2020?

Ако трябва да съм честен, 2020 беше много тежка за мен дори в литературно отношение. Поглеждайки назад, се изненадвам колко малко книги успях да прочета. В началото на пандемията си мислих, че докато седя затворен вкъщи, ще имам възможност да изчета много заглавия, имах огромни планове. Не прочетох почти нищо. Започнах доста книги и ги зарязах на 50-а страница. Вместо това просто седях, гледах стената и не мислих за нищо. Загубих способността си да се концентрирам, да обработвам информацията от писмен текст. И приключвам годината с малко над десет довършени книги. И макар това да е срамно, поне ми дава възможност за саморефлексия. Догодина ще бъда по-дисциплиниран и постоянен. 

  1. Кои книги прочетохте?

Миналата година се запознах с Джоан Харис и нейния роман Шоколад, а тази прочетох следващите две от поредицата – Бонбонени обувки и Праскови за кюрето. И двете книги ми харесаха доста и ми дадоха жизнено необходима храна за душата, особено Бонбонени обувки, която мигновено се превърна в една от най-любимите ми книги.

Също така успях да прочета Сблъсък на Стивън Кинг и предвид внушителния обем от 1300 страници и неспособността ми да се концентрирам, за която разказах по-горе, се гордея, че успях да я довърша за около три седмици. Книгата беше изключително интересна – грабна ме, пусна корени в сърцето ми. Да чета за пълнокръвни и реалистични персонажи, които трябва да се откажат от всичко, което са имали досега, да се отрекат от моделите на мислене, които са спазвали през целия си живот, и да потърсят нов начин за оцеляване – това беше изключително терапевтично за мен. 

Освен това тази година открих Лоис Макмастър Бюджолд, за която бях чувал само суперлативи. Започнах с Проклятието на Шалион, която ме изуми и зарадва искрено. След това продължих с Бараярския цикъл (Сага за Воркосиган) и прочетох три книги от него: За честта на Вор, Бараяр и Наемниците на Дендарии. И трите ми харесаха доста, но не чак колкото Проклятието на Шалион. Но догодина ще продължа с поредицата!

  1. Какво искахте да прочетете, но не можахте?

Реално двете ми най-чакани книги за годината се оказаха разочароващи и ги спрях по средата – Дом на пръст и кръв на Сара Дж. Маас и Ритъмът на войната на Брандън Сандерсън. Ще ги довърша, предвидени са за четене в началото на новата година, но просто на този етап наистина трудно намирам мотивация да се занимавам с тях. И двете са огромни, което ги кара да изглеждат безкрайни и всеки напредък с броя прочетени страници ми се струва нищожен. Но не само обемът е проблемът – както казах, със Сблъсък нямах проблем да изгълтам 1300 страници. 

Исках тази година най-после да започна романите за Влад Талтош и това не се получи. Нищо, догодина! 

  1. Какви са стремежите ви за новата година?

Да съм по-консистентен и последователен в четенето си. Да не се отказвам лесно, да не зарязвам книги или поредици, освен ако не реша, че наистина не си струват и няма да ги чета никога повече. Да прочета трите книги след Гениалната приятелка на Елена Феранте, да си наваксам с романите на Марк Лорънс, да чета повече съвременна българска литература. 

  1. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2021?

За момента няма предстоящи заглавия, които да планирам да чета. Вместо това искам 2021 да е годината, в която най-после спирам постоянно да купувам нови книги и вместо това се фокусирам върху нещата, които вече имам. Искам да чета световна класика, българска литература, известни фентъзи поредици от последните две-три десетилетия. Искам да прочета стотиците заглавия, които съм трупал вкъщи през годините от страх да не изчезнат от пазара преди да съм си ги купил. Искам наистина да оценя това, което вече имам, вместо да трупам още и още. 

Matrim

  1. Какво беше най-интересното нещо за вас през 2020?

Не знам дали бих го определил точно като “най-интересно”, но тази година имах немалко поводи да размишлявам върху връзката между реалната популярност на дадена творба, наградите, които печели или не печели, както и популярността й сред хората, с които общувам аз, било то в интернет или на живо. От една страна, фактът, че съм прочел едва две книги, номинирани за наградите на Goodreads, ме кара да се чувствам като човек с по-рафиниран вкус, който не чете боклуците, на които се радват масите. От друга страна, прословутите награди Хюго, които уж са по-меродавни за качество, се раздават в резултат на гласувания, в които участват по-малко от 2000 души в най-популярната категория – и можем да сме сигурни, че доста от тях не са чели всички номинирани. Така че е добре да имаме едно наум, че наградите винаги са криво огледало и вместо да се тюхкаме, че примерно Сара Дж. Маас опука Сандерсън на Goodreads или че Gideon the Ninth остана трета при Хюготата, по-добре си кажем, че можеше и по-зле да е. Можеше да са като Емитата. 🙂

  1. Кои книги прочетохте?

2020 година прочетох 60 книги (без да броим препрочетените), така че с гордост мога да кажа, че преизпълних плана, споменат в миналогодишната литроспекция.

Сред новите автори, които открих, се откроява Тамзин Мюр. Gideon the Ninth беше истинско откровение, а продължението беше достатъчно добро, за да ме накара да обмислям препрочитане, защото съм сигурен, че съм пропуснал множество важни детайли.

Друг автор, който открих през 2020 г., е Джани Вурц. У нас тя е позната само като съавтор на Фийст в поредицата Сага за Империята (която аз не съм чел), но по света е позната най-вече с огромната поредица Wars of Light and Shadow. Тя се отличава с много специфичен стил, който понякога бие на лилава проза, но често богатството на езика носи голямо удоволствие. За съжаление, след като прочетох два тома, реших, че има малка вероятност да продължа нататък – качеството на сюжета и героите е твърде неравномерно.

И тази година прочетох по-малко сай-фай творби, отколкото ми се искаше. При “твърдата” научна фантастика бях много впечатлен от Quarantine на Грег Еган – нагледен пример как се пише на тема, с която повечето читатели едва ли са много запознати – в случая квантова механика, – но въпреки това книгата е доволно четивна и сравнително кратка. В другия край на спектъра пък е Таня Хъф – поредицата ѝ Confederation е за приключенията на космически “морски” пехотинци, напомня на сетинги, като този на Mass Effect – с множество разумни раси, които са се обединили за отблъскването на враговете. Главната героиня заслужава само суперлативи и книгите са много приятни, макар и без да се доближават до върховете в жанра.

Но мисля, че ще запомня 2020 г. като годината на Кейт Елиът. Реших да пробвам да препрочета Crown of Stars, една от най-любимите ми фентъзи поредици, с леки опасения, че може би на “второ четене” няма да ми хареса колкото на първо. За щастие, нямаше такова нещо, даже така се вижда по-ясно колко добре са планирани дадени сюжетни елементи и колко изпипано е развитието на героите. Има известен спад в последните томове, но за съжаление това май е неизбежно при многотомните тухли. Наред с това прочетох и Unconquerable Sun – космическа опера, която надмина очакванията ми –  напомня много приятно на книгите за Майлс Воркосиган, но си личи и специфичният почерк на Елиът.

The Winged Histories на София Саматар се оказа истински шедьовър – прекрасен, макар и труден за четене, стил, сюжет, който се разкрива на малки дози без никакъв инфодъмпинг, и накрая развръзката ви “блъска” със страшна сила – и всичко това в под 350 страници. После защо не съм вярвал на хората, които обясняват, че нямало хубаво фентъзи под три тома по 700+ страници…

Сред разочарованията искам да отбележа поредицата Mercy Thompson на Патриша Бригс – след толкова много сравнения с Илона Андрюс очаквах нещо далеч по-добро. 

  1. Какво искахте да прочетете, но не можахте?

Исках да прочета повече класики, но успях да вместя само Стъкленият похлупак на Силвия Плат и Пробуждане на Кейт Шопен. За сметка на това, и двете книги заслужават куп суперлативи, особено първата.

  1. Какви са стремежите ви за новата година?

Да намеря сили да продължа с препрочитането на Колелото на времето или поне да скоча направо на последния том, за да видя пак ли ще ми се стори ужасна боза. Ще ми се да почна да чета и повече разкази и новели, каня се да го правя от години и все нещо не се получава.

  1. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2021?

Не следя кога точно се очакват книги на познати автори, така че като цяло очаквам приятни изненади. 

Demandred

  1. Какво беше най-интересното нещо за вас през 2020?

С оглед на пандемията, едно от интересните за мен неща през годината беше сравнението между реалност и художествена литература по отношение на реакцията на високотехнологично общество при такава ситуация. За съжаление, основният ми извод бе, че повечето писатели подценяват склонността на хората да се държат като егоистични идиоти и да вярват на най-нелепите глупости, пуснати във Фейсбук или някоя жълта медия. Също така установих, че някои от книгите в научнофантастичния жанр, разглеждащи подобни ситуации, надценяват склонността на повечето хора да се съгласят да преминат към почти изцяло виртуално общуване и да ограничат максимално контакта лице в лице с други хора.

  1. Кои книги прочетохте?

През тази година една от основните ми цели като читател бе най-накрая да прочета поне по един роман от автори, на които отдавна се каня, но все не им идваше редът. И до голяма степен успях в тази цел. Learning The World на Кен Маклауд, War of the Maps на Пол Макоули, Cage of Souls на Ейдриън Чайковски и The Whitefire Crossing на Кортни Шейфър бяха точно такива романи, и всеки от тях се оказа качествен и заслужаващ четенето. Прочетох и първия си роман на Кони Уилис след една камара нейни разкази през годините, а именно To Say Nothing of the Dog, който макар и да не беше лош и да имаше своите забавни моменти, потвърди очакванията ми, че тя е доста по-добра в кратките форми.

Най-силният роман, който прочетох през годината, беше Gideon the Ninth. Но за мой срам така и още не съм прочел продължението.

На фентъзи фронта най-добрите творби, които прочетох, бяха споменатата The Whitefire Crossing, оригинален и увлекателен дебютен роман с хубави обрати и добре развити герои, и Fortress in the Eye of Time на К. Дж. Чери, нагледна демонстрация, че Чери е майстор на политическите интриги и в класически фентъзи сетинг, като тук те са комбинирани и с интересна магическа система и много оригинален главен герой.

Като никога, успях да прочета и сборник с разкази от кора до кора. Тази чест имаше Final Cuts: New Tales of Hollywood Horror and Other Spectacles, хорър сборник, редактиран от Елън Датлоу, в който имаше няколко наистина запомнящи се разказа и определено си струва четенето, ако имате интерес към темата.

  1. Какво искахте да прочетете, но не можахте?

Harrow the Ninth на Тамзин Мюр. Network Effect на Марта Уелс. Една камара повести, издадени от Tor.com. Исках и да направя препрочитане на Cyteen на Чери, но и то остана за по-нататък. От споменатия като най-очакван от мен в миналогодишната литроспекция сборник Edited By пък успях да прочета само един разказ досега.

  1. Какви са стремежите ви за новата година?

Както и миналата година – по-малко разсейване с неща като браузване на телефона във времето, което съм отделил за четене. Искам и да успея да завърша изцяло поне две-три от многотомните поредици, които съм подхванал, защото взе да ми става навик да спирам след първия том, дори и да ми е харесал много.

  1. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2021?

Blood Heir на Илона Андрюс, първият роман от нова поредица в света на Кейт Даниeлс, и Desolation Called Peace на Аркади Мартин, който е продължението на A Memory Called Empire.

Drake

  1. Какво беше най-интересното нещо за вас през 2020?

Онлайн събитията. Пандемията принуди голяма част от фен събитията да преминат в онлайн вариант, което за мен беше шанс да видя имена в жанра, които иначе бяха недостъпни за мен. Бях на Q&A с Джон Скалзи, дискусия с Брандън Сандерсън, онлайн уъркшоп по писане с Мери Робинет Ковал и разбира се, първия ми Еврокон. Нищо не може да замести срещите на живо и живота, който кипи около подобни събития, но се надявам тази достъпност да не се загуби, когато пандемията позатихне.

  1. Кои книги прочетохте?

Тази година четох престъпно малко, защото преди пандемията четях главно в градския транспорт, митично създание от отдавна отминали времена. От това, което все пак прочетох, съм най-доволен, че Чарли Строс започна да публикува отново. Вярно, не излезе очакваният от мен край на трилогията Merchant Princes, но беше приятно завръщане към друга позната поредица — тази на Laundry Files. Джон Скалзи завърши своята трилогия за Взаимозависимостта по доста задоволителен начин.

Приятна изненада беше Scarlet Odyssey. През годините бях позарязал малко епичните фентъзита и не мислех, че някое ще ме грабне отново, както го направи това.

  1. Какво искахте да прочетете, но не можахте?

Кажи-речи нищо от това, което си бях заявил в предишната литроспекция. Кое защото просто не излезе, кое защото така и не стигнах до него. А след епичната статия за Космера вече започвам да се точа и на Сандерсън, но за това начинание наистина ще трябва да си реорганизирам читателските навици. 

  1. Какви са стремежите ви за новата година?

Пандемията изтри до голяма степен стремежите ми от предната година. Спрях да чета, професионален и личен живот се сляха в едно. Изглежда се очертава да се върнем към някакво равнище на нормален живот докъм средата на годината, но вече нищо не е същото. Стремежът ми е да си организирам личния и професионалния живот по начин, който да е по-устойчив на подобни разтърсващи промени. 

Препрочетох си и Стражите! Стражите! на Тери Пратчет в очакване на новия сериал за Стражата, главно за да имам още по-голямо основание за недоволство (а реално може и да се окаже забавен сериал, но не трябваше да се развива в Света на Диска). Сериалът настрана, бях забравил колко добра е тази книга. Новият ми стремеж е да препрочета целия Свят на Диска

  1. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2021?

Вече ме е страх да имам очаквания. 🙂 Все още си чакам края на The Expanse, както и края на The Merchant Princes. Очаквам и продължения на неща, които четох тази година: главно Axiom’s End и Scarlet Odyssey. Най-вече очаквам да намеря някое нова и интересна поредица, с която да продължа и в следващата година.

Yan

  1. Какво беше най-интересното нещо за вас през 2020?

Откритието, че Marvel Unlimited (дигитален достъп до десетки хиляди комикси на Marvel от всички епохи) най-сетне работи и в България. Да, цената е соленичка, но поне за мен си струва предвид огромната библиотека.

Другото откритие за жалост беше по-тъжно – хората всъщност са много по-тъпи от очакваното (и от описаното в разните дистопии) и пандемията го показа съвсем ясно. Очакванията ми за светло бъдеще потънаха в блатото на жестоката реалност.

  1. Кои книги прочетохте?

2020 беше годината на комиксите за мен. Наваксах с около 3 години съдържание от X-Men и свързаните с тях поредици. Участвах в препрочитането на Колелото на времето във форума, довърших каквото е излязло от поредицата за Мърси Томпсън и спинофa и за Алфата и Омегата, открих John Gwynne с The Faithful and the Fallen, прочетох новите неща на Илона Андрюс, разочаровах се от The Reckoners на Брандън Сандерсън и се зарадвах на The True Bastards на Джонатан Френч. 

  1. Какво искахте да прочетете, но не можахте?

Много неща. Исках най-сетне да довърша серията за Дюн, да продължа със следващите части на The Faithful and the Fallen… В Киндъла ми има поне 20-ина заглавия, които си купих, но не успях да започна.

  1. Какви са стремежите ви за новата година?

Да оправя баланса между комикси и нормални книги и да го наклоня в полза на книгите. 

  1. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2021?

Blood Heir на Илона Андрюс и King Bullet на Ричард Кадри.

Brimstone

  1. Какво беше най-интересното нещо за вас през 2020?

Колко своевременни се оказаха издаването на Кулата на Шутовете и сблъсъкът ми с нея, точно тази година. Иронично е, че най-вероятно се появява просто защото от Сиела приключиха с преиздаването на Вещерите покрай хайп-вълната от новоизлезлия сериал на Netflix, а аз я взех чисто от любопитство. Но това, което се случваше в нея, и това, което се случваше извън нея, съвпадаха по един много магически начин. Всички сме шутове. Всички сме в кулата или поне бяхме, но мълнията удари и падаме. Горим.

  1. Кои книги прочетохте?

Позорен е прогресът ми на фантастичния фронт тази година, но бавно и безславно отмятам нови заглавия в списъка с фентъзи класики, с които си наложих задължително да се запозная преди доста години. На фона на този списък Кулата на Шутовете на Анджей Сапковски и Градът и Звездите на Артър Кларк са нещо като изключения. Невромантик на Гибсън е безспорният диамант в колекцията. Беше брилянтна, беше всичко, което колегите са писали за нея в Киберпънк, и отвъд. Несъмнено трябва да бъде прочетена и в оригинал, защото недостатъците на превода на моменти бяха твърде очевидни. Не ми допаднаха особено и илюстрациите към текущото тиражирано издание, при все безпрецедентността си.

  1. Какво искахте да прочетете, но не можахте?

ВСИЧКО! По-конкретно, от рафтовете се взират към мен двата тежки тома на Фондациите на Азимов и Хиперион и Ендимион на Симънс. Трябва само да си избера в коя от двете да се изгубя.

  1. Какви са стремежите ви за новата година?

Да чета повече и някак си да имам време и възможност да съм повече във всичко, с което се занимавам.

  1. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2021?

Да видя 4. Реализирана.

urd

  1. Какво беше най-интересното нещо за вас?

Най-интересното за мен беше излизането на Времеубежище на Георги Господинов. Носталгията по миналото беше нещо, което досега не бях изпитвала. Но младостта е толкова непросветена и безгрижна. Радвам се, че има такива съвременни писатели, които улавят смисъла и магията и правят ежедневието поезия.

  1. Кои книги прочетохте?

В края на 2019 г., когато е дошло време за новогодишните резолюции, явно съм решила, че да прочета 32 книги през 2020 г. е напълно реалистично. Никога не ме е бивало в математиката и сметката, че това е по около три книги на месец, ми е убягнала. Така в края на 2020 г. дръпнах чертата на 15 книги.

Годината започна с Брулени хълмове на Емили Бронте и Врява и безумство на Уилиам Фокнър. Тези двете изчерпаха търпението ми за класики и се наложи да се погрижа за себе си и стабилността на психиката си с две фентъзи трилогии. Разделената империя на Марк Лорънс ми достави умерено удоволствие, а Хрониките на Девабад на С. А. Чакраборти ме оставиха с разбито сърце, но пък обнадеждена, че има какво ново да се случи във фентъзито. Естествено няма да ви изброявам всички книги, които прочетох, но ще отлича няколко, които си заслужават. Отивам си е възвратен глагол на Тайе Селаси е страхотна сама по себе си и заради превода си на български, който е чуден. За мен беше изключително интересна, защото представляваше досег с култура, която не съм имала повод да опозная. Сега естествено ми се ходи в Гана. Чудна лятна нощ на Яна Борисова беше като специален подарък лично за мен. Но така е с авторите, които много обичаш – имаш чувството, че пишат само на теб. И Естествен роман на Георги Господинов, защото година, без да прочетеш нещо от него, е загубена година от живота.

  1. Какво искахте да прочетете, но не можахте?

Този списък е най-дългото нещо в живота ми. Страдам от компулсивното сдобиване с нови книги всеки път, като мина в близост до книжарница, щанд или дори щайга, така че горе-долу всяка книга влиза в тази графа. Случвало ми се е дори да събирам зарязани книги при кофи за боклук. Ясно е, че става въпрос за болестно състояние.

Най-натрапливият неуспех и тази година е Ана Каренина от Толстой. Чета я вече трета или четвърта година. Изгубих им бройката. Други от заглавията са 4321 на Пол Остър, която е зашеметяваща книга и малко се радвам, че имам още време с нея. Хептамерон от Маргьорит дьо Навар пък е най-любопитното нещо, на което съм попадала от години. Открих тази книга, докато гледах Call Me By Your Name, където цитатът: „Какво е по-добре? Да говоря или да умра?“ резонира доста дълбоко, така че да ме накара да търся под дърво и камък тази книга с повести от XVI век. Търсих я навсякъде и накрая я открих случайно в библиотеката на баба ми. В два екземпляра по някаква причина.

И понеже досега не споделих достатъчно лична информация с вас, ще ви разкажа и за книгата, която мисля да не дочета до края на живота си. Игра на дама на Хулио Кортасар и аз се срещнахме в гимназията и оттогава не сме се разделяли. Освен когато не я заема на приятел. Толкова е хубава, че не искам никога да свършва.

  1. Какви са стремежите ви за новата година?

И аз като Dr. Horrible съм взела твърдото решение тази година да не си купя нито една нова книга. Вместо това ще посветя времето си на изчитане на колкото мога повече от започнатите и недовършени книги. Очаквам да е жизнеутвърждаващо и поучително.

Мисля да открия с Ана Каренина.

  1. Какво очаквате с най-голямо нетърпение през 2021?

И през тази година ще очаквам да попадна на този писател, който ще запълни празнотата от Толкин и Пратчет.