Автор: Брандън Сандерсън

Издателство: Артлайн

Цена: 45 лв.

Преди да започна този материал, искам да насоча вниманието ви към статията за Космера, която публикувахме преди няколко седмици, както и ревюто за Dawnshard – повестта, която се явява пролог на настоящата книга.

И така, Ритъмът на войната – новият том от епичната сага за Летописите на Светлината на бурята – най-сетне е в ръцете ни. Централният конфликт в мулти-планетната шарка, която Брандън Сандерсън малко по малко изгражда, получава нов тласък, и то какъв!

Изминала е година откак Далинар Колин и неговите Сияйни рицари са изковали коалиция между човешките кралства, и бруталната война срещу Слетите и другите слуги на Одиум* е все така ожесточена. Но въпреки победите, които човечеството е постигнало, силите на Одиум са неунищожими. Спреновете от Брейз, които обладават телата на паршендите, не могат да умрат, и всеки път, когато бъдат победени, просто намират ново тяло. Междувременно, рицарите са поставени пред проблема, че най-силните им воини – Бягащите по вятъра – не могат да увеличат броя си, защото повечето спренове все още не са простили на ордена за предателството отпреди хилядолетия.

В центъра на тази буря са две жени. Навани, кралицата на Уритиру, и Рабониел, една от най-големите легенди сред Слетите. Те са на противоположни страни във войната и безкрайно различни в почти всеки аспект от съществуването си. Но в едно нещо са обединени – жаждата за знание. И когато коварният план на Рабониел е на път да унищожи сърцето на коалицията, Навани се оказва единствената, способна да я спре.

Разбира се, в книга с мащаба на Ритъмът на войната има множество сюжетни линии и те всички са в една или друга степен важни. Каладин и Шалан се сблъскват с пределите на умствените си заболявания, всеки по свой уникален начин. Далинар се опитва да разкрие естеството на новопридобитите си способности. Адолин се стреми да изкове нов съюз между човечеството и спреновете на Честта. А Таравингиан крои нов план, който може да се окаже най-важното решение, взето от човешко същество в историята на Рошар.

Почти невъзможно ми е да говоря за този роман без да спойля мащабно, но нека не си губим времето с преструвки – ако четете това ревю, или вече сте го прочели, или планирате да го прочетете в близко бъдеще. И в двата случая не ви интересуват общи приказки за историята, а личното ми мнение. А то е следното:

Книгата РУТИ.

Да, Ритъмът на войната е безспорно „средна“ част, при все обещанието на Брандън да затвори голяма част от сюжетните линии в следващия том. Но това не е Кладенецът на възнесението – тромав мост между епиката на началото и неизбежния оргазъм на финала. Не, тази книга е Империята отвръща на удара – концентрирана нова глава в конфликт, който се нуждае от множество глави.

Нещо повече – с този том Сандерсън спира да си играе на великденски яйца, намигвания и намеци. Вместо това той отваря портите с ритник и целокупният Космер НАХЛУВА. Lyanna ще говори за това в карето по-долу, но тук искам просто да кажа, че героите в Ритъмът на войната открито обсъждат други планети и използват Вложение и артефакти от тях. Самият сюжет на книгата е все повече и повече обвързан с линии от други поредици, макар и все още да не смятам, че е необходимо човек да е запознат с тях, ако по някаква неведома причина не иска.

Разбира се, пълно щастие няма и не е редно да има. Въпреки множеството качества на книгата, тя все така страда от някои добре познати ни Сандерсъновизми. Елементарната характеризация на персонажите, макар и все по-добра с всеки следващ том, тук ни „дарява“ с някои искрено отвратителни образи. Като Моаш например, който си е извоювал цял раздел „Fuck Moash“ мемета, или Лирин – бащата на Каладин – който е толкова еднопланов безмозъчен пацифист, че води до агресивно повръщане с всяка своя поява.

В добавка, Брандън меко казано прекалява с умствените заболявания. Депресията и посттравматичният синдром на Каладин и множеството самоличности на Шалан са супер интересни до един момент, но когато толкова голяма част от историята зависи от тях, започват да понатежават. По мое лично мнение Каладин е доста по-добре написан образ и дразни най-вече с повторяемостта на сцените си, но линията на Шалан е откровено нетърпима на моменти и поне за мен кулминацията на въпросната беше силно незадоволителна.

Това обаче са бели кахъри за хората, които са достатъчно надъхани, че да стигнат до четвъртия том на Летописите. Основната история в тази част е много силна и чудесно изградена, а в добавка, Ритъмът на войната ни дарява и с един от най-добрите злодеи, които съм срещал във фентъзи в последните години, в лицето на Рабониел. Единственият елемент, в който романът откровено изостава от предишните книги, са главите в миналото. За разлика от първите три тома, тук те не ни дават нищо интересно или наистина ново за Венли или Ешонай. Но – отново – предвид амбициите, които тази част си поставя, и покритието им, ми е трудно да я критикувам твърде интензивно.

Вместо завършек, искам да кажа нещо в качеството си на прохождащ писател. Търпението и топките от адамантиум, които планът на Сандерсън изисква за създаването на тази колосална вселена и нейната история, са абсолютно зашеметяващи и източник на огромно вдъхновение. Трудно е човек да опознае всички творби в Космера и да не си каже „Е не, няма как един автор да създаде подобни очаквания и накрая да не се изложи“. И разбира се, това все още е напълно възможно. Но Ритъмът на войната ясно и безкомпромисно дава знак, че Брандън Сандерсън има капацитета да постигне нещо, което никой друг в жанра дори не е имал амбицията да направи. И аз поне определено му стискам палци.

Връзки с Космера

Lyanna

От всички томове на Летописите досега, Ритъмът на войната съдържа най-много връзки и препратки към другите светове от Космера, които ще се опитам да изброя тук. Предупреждавам, че това каре съдържа спойлъри за цялата книга, включително финала, а във всяка точка има спойлъри за съответните произведения.

Скадриал е оставен на последно място, защото там е и най-подробната информация, и най-жестоките спойлъри.

***

Налтис (Спиращият войната)

И тук като в предишните томове се появяват Захел/Вашър и мечът Нощна кръв. Виждаме как Захел използва Пробуждане, техника от магическата система на Налтис, в боя си с Каладин, като междувременно му изнася лекция по Realmatic theory. Научаваме също, че Хойд съхранява част от спомените си в Дихания от Налтис. Адолин дава на Каладин монета от родината на Захел, т.е. от Налтис, макар че никой от двамата не знае това. Налтис фигурира и в бележките на Йалай, а писмото на Хармония до Хойд споменава Endowment, тамошния Отломък. Освен това виждаме търговски керван от Налтис в Lasting Integrity и научаваме, че Лазур/Вивена не е успяла да се върне във Физическата сфера на Рошар и си е отишла.

Сел (Елантрис, Душата на императора)

Научаваме, че Призрачната кръв използва сеони от Сел за комуникация и не се държи особено мило с тях. Споменават се и елантрисците от Ire (изписано фонетично като Eyree), от които духчетата на честта са се сдобили с уреда, в който съхраняват Светлина на бурята. В писмото от Хармония са споменати Devotion и Dominion, убитите от Одиум Отломъци на Сел.

Талдаин(Бял пясък)

Белият пясък от Талдаин се появява на Рошар, донесен от Призрачната кръв. Обяснено е свойството му да побелява, когато около него има достатъчно Investiture, и да почернява отново, когато се намокри; научаваме, че ако имаш талдаински пясък, можеш да направиш още, вероятно като позволиш на микроорганизмите върху него да се разпространят върху нормален пясък. Талдаин се споменава и в бележките на Йалай; както винаги, Ars Arcanum е писан от Крис, която е родом от Талдаин.

Треноди (Shadows for Silence in the Forests of Hell)

Писмото на Хармония споменава „раната, нанесена на Когнитивната сфера“ на Треноди при сблъсъка между Одиум, Амбиция и Милост. Рабониел притежава верига от т.нар. „земи на мъртвите“, която има способността да „закотвя човек през когнитивни аномалии“, каквото и да означава това; предполага се, че веригата идва от Треноди. Вероятно е същата или от същия тип като изненадващо скъпата верига, която Адолин и Шалан виждат на пазара в Морето на сенките. Освен това и в тази книга има няколко страници с бележки и илюстрации на Наз от Треноди, който работи с Крис.

First of the Sun (Sixth of the Dusk)

В книгата има поне два Авиара – птици с различни магически способности, които идват от остров Патджи на First of the Sun. Такова е „червеното пиле“, което Лифт спасява; Мраизе също притежава Авиар, само че зелен. Силите и на двата са неизвестни.

Йолен и други

Споменава се концепцията за axi, най-малките частици на материята (атоми или субатомни частици, не е много ясно). Знаем, че на Йолен е имало магическа система, свързана с манипулацията им. Имаме и споменаване на Тъкането на светлина на Рошар в сравнение с това на Йолен.

Научаваме името на носителката на Култивация – Koravellium Avast (вижте карето под средния глиф на тази страница, ако не знаете за какво говоря), както и имената на четири нови Отломъка – Invention, Mercy, Valor и Whimsy.

Освен това разбираме, че в океана на неизвестна планета живее лице на име Фойл, което притежава Етери и се опитва да ги контролира. Етерите вероятно са близки като концепция до тези от неиздадения роман на Сандерсън Aether of Night.

***

Скадриал(Мъглороден, Mistborn: Secret History)

В периода на пролога, около убийството на Гавилар, на Рошар има поне двама териски ферохимици от Скадриал. Те се разпознават по многото пръстени, които всъщност са металоеми. Едната е Axindweth, която дава сферата с Улим на Венли; другият е Gereh, служител в двореца на Колин. По-късно в Уритиру вторият е намерен убит, а пръстените му са откраднати; Лифт осиновява неговия Авиар. Има и още един worldhopper от Скадриал – Фелт, който се е появявал и в предишните книги, а в тази заминава с Адолин и Шалан към Lasting Integrity.

Според епиграфите на първа част от книгата ефектите на различните метали във фабриалите имат връзка с аломантичните им свойства. Например в аломантията цинкът разпалва емоциите, а месингът ги успокоява; във фабриалите цинкът кара затвореното духче да се проявява по-силно, а месингът – по-слабо. Аломантичният пютър дава физическа сила; пютърът във фабриал усилва действието му. Железните аломанти могат да дърпат метални предмети към себе си; от желязо се правят привличащи фабриали, които дърпат определен елемент към себе си. (Сравнете епиграфи 6-11 с таблицата на аломантичните метали за повече информация.)

Епиграфите на втора част представляват писмо от Сейзед/Хармония до Хойд.

(Следват ОГРОМНИ СПОЙЛЪРИ за финала на Ритъмът на войната, цялата поредица Мъглороден до Оковите на скръбта включително и Mistborn: Secret History)

Едно от най-шокиращите разкрития в Ритъмът на войната, което представлява и най-сериозната връзка между Рошар и Скадриал досега, е самоличността на тайнствения лидер на Призрачната кръв. Последната глава на Шалан на практика потвърждава, че тъй нареченият “Master Thaidakar” всъщност е Келсиър от Мъглороден.

Това може да бъде особено изненадващо за феновете, които не са чели Secret History и Оковите на скръбта и изобщо не знаят, че Келсиър е жив. На тях мога да кажа само „Колко пъти ви предупредих за спойлърите, а?!“

Макар името на Келсиър да не е споменато директно, следните улики водят до заключението, че става дума за него:

  • Мраизе казва, че Тайдакар се намира в същото затруднено положение като Вестителите – той е Когнитивна сянка, която не може да напусне собствения си свят. От Secret History знаем, че Келсиър е точно в такава ситуация.
  • Хойд нарича Тайдакар “Lord of Scars“ и казва, че го е виждал на други светове. Епитетът подсказва за белезите по ръцете на Келсиър, а срещата му с Хойд и неприятния ѝ завършек помним от Secret History.
  • Което ни води до най-сериозното доказателство за самоличността на Тайдакар – посланието, което Хойд му праща по Шалан:

Also, Wit says to tell him, ‘Deal with your own stupid planet, you idiot. Don’t make me come over there and slap you around again.’

Това е почти неопровержимо доказателство, понеже Хойд е буквално неспособен да нарани физически когото и да било. Фактът, че успява да набие Когнитивната сянка на Келсиър в Secret History изненадва дори самия него*. Доколкото знаем, Келсиър е единственият човек, когото Хойд е успявал да нарани от Разбиването на Адоналсиум насам, ако не и от по-рано.

Отгоре на това имаме и този отговор на въпрос от фен преди няколко години, с който Брандън май откровено ни е изтролил.

Оценка: 8/10