Всичко за Еврокон 2020

Първият по рода си виртуален Еврокон се проведе в началото на октомври и стана поредната не-точно-жертва-но-може-би-як-ъпгрейд (?) на пандемията. Както ще стане ясно по-надолу, бяхме се приготвили за супер изкарване на хърватската Ривиера, но макар да се наложи да оставим въпросната за друг път, успяхме да участваме в по-голяма бройка и да се забавляваме не по-малко. Чест на организаторите прави, че успяха за кратко време да разширят и допълнят програмата за онлайн вариант. В допълнение трябва да отбележим, че бяха вдигнали напълно функционална, удобна и чудесно работеща платформа, която лесно позволяваше да сменяш различните тракове* и въпреки няколко технически проблеми в началото, стриймингът беше на доста високо ниво. Може би най-готиният аспект от целия виртуален кон обаче беше дискорд сървърът, в който социализацията вървеше на пълни обороти и в известен смисъл далеч по-лесно, отколкото на живо, където много често случайните електрони не успяват въобще да се впишат, а по-големите агитки от различните държави си стоят заедно. Голям плюс беше и специалното онлайн място, където да рекламираш свои фантастични творби, като например тази галерия.

Е, не всички владеят идеално онлайн комуникацията, но в дискорд все пак беше доста забавно

За разлика от зрителите, организаторите като че ли не се чувстваха крайно комфортно във виртуалния вариант, като това правеше особено впечатление в откриващата, закриващата и церемонията по ESFS наградите, които бяха доста набързо претупани и в явен контраст с носталгичните нърдяшки речи, които обикновено красят тези събития по останалите конове. Откриването все пак постави някакъв акцент върху преждевременната смърт на хърватската авторка Милена Бенини, видеото в поклон към която можете да видите тук и беше излъчено на церемонията.

Някои от рисковете на виртуалните конвенции

Когато Футурикон стана виртуален, организаторите обявиха допълнително време за кандидатури за лекции на тема местни общности, накъдето насочиха фокуса на събитието. Въпреки това, като че ли това беше дошло малко късно, защото извън домакините (които обаче разказваха на хърватски), българската (на Човешката библиотека), два разказа за местни американски конвенции и една за Триест, нямаше много в тази посока и това определено не се усещаше като стабилен фокус. За сметка на това програмата беше много разнообразна и за да не губим повече време, ви оставяме с разказите ни за нея!

Вълнението в екипа

Rex

Life everywhere? Science fiction vs. astrobiology (Julie Novakova)
The Deeps: Extreme marine environments on Earth and fiction analogues (Autun Purser)

Една от вечните теми в научната фантастика безспорно е въпросът за форми на живот от други планети, особено такива които притежават интелект. Има ли друг живот във вселената и, ако да, къде можем да го открием? Именно тази тема разгледа Джули Новакова, която работи в Европейския институт за астробиология. Тя ни разказа за това, че макар често фантастите да поставят наличието на живот в най-разнообразни условия, научно погледнато засега имаме един единствен пример за планета с живот на нея – Земята. Това означава, че за момента за планети с потенциален живот на тях се разглеждат такива, които имат условия сходни до нашите. Това например дефинира така наречената обитаема зона в слънчева система – не твърде близо и не твърде далеч от звездата. Това би осигурило подходящи температури за развитието на живот. Въпреки това учените спекулират, че живот може да се зароди и в по-лоши условия, в така наречената разширена обитаема зона. Може би по-любопитна бе възможността за живот на планети, които имат периоди, в които са много близо до слънцето си и такива, които са много далеч, а животът на тях се развива само от едната страна на планетата или в циклите от затопляне и застудяване. Джули дефинира и други критерии за наличието на живот, които учените използват в търсенето си – размери на планетата, сходни с тези на Земята, магнитно поле и други. Истината е, че такива планети се намират рядко, но пък заради огромните размери на вселената, те не са малко. В края спомена за сборника Strangest of All, на който тя е редактор. В него можем да открием осем научно-фантастични разказа, а след всеки от тях ще прочетем нефантастично есе от Джули, в което тя разглежда темите, които е застъпила съответната творба.

Донякъде близка тема бе презентацията на Autun Purser от Германския полярен институт. В нея той ни показа видео материал от дълбоководните изследвания, които провежда. Това са слабо изследвани места на нашата родна планета, които имат буквално извънземен вид със своя релеф и чудноватости. И въпреки високото налягане и наглед неблагоприятни условия, дори това място се оказва населено с живи организми, при това никак не малко.

The Fermi paradox in astronomy and science fiction (Valentin Ivanov)

Очевидната липса на живот в галактиката разглежда и прословутият Парадокс на Ферми. Позовавайки се на някои доста приблизителни сметки, базирани на времевите интервали на нашето собствено развитие, той гласи, че заселването на Млечния път от една цивилизация би трябвало да отнеме около двеста милиона години и, предвид възрастта на галактиката, това трябва вече да се е случило. Своята гледна точка по поставения от парадокса въпрос и негови евентуални отговори ни показа българският астроном д-р Валентин Иванов, като чисто научните му изводи бяха често подправени със споменаването на научно-фантастични заглавия. Първата част от много интересната му лекция бе посветена на разглеждане на самия парадокс. Той направи редица приблизителни изчисления за скоростта на разширяване на вселената и нейната възраст, за възрастта на човешкия вид, за скоростта на заселване на нови територии и други. Те показват, че вероятността галактиката да е вече заселена от някоя цивилизация е доста голяма. Въпреки това ние не наблюдаваме такова нещо и за момента все още не познаваме други форми на живот, камо ли цивилизации.
Един от възможните отговори на Парадокса на Ферми е базиран на модел на разпространение на флуиди в пореста среда („вряща вода в зърна кафе“), който в много отношения наподобява модел на заселване на една галактика. Този модел ни показва, че е напълно възможно заселващите цивилизации да се окажат в различни джобове от системи, които да не позволят тяхното по-нататъшно разселване.

Други кандидати за отговор на Парадокса са, че животът и/или интелектът са много редки и претърпяват периодични изчезвания, че цивилизациите се унищожават една друга и дори себе си, че постоянният стремеж към разселване не е нещо типично, че може би е наистина трудно да се засечем едни други или че просто извънземните форми на живот са вече тук, при нас.

В края д-р Иванов изтъкна, че може би текущият подход за Търсене на извънземен интелект (SETI) не е най-удачният, защото се базира на търсене на енергийните сигнали на високо развита цивилизация. Според него по-скоро трябва да търсим за сигнали на цивилизации, които са на нашето ниво на развитие. Аргумент за това е неговата теория, базирана на класификацията на Кардашев за развитието на цивилизациите. Той обаче я модифицира, като последната степен е цивилизацията да се слее с околната среда. Което, според него, може да означава, че такива цивилизации вече са около нас, но ние не можем да ги забележим. Тук той модифицира и известният трети закон на Кларк във „всяка достатъчно развита технология е неотличима от околната среда“.

Worldbuilding with Sex and Gender (Morgan, Cheryl)

Когато стане дума за чуждопланетни форми на живот, научната фантастика е измислила какви ли не същества. Ловците в Хищникът, чудовищата от Пришълецът и Нещото, арахнидите в Звездните рейнджъри и други. И макар някои от тях да са наистина уникални, то те често са взаимствани от формите на живот на нашата планета, Земята. Най-често за вдъхновение служат животните и поради това за измислянето на много интересни извънземни неимоверно би ни помогнало познанието на чудновати животни от реалния свят. А когато говорим за животни, то техните полове, начин на размножаване и сексуални навици са винаги от основно значение – в крайна сметка, за да просъществува един вид, той трябва или да е безсмъртен, или да се размножава някак! Съответно Шерил Морган ни изнесе лекция за редица чудати видове. За съжаление стриймването ѝ бе с много лошо качество и презентацията ѝ трудно се четеше, но пък може да я проследите на този адрес. Става дума за полов диформизъм, който не е просто малки разлики в размерите и оцветяването, а стига до екстремности като мъжките индивиди да живеят вътре в женската! Животни с повече от два пола, хермафродизъм, хомосексуално и бисексуално поведение, мъжки, носещи малките в себе си, споделени грижи за потомството между двамата родители и социални структури и т.н. Животинският свят е пълен със странности, които, може би, са странни само за нас и нашето общество. Примерите от природата ни карат да се замислим за собствените си дефиниции за „естествено“, а в крайна сметка творенията на фантастиката често са само метафора за неща от реалния свят.

Using Stories and Gamification to Improve STEM Comprehension, Retention, and Motivation (Meghan Gardner)

За прилагането на истории и игрови похвати в обучение на ученици в областта на Науките, технологиите, инженерството и математиката (STEM) ни разказа Меган Гарднър. Тя е част от инициативата Guardian Adventures, които предлагат алтернативни методи за обучение, включително игри, ЛАРП и приключения като например хипотетична мисия до Марс. Тя спомена важността на това да се възбуди интереса на децата към преподавания материал чрез поставяне на проблеми и намиране на решения за тях, създаване на интересна среда, интердисциплинарни занятия и други. Всичко звучеше много интересно и децата във видеата изглеждаха много заинтересовани и доволни. Ако работите с деца и искате да опитате нещо подобно, разгледайте какво правят от Guardian Adventures и се свържете с тях.

Brancalonia and the Italian Tabletop Gaming Scene (Longo, Mauro)

Италианецът Мауро Лонго ни представи проекта Brancalonia, в който той е една от основните движещи сили. Brancalonia е система за ролева игра, която е базирана и вдъхновена от пето издание на най-популярната в света система за ролеви игри Dungeons & Dragons. Уникалното в Brancalonia е, че светът ѝ и редица елементи от него, като например същества, раси и класове на героите, са базирана на средновековна и ренесансова Италия и на популярния по онова време фолклор. Самите автори определят Brancalonia като „спагети фентъзи“, по аналогия на „спагети уестърните“ на Сержо Леоне. Магията в този свят е по-рядко срещана, отколкото в класическото D&D, а за мен най-любопитно е наличието на специално разработени подробни правила за несмъртоносни битки, които да се използват в честите кръчмарски боеве, които са се случвали в разпокъсаните кралства на Италия от онова време. Лонго и още двама от авторите говориха с много ентусиазъм за начинанието си, а накрая първият ни показа голяма колекция от италиански книжки за приключения и системи за ролеви игри.

Fantasy in Myth, Myth in Fantasy (Lukačovičová, Lucie)

По темата за фолклора и как той влияе и се използва в модерната литература ни говори Lucie Lukačovičová. В кратката си лекция тя нахвърля няколко добри насоки, които авторите да следват, когато искат да използват митологични елементи в творбите си. Така например ако наречем дадено същество с име на митологично чудовище, то е хубаво двете да имат някаква обща черта, която да позволи на читателя да асоциира съществото с даденото му име. Ако това не е така, то рискуваме само да объркаме читателя. Повечето неща, които тя посочи, са реално близки до ума, но когато ти бъдат представени формално и систематизирано, то те са по-лесни за възприемане и следване. Лекцията ѝ е налична онлайн на този адрес.

Let’s build starships! (Robert Corvus)

За всички фенове на космическата фантастика Robert Corvus бе подготвил работилница за създаване на космически кораб. Сред нещата, за които той говори, нямаше нещо изключително новаторско – в крайна сметка това е целта не на автора на работилницата, а на участвалите в него. Това, което бе забележително, бе изчерпателността и вниманието към детайла, които Робърт демонстрира. Така той отбелязва, че трябва да помислим за всяка една система на нашия космически кораб – животоподдържаща система и изкуствена гравитация (ако на кораба ще има живи организми), двигатели и тяхното гориво, корпус и защитата, която той осигурява, сензори и управление, навигационни и комуникационни уреди, оръжия и други. Сред тях любопитна бележка бе използването на изкуствената гравитация като защитно средство – увеличаването ѝ многократно в някой отсек може да прикове към пода или дори убие евентуални нападатели. Разбира се, има и по-нестандартни кораби, като например префасонирани метеорити или живи същества (подобно на кораба от Farscape). Водещият посъветва да обърнем внимание и на това какво би било да живеем на този кораб, какви биха били екипажът му и т.н. Ако искате да създадете някой наистина оригинален космически съд, силно препоръчвам да погледнете всяка една от точките, над които Робърт обръща внимание.

Drake

Не си представях така първия ми Еврокон. Една от най-ранните статии, която прочетох в Шадоуденс, беше за приключенията на екипа на списанието на Еврокона в Пловдив през далечната 2004 година. А в настоящата 2020 година Евроконът се проведе в Риека, на брега на хърватското море. Плаж, фестивал и дълги дискусии на по бира с екипа. Щеше да е епично. Е, в крайна сметка бирите ги пихме по домовете си, а дискусиите се проведоха в Слак, но беше не по-малко епично.  

Самото събитие беше съпроводено с учудващо малко технически проблеми за подобно мащабно събитие, похвала за исполинските усилия, които екипът е положил, за да се случи. Голямо браво. Въпреки това никога няма да забравя началото, докато чакахме откриването на фона на красивата шапка на еврокона, а на екрана вървеше непрестанно иначе приятна мелодия, но с дължина не повече от три секунди, която постоянно се повтаряше до степен да ми се набие в главата за остатъка от вечерта. Слава Богу, явно организаторите са си взели поука, защото следващите дни лоудинг екранът беше милостиво тих. Иначе церемонията я откриха музикантите от Synthonie. Доста приятен синтуейв саунд с подчертана гейм тематика. Въпреки епидемиологичната обстановка, само един беше с маска, както можете да видите.

Foundation’s End – what is left for us from the Golden Age and New Wave SF? (Biały, Grzegorz)

Гжегож Бяли* е симпатичен младеж, сценарист, режисьор и запален фен на научната фантастика. Лекцията му беше до голяма степен история на двете най-влиятелни течения в научната фантастика през двадесети век: златната епоха и новата вълна*. В крайна сметка идеите и темите от тази епоха често послужат за основа на съвременна фантастика. Наскоро излезлият Отгледани от вълци е илюстрация как идеите от Златната епоха биха могли да работят и в сериал от двадесет и първи век.

Meet the Human Library and Terra Fantasia (Kalin M. Nenov)
Building bridges across the world and to the future: the transformative power of speculative fiction (Kalin M. Nenov)

Човешката библиотека са известни със стремежа си да намират и издават една по, хм, човешка фантастика. По-оптимистична, с надежда за бъдещето. Групирам двете презентации в едно, защото си ги знаем от една страна и защото и двете бяха посветени на строенето на мостове и на надеждата за едно по-добро бъдеще. До голяма степен и двата разговора бяха призив за по-голяма колаборация, поне на европейски ниво, който горещо подкрепям.  Дрейк Вато се появи като гост презентатор и сподели и за някои по-амбициозни идеи, като селце за креативни личности, които да създават на спокойствие а нуждите им да бъдат задоволени от творческото му производство, както и социална мрежа за творчески люде.

Driverless Cars (Stephenson, Richard)

Самоуправляващите се автомобили са вълнуваща нова технология. Нещо от научната фантастика, но сме осезаемо на прага да го видим въплътено. Автономните автомобили имат потенциала да са следващите смартфони: известно колебание, дори недоверие в началото и миг по-късно вече не можем да си представим живота без тях. Проблемът с автомобилите е малко по-сложен, главно защото от тях зависят човешки животи. Телефоните биха могли да си позволят преходен период, докато при автомобилите идеалният вариант би бил всички да са автономни. За жалост това няма как да се случи и най-голямото предизвикателство пред тях би било да оцелеят времето, в което на пътя са едновременно самоуправляващи се коли и бай Пешо на пет ракии. Студената логика диктува, че не е нужно роботът да е безгрешен, достатъчно е да се справя по-добре от човек, но никакви статистики не биха могли да успокоят близките на загиналите. Технологията я имаме. Най-големият проблем ще бъде въвеждането ѝ. Най-вероятно ще се движим стъпка по-стъпка. Може би някоя магистрала заделена само за самоуправляващи се автомобили. Дълги години автономност, каквато предлага Тесла: автомобилът се кара сам, но водачът е длъжен да следи пътя и да се намеси при нужда (което не е идеално условие за мен, защото когато колата си върши работата в 98% от случаите, човек е склонен да е заспал в онези 2%, в които трябва да внимава). Автономни коли в градовете ще са рядкост в близкото бъдеще, заради по-сложната обстановка от участници в движението, които са по-нагъсто и повече непредвидени ситуации. И още по-дистопична идея: възможно е в бъдеще автомобилите да предлагат премиум услуги, примерно по-бърза лента за движение 🙂

The new myth, faith and fake news (Lars Backstrom, Claudia Rapp, Ivica Puljak, Vladivoj Lisica Fox)

В този панел се разискваше наболелия проблем напоследък за безкронтролното разпространяване на фалшиви новини и връзката им с мита и вярата. Фалшивите новини и конспирациите и митовете са опит да бъде обяснен светът. В момента имаме наука, но живеем в изключително сложен свят, а науката не дава прости обяснения. В същото време имаме безпрецедентен достъп до информация, вярна или невярна, и основният проблем се корени в регулацията. Традиционните медии са подложени на много строга регулация, но такава липсва в социалните медии, или където я има, е неадекватна, разчитаща на докладване от потребители. Нещо, с което лесно се злоупотребява. Би могло да се помисли върху идеи за регулиране. Примерно човек със 100 хил. последователи би могъл да бъде класифициран като медия и да бъде подложен на същите регулации като една телевизия. В същото време потребителите с аудитория от една махала биха могли да продължават с махленските клюки необозпокявани.

Science for everyone! with Ivica Puljak; The End (Ivica Puljak)

„Science for everyone“ беше един от първите панели, които гледах, и Ивица Пуляк бързо се превърна в мой любимец. Групирам го заедно с „The End“, защото в общи линии говореше сходни неща, само че в първия случай бяха под формата на интервю, докато във втория — на лекция.

Ивица е учен от ЦЕРН и ръководител на един от екипите, които доказаха експериментално съществуването на бозона на Хигс. Също така и политик. Голям оптимист, вярващ в способността на науката да доведе до увеличаване на човешкото щастие (за справка, подобрението в качеството на живот в последните двеста години). Разбира се, има и риск да се самоунищожим, но докато следваме трите основни стълба: Наука, Разум и Хуманизъм, всичко ще бъде наред. Подобна беше и тематиката на лекцията му за края на всичко. Всички ще умрем и Земята ще спре да съществува, но в крайна сметка това не е лоша новина, защото е далеч в бъдещето. А дотогава, гледайки човешкото развитие в последните столетия, вървим само напред и нагоре. Беше доста повърхностна лекция от научна гледна точка, но оптимизмът на Ивица определено е заразителен. Много забавни бяха сравненията между аргументите в политиката и в науката. Науката е лесна. Подаваш напрежение и протонът се движи, спираш напрежението и протонът спира. В политиката понякога е достатъчно да си по-големият гадняр.

Filmmaking from scratch (Grzegorz Biały)

Гжегож демонстрира ръчно направена лампа.

Другият ми любимец Гжегож Бяли, познат от лекцията за златната епоха на научната фантастика, се завърна с курс за правене на филми. Беше за абсолютно начинаещи, така че нямаше кой знае какви съвети за напреднали, а и самият Гжегож е любител, но имаше доста полезни съвети, особено как да снимаме без бюджет. Бях изненадан колко много техника мога да сглобя сам. И колко е важно да запалим хората за нашия проект, защото така или иначе не им плащаме, важно е да имат хъс.

Beyond A Song of Ice and Fire: using history as a jumping point for fantasy (Claire Bartlett, Ivana Delač, Srebrenka Peregrin)

Песен за огън и лед е използвана в заглавието на този панел, главно за да привлече внимание (бел. ред: привличане на внимание си беше нужно, тъй като разговорът имаше заряда на кръжок по плетене, а моментът, в който трите панелистки се запрехласваха колко уау било, че Александър Македонски има сестра, но никой не знае за нея, ще се запази в съзнанието ми като най-абсурдисткият елемент от целия Еврокон). В редките моменти, в които епосът на Мартин беше споменаван, беше в негативна светлина. В общи линии панелът се фокусираше върху творчеството на тримата панелисти и от какви извори са черпили вдъхновение. Основен извод беше, че историите на обикновените хора на фона на грандиозни събития са много добър материал за вдъхновение.

Speed Authoring (Frankel, Valerie Estelle)

Валери Франкъл беше много продуктивен панелист. Освен този панел, тя имаше още три. Аз дойдох на този, примамен от заглавието, но се оказа наръчник как да се самоиздаваме през различните онлайн платформи. Останалата част беше как да пишем по 18 книги на година, но не останах впечатлен от съветите ѝ, защото в по-голямата си част не се отнасяха за фикция и идеята беше да използваме някаква тема, която познаваме, върху някое известно произведение. Така сме готови да пишем за Пътуването на героя в Хари Потър, Пътуването на героя в Песен за огън и лед и т.н. и т.н

Law in SFF Worldbuilding (Lawless, J.R.H.)

Един от първите панели, които посетих, френско-канадски адвокат с име Lawless, говореше за законите в спекулативната фикция. Всъщност беше достатъчно интересен, за да си закупя дебютната му книга (вярно беше един долар, но все пак). Нещата, които разказа, бяха от типа “близко до акъла, но не се замисляме над тях”, като например че дори едно закупуване на хляб в магазина изисква цяла съдебна и законодателна система зад себе си, за да могат участниците в  размяната да са сигурни, че няма да бъдат ощетени. Също законът може да се простира дотам, докъдето може да стигне бързо и надеждно информация, както в  книгата на Lawless, в която героите бягат от закона, минавайки през различни планети, постоянно надбягвайки се с информацията за техните злодеяния, която ги преследва по петите.

Intery

Past and Future of the ALIEN franchise – Will we ever really know „the truth“? (Marko Ivšinović)

Лекцията за Пришълецът се фокусираше върху три области – митологията на целия франчайз; процеса на работа зад всичките филми в него; и посоката, която задават Прометей и Пришълецът: Завет.

Общото впечатление е, че в този франчайз никога не е имало какъвто и да било план. Въпросите, които Ридли Скот задава в оригиналния филм от 1979 г. – като „Кой е космическият жокей?“ и „За какво служи този биологически вид (зиноморф)?“ – съвсем не биват подхванати от режисьорите и сценаристите на следващите части от тетралогията. Вместо това, всеки следващ филм се помещава в различен поджанр и се занимава с каквото му е било важно на конкретния режисьор. Жанрово, клаустрофобичният ужас на първия филм е много различен от екшъна на Дейвид Камерън в Пришълците (1986), който е съвсем различен от затворническия сюжет на Пришълецът 3 на Дейвид Финчър (впоследствие отрекъл се от произведението) и от комедийните нотки в Пришълецът: Завръщането (1997), режисиран от Жан-Пиер Жьоне със сценарий от Джос Уидън.

Ivšinović представи много убедително идеята, че франчайзът е повод всеки от тези артисти да изследва аспект на спекулативното бъдеще, който е най-интересен за него – например че за Камерън най-интригуващ е бил въпросът как би изглеждала космическата армия на бъдещето. Ценно беше и напомнянето на лектора, че макар от днешна гледна точка всички режисьори във франчайза да са сред най-известните имена в киноиндустрията, всъщност когато са били избирани от студиото, те са били съвсем начинаещи и безизвестни.

Ако сте достатъчно запознати с историята на филмите за Пришълецът, че да знаете името на H. R. Giger, надали тази лекция щеше да ви каже нещо непознато за митологията на света и проблемите при снимането на продълженията. Тя обаче може би щеше да ви накара да осъзнаете степента, в която единствено филмите на Ридли Скот се опитват да дълбаят в най-интересното: светостроенето. Това е основният фокус на Прометей, който обаче натворява нелогична предистория на Пришълецът, заради което е нужно в Пришълецът: Завет сценарият да прави разнообразни пируети, за да обясни противоречията.

Най-ценното в синтеза на Ivšinović беше идеята, че всъщност в целия този франчайз на никого не му се занимава да отговори на интересните митологични въпроси по удовлетворителен начин, защото тетралогията в действителност представлява историята на Елън Рипли, а Ридли Скот (особено в новите части) се съсредоточава върху опасностите от изкуствения интелект. За Ivšinović отговорът на въпроса от заглавието на лекцията – Ще научим ли някога истината? – е „не, защото 1) никога не е имало план; 2) на Скот му се дълбае само в изкуствен интелект, 3) на студиото му пука само за комерсиален успех, а пък 4) на публиката ѝ дай само екшън, на нея не ѝ пука за космическия жокей“. Няма как да се съглася с последното: естествено, че бихме гледали със стръв филм за жокея, особено ако е написан по по-интересен начин от безмълвните хуманоидни Инженери от Прометей.

Cyberpunk: Return of the Future (Habjan, Simon)

Любимият ми аспект на този онлайн еврокон беше колко невероятно позитивна беше публиката – всички бяха безкрайно мили и подкрепящи, никой не се заяждаше с лекторите и не злословеше качеството на лекциите.

На сайта на ShadowDance обаче ще си позволя негативност – нищо ново не научихме от тази доста повърхностна и безфокусна лекция. Най-ентусиазираният член на екипа заспа много скоро след началото ѝ. Ако темата ви е интересна, просто прочетете каквото и да е от задълбочените обзорни статии в „Киберпънк“ броя на ShadowDance.

Киберпънкът беше на практика по-добре представен в изпълнението на Synthonie

Non-Anglophone Fantastic (Lars Backstrom, Carolina Gómez Lagerlöf, Ivana Delač)

Надеждата ми за този панел беше, че ще ми бъде разказано за неподозираните висоти на фантастичните произведения от примерно Нидерландия и Румъния; ще науча за някои конкретни книги от разнообразни места в Европа с вълнуващи сюжет/светостроене/идеи, които да са преведени поне на английски, и ще се втурна да ги чета в щастливо отхвърляне на културната хегемония на англоезичния свят.

Не получих нищо подобно. Панелистите разказаха какво е общото положение на издателската дейност по отношение на фантастиката в техните си държави. Имаше дълги разкази за историята на различните литературни награди за фантастика в съответните страни. Научих, че в последните години в Швеция се издава все повече и повече фантастика, предимно за юноши или пък ужаси, и че в Хърватска често вплитат местната митология във фантастичните си произведения. Така и не си записах никоя вълнуваща неанглоезична книга, която да прочета.

Speculative Biology (Daniel M. Bensen, Simon Roy, C.M. Kosemen, Darren Naish)

От панелите, които гледах, този беше най-добре организиран. Въпреки че в подобна обстановка е лесно да научим само повърхностни неща за участниците, тук успяхме да научим за интересните проекти на всеки един от тях и същевременно да чуем чудесно модерирана дискусия с ясно формулирани въпроси. А и всичко това беше съпроводено от това да гледаш в реално време как единият от участниците дигитално рисува разнообразни чудати същества.

За модератора целта на панела беше как да ни научи да изграждаме по-добри чудовища. Общите съвети бяха свързани с това да четеш възможно най-много учебници и книги по зоология и праистория, за да не бъдат зверовете ти очевидно и клиширано базирани на някой конкретен биологичен вид, известен на всички читатели. Можеш и да се съсредоточиш в изследването на някое конкретно семейство или вид (например паяци), за да се запознаеш в дълбочина с механизмите на съществуването и телата им и така да можеш да измислиш свои видове с правдоподобни порядки и телесни функции.

Панелистите концептуализираха два общи подхода: можеш да започнеш от визията на съществото и оттам да развиеш що за среда би довела до подобно създание, или можеш да започнеш от средата и механизмите в света и оттам да измислиш що за същества биха го населявали. Някои от участниците споменаха ресурси от псевдонауката криптозоология като извор на вдъхновение за чудовища с радикално различни характеристики от познатите ни земни биологични видове.

И за да затвърдят впечатлението за добре организиран панел, участниците дори препоръчаха конкретни произведения, към които да се насочиш, ако ти се четат качествено изградени спекулативни същества: Краят на детството на Артър Кларк и творчеството на Джак Ванс и Ейдриън Чайковски.

The Science Fiction and Fantasy Film Festivals in Eastern Europe (Darius Luca Hupov)

Представянията на разнообразните кинофестивали за фантастика в Източна Европа беше силно депресираща лекция, която да ти напомни колко ужасно много ти липсва да ходиш на прожекции ежедневно или дори по няколко пъти на ден, когато се случват фестивали.

Лекторът разделя видовете фестивали на три вида: 1. изцяло за фантастични филми; 2. за фантастика и ужаси; 3. стандартни фестивали, които имат практиката да включват в програмата си филми от жанровете на фантастиката и ужасите.

Оттам нататък следваха много кратки представяния на всеки от източноевропейските фестивали от тези категории. Общото ми впечатление е, че ако някога реша да ходя на туризъм специално заради фантастични фестивали, ще мога да открия такива в повечето източноевропейски страни. Изненадващо голяма пропорция от всички тези събития са насочени към ужасите, с чаровни предложения като Serbian Fantastic Film Festival, чиито наградни статуетки приличат на Оскари, ама с черепи вместо със стилизирани глави, или Grossmann Fantastic Film Festival & Wine в Словения, който приема вино селекцията си много сериозно. В Румъния фестивали за ужаси с лопата да ги ринеш явно, но Full Moon – Horror and Fantasy Film Festival ме спечели с това, че се провежда на открито, сред гори, в малко населено място. Българските фестивали присъстваха в лекцията с варненския фестивал за късометражни филми In the Palace International Film Festival, който спада към третата категория.

Фестивалите, които са с изрична насоченост към фантастиката (вместо към ужасите), са според Hupov понастоящем три: Best Sci-Fi от Унгария, Future Gate от Чехия (вероятно най-големият в Източна Европа) и The Galactic Imaginarium от Румъния. Полският Fantastic Film Festival и приятно алитеричния Athens Science Fiction & Fantasy Film Festival за съжаление вече не се провеждат. Стискаме палци останалите да оцелеят отвъд 2020 г.

Dr. Horrible

Witches and Bitches (Antonija Mežnarić, Srebrenka Peregrin, Mojca Benko-Puzak, Vesna Kurilić)

Този панел беше посветен на обсъждания на темата за вещиците както в съвременното изкуство, така и във фолклора. Бяха засегнати множество въпроси, свързани със същността на вещиците и ролята им в историите, като дадените примери за мен лично бяха изключително интересни.

Един от изключително любопитните моменти беше дискусията за това как архетипния образ за вещицата се е променял през вековете. Беше обсъдено, че в античността разбирането за вещицата е сложно – съществуват добри и лоши вещици, някои помагат на хората, но други са изключително опасни. През средновековието това възприятие се променя поради дейността на католическата църква – вещиците стават единствено лоши. Тази концепция се задържа в масовото съзнание векове наред и в болшинството класически приказки думата “вещица” си върви с постоянен епитет “зла”. Нещата се променят чак в началото на XX век, когато Лиман Франк Баум публикува Вълшебникът от Оз. Книгата пожъва значителен комерсиален успех, което впоследствие довежда до заснемането на филм, считан и днес за едно от най-впечатляващите кинопроизведения. Заслугата на Баум, е че той отново връща възможната двойнственост – в книгата има както добри, така и лоши вещици. Тази концепция отново се утвърждава и оттам насетне съвременните произведения продължават да разглеждат природата на вещиците и вещерството по този начин.

Беше ми много интересно обсъждането на произхода на думата “вещица”, която и на хърватски звучи по същия начин. В панела беше изказано предположението, че думата идва от “вещ” – тоест знаещ, разбиращ човек. В дискусията в Дискорд пък един от зрителите допълни, че е възможно думата да идва от “вещая”, тоест способността за предсказване на бъдещето да е ключовото умение. Това ми напомни за един текст, който бях чел наскоро, разглеждат възможния произход на английската дума witch. Там пишеше, че според някои изследователи етимологията ѝ идва от индоевропейския корен weid, което означава “да виждам” и “да знам”. За мен лично е изключително интересно дали тези две думи – witch и вещица – произлизат от общ корен. Преподавателят ми по немски винаги ми е казвал, че думите си приличат по съгласните, а weid има същите съгласни като “да видя”. Интересно дали думите за вещица са имали общ корен, или са се развили самостоятелно в езиците от различни корени с близко значение. Мистерия!

Бяха обсъдени множество вещици от всякакви произведения – Лилит, Баба Вихронрав, Медея и Цирцея, Сабрина, Елза от Замръзналото кралство, Реджина от Имало едно време… Но никой не спомена моята любима вещица, най-важната вещица – Алената вещица! Да излиза по-бързо WandaVision, че догодина всички само за нея да говорят! 

The Heroine’s Journey (Frankel, Valerie Estelle)

От няколкото панела, които изгледах, за мен този беше най-лишеният от съдържание и смисъл. 

Идеята ми звучеше интересно: да се проследи архетипният път на героинята като образ. В описанието се казваше, че приключенията на героите от мъжки пол често следват определена структура – героят тръгва от малко селце, получава мисия, убива чудовището, оженва се за принцесата. Съответно в този панел щеше да бъде разгледан пътят на героинята и да се обсъдят елементите, които правят нейното приключение различно.

Нямаше нищо такова. Вместо интригуващо изследване получихме една много грозна презентация, пълна с най-разнородни примери за героини, подбрани на случаен принцип. Някои бяха героини от комикси и филми, други – странични злодеи от сериали, трети – от книги. Но не бяха подредени и категоризирани в цялостни системи. Водещата разказваше как “героинята обикновено се бие с оръжия за далечно разстояние – като ласото на Жената чудо и лъка на Катнис Евърдийн”, а след секунда показва картинка на Жената чудо с меч и на Електра с два ножа. Последваха много примери с напълно погрешни и преекспонирани генерализации, например как пътуването на героинята включвало напускане на обикновения рационален свят и влизането в света на мистиката и магията, което изобщо не било популярно за мъжките герои. А Хари Потър, Люк Скайуокър и Доктор Стрейндж не напускат ли света на рационалното, за да се научат на магия, питам аз!!! Панелът продължи с някакви прекалено абстрактни и генерализирани примери, които са толкова широки, че реално всеки герой може да бъде набутан в тях, тип героинята понякога се бие с жени, ама понякога с мъже. А за всеки “традиционен” елемент на пътуването на героинята водещата даваше различни примери, тоест явно нито една героиня не минава през няколко от тези елементи. Какво тогава ги прави традиционни?

Изобщо – пълна глупост. Накрая водещата си рекламира сайта с книги, стоки и друг мърч за Heroine’s Journey. Не знам защо се дават трибуни на такива посредствени хора…

Claymore

Portuguese Fiction (Cristina Alves)

Този панел беше доста интригуващ и полезен, особено за някой като мен (и предполагам доста от вас), който има минимална представа от португалска литература, особено фантастична такава. Уви, аудиото на лекторката не беше най-доброто и презентацията и екранът ѝ замръзнаха след първите няколко минути, но най-важното се чу на аудио, а и тя изпрати линкове след това в Дискорд.

Според лекторката това, което прави португалската литература интересна, в това число и фантастичната, е бурната ѝ история и смес от култури поради присъствието на келти и на Римската империя, както и визиготски, свебски и мавърски набези и влиянието им върху културата и хората, а също така и режима на Салазар от 20-ти век. Другото, което я отличава, е особената връзка с морето (особено с оглед на колонизаторското минало и уязвимостта на държавата към цунамита и земетресения), както и склонността към импровизация и омешване на привидно неработещи елементи (MacGyver attitude както го каза тя, позовавайки се на изобретателния протагонист от едноименния сериал).

Презентацията обаче започна не с по-съвременни творби, а с епичната поема Os Lusiadas на Луиш Ваш ди Камоинш от 16-ти век, която е моделирана по Енеидата и митологизира пътешествията на Вашку да Гама и други португалски пътешественици, представяйки броженията им из океаните в търсенето на маршрут към Индия като борба срещу митологични същества, предизвикващи вятър и бури. Малко по-нататък спомена и рицарския романс Амадис от Гаул (1496), и като цяло ми направи впечатление колко много от фантастичната продукция на Португалия се състои от алтернативна история и историческо фентъзи, ако може да се съди по тази лекция като представителна извадка, разбира се.

Няколко книги ми направиха по-голямо впечатление сред по-съвременните, които лекторката спомена и първата от тях е Winepunk антологията, където идеята е че ако издържалата само 19 януари до 13 февруари 1919 революционна Монархия на Севера бе просъществувала по-дълго, това би се дължало на портвайна и винената индустрия, както икономически, така и магически. В тази антология всеки писател пише с тази идея и сетинг наум – в едни разкази виното е просто гориво, в други наркотик, с който се пътува в бъдещето, в трети има и магически свойства и т.н. Определено доста необичайна и интригуваща концепция, на която бих дал шанс.

Друга творба която ми се наби на очи и даже ще излезе на английски през декември, е A Curse of Roses на Диана Пингуиха. Тя разработва по буквален начин легендата, в която Изабел Арагонска храни бедните с хляб и бива заловена от краля, при което показва, че им носи рози – проклятие превръща всяка храна, която Изабел докосне, в букет цветя. Изабел намира мавърска вълшебница, наречена Фатян, която може да обърне проклятието и да научи кралицата да превръща цветя в храна, ако Изабел я освободи от магическите ѝ окови с целувка. Тя го прави, и разбира се от там се заплита лесбийски романс, омешан с фентъзи приключение.

И накрая, две от споменатите книги, фокусирани върху града и историята на Лисабон през фантастични лещи, ми се сториха по-представителни за португалската култура – Dormir Com Lisbon/Sleeping with Lisbon на Фауста Кардосо Перейра, която показва Лисабон през вековете като живо същество, което поглъща хора (но книгата не е хорър, макар по описанието да има пространствени измерения и странности като в House of Leaves). Другата е Lisboa Oculta, антология, написана под формата на пътеводител за туристи, който в различните си секции омешва реалност и фантазия, черпейки от градските легенди и историята. Разбира се, бяха споменати и космически опери, където човечеството се брани от извънземни и тоталитарния импулс в себе си по същото време, като антологията Serralves, както и по-спекулативните творби на Жозе Сарамаго като Слепота, но тези ми бяха като че ли най-интересни.

Като минус бих посочил, че историческите фентъзита и романи които се споменаха, се представяха като епични битки на добрите с лошите, дали ще е лузитанци с римляни или борби с маври, което не знам дали произтича от самите книги или описанията на лекторката. И по тази линия, странно беше че не се спомена нито една творба, която да чепка колонизаторското минало на Португалия, а такива все трябва да има, предвид факта че Испания и Португалия са били най-големите морски сили в ерата на Великите географски открития и сред най-големите империи и експлоататори на местното население на Америките.

В крайна сметка презентацията беше полезна, ако и представена разхвърляно, но определено ми създаде апетит за португалска фантастика и какво да се надявам че ще бъде преведено, за да мога да чета. Този портал е добро въведение към всичко споменато.

Moridin

Problem of consciousness in philosophy and science fiction (Božić, Aleksandar)

Веднага ще кажа: сериозни първични полови белези има Александър Божич да вкара толкова философия на академично ниво в нърд-конвенция. Бях доста зарибен по тази лекция, тъй като проблемът за съзнанието – какво е то, защо го има и може ли да бъде пресъздадено, е такава фундаментална част от научнофантастичния канон, че от време на време бива да стъпим малко назад и да видим какво казва реалната наука и човешко познание по въпроса. В крайна сметка останах малко разочарован от Божич, просто защото не успях да науча нищо кой знае колко ново за себе си. Разбира се, като за едночасова лекция едва ли може да се отклониш особено от основната информация по темата, но все пак, все пак. За недотам запознатите с материята, интересни елементи биха били концепциите за qualia и за философски зомбита и свързания с това дуализъм тяло-ум или материя-съзнание. Примерите от познати творби вероятно бяха полезни.

Bringing classic SF to middle grade (children) literature (Elena Pavlova)

Уважаемата Елена Павлова не успя да присъства на живо, но зрителите на конференцията имаха възможността да чуят на запис нейната доста интересна лекция на тема фантастика за средно-малките. Фундаменталната идея на разговора: научната фантастика от известно време не  е много научна, защото самата наука губи позиции в обществото – същевременно книгите за подрастващи са изключително важен и формативен период (преди да загубим младите хора в YA блатото на съвремието) и си струва усилията да намерим нови млади читатели на фантастика и на наука. Предизвикателното е, че с рязката смяна на манталитет, технологична и социална среда и страдащата от това интелектуална комуникация между поколенията, засилена до кресчендо (или поне така ни изглежда), е трудно да разберем каква е тази фантастика, която децата биха харесали. Пълна версия на бележките ѝ може да намерите тук, заедно с редица заглавия, които според Елена имат шанса да пленят децата днес и да ги насочат по фантастичната пътека.

Fantastic Beasts and where to find them in Croatia (Srebrenka Peregrin)

Бях подготвен за нещо много Хари Потър и предизвикващо зле прикрито неудобство, но любовта ми към франчайза е стабилна, а и си почивах в доста приятна френска вила насред случайно избраното от собственика ѝ село Гърмен, та си виках защо не. Какво беше очарованието ми да разбера, че лекцията всъщност е на тема митологични създания от хърватската, разбирай славянската традиция. Крайно трудно ми е да преценя дали абсурдните названия на създанията (“DEVIL also called ZLODEJ or PAKLENJAK”) или безобразно гениалният психеделичен арт беше по-скандален, или просто задочно се влюбих във водещата, но си признавам, че това беше най-приятното нещо, което да прецъквам на алт и таб от цялото събитие. Да не говорим, че впускането във всякакви митологии винаги е чудесно и топлещо душата. А ако в сънищата ми след това ме гони пустоловицата или воденякът ме кани на чаша абсент…. абе струвало си е!

Wrigley, Sylvia – To Oldly Go

Това беше един крайно неочакван и интересен разговор за еволюцията в представянето на възрастта във вселената на Стар Трек. Обектът звучи случайно подбран и просто подходящ за нърд-атмосферата на кона, но всъщност ако си дадем сметка, че това е филмова вселена, която се простира върху десетилетия, става ясно, че наблюденията ни там са добър лакмус за отношението към възрастта във филмовото изкуство изобщо. Особено когато е намесен и умерено фантастичен елемент, който ни позволява да не сме стопроцентови реалисти спрямо това как остаряваме. За съжаление не можах да проследя лекцията в нейната цялост, но е едно от нещата, които определено бих прегледал пак на запис. Силвия мина през всички итерации на франчайза, като особен фокус беше съдбата на Жан-Люк Пикар, който започва TNG радикално по-възрастен (поне на вид) от дотогавашните герои в поредицата, но дори в Picard въпросите с възрастта и мястото на възрастните хора в обществото, дори бъдещо и егалитарно такова, всъщност не са разрешени: от тях не се очаква нищо активно, никакво участие, просто кротка пенсия, казано понашему. На фона на истинския свят, в който постоянното повишаване на очакваната продължителност на живота и ефектите на капитализма на практика по всеобща прогноза ще доведат в перспектива до абсолютна геронтокрация, този провал на изкуството да дава повече поле за обществена изява на възрастните в наративите си, определено е съществен.

Draw your own Inkblot Creatures (Nela Dunato)

Една от най-симпатичните работилници, на която съм бил свидетел, се проведе под вещото ръководство на Нела Дунато, дизайнер и член на организаторския екип на кона, която по всичко личи да се грижеше за цялостния външен вид на събитието. Можете да се запознаете с работата ѝ тук, но по-вълнуващо: тази работилница беше за това как да рисуваме чудовища с мастило. Винаги съм бил пристрастен към работилниците за някакъв нетрадиционен вид изкуство, особено такива, в които нещо сложно, мистично и рядко достъпно за повечето хора като например рисуване или музика, бива реинтерпретирано и сведено до уменията на всекиго чрез някаква проста, но гениална техника. Да капем мастило върху листа и да го разхвърляме до каквито форми въображението ни добута е реално нещо, което всички сме правили, дори преди да сме чували за Рьоршах. Разбира се, в ръцете на Нела чудовищата станаха доста по-автентични чудовища от драсканиците, които виждате по снимките, но нека това не ви спира да експериментирате и без да вярвате кой знае колко в артистичния си вкус!

Worldbuilding without info dumping (Claire Bartlett)
(feat. intery)

Втората работилница, която слушах с едно ухо, беше всъщност наполовина лекция по светостроене и наполовина апология на достойнствата на чая като най-висшата напитка в битието. Нито едно от тези неща разбира се не е задължително лошо, но нямаше ужасно много за работене в събитието. Минавайки набързо през класическите опорни точки за вътрешната консистентност, “показвай, не казвай” и т.н. които бихте очаквали от заглавието, задачата, която Клер постави, бе да помислим как можем да представим устоите и механизмите на измисления си свят в сцена, която привидно се занимава с нещо съвсем прозаично: как героят прави чай. Откъде идва водата за чая? Как се топли? Какви са билките? Има ли ритуал? Защо го има? И така нататък. Съветът на Клер беше, че всяка сцена, представяща света – дори и прикрито, както би била сцената с чая – трябва да служи и за нещо друго, например да си представяме как правенето на този чай е обвързано с отношенията между героите: кой за кого го прави, дали е форма на утеха, за какво си говорят, докато чакат водата да заври, и прочие. Упражнението всъщност е доста добро, макар че скромно ще отбележа, че за не много повече време с колегите и най-вече Хараламби Марков, правим значително по-обемна работилница на темата (за последно на фестивала на науката тази година) и също толкова скромно ще се оплача, че за инфодъмпинга като проблем не чухме ужасно много от Клер.

ESFS Business Meetings

Дали срещите на кабала на ESFS са всъщност смисълът на Еврокон, или по-скоро досадно занимание за най-големите нърдове, които чоплят правила за номинации, вместо да се забавляват? Отговорът е ясен, но като активен участник както в последното по-социално усилие по темата на родната сцена, така и в последните “официални” български номинации на Еврокон, разбира се нямаше как да не се опитам да присъствам на бизнес срещата, която решава наградите и организира следващите събития. Официалната българска регистрация беше само една – на Кал от Човешката библиотека, който представи родината повече от достойно и беше сред най-активните участници на целия кон, не само като лектор, но и комуникационно в дискорд хаоса, който навигираше доста смело. Най-интересното, което мога да кажа за срещите на ESFS – освен че явно вече се водят от Каролина от Швеция, друга стабилна фендъм звезда – беше техническият сетъп във виртуални условия, като остава да плава въпросът дали виртуални презентации с безплътен глас на лош английски са всъщност по-привличащи вниманието от презентации на живо с неубедителни публични говорители и листеща листовки публика.

Като стана дума за лош английски, в статията ни специално за наградите на Еврокон 2020 Дрейк вече изрази общия сентимент за прекалено благоприятстващия англоезичните творби свят (не бих казал регламент). В комуникацията покрай събитието Калин направи всичко възможно да събере информация за неанглоезични творби и в момента от румънска страна се готви интересна инициатива за паневропейски сборник по темата. Това обаче не топли много ситуацията с наградите. Друго, с което ще запомня тазгодишните ESFS срещи бяха настойчивите ни опити с него да опитаме да почерпим опит от други държави как излъчват номинациите си. Както заключих и преди време в Барселона, никой практически не се старае колкото старателна беше организацията тук на последните няколко итерации на номинациите и излиза, че човешкият фактор си остава ключов, независимо от системата, в която може би не е разумно да се влага чак толкова много усилие. Впечатли ме, че например ирландците и португалците са се отказвали от номинации изобщо, когато не са могли да се разберат помежду си (впрочем нещо подобно практически беше на път да се случи и тук, макар че реалните причини за липсата на номинации по-скоро са изчерпана енергия от всички заинтересовани). Не подкрепям изразената неколкократно от различни представители концепция, че който се интересува, може да потърси участие и да обсъжда номинациите. В ShadowDance защитаваме тезата, че популяризирането трябва да е максимално широко и фантастиката да говори на колкото може повече хора. Разбира се, че широко гласуване носи риск от неинформираност, но пък и каква е разликата дори с Хюго? Баланс между критическа оценка и популяризация трябва да се търси по всяко време.

Geek Talk: Adrian Chaikovsky & Ivana Delać

Ейдриън Чайковски беше най-голямото име сред гостите на кона (обикновено са бая повече, но явно пандемията е оказала щета дори върху ентусиазма за участие във виртуални събитие), а Ивана Делач явно е едно от горещите имена в хърватската фантастика. С Чайковски имаше и цял отделен разговор, от който разбрахме интересна информация: например, че преди да бъде издадена първата му книга за насекомите, вече е имал четири написани (за да не се откаже да пише като му откажат издателите), или че има слабост към осите, които били незаслужено низвергвани в популярната култура и призова да не ги требим веднага като ги видим. С фентъзи брадата си направи впечатление на изключително приятен и образован младеж (по-възрастен от мен де, но важното е какво е в душата) и почти ме зариби да му прочета книгите някой ден (ревю на първата от Роланд отпреди две хиляди години). Разговорът им с Делач беше точно каквото си казва заглавието: абсолютно нърдяшки разговор, модериран донейде неубедително от хърватски организатор, което за щастие не попречи. Трябва да призная, че не го слушах крайно внимателно, но сред по-интересните неща беше това, че Делач се е зарибила по жанра от Досиетата Х и гръцката митология (Чайковски от Доктор Кой), както и доста интересна дискусия за правото на феновете да се сърдят на авторите и за подхода към адаптациите. Последното е разбира се гореща тема напоследък с доста самоцелните на пръв, втори и всякакъв поглед ре-интерпретации на оригиналния сетъп и каст на творбите. Чайковски спомена, че успехът или неуспехът на Колелото на времето би бил лакмусът дали феномен като Игра на тронове може да се повтори успешно. Интересна тема беше и тази за “мрачното” срещу “позитивното” в жанра и от кое имаме повече нужда днес. Ще запазя собствения си коментар. Бих пил бира с Чайковски!

И ей тъй, като миг, и този Еврокон свърши. Определено ще го запомним с най-широкото екипно участие, с интересния и напълно функционален виртуален вид, а от съдържанието се надяваме да сте си харесали нещо и вие. Ще обновим статията, когато записи от всичките панели най-сетне бъдат онлайн, а дотогава ви оставяме с безсмъртните думи, с които лайвстриймът от закриването приключи: „David, push the button!“