Град от месинг Хрониките на Девабад #1

Какво сме свикнали да виждаме във фентъзи жанра? Дракони ще бъде един от често срещаните отговори, както вероятно и магьосници и рицари, замъци с високи кули, тук-таме по някой друг крал в изгнание. Понякога елфи, джуджета, доста по-често измислени зли божества. Също и варвари – поединично или на орди, тъмни гори, древни градове, широки морета…

Има един цитат от Джордж Мартин по темата какво е фентъзи, който, струва ми се, много добре го обобщава (целият цитат може да бъде намерен тук).

Фентъзито е сребърно и алено, индиго и лазур, обсидиан с жилки от злато и лапис лазули. Реалността е шперплат и пластмаса, кално кафеникава и маслинено бозава. Фентъзито има вкус на хабанеро и мед, на канела и карамфил, на недоопечено червено месо и вино, сладко като лятото.*

А ако някой ви каже, че пише арабско (или ислямско) фентъзи, какво бихме очаквали да видим в него? Задължително ще има горещи пустини, един голям град в средата им, където ще е концентрирана голяма част от действието. Ще има джинове, ифрити, ще се появи птицата Рух, може би и летящи килимчета. Общо взето, както повечето елементи на традиционното западно фентъзи могат да бъдат намерени из легендите за Крал Артур, така ще можете да намерите арабското фентъзи, закодирано в Приказки от хиляда и една нощ (нека не навлизаме в спорове това дали е арабска, или персийска литература). В Град от Месинг на С. А. Чакраборти има всички тези неща, по много.

Бях си набелязал романа на Чакраборти още през лятото на 2018. За огромно мое щастие, традиционното ми забавяне с материалите този път ми направи огромна услуга, защото миналата година от Ибис го преведоха и издадоха на български език. За което съм им наистина благодарен и се надявам, че ще има повече такива примери. Авторката всъщност е доста нашумяла на Запад – била е номинирана и за редица награди за фентъзи и фантастика, сред които и престижния Локус, така че интересът към нейните творби от родните издатели е в някаква степен оправдан. Надявам се, че инвестицията ще им се отплати и ще можем да видим на български и останалите книги от Хрониките на Девабад. (Град от месинг е първа част от трилогия – другите две книги са Кралство от мед и Империя от злато, като последната чакаме да излезе това лято на английски. Мисля да не хващам още втората, за да видя дали няма да мога да ѝ се насладя на български.)

Но за какво всъщност става дума в Град от месинг? Действието започва в Египет по време на Наполеоновата окупация. Но нека това не ви заблуждава – книгата няма нищо общо с реалната история. Въпреки че авторката нарича творбата си исторически фен фикшън, в друго свое интервю казва, че е решила да спомене Наполеон, за да може да ориентира читателите си за времевия период, в който иска да се развива историята ѝ. И така, в Кайро през 18-и век живее момичето Нахри (нека думата „момиче“ също не ви заблуждава – в началото бях останал с впечатлението, че е петнадесетгодишна крадла, но по средата на книгата бях изненадан да разбера, че всъщност е оставила двадесетия си рожден ден зад гърба си). Нахри краде от богаташки къщи, лъже хора и приема своите свръхестествени лечителски способности като нещо, което ѝ върши работа, но за което не трябва да се замисля много. Крайната ѝ цел е да събере достатъчно пари, за да отиде в Истанбул, където да учи истинска медицина. Животът ѝ тече необезпокоявано, докато в един момент не решава да проведе ритуал за изгонване на джин, без да има идея какво точно прави. Целта ѝ е просто да получи храната, която традиционно се раздава на това събитие, но без да иска призовава джина Дара. Двамата влизат в сложни взаимоотношения, които ги водят през половината мюсюлмански свят към града от месинг Девабад. По пътя им се случват доста неща и ги гонят тайнствени мрачни сили, но в крайна сметка фокусът на историята е концентриран именно в Девабад.

За да имаме някакво понятие какво се случва в града, авторката ни представя и втори главен герой – Ализеид. Той е принц от кралското семейство в Девабад, ревностен поклонник на правата вяра, който се опитва да запази мира в своя град. Ализеид е много приятно изграден последователен образ. Главите, разказани от негова гледна точка, ни дават възможност да надникнем в кралското семейство на Девабад и да видим един фанстатичен свят, скрит зад стените от месинг. Това, че той е ревностен поклонник на правата вяра, всъщност не му пречи в преценката му за нещата. Чувствителното му към мъката на хората около него сърце често го поставя в деликатни ситуации, от които в повечето случаи не може да се измъкне без помощта на брат си Мунтадир. Алиезид отказва женски ласки понякога с комична отдаденост, но това не дразни – напротив, доизгражда образа му.

В Девабад са натъпкани потомци на шестте различни племена от джинове, които не се харесват помежду си, и непрекъснато се обвиняват един-друг за мрачните времена, настъпили за вида им – което е и причината мирът в Девабад да е застрашен. Тук е моментът да вмъкна, че в книгата практически всяка фракция има свое собствено име за различните видове духове. Напълно е възможно, като напреднете малко в текста, да се объркате кои бяха Деви и кои Джинове и каква е разликата им с Ифритите или с Перитата. За мен в един момент подобни въпроси се оказаха проблем. Затова не правете като мен, а навреме посетете сайта на авторката, която любезно е включила списък с действащи лица и с имената на митологическите същества. Впрочем там може да намерите и допълнителна информация за сетинга, която може да сте изпуснали в текста на книгата – например разликите между шестте племена джинове, карта на Девабад и неговите квартали и още други допълнителни благини.

Град от месинг определено е интересна и предлага един екзотичен поглед върху жанра. Ако искате да четете арабско фентъзи за пустини, птици рух и мургави крадли – определено ще намерите всичко това между кориците на тази книга. По-голямата част от действието се развива в града от заглавието – голям плюс е, че ни е представен през погледа на един от по-симпатичните персонажи, но освен това печели симпатиите ни и с това, че е пълен с митологични същества, древни здания, блестящи мозайки и необясними мистерии.

В книгата обаче присъстват и някои определено странни и неочаквани елементи. Например авторката никак не се свени да ни показва насилие – хората ги ядат разни свръхестествени същества, изгарят ги живи, давят ги и наоколо хвърчи много кръв, разпилявана от зулфикарите на джиновете (така се казват техните горящи ятагани). Същевременно тонът на други места изглежда по-юношески и малко наивен. Сякаш С. А. Чакраборти играе тенис с концепцията за young adult фентъзи. Въпреки че в крайна сметка тези противоречия не ми пречеха особено, все пак описанията на любовните сцени и някои от действията на Нахри ми стояха наивно на фона на останалата част от текста. Както вече споменах, през голяма част от времето си мислех, че е тийнейджърка – например взима импулсивни и откровено малоумни решения, което определено не се връзва с образа ѝ на момиче, расло и оцеляло само толкова дълго време по улиците на Кайро най-вече благодарение на тарикатлъка си.

В крайна сметка историята в Град от месинг е интересна, а светът е много добре описан. Древният произход на джиновете и интригите, простиращи се чак до Цар Соломон, определено са интригуващи. Романът се справя брилянтно със задачата си да бъде арабско фентъзи и съм изключително доволен от резултата. Така че – не се колебайте, а започвайте да четете. Връщайки се на цитата на Мартин в началото – ако за вас фентъзито е вкусът на лятното вино и високите магически кули, обсипани със злато и лапис лазули, ще ги намерите в горещите пустинни пясъци на Сахара и в бляскавите стени от месинг на Девабад, в изумрудените градини и обсипаните със скъпоценни камъни зали в дворците на Гасан Ал Кахтани.