4. Хрониките на Амбър
(Роджър Зелазни)

08 - Chronicles of Amber1. Деветте принца на Амбър (1970)

2. Оръжията на Авалон (1972)

3. Знакът на Еднорога (1975)

4. Ръката на Оберон (1976)

5. Царството на Хаоса (1978)

6. Козовете на Съдбата (1985)

7. Кръвта на Амбър (1986)

8. Знакът на Хаоса (1987)

9. Рицар на Сенките (1989)

10. Принц на Хаоса (1991)

 

 Сага за необикновеното кралско семейство на Амбър – единственият истински свят сред множеството реалности на Сянката. Поредица, която разтяга въображението по безброй начини, без да губи усещането за истинска епика в най-добрите традиции на жанра. Магията, реалностите, принцовете и принцесите и дори отделните книги от серията са многобройни, всичко в Хрониките на Амбър е широкобхватно в един много подходящ за времето си дух. Десет книги, разказващи за братоубийствени интриги и за несекващата битка между Хаоса и Сянката, любими на няколко поколения читатели и белязани от неповторимото въображение на Роджър Зелазни.

 Random 

Ordo Malleus

Amber-1Любовта си към фентъзито дължа на Роджър Зелазни и неговите Хроники. Повече от десетилетие все още си спомням щурма на Амбър от силите на Коруин и Блийс, сякаш съм го чел вчера. Хрониките са ярък представител в жанр, който често се лута между детински наивитет (преди) и мрачен реализъм (сега). Зелазни е напипал златната среда и макар да засяга някои доста сериозни теми, никога не забравя приказното във всяка една от тях. Пътуването през Сенките, смисълът зад Колодите, сблъсъкът между Лабиринта и Логрус са едни от най-добре осъществените идеи във фентъзито, а не им отстъпват и страховитите характери зад принцовете и принцесите на Амбър. Ако оставя сантименталността да говори, смятам че Хрониките на Амбър са една от малкото творби, които наистина заслужават етикета „фентъзи-класика“.



Random

Налага ми се веднага да си призная, че от Хрониките на Амбър ме дели на практика половината ми живот. Достатъчно, за да не помня почти нищо от поредицата. Дори не искам да се замислям сериозно точно колко наивен читател съм бил по онова време. И въпреки всичко, нещо вътре в читателската ми глава ме кара да вярвам, че това е една от поредиците, които са се отпечатали най-силно във въображението ми. Даже съм убеден, че именно тя е виновна за преобладаща част от интересите ми към фантастичното.

Роджър Зелазни е на първо място ковач на митологеми. Самюъл Дилейни сравнява героите му с Фауст, заради неизчерпаемата им енергия да живеят, да попиват живота, да го преоткриват във все нови и нови форми. Героите му не просто се стремят да изпият света и да изгорят със знанието за него, те го претворяват, мултиплицират го, разрушават го, особено в Хрониките. По наивен и много седемдесетарски начин, сигурен съм, но това не променя факта, че поредицата е скъпоценен камък сред морето от фентъзи епоси.

Amber-2Скъпоценна е, защото е толкова различна. Епиката в нея не се корени в историята, а във волята за живот на самите герои. В почти всяка стандартна фентъзи многотомка на главния герой му се налага да извърви дълъг път, за да разбере, че евентуално е от царско потекло, че е избран от Пророчеството и прочие, и прочие. В Хрониките на Амбър на главните герои им се налага да се преборят с десетките си царски роднини, за да могат не да спасят света, а да моделират самата вселена по свое усмотрение. За Зелазни границите върху реалността очевидно са се кореняли единствено в границите на човешкото въображение. Затова и в книгите му е възможно всичко, а светоисториите му са като метафизично-наративни скици, които позволяват на въображението да си играе със смисъла като с пластелин.

Нищо, че не помня много от нея, сагата за принцовете и принцесите на Амбър е една от любимите ми поредици. По-явен атестат за култовост, убийте ме, не мога да измисля.


Aravala

Винаги си спомням за Хрониките с носталгия. Тази поредица е крайъгълен камък в жанра, вдъхновил редица автори, най-значимия от които е може би Стивън Ериксън. Амбър е олицетворение на всичко, което търся в една фентъзи книга: оригинален свят, Amber-3непредвидим сюжет, пълнокръвни образи, много магия и низ от интриги и тайни. Всичко това те кара да четеш още една и още една страница, неусетно потопен в един уникален свят, който сякаш никога няма да разбереш напълно и винаги ще остава мистерия.  Героите са изключително силни, а вечната борба на Реда и Хаоса са може би най-универсалният фон за епична история.  За мен книтиге за Амбър винаги ще са образец за оригинален разказ и интересно повествование, което умее да вълнува читателя и да му припомня какво е удоволствието от това един автор да те поведе из дебрите на собствената си фантазия и неусетно за самия теб да те накара да искаш да се хвърлиш в Царството на Хаоса, за да изпиташ себе си. В цартво Амбър безпощадно ще бъдат поставени на изпитание морал, смелост, дълг и съобразителност и само най-силните и мъдри ще оцелеят.

Минус на поредицата е специфичният и леко странен стил на писателя, който толкова се отличава от всичко друго, че началото на книгите често отказва по-нетърпеливите. Книгата започва без никакви обяснения и читателят е в пълно неведение какво се случва поне до средата. Друг недостатък е осезаемо по-слабата втора част на поредицата.