Любими фентъзи поредици: Продължението
И до ден-днешен първата ни голяма класация, тази за най-добрите фентъзи поредици, продължава да бъде сред най-четените материали в списанието, независимо че минаха над три години от публикуването ѝ. Още тогава обещахме (свръх оптимистично) да публикуваме и всички заглавия, които номинирахме, но не класирахме сред победителите. Интересът към такава статия се задържа доста силен и във форума, и в коментарите ви, та след като успяхме да приготвим нещо подобно за научнофантастичните романи, решихме, че е крайно време да се стегнем и да го направим и за фентъзито.
Както обикновено, няколко уговорки. Този материал представя онези предложения на членове от екипа, които не събраха достатъчно подкрепа за финалната десетка. Както и предния път, помолихме всеки да опише с едно изречение поредицата, която е номинирал, с което да ни покаже защо смята, че тя заслужаваше класирането си. Поредиците сме разделили условно по жанрове, за да разкажем малко повече и за теченията във фентъзито (което разбира се си заслужава отделна статия някой хубав ден), към които те принадлежат. Разпределението по този начин е трудна задача, защото много добри произведения не са стриктно ограничени в един поджанр и размиват характеристики на много от тях, така че то трябва да се има предвид по-скоро за ориентир и за по-лесно четене.
Надяваме се с този текст да успеем да ви представим някоя непозната за вас поредица, а очакваме да ни предложите и своите любимци в коментарите, както вече сте го правили преди. Тъй като три години не са малко време, позволихме си да предложим на авторите да допълнят и променят своите списъци, където е уместно, но като цяло сме се придържали към първоначалните си номинации. Друга важна вметка е, че целта на тази класация беше да включва единствено фентъзи поредици – не единични романи, и не произволна фантастика. Това уточнение може би дава отговор на въпроса защо някои читатели все така няма да намерят своите любимци из материала – могат обаче да ги потърсят из останалите ни класации.
И така, приятно четене из августовските жеги! Статията влиза идеално с джин и тоник, но и халба медовина ще ви помогне да я оцените подобаващо 🙂
Moridin
Благодаря за продължението!
Оригиналната класация беше 8/10 от моята лична за времето си, сега виждам, че са имали шанс и другите ми два фаворита.
Набелязах си и две потенциално интересни поредици, които съм пропуснала (особено интересна ми се стори Weird категорията, където за мой ужас установих, че не съм чела нито един от кандидатите).
Аз чета основно военно и дарк фентъзи и съм леко разочарован, че в този раздел има само три предложения. На мен вероятно и две страници не биха ми стигнали да си изброя любимците. Пропуск е липсата на поредицата за Кейн на Матю Стоувър. Няма книги с толкова адреналин, тестостерон, мускули, кръв и ножове гърлото.
Бих добавил и качествените поредици на автори като Miles Cameron, Brent Weeks, Luke Scull, Brian McClellan и Anthony Ryan.
Брей, доживяхме!
Жалко, че добрият стар Конан не е сполучил за някое споменаване.
Липсва ми Гай Гавриел Кай. Той е по самостоятелни романи, но „Сарантийска мозайка“ (па макар и само от две книги), а защо не и Фионавар можеха да се ползват, за да се вмъкне там някъде.
След като сте имали възможност да осъвременявате списъците си мисля, че „Летописите на светлината на бурята“ на Сандърсън си бяха задължителни. Мъглороден навремето влезе в топ 10, но Stormlight Archive като че ли се очертава най-доброто от него.
Присъединявам се към Zdravko за Антъни Райън. Едно от по-новите неща, заслужаващи внимание.
И накрая – Марк Лорънс с „Разделената империя“. Далеч от върховете в жанра, но все пак имаше място на резервната скамейка.
Вярно е, че Stormlight Archives е пропуск, знам че има поне двама доста големи фенове в екипа. с Фионавар ме свързват топли спомени, но аз лично не стигнах дотам да я наредя сред десетката си 🙂
Благодаря за допълнителната стаия, макар и да са минали години след публикуването на първата по темата! 🙂
Отбелязах си няколко поредици, на които ще обърна внимание.
Статията е изключително полезна и аз си набелязах още поредици за четене, и в същото време се радвам да видя, че Shadowdance играе или е играл Battle of The Immortals откъдето е картинката в статията :))))), поздравления за което.
Благодаря за статията , аз също си набелязах няколко заглавие.Само се чудя защо не е споменат Малазан, а той определено е върха на фентъзито според всички фенове?!
Защото е споменат в https://www.shadowdance.info/magazine/articles/fantasy-top-10/. Т.е. предишната класация, на която този материал се явява продължение. Линкът е в първото изречение.
Иначе такова нещо като връх на фентъзито според всички фенове не съществува 🙂 Което тези класации многократно обясняват в уводните думи.
Чудесно е допълнението към първоначалната класация, естествено никога не може да се угоди на всички.
Да добавя и един личен фаворит, който ми се доближи до „Горменгаст“, ако не като изпълнение, то поне като атмосфера. Поредицата за Еребус на Ден Патрик: „Момчето с порцелановото острие“ и „Момчето, което сълзеше кръв“, третата – „Момичето на лъжливия трон“ – още не съм я чел.
Наподобяващо клаустрофобични книги, развиващи се в огромен замък, повечето от чиито обитатели никога не са излизали от него, много интриги и смес между фентъзи и фантастични елементи. Не е толкова сатирично режещ, но за сметка на това има направо изправящи косата сцени. Авторът е млад и допуска всички съответни грешки: неоправдано смесване на стилове, желание да натика в книгите повече от колкото е нужно, опити да се хареса на всички групи четящи, но все пак се справя доста добре.
Баси, то излезе все едно му правя реклама. На кратко, на мен лично доста ми обади по дух на шедьовъра на Пайк.
Звучи доста интересно, слагам си го в списъка с неща, които следя. Мерси 🙂
Да, този коментар възбуди и моето любопитство, задължително ще проверя за какво става дума. Благодаря!
Страшно приятно съм изненадана, че „Спомен, Печал и Трън“ е намерила своето място в класацията. Макар към днешна дата да смятам, че ако я препрочета, ще ми се стори вероятно осезаемо по-детска и наивна, то при първия ми досег с нея я прочетох буквално на един дъх и още помня странната топлина, която излъчва.
Спокойно мога да препоръчам на ентусиастите да дадат шанс и на някой самостоятелен роман на Уилямс, като аз самата с удоволствие се бях залутала във „Войната на цветята“, чиято главна героиня има най-пленителните теменужени очи евър. И всъщност става дума за любов, винаги става дума за любов всъщност ; )
Здравейте,
От хилядолетия не бях чел списанието и много се радвам, че пак попаднах тук.
Поздрави!
Привет и добре дошъл отново 🙂
Изчетох класациите и коментарите. Мнение няма да давам. Само един тъничък (почти недоловим) намек
https://www.tor.com/series/oathbringer/