Топ 10 Фентъзи поредици
9. Хари Потър
(Джоан Роулинг)
Хари Потър и философският камък (1997)
Хари Потър и стаята на тайните (1998)
Хари Потър и затворникът от Азкабан (1999)
Хари Потър и огненият бокал (2000)
Хари Потър и орденът на феникса (2003)
Хари Потър и нечистокръвния принц (2005)
Хари Потър и даровете на смъртта (2007)
Историята на младия Хари Потър, отгледан от „мъгъли“ в нашето ежедневие, но предопределен за свят, изпълнен с магия и премеждия, е толкова добре известна, че едва ли има смисъл да я описваме. Поредицата на Джоан Роулинг до ден днешен остава най-успешното литературно произведение на всички времена, и колкото и не всеки да е на едно мнение по въпроса дали го заслужава, едно е сигурно – Хари Потър има своето място във фентъзи жанра, и то не е маловажно.
Roland
Хари Потър е поредица, която може да се чете на всяка възраст. Но все пак предполагам, че повечето фенове ще се съгласят с мен, че най-силна и трайна връзка с тези книги се създава в юношеството. Страхотно е усещането да израстваш паралелно с Хари, да се връщаш към приключенията му година след година, да откриваш проблемите си в неговите проблеми. Познавам поне де
сетина човека, които са ми казвали, че учителят им по химия се държи абсолютно като Снейп, „едно към едно“. Просто Хари преминава през много специфични изживявания, на които читателят ще откликне най-искрено, ако е на неговата възраст. А тази възраст не е константна, затова и четенето на Хари Потър не може да е момент, то е процес.
Преместваш се в ново училище, всичко в него е непознато и мистериозно, сякаш си в различен свят. Намираш си нови приятели, срещаш и нови врагове. По-късно започваш да разучаваш историята на това загадъчно място, научаваш за събития от миналото, за които преподавателите ти не искат да говорят. Годините си текат и малко по малко в теб се заражда интерес към новините от външния свят, на първо време само към тези, които касаят опасни бегълци. В хода на обучението си получаваш шанс да се срещнеш с връстници от други училища, да научиш повече за тях и да премерите сили в различни състезания. Стигаш и до възрастта, в която ставаш безпричинно агресивен, притесняваш се от цялото недоволство, което се трупа в теб. Идва време и за любовните истории, гледаш как тази треска е обхванала всичките ти съученици и хем им се дразниш, хем искаш да си част от това. И така достигаш до етапа на ранна зрялост, когато разбираш, че е спорно дали присъствието ти в клас е най-важната социална отговорност, която имаш.
Обичам книгите за Хари Потър и винаги ще ги обичам, но не съм сигурен дали тази любов щеше да е толкова силна, ако бях попаднал на тях на друга възраст.
Дълго време бях предубеден към Хари Потър. Истински фентъзи почитател, който да се заплесва по очилат магъосник и безумните му приключения в някакво тъпо училище? Абсурд. Ехо, тук тачим Аномандър Рейк и Коруин Амбърски, как някакъв английски сопол може да застане до такива жанрови монолити? Ами, оказа се, че не само може, а направо издуха всякакви класации, превърна се в най-продаваното име в историята и любимец на десетки милиони по цял свят. С крайна неохота трябваше да пробвам поредицата, тъй като плюенето на общо основание си е признак на лош вкус. За мое учудване, когато приключих със седма книга, причините за злобарски хейт бяха изтънели до почти незабележима нишка и ща не ща, трябваше да призная, че Потър не е просто някакъв еднодневен феномен. Истината е, че ми беше интересно. Въобще не попадах в таргета на Роулинг, но увличащият й стил, доброто й познаване на детската психика и тъмните тонове, с които Хари Потър започва да оцветява по-късните си томове, успяха да заинтригуват дори мен. Друг голям плюс е, че фентъзито получи свой истински мейнстрийм (и то какъв!) представител, който има силата да „покръсти“ доста хора в Правилната Литература. Самият факт, че отрекли се от четенето хора страстно поглъщаха страниците, е достатъчен за да признаем качествата на поредицата и влиянието й върху цяло поколение. Браво, Роулинг!
Никога няма да забравя първото си преживяване с тази поредица. Книгите бяха излезли в България до трета част, и аз естествено бях във фаза „да бе, как не, детски книжки!“ Само че когато се появи трейлърът за първия филм (който по онова време – в далечната 2001 г. – изглеждаше далеч по-малко долнопробен от сега), внезапно си казах „чакай бе…“ и реших, че не мога да гледам явно мащабен фентъзи филм-събитие без да съм чел книгата, по която е базиран. Така че помолих един съученик да ми даде първата част, за да видя къв му е проблемът на тоя Потър. Момчето ми даде Философския камък в клас и аз си я занесох в къщи. Хванах се да върша някаква работа и когато спрях за петминутна почивка, реших да хвърля един поглед на книгата.
Два часа по-късно осъзнах, че съм чел без прекъсване и съм стигнал 2/3 от историята.
Две неща правят Хари Потър уникално преживяване. Първо, удивителния детайл на света, изграден от Роулинг. Лесно е да измислиш концепцията за скрит свят на магьосници, който съществува паралелно с нашия. Но да го изпълниш с дребни ежедневни детайли е много по-сложен процес. От движещите се снимки, през етикета, свързан с магическите пръчки, та до скачащите шоколадови жаби, магьосническият свят, в който Хари се потапя, е жив и дишащ. Свят, в който и читателят може да се потопи, и в който може да повярва, защото е не само изграден от основи, стени и покрив, но и е внимателно декориран и обзаведен.
Второто е еволюцията на поредицата. Философският камък е детска книжка, в която едно дете открива удивителен фантастичен свят, който накрая спасява от Злия Злодей. Но с всяка следаваща книга – и с всяка следваща година от израстването на младия Хари – поредицата става по-сериозна, по-зряла, по-мрачна, докато финалните две книги са на практика класическо фентъзи за порастнали читатели. И макар този процес на израстване да губи значение сега, когато книгите вече са излезли и всеки може да ги прочете една след друга, за онези от нас, които бяха на възраст, близка до тази на Хари, и пораснаха с него, изживяването на поредицата, която се променяше заедно с нас, беше изключително.
В крайна сметка е невъзможно наистина да се определи какво точно предизвика невероятния фурор по Хари Потър. И други серии имат богато изградени светове, и други поредици се развиват в течение на книгите си. Но уникалната комбинация от светостроене, сюжет, стил и в крайна сметка чист късмет превърна историята на младия магьосник в нещо повече от поредната детска книгка. И поне за мен голяма част от статута й е заслужен.
Трудно е да се пише за явление в литературата и културата изобщо, в каквото се превърнаха книгите за очилатия магьосник. Джоан Роулинг сътвори своеобразна емблема на юношеската литература в края на 20ти век. Едва ли можем да говорим за някаква универсална формула за успех, която да печели любовта на милиони деца и родители по света. Хари Потър надскача всичко това. Седемте книги синтезират в себе си приключения, израстване, взимане на решения, приятелство, предателство, любов и смърт, магия и саможертва. И най-ключовия щрих – това се развива в нашия свят. Тук и сега. И може би именно това го прави толкова завладяващ. Хари Потър пробуди въображението на деца и възрастни по цял свят. Примомни им колко може да са слепи хората и колко чудеса се спотайват около нас и чакат да ги забележим в забързаното си ежедневие. Тук няма тежки описания и непознати светове. Историята е много близка на читателя, на детето. Всяка книга носи в себе си изненадващ обрат и постепенно разкриване на историята. При много автори, особено тези с дълги поредици, често на читателя започва да му се струва, че и самият писател не знае какво се случва с героите му, или повествованието се изчерпва. При Роулинг всяка следваща книга е по-добра и по-добра и за мен най-ценното е, че всичко си идва на мястото и дори малките подробности от предишните части разкриват значението си преди края. Невъзможно е книгите да се гледат поотделно, въпреки смисловата им завършеност – всяка представляваща 1 година от учението на младия магьосник.
Много хора намират Хари Потър за детска поредица, на която липсва сериозността на романите за зрели читатели, но нима за фантазията, приключенията и приятелството има определена възраст?
Да дадете първото място на поредица, която никой, даже собственият й автор не знае кога ще бъде завършена е тотална подигравка с добрия вкус. Не отричам по никакъв начин качествата й, но всички поредици биха били по-добър избор, дори Колелото.
Не мисля 🙂 Никъде никой не е уточнявал дали става въпрос за завършени поредици, или не. Да не говорим, че и в незавършен вид е най-важната поредица в жанра в момента.
Без Реймънд Фийст тази класация според мен издиша прекалено много… 🙂 Първото и Деветото място дори не смятам да ги коментирам. 🙂 Лично мнение де. 🙂
Това беше първото нещо, което и аз си помислих… Дори не са го споменали. :/
Фийст е включен в продължението на класацията: https://www.shadowdance.info/magazine/articles/top-fantasy-series-pt2/
🙂
Перфектна класация – няма излишна поредица. Фийст не му е мястото тук, нито на останалите Бруксове, Едингсисовци и тем подобни. А Песен за Огън и Лед е смазващ франчайз с изграден свят.
Прощавай, но тук за най-добра фентъзи поредица ли става дума, или за най-добър франчайз на фентъзи поредица?! Да, след Толкин и Хари Потър, това е най-известното фентъзи, но изобщо не мога да се съглася, че е най-доброто. Съгласен съм със всички други класирани (макар че моята подредба е малко-по-различна, но и така е ок), но определено без първото място (не ме разбирайте погрешно, харесвам Игра на тронове и то много, но не е по-добро фентъзи от половината изброени тук КНИЖНИ поредици) и липсата на Фийст. Брукс и Едингс, да, те не са за тук, но Реймънд Фийст е създал един наистина завършен и страхотен във всяко едно отношение свят в своята поредица и заслужава място тук. 🙂
Всъщност става въпрос за поредици, така както са ги подредили индивидуално членове на екипа и след това са определили обща класация 🙂
Никой не е намесвал пристрастията си към Game of Thrones, всички сме си изградили мнението за Песента доста преди 2011-а.
Първо, искам да благодаря на всички, които са отделили време да прочетат и коментират класацията. Не искам да звуча като усмихнатите човечета от някоя платена реклама, но именно вие ни карате да работим по-усърдно и да ви предоставяме възможно най-доброто, което една група доброволци и преди всичко фенове на фантастиката и фентъзито може да създаде.
Колегата Роланд е отбелязал правилно в увода, че подобни класации винаги пораждат коментари – кое трябва да е по-напред, кое да отстъпи позиция, кое трябва да се включи или изключи. Аз не смятам (и мога да предполагам с голяма доза сигурност и за останалите от екипа), че сме някаква последна инстанция, че сме връх на обективизма и че този топ10 е съвършен. Все пак имайте предвид, че това е колективен труд – на практика никой в екипа не е подредил своята класация по точно този начин и гласуваните поредици достигат почти 50. От моят личен топ са влезли 4 заглавия…
В този ред на мисли, напълно естествено е, че някои от изборите ни могат да ви се струват неподходящи, както и че се сещате за страхотни заглавия, които не намирате в тази статия. Именно това е целта – да вдигнете палец на някой наш избор, да се смръщите на друг и да си поговорим като фенове с фенове. Още веднъж – благодаря 🙂
П.П. Иначе е съвсем ясно, че Троя на Гемел трябва да е на първо място 😀 😀 😀
Много яка идея! С огромен интерес изчетох всичко написано. Харесват ми различните гледни точки на авторите, които ту съвпадат, ту не съвсем. И въпреки че съм чела доста малка част от списъка, ми беше изключително приятно да прочета и за нечетени от мен поредици (пък и почти ми се прииска да хвана една-две). 🙂 Чакам с нетърпение следващия топ 10 😉
хах това ревю на топ 10… Поне си припомних защо не чета shadowdance и колко са тенденциозни авторите ви… Честно „Песен за огън и лед“ първо място при всичките и недостатъци,а упреквате Джордан за бавно развитие в колелото.
Мъглороден е доста слаба поредица и продължанието също.Елантрис и Пътят на кралете са доста по-добри работи на автора.Добре поне че сте добавили Пратчет и Хроните на амбър…
Както винаги тенденциозно непълно и много спорно като повечето ви неща……
Всъщност като всичките ни неща – и като всички неща, основани на лично мнение. Не виждам нещо кой знае колко странно 🙂
Ха стига киселяхте. Класацията е много хубава, авторите много са се постарали с ревютата. Естествено, винаги нещо липсва, порядака е далеч и от моя личен, но какво от това. Ако искате мнението ви да се включи следващия път – екипа набира нови автори. 🙂
Пичове липсва най-доброто фентъзи за мен ,сагата Мечът на Истината на Тери Гудкайнд ,който не е чел тази поредица може само да съжалява .. 🙂
Книгите за средната земя май не минават за поредица, така че предполагам затова е изтърван Толкин. Но относно Песента …. малко спорно е доколко това е фентъзи, не мислите ли ?
Току що прегледах класацията. Добре сте се постарали, но имам какво да отбележа. За съжаление сега съм на работа но по късно ще оставя една стена от текст. 🙂
Аз за какво го писах тоя увод….
Тъмната кула – слаба, Втория апокалипсис – не по моя вкус, Светът на диска – неее,а…Пропуснати са толкова по-добри поредици и писатели! За пример – Реймънд Фийсг!!!
Потискащо е, че хора с претенции към класацията, т.е., предполага се, попрочели това-онова в жанра, предлагат вместо Тъмната кула и Света на диска да бъдат включени фентъзи полюции като Мечът на истината и (?) нещо от „сагите“ на Реймънд Фийст. Класацията, много ясно, няма как да е безспорна, но не е зле изобщо – респект за усилията!
Ако трябва да направя класация на Вашите ревюта за поредиците – първенец ще е ревюто на Песен за огън и лед с автор -Trip 🙂
Така, нека внеса леко яснота по въпроса (при все, че нещата са очевидни де):
1. Това не е някаква класация, която ние сме седнали и сме измислили заедно.
2. Това не е класацията на Роland, Ordo, Random, Delegat, ЕмануилТурналиев, Aliendreamer или владимир.
3. Това не е класацията на читателите.
Това е резултат от калкулацията на класациите на екипа на списанието. Четиринадесет класации. Финалният резултат е репрезентация на мненията на екипа. Поредицата на Фийст не е в класацията, защото от четиринадесет автора, само трима я бяха включили, и не из челните места. В моята беше на последно място. Сходна е и ситуацията с Гудкайнд.
Няма нищо лошо в несъгласието, но това Е класацията на *екипа на ShadowDance*, не анкета за личните мнения на читателите ни. „Защо не сте включили Х или У, а сте включили Z?“ има само един отговор, и той е „Защото такива са ни вкусовете“. Няма виновни в случая.
По същество класацията е отлична. Радвам се, че най-накрая се заемате с подобно начинание да правите класации – един от най-стойностните сайтове за фентъзи в България. Вие си знаете, но и аз да удебеля да не се обръща внимание на мрънканици. То си е изрично написано какво представлява подобен труд, ама кой да чете. Аз примерно вместо да съм дълбоко огорчен, че Библията ми Колелото на Времето не е в топ 3, съм предоволен, че изобщо е включена. Разбирайки същността на класацията, аз гледам кой присъства, а не на чие място е, защото това не е важното. С удоволствие открих заглавията, които никоя себеуважаваща се класация за фентъзи поредици не трябвало да пропуска като КНВ, Амбър, Пратчет, Малазан и Песента независимо коя позиция заемат. Не сте пропуснали модерната вълна и приятно се изненадах от присъствието на Сандерсън и Бакър.
Дерзайте и за напред очаквам с интерес следващите статии (както винаги).
Чета коментарите и съм…. Sancta Simplicitas! Макар че едва ли е очудващо, даже повече от очаквано, че се нароиха веднага феновете на автори като Фийст и Гудкайнд да реват на умряло, при положение, че тези автори отдавна са задминати като качество и никаква носталгия не може да ги нареди на челни позиции в подобна класация. И всяко право за мрънкане е изгубено, когато си способен с лека ръка да махнеш Пратчет за сметка на Фийст. Sancta Simplicitas!
Всяка класация неизбежно довежда ентусиасти, които я приемат като директна обида срещу личното им мнение (което, разбира се, е единственото правилно такова). Класациите, ревютата и т.н. никога не са били обективни и хората, които не могат да приемат този очеизбождащ факт ще има да се възмущават цял живот…
За мен ползата от подобни мероприятия е, че стимулират дискусия и междувременно всеки от нас може да си хареса нещо, което не е чел досега.
Най-шокиращото е, че аз дето винаги не съм съгласен…тотално харесвам тази класация (с уговорката за Властелина).
Не знам какви статистически формули сте ползвали и за колко универсални могат да минат мненията на екипа ;))) , но резултатът ми изглежда напълно справедлив.
И е вярно, че на Фийст, Брукс и Едингс тук не им е мястото.
Много се надявах „Малазанска книга на мъртвите“ да е по-назад в клсацията, защото над връзката ми с тази поредица тегне проклятие. Започнах да чета първата книга 3 пъти, след което я оставях. А имам и втората.. Много ми е разхвърлено самото начало на поредицата и не ме грабва, но се надявам да я дочета.. Колкото до останалата класация – перфектна е! 🙂
не че искам да се заяждам, но мъглороден, ако не се лъжа, е по- малко като обем от властелина. като във властелина слагам и хобит и силмарилион и децата на хурин и тн.
Сериозно ли има луди, които смятат, че Меча на Истината има място в тази класация?
Не сме ги въвеждали като обем, а като тип литература. Светът на Толкин не е една поредица, така както Forgotten Realms не е една поредица.
Класацията е повече от перфектна, но понеже Ordo Malleus е написал, че в нея са влезли общо към 50 заглавия, а ми е доста интересно, кои са те и дали не е възможно все пак да я пуснете цялото финално класиране, макар и без коментар за всяка поредица:) Дори и тук в коментарите.
има само един отговор, и той е “Защото такива са ни вкусовете” – тогава си сложете заглавието Класация: Според вкусовете на екипа на ShadowDance – 10 топ Фентъзи поредици. Да сложите на първо място поредица, която не се знае дали ще има край и какъв ще е той е меко казано несъстоятелно.
Прав си 🙁 Това заглавие „Топ 10 фентъзи поредици според вселенската абсолютна истина“ наистина е подвеждащо…
@yoto:
Подготвяме статия, в която са включени изборите, които не влязоха в топ 10. Живот и здраве, другата седмица ще можете да я видите (:
Ordo Malleus, лично аз я очаквам с нетърпение! 😉
Много добра класация!
Разбира се, винаги има какво да се оспори, оплюе или възхвали, особено като се има предвид, че сме българи и това е типична българска черта. Едингс например съм го чел когато бях на 11-13, когато беше точно за възрастта ми, но подобни автори вече нямат място тук. Гудкайнд може да има интересни идеи, страхотен стил на писане, което те увлича и държи до края на книгата, но е твърде предвидим… отминава времето на подобни автори, но както някъде беше написано – класиките винаги си остават и който желае може да ги чете колкото му душа иска.
Мястото на Песента определено е заслужено, Пратчет не мисля, че въобще трябва да се коментира, и двамата са ми окази огромно влияние.
А аз мернах нещо, че екипа набирал нови автори, бих се радвал, ако някой ми каже за какво точно става въпрос, тъй като имам желание за нещо подобно! 🙂
Rigor, конкурсът за нови автори приключи преди няколко месеца, но можеш да погледнеш обявлението на върха на заглавната страница на списанието. Там ще прочетеш как можеш да ни изпратиш свой материал. Ако се харесаме, може да те поканим да се присъединиш към екипа. 🙂
Ето линк:
https://www.shadowdance.info/magazine/external-authors/
Може да ви се струва абсурдно ,но за мен най пленителния фентъзи свят си остава Warcraft !! Като не спира де ме хвашта яд зашто от Blizzard не възложиха на някои автор да напише историята и ,вместо да пишат много книги ,но несвързани помежду си и нямашти много обшто с главните събития. За мен това е най великолепно създадения свят с множество великолепни създания ,магия и изобилие от герои …
Как може да не включите автори като Рик Риърдън и Кристофър Паолини?
Не знам, аз го отдавам на самоуважение…
Класацията я прочетох още март, сега чак ще си позволя да дам коментар или по-точно да не дам такъв.
Както сте споменали класацията е въз основа на вашите лични впечатление(цели 14), за това няма да коментирам подредбата, Само искам да ви поздравя за начинанието и в предвид, че съм прочел само Колелото, Мъглороден и Песента, да споделя, че покрай тази класация започнах Малазан-а имам амбицията да си купя и прочета и други книги от тази класация. В общи линии смятам, че човек може да коментира само в случаите, в които има преки наблюдения над нещата…
Тук съм заради Хрониките на Амбър. Статията е отлично написана, а самата поредица определено изкъртва от оригиналност и майсторство. За мен си остава номер едно, въпреки че Песен за огън и лед също ме впечатли, но подкрепям че след третата книга нещата се размиха..
Който не е чел Амбър – препоръчвам много горещо! 🙂
Надявах се да прочета нещо интересно в класацията…. Уви. Никаква идея или замисъл не стоят зад подбора и подредбата на заглавията. Включвате Света на диска, после коментирате как поредици като Forgotten Realms и Толкиновата Средна земя нямат място. Поклон пред Пратчет, но вътре в Света са над 4 тотално различни поредици. (Любима ми остава Градската стража) Мъглороден е вътре само благодарение на Джордан. Който е правил класацията очевидно не е чел книгите в оригинал, иначе просто не виждам как Колелото е на това място предвид стила на писане – прочетете една книга на Джордан на английски и помислете пак. Фийст и Брукс нямат място тук?! А тогава Пратчет защо е вътре? Стивън Кинг в класацията за фентъзи – не мисля, че самият автор би оценил жеста… Хари Потър?!?!?!?!?!!!?… не лоша поредица…. Къде тогава са книгите на Риърдън, а като сме подхванали темата, защо не и Академия за вампири… или Здрач…………. И къде забравих те всички Дейвид Фарланд. Колкото до Гудкайнд – дори да не е в топ 10 заслужава поощрителна награда – човекът е с дислексия и пак успява да създаде по-смислен и завършен свят от някои в тази класация…
Като всяка класация, авторът и е изразил собственото си мнение. Изненадаха ме твърденията в предните коментари за „Песен за огън и лед“
Да, книгата става за четене, за съжаление само първата част и донякъде втората, след това става толкова разточена, че ти идва да се гръмнеш, поне на мен ми идва :). Но чак пък най-невероятното фентъзи……
Според мен Хрониките на Амбър са в пъти по-добри, по всички критерии на класацията. Дори Малазанската книга на мъртвите заслужава повече челната позиция, въпреки че там трябва да си водиш записки кой кой е…
Та понеже много са влезнали като мен да си намерят приятно четиво ще споделя две поредици, които много ми допаднаха- 1. Тъмните му материи и 2. Сага за войната на разлома.
Приятно четене
Не е лоша класацията като махнем Хари Потър.
Колелото на времето може би трябваше да е по-напред (според мен поне де) – поне съм ги чел всичките 15 и то 3 пъти във времето – как оценяват авторите нещо което не са прочели докрай незнам …? Ако се четат една след друга всички, книгите са си ясни и действие си има във всички…
А Мъглороден може направо да го смените с The Stormlight Archive пак на Брандън Сандърсън Words of Radiance втората книга от поредицата я четох на Англйски само но е класа пред Мъглороден а и като размер първите 2 части на архивите е колкото целия Мъглороден досега, а и също като него не е завършена още като поредица.
„Песен за огън и лед“ действително е прекрасно фентъзи. Книги, които изчетох на един дъх преди 10 години. Разбирам нетърпението на всички да ги вкарат в топ 10, дори на 1-вото място, заради качествено направените филми. Безспорно е, че липсва хубава екранизация на всички останали фентъзита. Това , което направиха с „Мечът на истината“ беше много тъжно и се съмнявам феновете на книгата да са удовлетворени по какъвто и да е начин. Но моля ви се като класирате поредици, класирайте поредици, заради това , което пише в страниците на книгите, а не заради хубавата емоция, която са Ви създали филмите. Ако тези книги бяха объркани и зле изиграни се съмнявам, че въобще някой щеше да ги възприема по различен начин от „Херкулес“ или „Зина жената войн“. Аз също не разбирам отсъствието на Фийст в тази класация. Иронично мога да вметна дори, че когато Фийст избиваше големи групи герои никой дори не бе чувал за „Песента“.А сега целият свят е „потресен“ от „убийствата“ на Мартин , защото са показани зрелищно на филм. Нямам какво повече да кажа.
Ох, Десислава…
Първо, всички членове на екипа сме ги чели тия книги още по времето, когато са излизали. По няколко пъти. И в оригинал. Както и всички останали поредици в класацията. Екранизацията или липсата на такава не е фактор, нито посмъртно би могла да бъде, в подборката или реда на класиране. Ако беше, щяхме да направим класация за фентъзи сериали.
Второ, „Песен за огън и лед“ е една от най-интелигентните, многоппластови, мащабни и качествено написани поредици в жанра, че и в околните му. ТОВА е основната причина тя да е на първо място – просто екипът на списанието групово я намира за ТОЛКОВА добра.
Трето, това, че някой автор си избива героите, по никакъв начин не означава, че на читателя ще му пука за смъртта им или че тя ще има някакво значение за историята. Джордж Мартин не избива герои, за да шокира или да показва среден пръст на феновете на съответния герой, а защото смъртта му движи сюжета напред или подчертава някоя от многобройните теми, застъпени в поредицата.
Четвърто, „Игра на тронове“ е сериал, не филм.
Поздрави
Хубава класация, отлични поредици. Изключвам „Хари Потър“, просто защото не съм я чел (някак си за моите 40 и отгоре лета’ ми е малко трудно да я подхвана), но съм безкрайно учуден защо Джо Абъркромби не е споменат никъде? Вярно е също, че всяка от поредиците има своите полети и падения, но нивото от което се критикуват тези гиганти във фентъзи жанра, създали и предали на нас своите колоритни светове, герои, а чрез тях своята философия и мъдрост е твърде ниско. Клишето – „градивна критика“, вони на суета от разстояние… Гьоте го е казал наистина точно: „Всеки вижда толкова, колкото знае и чува това, което разбира.“ Интелигентност казвате? Ами сакатия и беззъб Глокта от поредицата на Абъркромби, бие в тази посока всички герои от всички поредици изброени тук (но все пак от нивото на моята не-висока интелигентност, може да звучи’ пресилено). Що се отнася до Песен за огън и лед“, съм напълно съгласен с Delegat. Как се поставя на първо място поредица, която не е завършена; Oще повече, когато автора е изкушаван от HBO да пише книга след книга,с предварителен договор, и това според думите на самия Р.Р.Мартин е променило първоначалния замисъл за обема на произведението му. Все едно да кажете предварително,че един талантлив млад спортист вече е станал олимпийски шампион, преди да е стъпил на Олимпиада. Ако психолозите са прави, че голяма част от писателите в художествената литература, изразяват подсъзнателните си мисли в своите книги, то тогава Р.Р. Мартин в класацията за садизъм би свалил от трона и самия д-р Менгеле… В това отношение и аз му давам първо място… предварително.
Поздрави и благодарности на целия екип за труда който полагате!
Продължавайте все така, чета ви с интерес.
Абе всичко много хубаво, но според мен няма как „Мечът на истината“ да НЕ присъства в топ 10 фентъзи поредици…
Номер 1 за мене е номер 11 пълна скръб лично мнение и да Мечът на истината определено е за тук както и Реймънд фийст
1. Колелото на времето
2.Песен за огън и лед
3.Властелинът на пръстена
4.Сага за войната на разлома
5.Хрониките на Амбър
6.Мечът на истината
Не може Хари Потър да е в класацията , а Мечът на истината не.
Поредицата за Конан, брадърс и систърс – епоха на сияйни кралства, пръснати по света като синя мантия под звездите — Немедия, Офир, Бритуния, Хайперборея, Замора…
Мъка ми е, че сте го пропуснали и ще си пийна бира. Наздраве.
Да поставите Хари Потър над Властелинът на пръстените е проява на лош вкус. Средната земя на Толкин има разработени езици, руни, родословия и история. Книгите на Толкин са свързани, Властелинът е само част от този свят. Докато Потър по определение дори не е роман, защото следва само една сюжетна линия – гледната точка на едно момче.
Принципно „Властелинът на пръстените“ изобщо не присъства в класацията, така че „Хари Потър“ не е над него 🙂 А не присъства, защото след известни ожесточени спорове, решихме (преди три години), че той не отговаря на класическото разбиране за поредица, а е по-скоро единичен роман, разделен впоследствие на три от издателите. Днес може би бихме го включили, но това е положението.
С това отново изяснявам (казано е и в увода), че класацията е за поредици, а не за романи. Между другото, дефиницията за роман няма връзка с броя сюжетни линии (забавното е, че българската уикипедия дава дефиниция точно обратната на Вашата, т.е. че романът следва един главен герой, но това е по-скоро интерпретация на автора на статията там).
Много добра класация, поздравления! Единствено ме е яд, че не сте сложили Фийст, но като се замисля не муе тука мястото. Единствената поредица, с която по мие лично мнение аз не съгласен е Хари Потър, просто защото аз нещо не можах да я захапя и така и не успях да я прочета цялата. Но като цялостна работа много добре! Браво на вас!
Благодарим 🙂 Между другото класацията има и продължение ето тук:
https://www.shadowdance.info/magazine/articles/top-fantasy-series-pt2/
Където го има и Фийст 🙂
Извинете за грешките, просто клавиатурата на телефона ми има страшно малки копчета, пък и аз като пиша бързо …
Със сигурност за мен лично “ Колелото “ е тоталния и безапелационен номер едно! Това е книгата на моя живот, ако мога така да се изразя и определено не мога да приема, че тук е наредена на 5-то място и не е дори в топ 3!
Липсва Властелинът ( книгите са 6 , а като добавим и Хобит , Децата на Хурин и Силмарилион стават 9….)и на 1-во място е поставена незавършена поредица ( която няма да бъде завършена в близките 8 години…)Светът на диска не е поредица … Няма нишка , няма цялостна история ,само героите са същите . Същото се отнася и за Землемория (много СКУЧНИ книги).
1.Властелинът
2.Хари Потър
3.Колелото на времето
4.Мъглороден
5.Песента
Малазана е страхотна поредица.Трябва малко упоритост и ще ви вкара в един невероятен свят … трудно е след Малазана да се чете каквото и да е.Първите 5 Амбъра ги прочетох за 1 седмица.Чете се лекичко с 10-тина героя абе бива но няма никаква дълбочина … прочиташ и забравяш нищо повече…Малазана оставя следа..
ВНИМАНИЕ! ТОТАЛНО ЛИЧНО МНЕНИЕ!
Писнало ми е от абсолютното прехвалване на Песен за огън за лед и абсолютното подценяване на Сага за войната на разлома.
Игра на тронове и Сблъсък на крале са наистина добри книги, обаче след екранизацията, на Мартин му се наложи да ги усложни, за да може да ги удължи и сериалът да не свършва, за да печели още повече пари. Първоначалната идея отдавна е изгубена, сюжетните линии са ужасно преплетени, в момента поредицата представлява едно разпъване на локуми.
Малазана заслужава първото място и винаги го е заслужавал. Ериксън е кралят на фентъзито, единственият успял да създаде свят в такива мащаби и да не се оплете сам. Единственият,който прави дълбоки разсъждения в книгите си, които вие възприемате като губене на време. Втората половина на поредицата е по-добра, не знам какво не й харесвате, там се разкрива истинското действие и талант на автора.
Какво по дяволите правят Пратчет и Роулинг тук? Не ме разбирайте по грешно, Пратчет е велик с неговата сатира, но сравнение с Джордан или Сандърсън, (на когото между другото сте сбъркали поредицата) не струва. Хари Потър дори няма да го коментирам…
Защо пък на Фийст мястото да не му било тук? Магьосникът и първите му книги са в пъти по-добри от Песен за огън и лед, относно, развиване на действието и идея като цяло…
Ето няколко наистина добри поредици, които май не видях:
Тъмните му материи
Кинжалът и монетата
Демонски цикъл
Светлоносеца
Сага за живите кораби
П.П. не съм сигурен, кога е направена статията, затова може и книгите да не са били написани тогава.
„Какво по дяволите правят Пратчет и Роулинг тук? Не ме разбирайте по грешно, Пратчет е велик с неговата сатира, но сравнение с Джордан или Сандърсън, (на когото между другото сте сбъркали поредицата) не струва. “
Хахаха. Хаха. Ха. Да сравняваш Джордан и Сандерсън (особено втория) с Пратчет, че и да решиш, че Пратчет бил много по-зле… Хаха.
„Игра на тронове и Сблъсък на крале са наистина добри книги, обаче след екранизацията, на Мартин му се наложи да ги усложни, за да може да ги удължи и сериалът да не свършва, за да печели още повече пари.“
И как точно е станало това като трети том е излязъл повече от десет години преди да се появи сериала? И аз съм на мнение, че поредицата е ужасно надценена, но тезата ти никак не се връзва хронологично. Аз си мисля, че Мартин просто се е оплел в собствения си сюжет и е потискан от тежестта на огромните очаквания. Ако беше само въпрос на пари щеше да пуска някакви недонаписани бози през година-две и да печели десетки милиони от тях.
„Малазана заслужава първото място и винаги го е заслужавал. Ериксън е кралят на фентъзито, единственият успял да създаде свят в такива мащаби и да не се оплете сам. Единственият,който прави дълбоки разсъждения в книгите си, които вие възприемате като губене на време. Втората половина на поредицата е по-добра, не знам какво не й харесвате, там се разкрива истинското действие и талант на автора.“
Какво действие, какви пет лева? Всеки герой философства на конвейер по досадно еднакъв начин, без значение дали е тъп селяндур или живял хилядолетия принц. Тия дни Ериксън се оплака, че продажбите на Kharkhanas трилогията не вървели и затова първо щял да пише трилогия за Карса (той пък намери за какво, мен ако питате). Как да се продава добре като на хората им писна от дървените философи в неговия свят?
много странна класация. Първо не присъства Конан, който е преди всички поредици – дори ако гледаме само по хронология. Хауърд се явява първоосновател на героичното фентъзи именно чрез Конан.
Властелинът – основател на епичното фентъзи – присъства, а Конан – не. при това Конан е създаден три десетилетия по-рано.
Второ – Фийст. Може да има много брак, но е една от най-дългите поредици, и при всички случаи е по-смислена от Колелото на времето. И двете поредици в началото са ползвали мотиви от Властелинът. Колелото, които има цели излишни книги (например 7-11) присъства, а Фийст родил образ като Джими Ръчицата -не? пак си помислете.
Робин Хоб – над 22 книги само като Робин Хоб – и всичките й поредици са свързани. ЕДна от най-популярните авторки, доста добра приятелка на Мартин, често се коментира, че ако той умре тя ще го дописва. И няма нейни книги?
Същевременно не разбрах логиката Тъмната кула да е фентъзи? Самият Стивън Кинг определя този жанр за ужас. В Тъмната кула има щипка фентъзи, но той сам част от цялата серия, а в останалите книги няма и толкова елемент от фентъзи, че да бъде определена за такава.
Пратчет е велик автор, но стила му е твърде особен – няма място до автори като Сандърсън или Ериксън известни със своите епики. Той би бил лидер в класация за най-добри сатирици. Просто твърде малко хора пишат фентъзи като неговото, че да го сравняваме с когото и да било. На Хари Потър също не му е тук мястото – твърде детска книжка, за да мине за фентъзи. По тази логика и „Малкият принц“ и „Ян бибиян на луната“ са фентъзи, защо не сте включили и тях?
„Песен за огън и лед“ на 1 място…разочарован съм, дори няма да пиша защо, но просто е абсурдно 😀
Доста адаши видях в коментарите!
Освен Мъглороден на Сандерсън бих добавил и „Летописите на светлината на бурята“. Очаквам следващата книга от поредицата с нетърпение. Мен ме грабна…
Поздравления за класацията!
Поздравления за класацията.
Винаги се радвам да чета статиите ви.
И съм очарован че сте пропуснали Фийст, Брукс , Едингс и Гоодкайнд тук не им е мястото.
Имаше и един забавен коментар за Кристофър Паулини 🙂 накара ме да се се смея със сълзи силно подозирам, че е било саркастичен майтап 🙂
Поздравления.
Бих добавил, че статия, по която има коментари в продължение на 7 години след това, е попадение в 10-ката 🙂
От продължението на класацията минаха 4 години, а и някои други автори (както и продължения на посочени тук) междувременно добиха популярност. Нямате ли планове да актуализирате? 🙂 Или пък да направите нова, но примерно по-голяма, топ 30 да речем?
С удоволствие бих прочел 🙂
Поздрави.
И аз се изненадвам, че е 2020-та и още има коментари. Както и от безвкусиците на хората. Ериксън, Фийст… не знам как ви харесват тея детински измишльотини. Недолюбваният Гудкайнд поне правеше пълнокръвни персонажи и заплетени интриги.
Мила Ив (:
Ако Ериксън ти е „детски измишльотини“, кое фентъзи ще препоръчаш за „по-порасналите“ читатели?
Аз поздравявам всички, които са спрели Малазаните по средата (или въобще преди края), с тоз отзив:
https://www.goodreads.com/review/show/1070272789
И честито Възкресение! Един го направи… сега е наш ред. 😀
Когато се коментира една поредица, добре е да се има предвид дали е завършek, както и нейната мащабност. в Този Смисъл Колелото на времето би следвало да е преди всички (14 книги, завършена), Легенда за търсача също трябва да е тук (само основният цикъл са 11 книги и той е завършен, без да вкарваме книгите от цикъл за Ничи и т.н.), Черният отряд (10 книги), също е завършен, Хрониките на Амбър (10 книги завършени), Малазана(10 книги) Тери Пратчет -над 30 книги завършено, Хари Потър – 7 книги завършено., Властелинът 3 книги завършен. Конан – над 18 книги, дори само ако включим това което е написал Хауърд и което по-късно Л.Спрег де Камп и Лин Картър са редактирали по неговите нахвърляни бележки и ръкописи.
За сметка на това поредици като Огън и лед, които никой не знае ще бъдат ли завършени въобще някога и които вече чакаме 9 години да се напише 6-та книга, а за 7-ма – да не говорим. Мъглороден при цялото ми уважение са три цикъла – Мъглороден в Античността – от 1-3 книги. Мъглороден в индустриалната епох от 4 до 7 книга, написани са до 6. Мъглороден в бъдещето – поне още 3 книги, не са написани. Да не говорим, че не всичките книги от таз поредица, са на едно ниво.
Освен това Властелинът може да е само три книги, но той е писан в друго време. Пък и при него няма „Локуми“ Десетилетия наред всички се ръководеха от Властелинът, несериозно е да се прав класация за фентъзи поредица без Властелинът или Конан
Също така ако говорим за мащабност на географията на самото повествование най-мащабен е Малазана, и вече след него книги като Барутните магове, Колелото и Мечът на истината. Освен това тук не са подредени правилно фентъзита, сложени са по“детски“ поредици като тези на Тери Пратчет, до такива като Огън и лед.
Още съм под въздействието на Сага за войната на разлома на Реймънд Фийст! За какво говорим? Не ми се започва друго…Същото бе, след като прочетох цялата Малазана от Стивън Ериксън – прочетох Карканас, свързаните книги на Иън Ексълмонт – просто не ми се разделяше с героите и ми се искаше да не ги бях прочела книгите, а да ми предстоеше четенето им…Ами Първият закон на Абъркромби??? Много силни поредици, много…
А съм дългогодишен читател…Всичко, което е споменато до тук е изчетено…
Мнения много, предпочитания много. Винаги съм твърдял, че това дали дадена книга ще ти хареса, освен от личните предпочитания, зависи и от емоционалния, психологическия и въобще момента от живота на четящия книгата. Дори съм се убедил в твърдението си. Веднага давам пример за любимата ми българска книга към този момент – Тютюн на Димитър Димов, която съм почвал 2 пъти безуспешно да я чета в училище и която изядох с кориците преди 2 години. Явно когато съм бил юноша не е бил момента… И на мен класацията не ми се харесва и не е точно по мой вкус, но оценявам труда и определено смятам, че трябва по-често да се появяват такива класации. Подкрепям и коментиращите. Даже предлагам всеки да си казва в коментари какво и защо му харесва или не. За мен лично е доста полезно това, понеже често търся какво да почна да чета.
Аз примерно започвам така да коментирам класацията:
За мен Толкин е над всички. Фанатик съм му и изкупувам за колекция каквито формати книги се появят на пазара. И съм все гневен на БАРД, които сигурно вече не желаят да виждат мейл или друго писано от мен, за гаврите с фентъзито, лошите издания и недовършените поредици като цяло. При мен магията започна с Властелинът и той си властва над душата ми. Класация без него е… Тука няма да довърша. ;]
Робърт Джордан с „Колелото на времето“ ми е също в топа, заради това, че постоянно търся реплики на Толкиновия труд, а самото Колело е толкова повлияно, че няма накъде. Също като останалите, обичам завършени поредици и от години избягвам да купувам фентъзи поредици, които са непреведени, недопреведени, недоиздадени или сред нищото. За мен е важен завършекът. На Джордан му бях доста разсърден, че също като повечето автори, го обърна на бизнес и едно, че чакахе супер много, за да спре с ненужните филърни издания (визирам книги 7 до 11) и второ, че накрая се гътна и макар да имаше завършек, нещо различно ми развали магията на четенето на поредицата малко с това, че Сандърсън я довърши.
Реймънд Фийст с интересния си и голям свят, ме завладя доста и все още ми е в челната класация. Отделно и обичам деструктивно фентъзи с много силен добър герой – в ролята на Пъг/Миламбер. Просто обичам да мачка и да троши. А ако има и много силен лош герой и изпепелят заедно половин свят в битки – още по-добре.
Крис Бънч – трилогията за Кралят Маг. Учудващо също ми е в топа. Съвсем случайно попаднах на книгите преди доста години по време на една екскурзия. С влак спрях в Пловдив и до автобуса ми имаше доста часове, та влязох в книжарница ииии останалото е история… Трилогията ми е доста деструктивна, доста кървава и като цяло много ми допадна.
Пиер Певел – Серия „Върховното кралство“. На този автор попаднах от ревюта и макар първия ми сблъсък да бе негативен с „Остриетата на Кардинала“, които определям като юношеско четиво и останах първоначално разочарован, в последствие рискувах и „Върховното кралство“ се отплати. Определено е нещо, което към днешна дата ми допада. Жалко, че не разбрах, че не е трилогия и не е завършено, сега си чакам и се изнервям…
Браян Маклелан с трилогията си за Барутният маг също ми направи впечатление, макар първоначално трудно да я четях, накрая времето с нея мина доста неусетно. Тя също ме кефи, но ако трябва да ми е в челната класация, то ще е последна в дъното и.
Да дам сега и малко негатив помежду класациите…
Тери Пратчет – аз лично мразя комедията и в тв шоутата и в книгите. А автор, който усмива фентъзи автори, дори любими мои, пффф… Ако има дъно, то Пратчет ми е в дъното на дъното. Няколко негови творби опитах, опитах и 3 филма по негови книги – определено това не е моя автор. Моде само да ме хване за… ДИСКА… Само ме кара да се ядосвам.
Майкъл Скот – „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“. Приятелката преди години ме беше изяла да изнамеря всичките книги и аз се зачудих, та реших да опитам. ВЪЙЙЙ… Кой ме наказа… Няма такава мъка… Не мога да определя точно степента на това колко лошо четиво е.
Тери Брукс – „Хрониките на Шанара“. Отново приятелката е виновна. Тая книга ми е в челното място и по лош превод. MBG Books и Радин са класи над тоя превод… Може самия превод да е допринесъл за лошото ми преживяване, не знам, но определено ми е в класацията за книги, които никога няма да докосна повече.
Йън Ървайн – Имам и съм изчел и „Взор през огледалото“ и „Кладенецът на ехото“. Този автор определено ми е сред посредствените. Книгите му не ме карат да изпитвам нищо. Даже с лека мъка ги чета. Тиан от „Кладенецът“ само се хоцкаше из света и се сепваше – напълно безполезен персонаж… Като цяло просто за колекцията ги имам тия книги.
Стивън Ериксън – „Малазанска книга на мъртвите“. Деликатната тема за много фенове на поредицата. Имам и съм чел само първите две книги. Обикновено имам правило, че ако първа книга от поредицата не ме изкефи, директно заебавам цялата поредица. При Ериксън пробвах с цели две и я заебах. Супер странно повествование, хвърля те сред нищото, прескача от странни описания и действия към други, трудни за запомняне имена (Що за име е Татърсейл…), странно построяване на света. Аз книга 1 се връщах да препрочитам някои места, защото не намирах логика и се чудех дали не съм пропуснал нещо. Имал съм подобни моменти и с други автори, но обикновено след 100-200 страници още в книга първа се оправят нещата. Дори съм зарязвал обичания ми Властелин, заради първите 50 страници с генеалогия на хобитите, които ме караха да се чувствам като в час по история и заспивах… Тук в Лунните градини не можах да намеря и един момент, за който да се хвана, че да ми хареса… Учудвам се от върлото мнозинство фенове и затова пренебрегвам правилото си само този път и ако БАРД се сетят някога да я преиздадат, ще довърша поредицата напук на впечатлението ми.
Тери Гудкайнд – Поредицата „Мечът на…К’ВО?!? ЗАЕБИ!
Джордж Р. Р. Мартин – „Песен за огън и лед“. Направих грешката да си купя първа книга и да чааааааааааааакам тоя човек да спре да печели пари и да прави бизнес, та да си завърши **ната поредица. Честно, малко са авторите, които искам най-сетне да умрат, че някой друг да им завърши поредицата. За момента са само Мартин и Кентаро Миура с най-любимото ми аниме – Берсерк. Не разбирам защо големите фентъзи имена пишат не с години, а с един цял живот… Нямам времето да ставам дядка, че да ги изчитам. Не казвам, че е лоша поредицата, просто начинът, по който авторът ни я поднася, ме кара да хейтвам и затова и тя го отнася.
Роджър Зелазни – „Хрониките на Амбър“. Изчетох я, но с мъка тая поредица. Дори не мога да я оприлича като фентъзи. Странно ми е някакво. Ни добро, ни лошо мога да кажа за нея. Дори по-простовати автори ми харесват повече, като Маркус Хайц, Дейвид Далглиш, Сам Бауринг.
Спирам дотук с лошите отзиви. Иначе други, които са ми направили впечатление и са ми в библиотеката:
Маркус Хайц – Поредицата за „Джуджетата“. Макар и малко наивно написана, приятно ми направи впечатление. Абре дип си ми хареса и се изнервих, че MBG не са я допревели. Последната книга си виси непреведена.
Дейвид Далглиш – Серия „Полуорките“. Отново MBG се изсраха като БАРД и не я довършиха. Но поне последната преведена завършва текущата история за братята полуорки и може да се сметне за финал без проблеми. Като цяло ми хареса с леки дразнещи елементи, но бързо я прочетох.
Майкъл Дж. Съливан – Серия „Откровенията на Ририя“ + Хрониките. Много приятна изненада. На мен лично ми допадна и с кеф ги дадох парите за да ги имам тия книжки. Да не говорим, че ако не друго, то MBG имат страхотно оформление на кориците. Дразни само малкият обем на книгите. Могат преспокойно да сливат няколко в една.
Урсула Ле Гуин – Също както горните, които ми допадат, ми допадат и творбите на Ле Гуин, но не толкова, че да я сложа в челните места. Просто за да съм я изчел като автор, я имам.
Карън Милър – „Крале на рая“. Тази трилогия ми беше малко наивна, но ставаше за запълване на времето.
Сам Бауринг – двулогията „Странни нишки“. В момента я дочитам и върви леко четенето. Не мога да кажа, че има нещо мега запомнящо се. Приятна е, но дотам.
Дж. К. Роулинг – „Хари Потър“. Поредицата ми харесва, но и ме дразни с детската си наивност. Все ми се иска Хари да стане баси силния и никой да не може да му се опре, а то не става така. Не става мега деструктивния типаж. Но и все забравям, че таргет групата са ДЕЦА. Затова и не смятам, че и е тук мястото на поредицата. Поради тази причина изключвам и Дейвид Корниш – „Татуировка с чудовищна кръв“.
И още и още, и още. Вероятно има и заглавия, за които не съм се сетил и не съм споменал, че съм чел. Имам и такива, които чакат на лавицата ми да ги почна – Джо Абъркромби, Брандърн Сандърсън, Робин Хоб (на която не мога да намеря за колекцията книгите, защото татара татата БАРД…), Труди Канаван, Ръсел Къркпатрик, Марк Лорънс, Дейвид Гемел, Брент Уийкс (татара татата БАРД…), Анджей Сапковски, Робърт Силвърбърг и други, за които не се сещам в момента, а ме чакат.
А сега изразете своите класации и въобще няма да се разсърдя, ако някой ми препоръча завършена поредица. Ако може и да е преведена.
И така прочетох доста фентъзита от предния ми коментар. „Първия Закон“ и „Последната Империя“ са доста добри поредици и ги препоръчвам. Продължавам да съм на мнение, че Малазана е най доброто фентъзи!
Бухахахахха не знам, как попаднах на тази пародия на класация, Песента „най доброто“ фентъзи бухахахахахахахха, то дори не е фентъзи 😀 😀 😀
Този класация е гавра с Джордън, Ериксън, Залазни, клоуните твърдящи че дворцовите интриги и секс на килограм е „фентъзи“ при това най доброто, въобще чете ли Ви някой малаумния сайт 😀 😀 😀