Все още ни е трудно да осъзнаем безпрецедентността на настоящето положение и солидарната изолация вкъщи. За да избегнем отдалеч унинието, разбира се е добре да не запълваме времето си с обсесивно следене на лоши новини за неща отвъд нашия контрол, или с други думи: да! сега е идеалният момент да се впуснем в някоя фантастична поредица, за която досега все не ни достигаше я време, я мисловна енергия.

Ако искате да го давате по-лежерно и все още не се чувствате достатъчно изолирани, че да се концентрирате върху мащабен проект като препрочитане нa Колелото на времето, но си търсите препоръки за нещо по-кратко, можете да започнете смело с някои от популярните класации на списанието: за фантастични романи (с продължение), за фентъзи поредици (също с продължение), най-добрите фантастични филми на десетилетието, любимите ни игри за двойки – бордови или локални видео игри, за супергеройски комикси, писани от жени, за сериали – фантастични, нефантастични, скандинавски.

Но! Ако все пак сте готови да се впуснете с двата крака и двете ръце в нещо, което да запълни цялото ви свободно от срещи, събития и разкарване наляво-надясно време в следващите няколко седмици/месеци/години на социално дистанциране, ето ги и специално подбраните препоръки на ShadowDance за дъъъъълга фантастика по време на карантина.

Книги

Естествено, любимата дейност на класическия интроверт си остава добрата стара литература. В леглото с чайче, което да ви вдига имунитета, с книжка в ръка за паузите от работни задачи, е идеалното самоизолирано дори от близките ви време (домашните любимци са ок, ако нямат страст към късане на страници!). Разбира се, в екипа не носим отговорност, ако зарибяването ви надмине възможностите на свободно от дистанционна работа време, но рисковете са, за да бъдат поемани! (освен висенето на опашки в супермаркети, този не го поемайте).

Колелото на времето

Ако славните деветдесетарски гуляи с епични фентъзита по родния пазар са се случили преди вашето време, точно сега е моментът да наваксате с дядото на всички многотомни поредици. Колелото на времето на Робърт Джордан предлага сочна магическа система, грандиозно светостроене, полудяващ главен герой, много драма, дърпане на плитки и сумтене (+ скромен, макар и лишен от достатъчно секс, харем). Наистина, средните томове завлачват доста, преди Сандерсън да поеме поредицата и да я приключи ударно, но да бъдем честни – с четиринадесет едри тома писано слово така или иначе няма да стигнете скоро дотам, колкото и да се проточи корона-ваканцията. А сериалът иде! Подготвяйте се отсега!

Малазанска книга на мъртвите

Ако мрачните мисли за живота и човечеството закономерно са ви налегнали насред целия този апокалипсис, Малазанът е точно като за вас! Десет тома с милиони незавършени сюжетни линии и милиарди герои, с чиито мисли прекарваме цели страници, преди да си вземат рязко (и да се окаже, че са нямали никакво значение за сюжета), определено не минават като за миг. А какво по-добро време от сегашните асоциални дни да вложите в това да изкопаете всичко ценно, каквото все пак се намира в тази стряскащо грамадна епика, простираща се между (поне) седем раси, на седем континента и в около седемстотин хиляди години през времето. Ако цените психическото си здраве, заедно с физическото, спрете на пети том и се прехвърлете на останалите препоръки!

Песен за огън и лед

Game of Thrones свърши и ви остави безутешни с безобразния си последен сезон и смятате, че е дошъл моментът най-сетне да прочетете литературния оригинал, който всички хвалят като значително по-як? Прави сте – сега му е времето! Вярно, поредицата ще завърши няколко столетия след като Земята отдавна е погинала в наводнения и пожари от климатичните промени, но нека това не ви притеснява, тъй като тихите дни вкъщи най-сетне ви носят уникалния шанс да разберете за какво аджеба се бореха героите от сериала, при това в доста по-спретнат и смислен наратив. Като бонус, въпреки че не пише продълженията на поредицата, Мартин постоянно спами предистории и атласи на света, които да задоволяват Вестерос-абстиненцията ви още дълго време напред.

Трилогията за Бас-Лаг на Чайна Миевил

Станция Пердидо, първата и единствената преведена на български част от тази бегло съшита трилогия, не е лесно четиво, но пък когато я завършите, ще се чувствате извършили сериозен подвиг. Това не е книга, която четете, за да ви минава времето в нещо лежерно и забравимо. Не, нея четете съсредоточено и без разсейвания, с дебел английски речник; дивите се на скоковете във въображението на автора (хуманоиди със скарабеи вместо глави! синдикат на водни духове! претворени киборги с парни бойлери в гръдния кош!) и накрая кимате замислено върху невъзможния за описание жанр ню уиърд, в който току-що сте станали почти специалисти. Следващите две части продължават да развиват неминуемо политическото писане на автора си, като в допълнение втората част съдържа любимия ни вариант на вампири, а солидна част от третата се развива в анархистки влак.  

Джентълмените копелета

Скот Линч – заедно с Джордж Мартин и Патрик Ротфъс – е един от печално известната група от фентъзи писатели, които от години чакаме да завършат следващата част от основната си фентъзи поредица. Това обаче не трябва да ви спира да прочетете вече излезлите три книги от това приключенско фентъзи със средновековно-венециански привкус, в което Локи Ламора и компания въртят всякакви средносрочни схеми, с които да избавят елита на различни градчета от богатството и гордостта им. Втората книга е относително провлачена и скучна, но първата се чете на един трескав дъх, а третата ще ви донесе възможност за многогодишни спорове относно качеството на един прословут женски образ.

Хейнски цикъл

Вижте, многотомните фентъзи поредици иди-дойди, ама закъде сте, ако още не сте прочели поне някаква част от Хейнския цикъл на Ле Гуин? Как ще защитавате потенциала на фантастиката да бъде лаборатория за бъдеща, без да сте минали през задълбочените размисли върху общност, консумеризъм и анархизъм в Освободения? Как ще гледате на научното във фразата “научна фантастика”, ако сте пропуснали приноса на социалните науки в, например, Лявата ръка на мрака? Закъде сме в разсъжденията си за еко фантастика без Светът се нарича дъбрава? Няма какво да отлагате, използвайте свободното време вкъщи, за да наваксате пропуснатото, и ще забравим, че сте чакали толкова дълго.

Светът на Диска

Няма по-добър антидот на страховитите новини, които ни заливат всеки ден, от историите на Сър Тери Пратчет. Вселената на Света на Диска е необятна, саркастична, цветна и адски забавна. Книжките се четат бързо и времето минава неусетно, а докато се смеете на безумните ситуации, ще осъзнаете, че социалната сатира е на много високо ниво и повечето и хубави, и лоши черти на човечеството са изложени на показ във всеки един роман от поредицата. Ако сте в настроение за вълшебни приказки с привкус на Шекспир, ви препоръчваме да започнете с поредицата за Вещиците – Посестрими в занаята и Еманципирана магия. В случай че крими темата ви е повече на сърце – смело грабвайте Стражите! Стражите! и Въоръжени мъже. Философските мисли са по-подходящи за момента? Крадец на време е книгата, която търсите. Истината е, че която и да хванете (впрочем, Истината също е страхотна книга), няма да е проблем, че сте започнали оттам. Светът на Диска е необятен и всеки може да броди из него в какъвто ред и по какъвто начин желае. 

Вселената на Космера

Нещо по-лекичко, което едновременно да завладее ума ви, но и да вдигне вярата ви в доброто и да ви убеди, че в крайна сметка ще се справим с проблема? Не търсете повече. Роботът-мормон Брандън Сандерсън отдавна си е свършил работата, за да прекарате буквално цялото си внезапно свободно време, глозгайки от кора до кора разнообразните истории от голямата споделена вселена на Космера. С цели дванадесет книги, три комикса и шест разказа, много от които напълно самостоятелни, можете смело да се хвърляте в четенето от безкрайните входни точки в поредицата и да минете на нещо друго, когато ви харесва. За ударно начало започнете с Мъглороден, за по-кротък ангажимент хванете Елантрис или Shadows for Silence in the Forests of Hell, а ако ви се мята директно на Голямата Сага™, почвайте Летописите на Светлината на бурята. Освен всичко друго, на една от планетите в Космера инфекциозните болести дават на приносителите си магически способности. По-положителен поглед върху COVID-лудницата трудно ще намерите!

Пътеводител на галактическия стопаджия

Едва ли има по-подходяща фраза за настоящата ситуация от ведрото “НЕ СЕ ПАНИКЬОСВАЙТЕ”, което краси корицата на вечния Пътеводител. Популярна като “трилогия в пет части” (от които след това можете да се прехвърлите на още няколко повести, доработки, а и не по-малко забавните приключения на Дърк Джентли), поредицата осигурява не само достойно занимание за свободните ви от социални ангажименти вечери, но също безценни уроци по хумор и абсурдизъм, които ще ви позволят най-сетне да сте и вие забавни, когато социалните ангажименти се върнат! Шашави герои, безобразно нагласени ситуации и език, изобилстващ със словосъчетания буквално от друго измерение, пълнят страниците на историята, която започва от взривяването на Земята, минава през шеметна обиколка из Галактиката и ви довежда до суперкомпютри, дюшеци, петунии, фиорди, крикет и джин-с-тоник.

Културата

Поредицата на Иън Бенкс ни пренася в свят, в който развитите цивилизации, включително човешката (въпросната Култура), са решили проблемите с недостига на енергия, храна и т.н. и в резултат на това почти всички техни членове буквално си живеят живота. Къде е интригата, ще попитате. Има и множество неразвити цивилизации, а някои от жителите на Културата умират да си врат гагата навсякъде. Резултатите от тези намеси са толкова непредвидими, че понякога и най-могъщите изкуствени интелекти остават изненадани от тях.

Космическа опера с огромен мащаб и неповторим блясък, пълна с приключения, разнообразни планети, интересни герои и проблеми, върху които си струва да се замисли човек. Състои се от десет тома, като може да започнете откъдето пожелаете, защото не е една цялостна история, разделена на томове, а различни истории в един и същи свят. Добри начални точки са Use of Weapons и Играчът на играчите.

Crown of Stars

Чели сте Песен за огън и лед седемнадесет пъти и искате нещо подобно, но завършено? Или просто обичате фентъзи саги, писани от автори с интерес към историята и умения за изграждане на пълнокръвни герои? Седемтомната поредица на Кейт Елиът може да е точно за вас. Действието се развива в свят, много приличащ на Западна Европа от ранното Средновековие (за разлика от повечето фентъзита, вдъхновени от по-късни периоди) – армиите са малки, ресурсите оскъдни, контролът на краля над най-влиятелните благородници е минимален и т.н. Вместо викинги обаче има атаки на интересна нечовешка раса.

Елиът се нарежда сред най-големите майстори на развиването на персонажи, които ще ви станат толкова близки, че ще треперите нещо да не им се случи, но и от време на време ще ви се ще да им зашиете по един шамар, за да престанат да правят глупости. Ако сте чели Робин Хоб или Лоис Макмастър Бюджолд, веднага ще се сетите за какво иде реч.

Kushiel’s Legacy

Това всъщност са три отделни трилогии, като първите две споделят много герои и са сравнително близки във времето, а третата е няколкостотин години по-късно (и за съжаление е и доста по-слаба). Ако изобщо сте чували за поредицата, сигурно са били отзиви от рода на „фентъзи версията на 50 нюанса сиво“ или „ония книги, в които има много секс и BDSM“. Което е жалко, защото Kushiel’s Legacy на Жаклин Кери заслужава внимание заради други неща – например главната героиня на първата трилогия е един от най-успешните опити за силна героиня™, чиято сила не се определя от способността ѝ да раздава юмруци и ритници, а е въпрос на силен характер и остър ум. Лиричният стил, ролята на боговете и запомнящите се злодеи също са плюсове. А ако сексът на/по корем все пак ви е приоритет – слуховете са верни, спокойно.

Приключенията на Влад Талтош

Талтош е саркастичен, забавен и твърдо решен да оцелее в един доста кофти свят. Освен това си има летящо влечуго за другар, което е майстор на хапливите коментари, а всички може да се съгласим, колко яко е това. Повечето първи книги се развиват като еквивалент на Бандата на Оушън във фентъзи свят и са адски четивни и увлекателни. Не очаквайте супер дълбок философски замисъл и епично светостроене. Книгите от поредицата са създадени да развличат и в това си предназначение се справят супер. Като бонус можем да отбележим сравнително приятно измислената вселена, редуващите се домове начело на империята и факта, че хората не са доминиращата раса, а някакви смотаняци, които се оправят както могат. Е, поне един техен представител умее да използва това в своя полза, както ще видите още от самото начало…

Всичко на Стивън Кинг

Творчеството на Краля е толкова обемно и разнообразно, че дори много от заклетите му фенове не смогват да изчетат всичко. Ако сте на мнение, че апокалипсисът идва – Сблъсък е доста подходящо четиво, за да ви филмира напълно, тъй като основна тема е как смъртоносен вирус затрива по-голямата част от човечеството. Ще ви даде и ценна подготовка как да действате в случай на реализирането му. Ако пък до гуша ви е дошло от вируси, винаги може да изчетете обемната То или поредицата за Тъмната кула. Не пренебрегвайте другите класики като Гробище за домашни любимци, Особени сезони, Сиянието, Мъртвата зона и Мизъри. Допълнителен бонус за уплътняване на времето е, че повечето имат екранизации, с които може да разнообразявате четенето. 

Сериали

И така, опитали сте се чинно да последвате горните съвети и да се отдадете на литературното наваксване, за което мечтаете горе-долу откакто завършихте гимназия. Сдобили сте се дори с хартиените версии, за автентичност, романтика и забърсване-на-праха-най-сетне от онази етажерка. Сипали сте чай. Всичко е както трябва, но ето че умът ви не престава да чертае апокалиптични сценарии за липсващи стоки от първа необходимост. Очите не ни слушат и не следват редовете. Какво ни остава, освен пресягане към любимата стрийминг услуга и предаване на омерзително биндж-гледане на сериали. Знаем, че го искате. И така:

Lost

Разполагате с неограничено време и търсите нещо силно, с което да го запълните? Нямате по-добър вариант от Lost. Култовият сериал на ABC, задържал се в ефира за шест сезона с общо 121 епизода, има всичко: поглъщаща атмосфера, стилна визия, главозамайващи мистерии. Но най-силната му страна несъмнено са героите. Те са изтъкани от несъвършенства, носят огромен психологически багаж и изпитват това всепроникващо чувство на неудовлетворение от живота, така характерно за днешните общества. Всички са някак счупени, изгубени. Историите им са представени по изключително емпатичен начин, с едно всепроникващо състрадание към хората и към човешкото изживяване. И точно големият брой епизоди позволява на героите и на сюжета да се разгърнат така мащабно. Да, някои от мистериите се разкриват по-бавно; интересна загадка от първи сезон може да намери своя полу-отговор в трети. Но не бива да смятаме това за минус. Минус е в съвременния свят на ресторанти за бързо хранене и преследване на незабавно възнаграждение. Но ако реално си направите труда да вложите времето и сърцето си в Lost, то сериалът ще ви се отплати хилядократно.

The Expanse

Четирите до момента излезли сезона на The Expanse имат множество кусури, но са също така най-доброто, което имаме, ако искаме космическа фантастика с декори и костюми, които да не изглеждат купени от Илиянци. В света на сериала човечеството на Земята се е обединило под общото правителство на Обединените нации и е винаги на прага на конфликт с бившата си колония на Марс (впоследствие превърнала се в силно военизирано общество) и с разпокъсаните фракции около астероидния пояс. Сериалът предлага политически интриги (с променливи нива на интересност), мистерии за разгадаване (повечето от които намират своевременен и удовлетворителен отговор), качествен екшън, някои много сполучливи актьорски изпълнения, и най-вече добре изграден фантастичен свят със собствена оригинална естетика за различните фракции. 

Supernatural

Най-важното в моменти на тежък душевен смут или упорито неудобство от сриващите се върху вас купчини тоалетна хартия в хола е да можете да насочите вниманието си другаде. Официално, първите няколко сезона на Supernatural са най-увлекателната и поглъщаща телевизия, която някога сте гледали или някога ще гледате, до степен да се мятате към “next” бутона в съответния си плейър с устрема на “доведен брат” към “сестра”, заклещена в пералня. Започваща като свеж уестърн, изпълнен с лов на водевилни твари и чудовища, историята бавно се завърта около сложни вселенски галимации, сакрална роля в които играят главните герои – братята Сам и Дийн Уинчестър. Малко е да се каже, че двамцата са сред най-успешните дуети на екран – творческата химия между тях е брутална и в ансамбъл с още няколко силни актьори резултатът е чудесен. Непретенциозният хумор разрежда в идеално съотношение драмата и първите пет сезона минават за два-три дни. По-нататък нещата деградират доста, но някъде към осми-девети сезон отново минават на скорост със завръщането на оригиналния шоурънър и така Supernatural се превръща в най-дългия live-action сериал в историята. Докато добутате до последния петнадесети сезон, ще сме изкарали още три епидемии, та скачайте смело!

The Vampire Diaries

Ако тотално сте изчерпили всички други предложения, то защо не малко вампирска ученическа драма с българско участие? The Vampire Diaries за кратко се превърна във феномен с епични пропорции и направи актьорите си, сред които неотразимата Нина Добрев, известни. Как? Ами омесвайки познатите до болка вампирско-любовни-школски тропи с разюздана митология, харизматични антагонисти (сред които отново неотразимата Нина Добрев), никак нелоши лични драми и като цяло засукана история. Първият сезон в общи линии трябва да се преодолява с усилие и по възможност алкохол, но след него нещата набират ритъм и се спихват отново в излишни любовни драми чак три-четири сезона по-късно. Междувременно шоуто се сдобива с две спин-оф поредици, но и двете са престъпна загуба за времето ви, особено по-детската (дайте го това време на някое от другите ни предложения или по възможност на медитация, дарителство и упражнения по минимализъм!). Ако се зарибите прекалено много, принципно има и цяла книжна поредица, на която хлабаво е базиран сериалът и която предлага още по-налудничава сапунка към късните си книги.

Бъфи, убийцата на вампири

Хареса ви, а? Още една вампирска ученическа драма? Давайте направо с класиката! Един от сериалите с голям дисонанс между наименованието и съдържанието – окей, бая вампири си го вземат, спор няма, но името Бъфи навява мисли за лековата комедийка. И макар че има купища остроумни реплики и забавни ситуации, това е комбинирано с повече от сериозна драма, която понякога е дори и депресираща. Джос Уидън, създателят на сериала, е прочут с това, че убива главни герои по особено садистичен начин и макар тази слава да е леко преувеличена, тя далеч не е незаслужена. Първият сезон е доста нискобюджетен (и незаслужено пренебрегван от феновете, според ценителите), но ако се въоръжите с търпение, сериалът ще ви се отплати пребогато. Всеки от главните герои има много шансове да блесне, отношенията между тях са сложни, а изборите, които трябва да правят, трудни. Самият факт, че 20+ години по-късно много хора обсъждат Бъфи до най-малките подробности, говори достатъчно за качествата му.

Под наблюдение

Сериал, който става все по-актуален с всеки изминал ден. Покрай коронавируса новините за поредните злоупотреби с лични данни или правителства, следящи гражданите си, останаха на заден план, но тези въпроси ще са щекотливи още много години. Под наблюдение е от онези сериали, които предлагат много повече от очакваното. Вместо скучни епизодични разследвания с лека фантастична врътка, с напредването на сезоните той поднася дълги и старателно развити сюжетни линии, пълни с обрати и интересни идеи. Персонажите са изпипани ювелирно, а темата за изкуплението е развита в дълбочина, която много рядко може да се види на малкия екран. Джонатан Нолан нашумя напоследък със Западен свят, но може да се твърди, че Под наблюдение по нищо не му отстъпва (освен, разбира се, по количеството голи цици). Същото може да се каже и за работата на композитора Рамин Джавади, по-известен с участието с в Игра на тронове.

Комикси

Ето и един по-различен ъгъл. Настоящата ситуации позволява на всички да се запознаят с популярните комиксови герои. Стига вече сме ги гледали само от екрана – най-сетне можем да усетим баш якото и на този формат. Следва кратък пътеводител в няколко тотално необятни комиксови вселени. Естествено, съзнаваме, че нашите читатели имат различно ниво на познания, свързани с комиксовите герои, тъй че сме включили както истории за начинаещи, така и за напреднали в това очарователно нърдско изкуство!

Батман

За начинаещи: Препоръчваме ви да започнете с Batman: Year One – страхотна история в четири броя за първата година, в която Батман се бори срещу престъпността по улиците. Тонът е сериозен и мрачен, като цялата история носи характерната за комиксите на Франк Милър дълбочина. След това можете да продължите с Batman: The Long Halloweeen – история с 13 броя, която е вид продължение на Year One. Съдържа изключителна и сложна мистерия, която младият Батман се опитва да разплете, и включва появи на почти всичките му популярни врагове. Историята става толкова успешна, че авторът Джеф Лоуб и художникът Тим Сейл правят страхотно продължение – Batman: Dark Victory. И когато вече сте изчели всичко това, можете да вземете Batman: Hush – най-силната история за Батман, писана някога! Нейните дванайсет броя предлагат не просто отлична характеризация на героя, но и показват по блестящ начин широката палитра от герои и злодеи в света на Батман, както и сложното му отношение към всеки един от тях. 

За напреднали: Ако вече имате основни познания за комиксовата вселена на Батман и искате да навлезете по-навътре, то ви препоръчваме Batman and Robin на Питър Томаси и Патрик Глийсън. Тези 40+ броя разглеждат отношенията между Брус Уейн и сина му Деймиън. Ролята на баща е аспект от персонажа, който не е изследван прекалено често, затова комиксът на Томаси и Глийсън наистина се откроява. Ако пък сте жадни за повече истории, в които участват поддържащите герои от Бат-семейството, можете да прочетете Batman Eternal (52 броя) и продължението – Batman & Robin Eternal (26 броя). Последният дори е ревюиран в списанието.

Х-мен и други мутанти

За начинаещи: Няма по-добра отправна точка от феноменалния рън на Крис Клеърмонт. В списанието има подробен материал за по-ранните му истории, преиздадени в три големи омнибуса. Клеърмонт вдъхва на Х-мен живот, представя героите като едно сложно семейство и превръща сравнително плитките 60-тарски персонажи в истински сложни и многопластови личности. Ако не разполагате с време да изчетете десетките му страхотни истории, то от сърце ви съветваме поне да дадете шанс на графичната новела X-men: God Loves, Man Kills. С обща дължина близо 70 страници, този комикс е една от най-великите супергеройски истории въобще. Комиксът е мрачен, силно политически и определено е предназначен за зряла аудитория. Основните теми са дискриминацията и религиозната фанатичност – въпроси, стоящи в сърцето на някои от най-прекрасните истории за Х-мен. Тази графична новела бива смело да бъде подарена на всеки, който си мисли, че супергеройските комикси са елементарни и повърхности глупости за деца. Ако не сте го чели – прочетете го. Ако сте го чели – прочетете го пак.

За напреднали: Ако познавате основните истории за Х-мен или пък вече ви е писнало от комикси за Върколака, Джийн Грей, Циклопа и Професор Х, то имаме едно невероятно предложение за вас – X-factor на Питър Дейвид. Тази мащабна история включва общо 114 броя, издадени в 21 тома, като преди тях е хубаво да погледнете и минипоредицата в пет броя X-Factor: Madrox – Multiple Choice, която се явява пролог на главната поредица. Историята се върти около Джейми Мадрокс и неговия екип от мутантски детективи, разследващи случаи със свръхестествени елементи. Феновете на сериали като Ейнджъл и Джесика Джоунс определено ще оценят плътната атмосфера на поредицата, съчетаваща класически ноар с по-съвременни елементи. Мутантската способност на Мадрокс е да създава неограничено количество двойници, които не са просто взаимозаменяеми клонинги, а различни аспекти от личността му. Създавайки клонинг, Мадрокс не знае какво ще получи – може да е весело и дружелюбно хипи, може да е хладен снобар, може да е фанатизиран екстремист. Това е чудесен комикс за всички хора, които някога са чувствали, че личността им е съставена от прекалено много противоречиви аспекти, че няма как отделните части да се подредят и съчетаят в един цялостен хармоничен образ. Освен Мадрокс, комиксът представя още няколко персонажи, които не са чак толкова популярни и разпознаваеми, но въпреки това са интригуващи и многопластови. Диалозите са страхотни, сюжетите са поглъщащи и главозамайващо качествени, а отношенията между героите са толкова истински, че буквално спират сърцето.

(лично от Dr. Horrible: знаете ли, никога преди не съм споделят това онлайн, но сега ще ви го кажа – струва ми се, че това е най-любимият ми комикс, писан някога!)

Филми

Не че подкрепяме тракерите. Но ако пък имате една залежала bluray/dvd/vhd колекция, която отдавна чака своя звезден миг, по-добър няма да намерите! Плюс това най-сетне имате уникалния шанс да не си мълчите смутено когато се обсъждат разни грандиозни SFF кино-класики, на премиерата на които някакси тъкмо бяхте на екскурзия до Белград (или не бяхте родени, де). Та така:

Хари Потър

Не сте прочели Хари Потър, когато му е било времето? Смятате, че вече ви е късно за ученически саги, еле пък в холивудизиран вариант? В никакъв случай не смятате да похабите ценното си домашно време с осем поредни филма? Грешите за всичко! Поредицата си остава едно от основополагащите заглавия за цяло поколение и заедно със същото това поколение с течение на книгите пораства и става все по-амбициозна и мрачна. Последните книги са си образцова фантастична приключенска сага, но дори първите няколко успяват да изградят чудесен свят и съспенс, които няма да ви се иска да изоставите. Филмите са вероятно най-добрата адаптация на фантастично произведение изобщо, едновременно верни с оригинала и допълващи го брилянтно, актьорите са звездни, ефектите изобщо не са остарели, а с по един на ден вечер часовете ще минат ей тъй. Да не говорим, че можете смело да продължите с каквото има до този момент от Фанастичните животни… Агресивна препоръка!

Пришълецът

Добре е в тежки ситуации да слагаме нещата в перспектива. Да, глобална пандемия и затворени кафенца си е лоша работа, но атака от непобедими, лигави, ужасяващи извънземни? Пандемията внезапно изглежда супер! Проблемът с поредицата на Пришълецът е, че тя съдържа един велик филм (първият) и оттам нататък нещата тръгват стремглаво надолу и пропиляват страхотния митологичен, политически и естетически потенциал на първата част, за да се стигне до съвременната агония с идиотските действия на всички персонажи – пред и зад камерата – замесени в Прометей и Пришълецът: Завет. Някои заблудени души биха ви казали, че втората част, Пришълците, също е страхотен филм и образцов екшън, но в сърцето си знаят, че не е нищо повече от напомпване и прахосване на идеите от оригинала. Ако обаче тръгнете с добре управлявани очаквания, че всичко след втората част е абсолютен провал, можете всъщност да намерите някакъв чар в режисираната от Дейвид Финчър (впоследствие отказал се от нея) трета част, и в написаната от Джос Уидън в много ранен момент от кариерата му четвърта част, режисирана от имащия особен усет за цветове Жан-Пиер Жьоне (Невероятната съдба на Амели Пулен, Най-дългият годеж). А и истината е, че в първия филм има твърде много страхотни неща, че да не ви стане любопитно как различни хора са се опитали да ги развият нататък: прекрасно изградения фантастичен свят с кораба Ностромо, космическия жокей, каращия се екипаж и абсолютния ужас на прокрадващия се на борда Пришълец.

Апокалипсис трилогията на Джон Карпентър 

Това всъщност не е сюжетно свързана трилогия от филми, а три филма, които по собствените думи на Карпентър са тематично сходни, тъй като по един или друг начин се занимават с края на света или нещо, което може да го предизвика. За Нещото (1982) почти всеки фен на хоръра най-малкото е чувал, като това си остава и любимия филм на мнозина фенове. За практическите му ефекти в изобразяването на титулярното Нещо винаги сме готови да каканижем благоговейно, а играта на Кийт Дейвид и Кърт Ръсел е на върховно ниво. Принц на мрака (1987) се опитва да прокара идеята, че Луцифер и злото са реална физическа субстанция, свързани със законите на квантовата механика, но реално се изчерпва с бутафорни ефекти, водевил и локва на тавана, която пръска… вода в устата на своите жертви и ги превръща в роби. Плюс огромно количество зли бездомници. За финал на маратона идва В бездната на лудостта (1995), почиващ върху здравите плещи на Сам Нийл, когото намираме в началото на филма напълно полудял, преди да започне да разказва как се е стигнало дотук. Филмът е едновременно метафикция и един от най-добрите примери за лъвкрафтски космически ужас на голям екран. Има странни случки, промени в реалността, книга от автор а ла Стивън Кинг, която вкарва хората в психоза, страхотни практически ефекти, както и изключително ироничен и смешен обрат на финала. Излегнете се на дивана, подгответе си много пуканки и си подарете един ден в компанията на Джон Карпентър. Струва си. 

Игрите на глада

Живеем в епохата на бурно търсене на “социална справедливост”, в която много се говори как няма интересни блокбъстъри със силни женски персонажи. И може би това говорене дава положителен резултат, защото наистина виждаме повече екшън героини на голям екран, но едновременно с това си има и минуси, защото дори чудовищни тъпотии като Хищни птици се хвалят по задължение. Една от основните неприятни черти на тази нова вълна обаче е, че доста често всичко преди нея се забравя, за да може всеки нов филм, да е Първият® филм. И така Жената чудо става Първият® филм с екшън героиня, после Капитан Марвел отново е Първият® филм с екшън героиня, после Хищни птици отново е Първият® филм с няколко екшън героини… А истината е, че поредицата Игрите на глада, излязла точно преди #MeToo ерата, е по-добра от всички тези заглавия. 

Действието на четирилогията се развива в дистопичен свят, в който днешната Северна Америка е разделена на бедни и богати окръзи. Всяка година държавната власт взема по едно момче и едно момиче от всеки окръг, за да участват в Игрите на глада – жестоки състезания, наподобяващи гладиаторски игри, чиято цел е както да осигурят зрелища, така и да послужат за предупреждение на народа. Главната героиня Катнис Евърдийн, блестящо изиграна от Дженифър Лорънс, не е претрупана от добродетели. Тя е егоистична, често груба, не притежава социален финес, неспособна е да прикрие чувствата си. Катнис не иска да спаси света или да помогне на потъпкания народ – тя просто се опитва да опази малката си сестричка, нищо повече. И затова е толкова иронично как именно тази героиня се оказва в центъра на протестната вълна и в последствие се превръща в лицето на революцията. Четирите филма показват дългото пътуване на Катнис през различните роли, които ѝ се налага да играе и сблъсъка ѝ с огромните социални промени в нейното общество. Това е наистина нестандартна история за сриването на един тоталитарен режим, разказана от гледната точка на иконата на революцията, която слабо се интересува от режима и основно се опитва да спаси отделни конкретни хора, които обича. 

Факт е, че третата и четвъртата част са леко провлачени, някои неща биха могли да се съкратят и така от двата филма да се сглоби един, по-стегнат и по-динамичен. Но нямаме право да се оплакваме от повече Катнис! И след като така и така ще си стоим вкъщи – нека има повече филми, ще стават по-дълги маратони!

Филмите на студио Гибли

Феновете на анимацията вероятно са запознати с филмите на студио Гибли, но все пак е възможно някак това име да е минало покрай вас, без да го запомните. Или досега все сте отлагали да гледате единственото нехоливудско заглавие, което е печелило „Оскар“ за най-добра анимация: Spirited Away? Е, време е да откриете творчеството на това невероятно студио и най-вече на Хаяо Миязаки, който е режисьор и сценарист на повечето им най-известни произведения. През Nausicaa of the Valley of the Wind, Grave of the Fireflies, My Neighbor Totoro, Princess Mononoke, Spirited Away, Howl’s Moving Castle* и други, ще се насладите на първокачествена ръчно рисувана анимация с пищни цветове, фантастични същества и любопитни герои. Сюжетите, освен приключенски, обикновено са и доста дълбоки и застъпват теми като замърсяването и единството с природата, самооткриването, израстването и дори по-тежки такива като войната и смъртта. Именно това ги прави повече от детски филми и съветвам да проверите препоръчваните възрасти, преди да ги гледате с децата си. Но ако те са достатъчно големи, филмите на студио Гибли ще са истинско удоволствие за цялото семейство.

Настолни игри

Уморени от целенасочено запълване на време, решавате най-сетне да свършите нещо полезно, т.е. някоя от всички онези дълго отлагани задачки, като например най-сетне да оцветите онези пусти миниатюри (хар-хар), да си почистите стаята или…. окей, няма да я бъде така, можете просто да се захванете с някоя предълга и епична настолна игра. И тук сме се подготвили за всички ваши въжделения.

Gloomhaven

Ако търсите епика, мащаб и тонове приключения, гарнирани с гениална бойна система, Gloomhaven е перфектният избор. Играта идва с 95 сценария (без да броим соловите), много тайни за разкриване, Legacy система, която перманентно променя света и героите и е най-близкото до ролева игра в кутия, без да ви трябва Dungeon Master. Може да я играете сами, но най-добре е в компанията на половинката (или друг нещастен човечец, оказал се затворен с вас). Като допълнителен бонус кутията тежи къде 10 килограма, така че всеки път като я вадите ще правите физически упражнения, които са особено важни за доброто здраве.

Mage Knight

На теория може да се играе от група до петима, на практика никога не бихме си го причинили. Mage Knight е съвършената солова игра, комбинираща декбилдинг, изследване и завладяване на територии с приключения. Наскоро излезе Ultimate Edition, който включва всички експанжъни и предлага стотици часове забавление. Ако сте сами вкъщи и си падате по тежки (като предизвикателство) игри – няма да сгрешите. В краен случай може да се играе и от двама, но сесиите са дългички.

 

Arkham Horror The Card Game 

Страхотна story-driven игра в митоса на Лъвкрафт. Има много разширения, разделени на цикли, като всеки цикъл ви предлага интересна кампания, съспенс, предизвикателства и множество възможности за развитие и преиграване. Работи перфектно с двама играчи и ако сте фенове на хоръра, това е играта за вас. Единственият минус е, че за да можете да направите всички комбинации от герои, ви трябват поне два стартър сета, но ако не сте супер вманиачени, може спокойно да карате и с един.

Видеоигри

Ами… ето ни и на края на бездната. Веднъж поели по геймърската пътека във времена на криза, измъкване едва ли има, но вие и няма да мислите за него, докато унищожавате контролерите под напора на допамина. Лошо няма, и без това навън обещава да е скучно още дълго! Ето нашите предложения за вашето истинско геймърско аз.

Shadowrun трилогията

Обезчестен корпоративен самурай от Япония, мутирал в гул, който трябва да яде сурово човешко месо, за да оцелее; златeн дракон, който е главен изпълнителен директор и единствен акционер на най-голямата корпорация в света – немския гигант Саедер-Крупп; парамедичка, обезобразена от тежки кибер-присадки, с почти нулева емпатия и нокти от стомана; орк шаманка, вечно нагъваща храна, живееща в бъркотия и въоръжена с узи и силата на Плъха, в служба на една от Триадите – това са само част от пъстрите персонажи, населяващи света на Shadowrun, в който фентъзито и киберпънкът не само съжителстват, но и процъфтяват заедно.

Качеството на писане на персонажите и сюжетите на доста от куестовете са това, което кара тези игри да изпъкват, може би с лекото изключение на Shadowrun Returns. Dragonfall обаче предлага едно от най-увлекателните ролеви преживявания, които някога сме изживявали – почти всички странични мисии, случайни разговори с пристрастени към симулациите хора, наркодилъри, корпоративни тунеядци, неетични учени или други наемници като вас, носят все нови късчета информация, които правят света по-плътен. Има и най-силният главен сюжет от трите, с добре направени обрати и наистина трудни морални избори. В Hong Kong графиката и геймплеят (особено битките) са полирани до възможния максимум, докато мултикултурната атмосфера на мегаполиса и китайският фолклор са вплетени чудесно в света и в сюжета по “заземяващ” ги начин. Което важи и за сръчно уловения дух на анархистки Берлин в Dragonfall, с всичката му свобода, мизерия, общност и щандове за къривурст. Игрите не са големи продукции като The Witcher 3, но компенсират с приятна походова бойна система, разнообразие от специализации и качествено светостроене. Ако обичате класически RPG-та, Shadowrun франчайзът е вашият шанс напълно да се изгубите в друг свят за 70-90 часа, а има и немалко чудесни, създадени от играчи кампании, които може да опитате след това.

Darkest Dungeon 

Ваш роднина ви праща писмо, в което ви известява че ще се самоубие и ви нарочва като наследник и изпълнител на завещанието му. А то е да отпътувате до имението му и да се справите с плъзналата Лъвкрафтска демонична и немъртва сволоч, пробудена от необмислените му окултни занимания. Но в залива, руините, мъртвия лес, животинските тунели под и около имението и в самото най-тъмно подземие в недрата му не слизате вие. Не, вие пращате различни групи наемници на куестове, за да прочистят злото, да донесат плячка или доказателство до градчето, в което сте се настанили. Онзи прокажен паладин се е върнал травмиран? Пратете го в абатството да се помоли. Тази дивачка е хванала бяс при бой с човек-свиня? Карантинирайте я в санитариума. Тази чумна лекарка има слабост към леките жени? Пуснете я в таверната. Разбира се, всичко това струва пари и може да се окаже по-евтино и лесно да изхвърлите полуделите, хроми и болни наемници от градчето, и да наемете неопитни новаци. Тук няма място за слабост. Играта е изключително методична, мрачна и наказваща припряността – „Overconfidence is a slow and insidious killer“*, както казва всевиждащият разказвач, който апострофира ставащото на екрана. Но вие избирате кого и къде да пратите, с колко екипировка и провизии да разполага, както и дали да се оттеглите, или да продължите да насилвате късмета си.

Някои от нас тук са навъртели сто и двайсет часа в играта, а дори не сме опирали до експанжъните, добавящи вампири като врагове и проклятие върху града, нито пък разбилия се във ферма метеорит, от който лъха извънземно зло… Определено е едно най-добрите dungeon crawler RPG-та, с които може да си убиете времето, докато чакате заразата извън екрана да отмине. 

Saints Row франчайзът

Поредица, започнала с невзрачен GTA клонинг, постепенно развила се в един от най-забавните open-world франчайзи последно време. В Saints Row 2 можете да гоните якудза с хеликоптер, да пръскате недвижими имоти на конкурентна банда с фекалии от септичен камион и да премажете съперник от банда в битка с гигантски камиони, докато играете таутиран по цялото тяло клошар с лилав цилиндър и сводническо бастунче. Гарнирано със самоосъзнат свиреп и вулгарен хумор в диалозите. В Saints Row: The Third къстъмизацията и шантавията са още повече, с оръжия, които изстрелват контролиращи ума сепии, гигантски дилдота-бухалки и отявлена война между бандата на Светците и специален отряд на федералното правителство. В Saints Row IV аватарът ви е вече президент на Щатите, извънземни нападат и унищожават Земята, а вие се борите да избягате от симулацията, в която ви е затворил главният злодей. Тук поредицата се превръща в отявлен супергеройски екшън със специални сили. В целия този тюрлюгювеч – и едно от най-яките неща в играта – вие можете да скачате от сграда на сграда, докато по радиото бичи Song 2 на Blur, преди да се забиете с лакът в група инопланетяни като кечист. Лудостта кулминира със Saints Row: Gat Out of Hell, в която лидерът на Светците бива отвлечен в Ада и вие поемате ролята на верния му лейтенант Гат, за да го спасите от венчавка с Джезабел, дъщерята на Сатаната. Освен това се срещате с Шекспир, Черната брада, Влад Цепеш и какви ли не други истински и измислени личности, докато летите на демонични криле и изпълнявате мисии. А, има и мюзикъл моменти. Та ако сте почитатели на кича (като някои от нас тук), на тъпашкия хумор и на искрените уважителни препратки към най-боклучавите елементи от попкултурата, не се чудете, а хващайте Saints Row. 

Mass Effect Trilogy

Искате да се разсеете от тягостната атмосфера наоколо? Как ви звучи да се потопите в една от най-добрите истории и светове в сай-фай компютърните игри? Mass Effect поредицата е истински шедьовър, който си струва изиграването. Ще влезете в обувките на великолепния командир Шепърд, ще се съюзявате и воювате с десетки различни раси извънземни и ще решавате съдбата на галактиката. Всичко това, докато отделяте немалко време да стреляте на воля по враговете си, да ги взривявате или удряте с чиста енергия, докато пишете собствената си история и непрестанно правите значими избори. Mass Effect е изключително богат на истории, персонажи, философии  и локации свят, който трябва да се изследва задължително от всеки фен на фантастиката. 

Witcher Trilogy

Гледали сте сериала или сте чели книгите? Ако искате още по-добър прочит на историята и имате мнооого време за уплътняване, сега е моментът да посегнете на приключенската трилогия на Вещера. Един съвет – ако смятате да ги играете всичките, започнете по ред, защото първите две игри се славят със страхотна история, но адски калпави контроли, така че ако сте свикнали на пооправената трета игра, няма да искате да се върнете в древността с първите. Ако пък не си падате по стари игри, няма проблем! Witcher 3: Wild Hunt сама по себе си предлага безкрайно голямо съдържание, отворен свят за изследване и хиляди безсмислени, но готини куестове, с които да изчакате у дома си апокалипсисът да отмине. 

Assassin’s Creed 

Когато искате стотици часове от живота ви да минат неусетно, винаги е добра идея да заложите на поредица, която вече има 22 заглавия под шапката си. Ако искате да се превъплътите в неуловим и смъртоносен представител на древен орден, който се набърква в абсолютно всяко значимо събитие в човешката история, Assassin’s creed доставя с кофи от това удоволствие. Ще помагате на добрите, ще наказвате лошите и ще се измъквате като сянка, преди пазачите да ви усетят. Голямо предимство е, че игрите предлагат много разнообразие що се касае до време и място на действието и удовлетворяват всеки вкус – кръстоносните походи, ренесансова Италия, карибски пирати, френската революция, индустриалната революция във Великобритания или гражданската война в САЩ, древен Египет, епохата на Омир… Разнообразието на исторически периоди е огромно, а концепцията на игрите – много близка, така че ако една ви хареса, ще можете веднага да скочите на следващата и да опознаете различните герои на ордена, който ще управлявате.

XCOM

Съвсем ви е скучно вече и търсите тактическо предизвикателство, в което шансовете да не са на ваша страна? В игрите от поредицата XCOM управлявате международна паравоенна организация, която е натоварена със задачата да защитава Земята от извънземни заплахи. Вие сте командирът начело на XCOM и взимате решения за развитието на базата си, научните разработки и давате указания на войниците си по време на престрелките с нашествениците. Първата игра, XCOM: Enemy Unknown, римейк на класическа игра със същото заглавие, направи революция и наново вдъхна живот в иначе почти умрелия жанр на стратегии с походови тактически битки. Сюжетът е с малка роля за геймплея, което дава предпоставки да създадете собствените си истории за това как сте победили врага въпреки изключително трудната ситуация или как един от войниците ви е пропуснал изстрел с 95% шанс да уцели, което е довело до смъртта на целия ви отряд и впоследствие на цялото човечество… Цялата поредица е най-известна с голямата си трудност и със суровото наказване на грешки, особено когато играете в режим ironman, т.е. без възможност да зареждате стари сейвове. Може да започнете директно от продължението XCOM 2 или да започнете игра с мода Long War, който напълно оправдава името си. Разбира се, винаги са вариант и старите класики или новите заглавия, които се появиха след реанимирането на жанра, като например разработваната в България Phoenix Point.

Batman Arkham series

Несъмнено най-успешната поредица игри за комиксови герои през последното десетилетие е Arkham поредицата за Батман. Екшън-приключенията на Брус Уейн са изпълнени с много ръкопашни битки с обикновени биячи, тихо промъкване и обезвреждане на въоръжените с огнестрелни оръжия престъпници, лек платформинг, решаване на пъзелите на Гатанката и бос-битки със суперзлодеите от вселената на Черния рицар. Какво повече може да иска един фен на героя? Ами той да бъде озвучаван от Кевин Конрой, а Жокера – от Марк Хамил. Е, дори това е изпълнено*, а като бонус, сценарист на първите две е Пол Дини, автор на редица истории за Батман! Игрите могат да се похвалят с доста солиден сюжет, в който не липсват обрати. При това са пълни с любими герои от вселената, така че ще помагате на детектив Гордън, Оракулът ще ви напътства дистанционно и ще обезвредите много от най-популярните злодеи. Може би най-впечатляващото нещо в игрите е, че успяват да ви накарат да се почувствате като Батман – като непобедим воин, като всяващ страх у престъпниците хищник, с готов план и несломим дух и в най-отчаяната ситуация!

Tomb Raider

Завършваме с класиката! Приключения, платформинг, пъзели и екшън – това е формулата на игрите от поредицата Tomb Raider от нейното създаване през далечната 1996-а. И смелата сексапилна археоложка в главната роля, разбира се. Лара Крофт е може би най-известната героиня от видеоигри изобщо и несъмнено изиграва голяма роля в утвърждаването на женските персонажи в медията като силни и равноправни на мъжките герои. Очакват ви разнищване на тайните на древни гробници в търсене на скритите в тях безценни предмети; избягване на смъртоносните капани, които ги пазят; надпревара с други търсачи на скъпоценности и много, много скачане, плуване, стреляне и чудене „как да стигна ето там?!?“

Игрите от поредицата могат да се разделят на 4 етапа. Първият са класическите заглавия – оригиналът, 2, 3, The Last Revelation и Chronicles, които разчитат на платформинг с доста стриктни правоъгълни форми и прецизни скокове, но графиката им е доста остаряла и по-младите от вас може да се зачудят как батковците и бащите им са се влюбвали в пикселизираната Лара. По-добре пропуснете Angel of Darkness и директно хванете следващата трилогия – Legend, Anniversary* и Underworld, където темпото е доста по-бързо, акробатиките са предимно по стените, а Лара се е разхубавила. Ако не искате да играете олдскуул заглавия на повече от десет години, то за вас е най-новата трилогия, която е reboot за поредицата. В нея Лара е по-млада (и детайлна), а фокусът е повече върху оцеляването.

А оцеляване, скъпи читатели, е целта на всички ни в тези трудни времена!
Приятна игра!