Любими фентъзи поредици: Продължението
Weird фентъзи
Течението New Weird е програмен термин, въведен от Джеф и Ан Вандермиър, за да опише възраждането на особен тип фантастика, която целенасочено върви по границите на жанра, комбинирайки постмодерни похвати с кафкианско въображение. Концепцията е много мъглява и трудна за дефиниране, писали сме за нея многократно в миналото, но това, което обединява романите по-долу, е силен фокус върху необичайно светостроене, деконструкция на жанрови тропи, сложно изградени герои и атмосфера на другото и особеното, произтичаща от задълбочен опит за описание на необясними за човешко съзнание феномени и поведения. Деймиън Уолтър описва жанра като продължител на радикалната енергия на Новата вълна от 60-те и 70-те, с автори като Чайна Миевил и Хал Дънкан на върха на експерименалния подход. В рамките на тази секция сме включили и по-стари романи, които обаче споделят в голяма степен чертите на това течение.
Gormenghast (Mervyn Peake)
 |
Прекрасната проза като цяло, най-добрите описания в жанра (и не само) и един от най-интересните антигерои, на които съм попадал, както и това, че 50 години по-късно аз поне все още не съм срещал жанров роман, успешно наподобяващ тази поредица като атмосфера и сетинг (при все многобройните опити), правят романите за огромния замък Горменгаст задължителни за включване в класацията. |
Bas-Lag (Чайна Миевил)
 |
Пъстрите пейзажи на смачкващо страдание, радикална другост, злободневна човещина и класова война в книгите за Бас Лаг не просто пленяват сетивата и въображението, а остават дълбоко внедрени в съзнанието като герои сами по себе си: чудовищният град Пердидо от Perdido Street Station, плаващият пиратски Армада от The Scar, влакът на революцията от Iron Council… |
The Castle books (Стеф Суейнстън)
 |
Джант Шира “Кометата” е един от най-интересните герои в жанра (безсмъртен, единствен спобосен да лети в целия свят, тежък наркоман, определено ненадежден разказвач), а книгите на Суейнстън преобръщат купища от клишетата в жанра, като заедно с това изграждат един от най-чалнатите и интересни светове в него. |
Заради уникално шантавия свят, построен от авторката, в който хората носят тениски и четат вестници, а междувременно се защитават от членестонога сволоч с мечове и копия, и в който минават стотици години между отделните книги заради безсмъритето на крилатия вестоносец, наркоман и главен герой Джант Шира. |
Благодаря за продължението!
Оригиналната класация беше 8/10 от моята лична за времето си, сега виждам, че са имали шанс и другите ми два фаворита.
Набелязах си и две потенциално интересни поредици, които съм пропуснала (особено интересна ми се стори Weird категорията, където за мой ужас установих, че не съм чела нито един от кандидатите).
Аз чета основно военно и дарк фентъзи и съм леко разочарован, че в този раздел има само три предложения. На мен вероятно и две страници не биха ми стигнали да си изброя любимците. Пропуск е липсата на поредицата за Кейн на Матю Стоувър. Няма книги с толкова адреналин, тестостерон, мускули, кръв и ножове гърлото.
Бих добавил и качествените поредици на автори като Miles Cameron, Brent Weeks, Luke Scull, Brian McClellan и Anthony Ryan.
Брей, доживяхме!
Жалко, че добрият стар Конан не е сполучил за някое споменаване.
Липсва ми Гай Гавриел Кай. Той е по самостоятелни романи, но „Сарантийска мозайка“ (па макар и само от две книги), а защо не и Фионавар можеха да се ползват, за да се вмъкне там някъде.
След като сте имали възможност да осъвременявате списъците си мисля, че „Летописите на светлината на бурята“ на Сандърсън си бяха задължителни. Мъглороден навремето влезе в топ 10, но Stormlight Archive като че ли се очертава най-доброто от него.
Присъединявам се към Zdravko за Антъни Райън. Едно от по-новите неща, заслужаващи внимание.
И накрая – Марк Лорънс с „Разделената империя“. Далеч от върховете в жанра, но все пак имаше място на резервната скамейка.
Вярно е, че Stormlight Archives е пропуск, знам че има поне двама доста големи фенове в екипа. с Фионавар ме свързват топли спомени, но аз лично не стигнах дотам да я наредя сред десетката си 🙂
Благодаря за допълнителната стаия, макар и да са минали години след публикуването на първата по темата! 🙂
Отбелязах си няколко поредици, на които ще обърна внимание.
Статията е изключително полезна и аз си набелязах още поредици за четене, и в същото време се радвам да видя, че Shadowdance играе или е играл Battle of The Immortals откъдето е картинката в статията :))))), поздравления за което.
Благодаря за статията , аз също си набелязах няколко заглавие.Само се чудя защо не е споменат Малазан, а той определено е върха на фентъзито според всички фенове?!
Защото е споменат в https://www.shadowdance.info/magazine/articles/fantasy-top-10/. Т.е. предишната класация, на която този материал се явява продължение. Линкът е в първото изречение.
Иначе такова нещо като връх на фентъзито според всички фенове не съществува 🙂 Което тези класации многократно обясняват в уводните думи.
Чудесно е допълнението към първоначалната класация, естествено никога не може да се угоди на всички.
Да добавя и един личен фаворит, който ми се доближи до „Горменгаст“, ако не като изпълнение, то поне като атмосфера. Поредицата за Еребус на Ден Патрик: „Момчето с порцелановото острие“ и „Момчето, което сълзеше кръв“, третата – „Момичето на лъжливия трон“ – още не съм я чел.
Наподобяващо клаустрофобични книги, развиващи се в огромен замък, повечето от чиито обитатели никога не са излизали от него, много интриги и смес между фентъзи и фантастични елементи. Не е толкова сатирично режещ, но за сметка на това има направо изправящи косата сцени. Авторът е млад и допуска всички съответни грешки: неоправдано смесване на стилове, желание да натика в книгите повече от колкото е нужно, опити да се хареса на всички групи четящи, но все пак се справя доста добре.
Баси, то излезе все едно му правя реклама. На кратко, на мен лично доста ми обади по дух на шедьовъра на Пайк.
Звучи доста интересно, слагам си го в списъка с неща, които следя. Мерси 🙂
Да, този коментар възбуди и моето любопитство, задължително ще проверя за какво става дума. Благодаря!
Страшно приятно съм изненадана, че „Спомен, Печал и Трън“ е намерила своето място в класацията. Макар към днешна дата да смятам, че ако я препрочета, ще ми се стори вероятно осезаемо по-детска и наивна, то при първия ми досег с нея я прочетох буквално на един дъх и още помня странната топлина, която излъчва.
Спокойно мога да препоръчам на ентусиастите да дадат шанс и на някой самостоятелен роман на Уилямс, като аз самата с удоволствие се бях залутала във „Войната на цветята“, чиято главна героиня има най-пленителните теменужени очи евър. И всъщност става дума за любов, винаги става дума за любов всъщност ; )
Здравейте,
От хилядолетия не бях чел списанието и много се радвам, че пак попаднах тук.
Поздрави!
Привет и добре дошъл отново 🙂
Изчетох класациите и коментарите. Мнение няма да давам. Само един тъничък (почти недоловим) намек
https://www.tor.com/series/oathbringer/