съвсем различно от практически всичко друго, появило се преди или след нея. Планирана е като хроника на целия живот на главния герой Titus Groan, но за съжаление здравословните проблеми на автора не позволяват този замисъл да се осъществи и тя остава незавършена. Понеже първите две книги от нея (Titus Groan и Gormenghast) са много различни от третата и сюжетно образуват една почти завършена творба, статията ще е основно за тях, а в края ще обясня с какво последната част се различава от предшествениците си. Titus Groan започва с раждането на едноименния герой, който е първородният син и наследник на владетеля на огромния древен замък Горменгаст и на околностите му. Владенията на фамилията Groan са напълно откъснати от останалата част на света – никой не ги е напускал от векове и никакви външни хора не са идвали също толкова дълго. В него времето е практически за
стинало и обичаите не са се променяли от хилядолетия. В основата на всичко в живота на жителите на замъка е поддържането на древните традиции чрез сложни церемонии и ритуали, чийто смисъл се е загубил през вековете и изпълнението на които е основната задача на владетеля. Социалната структура на жителите на Горменгаст е също толкова неизменна и закостеняла – всеки има отредена от раждането му работа и роля и е практически невъзможно да се издигне. Точно срещу това се опълчва Steerpike, младеж със изключителни способности, далеч надвишаващи отредената му от раждането съдба на кухненски слуга. Той използва блестящия си ум и безскрупулността си и успява постепенно да се издигне много високо в йерархията на властта. Неизбежно се стига и до сблъсък между Titus и Steerpike, който е в основата на сюжета на втория том Gormenghast.Трудно е да се определи дали първите два тома са точно фентъзи и от какъв тип – магия няма, но има няколко свръхестествени елемента, които не играят основна роля в сюжета. Замъкът Горменгаст може да е ситуиран както в бъдещето на Земята, така и в някакво алтернативно минало или във фентъзи вселена. Третата част тотално обърква нещата, защото е с типичен Sci-Fi сетинг. Но както и да го
класифицираме, светът на Горменгаст е описан така, че е изключително убедителен въпреки всичките си странности и особености.Това, което неизбежно впечатлява още от първата страница на Titus Groan, е стилът на Пийк. Той е изпълнен с красота, ритмичност и образност, пищен и разточителен, но с мярка. При Пийк завидното умение да борави с думите съчетава с погледа и визуалното въображение на талантлив художник и в резултат описанията му са уникални. Вместо досадно да изброява всичките качества на описваните неща по шаблонен начин в стил късен Джордан, той се концентрира върху ключовите му характеристики, които описва възможно най-картинно и въздействащо, и в резултат всеки обект, колкото и странен да е, оживява във въображението на читателя. Ето и един пример, за да се убедите сами:
“The moon slid inexorably into its zenith, the shadows shrivelling to the feet of all that cast them, and as Rantel approached the hollow at the hem of the Twisted Woods he was treading in a pool of his own midnight.. The roof of the Twisted Woods reflected the staring circle in a phosphorescent network of branches that undulated to the lower slopes of Gormenghast Mountain. Rising from the ground and circumscribing this baleful canopy the wood was walled with impenetrable shadow. Nothing of what supported the chilly haze of the topmost branches was discernible -- only a winding facade of blackness.”
Перфекционизмът на Пийк стига дотам, че всеки от по-важните герои говори по съвсем различен начин, отразяващ характера му и начина на мислене, като използва съвсем различни изрази и конструкции. 
По отношението на героите фокусът е най-вече върху двамата главни измежду тях. Titus е типичния младеж, търсещ мястото си под слънцето и смисъла на живота си. Той се разкъсва между втълпявания му дълг към Горменгаст и желанието да избяга от оковите на традицията и древните ритуали. Steerpike е един от най-интересните отрицателни герои в жанра, като е от една страна отблъскващ заради безскрупулността, жестокостта и подлостта си, но от друга привлича читателя с своята енергичност, блестящ интелект и желание да промени закостенялата система. Двамата са много различни, но общото между тях е бунтарската жилка и нежеланието да се подчинят на общоприетите обичаи и традиции, които диктуват живота на всички около тях. Въобще негативното отношение към традициите, властта и религията е една от отличителните черти на поредицата и я различава сериозно от типичното фентъзи от Толкинов тип.
Третата част Titus Alone се развива извън замъка Горменгаст и в нея, както споменах вече, сетингът става научнофантастичен – появяват се автомобили, фабрики за оръжия за масово поразяване, небостъргачи. Действието е много по-бързо, а описанията не са толкова подробни и въздействащи. С оглед на здравословните проблеми, които е имал автора по време на писането, не е изненадващо, че тя не е на нивото на първите две части. Появяват се колебания в стила, отделните сцени често не са добре свързани една с друга, а описанията не са толкова впечатляващи. Очевидно е, че авторът не е имал възможност да изпипа докрай книгата. Но въпреки това Titus Alone си заслужава четенето – има няколко много силни сцени, а развитието на главния герой е отлично представено и дълбоко въздействащо. Много жалко е, че влошаването на здравето на Пийк не му позволява да продължи поредицата и да я завърши по подобаващ начин.