The Scar
China Mieville

Автор: Матрим

     Можело значи... Какво ли? Ами да се появи писател, който да е стряскащо оригинален и същевременно с това повече от добър от чисто литературна гледна точка. Кой е този тип, ще попитате? China Mieville, кой друг (ако някой е изненадан и е видял заглавието, наистина няма надежда за него:))? Това между другото е мъж, въпреки твърде странното си име. Но странността явно се е пренесла от името в творчеството му, защото ако трябва да се определи с една дума тази книга, бих казал, че "шантава" е може би най-точната дефиниция. Но да караме поред.
     В гигантския свят Бас-Лаг, изпълнен с примитивни по нашите стандарти машини, но и с магия, доминиращата сила е мегаполисът New Crobuzon. Една негова жителка, Белис Колдуел, е принудена да го напусне, за да спаси живота си. Но след като попада на пиратския остров Армада, тя трябва да преосмисли някои свои възгледи и да се опита да спаси New Crobuzon, докато пиратските владетели са в търсене на най-недостъпния обект – легендарен "процеп" в тъканта на реалността.

Плюсовете:
+ Гореспомената оригиналност. Светът е изпълнен с какви ли не шантави раси – морски разумни създания, хора-комари, пиещи човешка кръв, хуманоидни растения, така наречените "преправени" – човеци с интегрирани машинни части за изпълнение на разни непосилни за нормалните хора задачи – и какво ли още не. И съвсем не изглежда претупано или зле нагласено, имаме си различни обществени строеве, култури, езици, дълга история, всичко, за да почустваме "реалността" на Бас-Лаг... Смесицата между магия, пистолети и парни машини е замислена и осъществена почти безукорно, технологичното ниво е нещо като на Земята през 19-ти век, но има и примитивни компютри. Съществува и твърде интригуващата концепция на т.нар. вероятностни машини, позволяващи на използващите ги да изменят шансовете и реалността около тях. Книгата не е нито фентъзи, нито научна фантастика, а някъде по средата. Сюжетът може и да изглежда донякъде като класическия фентъзи куест, но финалът, опровергава това доста категорично.
+ Забележителният стил и език на Mieville. Малко прекалява със сложните думички, изполвайки ги често без да има особена нужда от тях, и с описанията донякъде, но общо взето е на нивото на най-добрите във фантастичния жанр.
+ Героите са "сиви", т.е. няма добри и лоши, търпят развитие и въобще всичко си им е както трябва.
+ Сюжетът е доволно непредсказуем, интригуващ и изчистен от разни ненужни странични сюжетни линии с цел запълване на повече страници.
+ Страхотна мрачна атмосфера. Бас-Лаг не е свят, в който бих отишъл да живея, ако ме разбирате :)
Минуси:
– В началните 200 страници действието е малко мудно и си мисля, че поне 50 от тях би могло да ги няма.
– Краят е донякъде разочароващ, поне от чисто сюжетна гледна точка.
– Доста от интересните идеи на автора остават донякъде неразвити. Надявам се той да стори това в следващите книги от тази вселена.

     Кои са събитията, които белязват всеки човек, определят го като личност? Може ли да откриеш белезите и да се пребориш с тези от тях, които не ти допадат? Докъде ще стигнеш в търсене на спасение от миналото си? Може би до цялостна промяна в самата реалност? Лесно ли е да увлечеш цял народ в търсене на една илюзия? Все интересни въпроси, поставени в "The Scar". Или с две думи – забележителна книга.

Оценка: 9/10