Искрено и лично за 2018
Изминалата година ще си остане в сърцето ми като вероятно най-важното и красиво време в живота ми, свидетел на най-официалното ми „да“ и застинал момент щастие из водовъртежа на някакъв свят отстрани! Сватбата ми даде възможност да постигна нещо, което ми липсваше откакто бях ученик и започвахме ShadowDance, а именно да се съсредоточа в една-единствена задача и цел за дълъг период от време. Чувството беше… екстатично! Мисля да прекарам 2019, опитвайки се да си го върна обратно!
В паузите от целеустременост все пак успях да прочета и да изгледам това онова, та нека ви запозная и с моята откъслечна класация:
Топ 5 за 2018
5. HBO GO
Вие може и да познавате стрийминга от години, но аз му се дадох едва през 2018-а и то по доста безумен начин, преподписвайки договора си с мобилен оператор. Като всеки истински disruption на технологично ниво, стрийминг платоформите безспорно са дар божи и са голямата стъпка в посока на значително по-смислен и приемлив за всички заинтересовани страни модел за решаване на проблема с пиратството и интелектуалните права, макар и да водят ловко до тежка асоциалност. Тъй или инак, аз очевидно съм далеч назад от всички вас, та няма да ви обяснявам колко яко е да имаш всякакви филми и сериали, които си искал да гледаш от години (Carnivale!), на един клик и на едно око разстояние. За сметка на това бива да спомена нещо, което наистина принадлежи на 2018-а. Говоря за засилената медийна активност на HBO Bulgaria, които с готин маркетинг, взаимодействие с фенове и блогъри и постоянство в кампаниите, успяват наистина да покажат как една гигантска ентъртейнмънт мрежа може да работи доста смислено на местно ниво.
4. Hannu Rajaftdfkhajh и Yuval Harari
И като си говорим за неща, които отлагаме от години, през 2018-а най-сетне успях да започна и вечния си следващ „to-do item“ в списъка за четене, а именно феноменалната The Quantum Thief на финландеца с непроизносимото име (за чудещите се, то е Rajaniemi). Спрягана от поне половината екип за второто пришествие в една сюрия поджанрове, тази поредица толкова дълго беше на радара ми, че си представях, че когато я почна, ще съм достигнал нирвана или поне ще съм баснословно богат и с огромна брада до кръста. За съжаление нито едно от тези неща не видя бял свят, но за сметка на това Ханну оправда всички екстремно високи очаквания. Прочетете тази поредица мигновено О.о
На non-ficiton фронта голямото ми откритие за 2018-а беше значително по-пресният Yuval Harari, който в последните години се превърна в един от най-продаваните автори в световен мащаб, което само може да радва всички ни, тъй като дуалогията Sapiens & Homo Deus е едно от най-радикалните и достъпни обобщения на цялата човешка история и перспективите пред вида ни. Повече звезди като Харари са необходими на тъмните времена, в които чувстваме, че живеем.
3. Annihilation на големия екран
Въпреки че въпросният голям екран го огря само в Северна Америка, Annihilation стана исторически с битието си на първия сериозен холивудски проект върху Weird Fiction еко фантастика и то от самия родоначалник на жанра, и то с култов режисьор начело. Въпреки че отдавна завладя Холивуд, основно с напредъка на дигиталните технологии в киното, фантастиката все още е видима основно с най-мейнстрийм сюжетите си и подобен завой към нейните по-тъмни, безкрайно по-интелигентни и яростно важни за бъдещето кътчета е наистина едно от събитията на изминалата година. Независимо дали го тълкуваме като успех или напротив, в светлината на това, че той беше свален от интернационален екран именно защото бил „прекалено интелектуален“. Така или инак Annihilation не беше проникновение, но все пак успя да предаде по свой начин смазващата първична мистика на Вандермиъровия епос, а това никак не е малко.
2. The Cosmere
През 2018-a най-сетне успях да изчета безсметното количество страници, генерирани от богопомазания Брандън Сандерсън в неговата мултивселена. С истинска мъка приключих апокрифния ръкопис на Бял пясък и останах да чакам новата си доза. Малко е да се каже, че се превърнах в отдаден фен. Не се бях зарибявал толкова всепомитащо по някой фантастичен свят от времената, в които Джордж Мартин все още пишеше. Хейтъри ще кажат, че е фотошоп, но истината е, че фонтанът от бликащи оригинални идеи, които безспирно захранват Космера, е истински дар за фантастиката, експеримент като никой друг досега. Отгоре на това личността на автора, неговото извънземно търпение към феновете и комуникация с тях, гийкърито му, готовността да е част от живата фантастична общност, като същевременно не спира да пише огромни количества творчество е алтернативно или началото на нова религия, или най-доброто нещо, което се е случвало на жанра от години. Всъщност защо алтернативно?
1. Как да говорим за фантастиката?
Може би най-неочакваният резултат от изминалата година в главата ми бяха качествените промени, до които доведоха най-сетне количествените натрупвания на мислене и говорене за жанра. В колкото повече статии го разнищваме, в колкото повече разговори обясняваме силата му да променя общества, в колкото повече ситуации вадим фантастичната леща, толкова по-ясно изкристализира неразривната връзка между въобразеното и импулса към действие, между мечтата и целта, между свободния ум и решенията извън кутията. Няма съмнение, че тепърва ще дълбаем още по-навътре в това познание за начините, по които реалността може да бъде разбрана, живяна, рисувана, пренаписвана в нещо, което да прави щастливи всички ни.
Надежди и желания за 2019
5. Голям автор да посети България
Преди две години тъкмо бяхме научили новината, че Сандерсън ще посети милата ни татковина, малко или много благодарение и на нашите сини очи. На шега или не, събитието генерира доста голяма публика, не без дейното участие на организаторите, и в моята глава остана супер пример за това какво всъщност искаме да става все по-често в България – да я виждаме на международния фантастичен радар не само като някой случаен превод или фенска изява по коновете, а като устойчива дестинация със здраво фантастично ядро, която има какво да предложи. Визита от някое от големите имена в жанра би било идеална стъпка в тази посока.
4. Уърлдкон в Дъблин
Първата визита на екипа на световното изложение Worldcon, което раздава и наградите Хюго, така и остана неразказано от малцината, които я осъществихме (поемам лична отговорност, но надеждата умира последна!), но ако трябва да бъдем съвсем кратки, не оправда високите ни очаквания. Все пак Уърлдкон се случва доста рядко в Европа, а тази година ще имаме втора подобна възможност, като в пакет с него ще може да бъде посетен и Еврокон в Белфаст. Цените на билетите са стряскащи, но ако все пак успеем да се класираме, стискам палци това събитие да е по-силно от предшествениците си и да покаже на общността, че Европа трябва да е по-често домакин. На борда са Елизабет Беър, Иън МакДоналд, Джо Холдеман, Джордж Мартин, Марта Уелс, Майкъл Суонуик и кой ли още не, та сигурно ще има достатъчно интересен материал. Ако ли не… поне ще ходим по литературните кръчми!
3. Таен проект 2019
В духа на споменатия неколкократно в материала Сандерсън, смятам да оставя не един, а няколко мащабни тайни проекта в тази графа. Ако поне основният види бял свят, ще има much rejoicing, но дотогава ще мълчим фантастично 
2. ShadowDance на три морета
В случай че сте спали на морското дъно в последните месеци, списанието разшири екипа си почти двойно! В тон с безкрайно многото идеи, които изпълват творческите ни планове (и горната точка), нямаме търпение да въвлечем новите си колеги в цялата тази трескава подготовка за световно фантастично господство и да стъпим най-сетне на най-фантастичните три морета: Менеанор, Онсис и Ниранисас. Хванах ли ви, а? Кой не си е чел Бакър-а!
1. Новият албум на Tool
Злите езици (и в частност моят) говорят, че съм щял да правя статия за Tool, откакто съм постъпил в ShadowDance. За съжаление и не са далеч от истината! Но в последните много на брой години очакването на новия албум на групата, който да даде импулс за това, оставаше толкова безплодно, че феновете бяха приели примирено, че внуците им евентуално биха могли да чуят тази имагинерна творба. По всичко личи обаче, че 2019-а ще ни я донесе наистина! И от мястото на събитието, че и двукратно, искрено вашият смята да даде експертна оценка дали групата, която е научна фантастика дори за научните фантасти, все още може да сипва марковите си коктейли от мистика, прозрения и висцерални спускания навътре в себе си.
И тъй, очаква се интересна година, пийте много чай, четете смело и не забравяйте – фантастика за всички даром и нека никой не остава пренебрегнат!
Следва Годината на Dr. Horrible
Hannu Rajaniemi, Ханну Райаниеми, зове се момчето :). но то е ясно – уникална трилогия за Жан льо Фламбьор (не зная дали така точно се изписва). Любима ми е вече, наитсина… даже май е на нивото на първите два Хипериона, хмммм (не, не нищо не може да го бие, обичаме Хипериона съвсем, с милимунка две-три повечко:)).
Финландецът и трилогията му са страхотни! Не зная защо ги няма още на български и не са продали вече няколко милиона ккопия (уви, около 100 хил. само).
Така де, знаем как се казва 😉
Но пък не знам (и ние) защо не са ги издали още…
Моето любимо откритие за 2018 беше Ева Грийн!
Прощавай, Moridin, опитът ми за шега не се получи, явно :)).
Гледах две негови интервюта преди няколко дни и водещите на едно от шоутата го наричаше „Раджаниеми“:D въпреки че той си се представи явно в началото. Не знам как се сдържа да не ги поправи (поне веднъж от 5-16-то пъти когато му объркаха името :)).
Наистина се надявам да ги преведат (па макар и в ограничен тираж)… доста по-добра от други научни фантастики е (например сагата ‘Червен Изгрев’, тук ще сложа още едно „доста“ отпред :Р).
Killua – Ева Грийн, с кое те впечатли ;)?
Откъде да започна!? 😀
Най-вече ме спечели с участието си в Пени Дредфул, който в момента гледам повторно. Такава отдаденост към ролята, такова присъствие, има някои действително феноменални сцени… Страхотна актриса е, и е супер магнетична и интересна.
След като се зарибих по нея и изобщо разбрах коя е (оказа се, че съм я гледала тук-таме, примерно в Мис Перигрин, Дарк Шедоус и т.н., но просто навремето не съм ѝ обърнала нужното внимание), се хванах да гледам и други неща от филмографията ѝ, която всъщност е учудващо кратка според мен, за близо 15 години на сцената. С приятна изненада открих, че доста от култовите ѝ роли са във фантастични/фентъзи филми, което е много яко 🙂
И така, минах 300 (втората част), Dark Shadows (по-готин беше, отколкото си го спомнях, а тук Ева Грийн е руса и я бях запомнила, че ми прилича на Ан Хатауей), Casino Royale (Веспър Линд е със сигурност най-готиното момиче на Бонд, а самият филм всъщност е много добър), Kingdom of Heaven (МНОГО ми хареса филмът, по-точно режисьорската версия… навремето не го гледах, защото беше получил доста слаби отзиви, но явно по кината са пуснали съкратена версия и нещо не се е получило), Perfect Sense (много сладък филм с Юън Макгрегър, в който странна епидемия покосява целия свят и хората започват да губят сетивата си, едно по едно), Sin City 2 (и този филм го бях гледала преди, но сега погледнах на него с нови очи и след като ролята на Ева Грийн във филма приключи, позагубих интерес и не съм сигурна дали изобщо го догледах). Хванах и единствения друг сериал с нейно участие, Камелот, но никога не съм обичала историите за Артур и засега съм само на първи епизод, та ще видим дали ще го мъча само заради нея.
Чакам с нетърпение Дъмбо, за който видях, че има малко участие (но и принципно обичам оригиналния филм на Дисни). Планирала съм да гледам и Еуфория, в който си партнират с Алисия Викандер, да изгледам повторно Златния компас, където явно също се вясва. Има още няколко, неособено известни филма с нейно участие, които със сигурност ще видя по-натам (Cracks, Dreamers, Womb и т.н.). Ще е със сигурност вълнуваща 2019-а! 😀
Ехаааа, наистина те е впечатлила!
Признавам, че Пени Дредфул, Син Сити 2 и още няколко други заглавия нейни, не съм гледала, мкар че са ми в списъка, да :).
Значи ще ги гледам тогава. О, а Дъмбо – кой ли не го чака?!!? Но тя сигурно ще направи добра роля. 2019 се очертва наистина да е пълна с изненади и да няма скучно (напротив пълно да е ;)).
Благодаря за споделените впечатления! Определно ще изгледам още 2-3-4 нейни неща ;)!
))
И аз минах на HBO GO през A1! Супер е според мен, щото трябва да се спонсорира мрежата, която ни продуцира възможно най-върховните сериали, че да влизат в категорията „арт“! И без това пиратстваме достатъчно 🙂 Бтв, само дето намалява lifespan-а на PC-то ти. Изяжда повече CPU и RAM 🙁
Търпението ми за новия албум на Туул също е на път да се изчерпа. Не знаех, че си фен. I hope it blows!
Пожелавам 2019 да е фантастико-щастлива за всички и да се кефим на яки сериали, музика, филми и игри.
Поздрави,
GusherGookVim
Яко! Мерси 🙂 I hope it blows too
Чест и почитания за „The Americans“, много хора правят грешката да го пропускат.
Абсолютно не ми пука колко възмутени, наранени, ужасени, осквернени и поругани се чувстват хората, които не искат да гледат герои от други раси, полове или сексуална ориентация.
–
Те тия хора са толкова много, че „Аквамен“, с цветнокожия главен герой, чак сега мина милиарда. Разбирам ти сантимента, всъщност, и го подкрепям, обаче, честно казано, аз искам по-малко филми за супергерои като цяло и повече високобюджетен екшън, който не е за супергерои и не е вързан към франчайз. Това, уви, няма да го получа, ама мога поне да мрънкам. („Аквамен“ е прекрасен, между другото.)
Както и да е, на първо време, всъщност, искам „Фантомът на операта“, дето ще го гледам в края на този месец, да оправдае очакванията ми. Обичам оригиналния мюзикъл твърде много.
И искам най-после да изсвиря „War of the Gods“, че в момента знам само първите пет такта…