Фантастичните сериали, които не бива да пропускате
Фантастична драма
Двата сериала в тази категория се намират заедно поради една-единствена причина: всеки от тях е майсторски пример как в едно неразривно цяло се вплитат автентично-фантастични светостроителни елементи и истински човешка, трагична, катарктична драма. Фантастичните и фентъзи сериали имат много преимущества пред останалите телевизионни продукции, но именно драмата, в античния смисъл на думата, често им идва висока топка. Е, ако сте съгласни с горното твърдение, ето ви аргументи, които да ви убедят в обратната теза. Третото, пропуснато тук заглавие, разбира се, е вече споменатият Игра на тронове – който, ако не в друго, превъзхожда литературния си първообраз именно в драматизацията на отношенията между героите (за по-подробна аргументация, потърсете обстойните ни ревюта на всичките десет епизода на трети сезон, може би най-силният от тази гледна точка; ето линк към рецензията на първи епизод).
The Leftovers
The Leftovers е може би един от най-успешните телевизионни опити за истинска драматизация на фантастична концепция. Повечето фантастични сериали застопоряват зрителското внимание предимно чрез сюжета или света, който развиват. Силни фантастични герои на екрана не липсват, но те също добавят стойност по-скоро по линеен начин. В The Leftovers телевизионната сцена служи не просто за да въвежда тези елементи и да ги организира в кохерентно цяло; в много по-голяма степен тя е именно някакво кинематографично театрално пространство, в което се сблъскват множеството герои и в което те търсят смисъл, заедно или едни срещу други, отново и отново.
Фантастиката в този сериал се изчерпва с едно-единствено събитие, което остава извън кадър през цялото време – внезапното едновременно изчезване на два процента от световното население. „Отпътуването“ функционира както като фантастична концепция само по себе си, така и като мощна метафора за внезапната загуба, само че доведена до пределна степен и мащаби. Това е една от най-тежките и същевременно притъпяващи сетивата емоции – в мъглата на отчаянието от загубата всичко изглежда сиво и безсмислено; да
поддържаш интереса на зрителя към многочасово изследване именно на това състояние е огромно предизвикателство. The Leftovers се справя с него – освен чрез силен сценарий, страхотно заснемане, музика и актьори, – като превръща това състояние в част от собствения художествен свят. Нещо се е счупило безвъзвратно в това бъдеще (или по-скоро алтернативно настояще) и този пост-апокалипсис е по-истински от всичко друго, което сме виждали.
Именно заради невероятно добрата драматизация, сериалът успява вече в продължение на двадесет епизода да изненадва и да прекарва през емоционална месомелачка възприятията на зрителите. Епизодите предъвкват отново и отново поголовната психологическа рана, но това никога не се изтърква и смисълът, до който героите стигат, никога не е напълно удовлетворяващ, въпреки че винаги оставя усещане за истински човешка драма, доведена до мащабите на емоционална сингулярност. Колкото и да е фрагментиран и неустойчив, този смисъл израства от съвместните усилия и изпитания на герои, борещи се с личностното и цивилизационно изпитание, което е фантастично и буквално, и преносно; и за разлика от преобладаващо приключенския характер на масовата телевизионна фантастика, The Leftovers спокойно се нарежда до големите психологически изследвания във формата на съвременния телевизионен сериал.
Carnivale
Carnivale на Daniel Knauf рисува може би най-убедителната телевизионна интерпретация за вечната борба между доброто и злото. Библейска по мащаби, страховита заради свръхестествената си природа и още по-ужасяваща заради дълбоко човешката ядка в основата ѝ. Дяволски красива в обречеността си, одухотворена от драма, която те хваща за гърлото и не пуска, докато апокалиптични пясъчни бури сипят сухата си смърт във всяка пора на злощастните пионки в сблъсъка.
Това е сериал, толкова разчитащ на детайлността и заради това толкова скъп в направата си, че създателят му предпочита да завърши планираната като 6 части история на края на едва втори сезон, вместо да я завърши със съкратен бюджет. Действително, времената на Голямата депресия и Прашната купа в американския запад от 1930-те са пресъздадени толкова впечатляващо правдиво през лещата на пътуващ цирк от особняци и изроди, че зрителят почти физически може да усети реалността на онези времена. Точно това здраво закотвяне в историческия период прави Carnivale толкова впечатляващ – битката между светлината и мрака не е просто поредната фентъзи приумица, а мотив с митологични мащаби, който е дълбоко вплетен в тъканта на историята, като едновременно с това отразява, къде точно, къде изкривено, човешката природа.
Пътуващият цирк и методистката църква – двата центъра за двамата главни герои – са основните сцени на действие в сериала, който ги използва точно като сцени в театралния смисъл на думата. Напрежението и плътността идват най-вече от драматичните взаимодействия между героите, от усещането, че зад всеки един от тях стои цял личен свят. По този начин странното, отблъскващото и дори свръхестественото са превърнати в по-земни и разбираеми, но не по онзи по-скоро фамилиаризиращ маниер, характерен за толкова много книги, сериали и филми, а напротив – пренесени сме със сила в чужди съзнания, чуждо време, насред битка, която въпреки мащабите си е почти невидима и се разразява ежедневно във взаимоотношенията между хората.
Carnivale може би по-успешно от всички други фентъзи сериали е успявал да ме убеди в съществуването на злото като стихийна и присъща на света сила. Дяволът, както казват, е в детайлите, а тук всеки един от тях е изпълнен почти съвършено.
Феноменално начало на годината…
(И – о, изумление! – какво съвпадение в мненията ни с Роланд за ST: TNG. 😀 )
Още преди да съм го изчел всичкото, пращам към Наско Славов. На него много му липсват събеседници за сериалите. 🙂
… и накрая специално благодаря на Рандъм за категорията „Фантастична драма“. За The Leftovers вече бях чувал силни думи, но Carnivale ми е съвсем непознат. А както знаем, в пътуващите циркове има ТОЛКОВА материал за мистерия и метемпсихоза… 🙂
Набелязвам си ги.
Хубава класация, но на мястото на скучноватия „Агент Картър“ например, или на някое от янг-адълт нещотата си, сто пъти бих сложила Lexx.
Благодаря за споделената информация .Половината съм ги гледал и някой са наистина уникални и много любими (Lost,Battlestar Galactica,Daredevil,),други така и не ми влязоха по кожата като Supernatural (прекалено голяма сапунка ми се струва,и не обичам разтеглени истории и между тях пълнежи със станд алоун епизоди ,с изключение на любими като Fringe и The X-Files ),Стар Трек: Следващото поколение-ще трябва да се гледа,а от Вавилон 5 съм гледал отделни епизоди и ще трябва да го започна от начало .Задължително ще изгледам Black Mirror (странно как съм го пропуснал,може би защото леко не долюбвам Британските продукции,Нетфликс са поръчали 3-ти сезон за тази година),Агент Картър го започнах ,но за сега не впечатлява като Daredevil или най-малкото Jessica Jones,Бъфи (може би заради сладникавата героиня) и Енджъл също съм ги пропуснал ,но ще наваксам . Светулката е настина завладяващ,но ми се струва малко прехвален (може би ако беше се развила историята),Doctor Who си чака реда в плейлиста ,Carnivale – беше много добър до колкото си спомням,The Leftovers е доста впечатляващ и съм в началото на 2-ри сезон . Аз бих включил задължително HEROES ,Fringe и великолепния Penny Dreadful . Може би Colony (2016 TV Series) също ще се окаже добър ,Dark Matter (2015 TV Series) представи добър първи сезон,The Expanse (2015 TV Series) започна обещаващо ,от новите Брит. Humans (2015 TV Series) си заслужава,за паралелна вселена The Man in the High Castle (2015 TV Series) е много добър , 12 Monkeys (2015 TV Series) и Sense8 (2015 TV Series) си заслужава да се видят ….. В крайна сметка всичко е въпрос на личностно възприятие и усещане .
Zivoroka ме подсети, че и на мен ми липсваха Sense8 в класацията ви…
Но пък открих яркия отзив на Рол:
https://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/sense8/
И за него мерси!
(Ако имах някакъв проблем със Sense8, той беше загатнат към края на отзива – че целият първи сезон, всичките тия 12 часа, беше практически само увод в сюжета. Тепърва имаме да откриваме защо едните преследват другите; ВСИЧКИ сенсейти ли са секси хубавци (а, да… това пък ми беше идеологическият проблем – толкова ли един по-пълен/нелицеприятен/сакат герой не можаха да впишат… :/ ); каква е философската рамка на цялото нещо. Хубавото е, че сега чакаме следващ сезон. 🙂 )
Повечето сериали съм гледал, но все пак открих 2-3 заглавия, които ще се заредят още тази вечер. Според мен обаче има 2 големи пропуска в класацията. На първо място в категорията „космическа фантастика“ липсва Фарскейп. Сериалът спокойно може да влезе и в някоя от другите категории, но спокойно може да заеме мястото на който и да е от споменатите заглавия. Второ, в категорията на Джос Уедън е пропуснат едно от най-силните му сериали, а именно Dollhouse. Всъщност единственият негов сериал, който е на средно ниво е Агентите на ЩИТ. Останалите направо пишат телевизионна история. ☺
Добро изреждане и представяне, браво. 🙂
Бих добавил в тази компания Star Trek: The Original Series, Star Trek: Deep Space Nine, Farscape, Dollhouse и Fringe.
Сега с риск да ме нападнат ЛОСТ-аджиите (не онези дето ходят на лостове пред блока) ще кажа, че ЛОСТ тотално се скофти към края. Започна добре, горе долу първите 2 сезона, искам да кажа, че ги изгледах за 3 дни (правете сметка колко часа на ден прави това) После започна да се сбозява и накрая финала…еми у мен лично финала остави една горчилка, едно такова гадно чувство на неудовлетвореност. Още повече, че до колкото помня сценаристите бяха направили едни обещания, които не успяха да изпълнят.
Supernatural на моменти просто си го гледах заради саундтрака 🙂 В един момент безкрайните диалози между братята ми дойдоха в повече.
Ама сте много гадни, набелязах си 3 сериала, след като изчетох класацията…как ще стане с това ограничено време….не знам. 😀
Страхотни класация!
Като заклет фен на Доктора, бих добавила Torchwood (в моят топ 3 за сериали) с John Barrowman, който е пътувал с Доктора няколко пъти.
Fringe – много любим сериал. Бих препоръчала Grimm – интересен сериал и все по-добре се развива и определено задържа интереса.
Supernatural – също любим, особени първите сезони. Трябва да призная, че го разводниха малко, но пък няма как да не го гледам 🙂
Изгледах на един дъх The Whispers и Killjoys (последният ми напомня на Banlieu 13 по някакъв начин).
Black Mirror съм го пропуснала някъде, но грешката ще бъде поправена! 🙂
Stargate SG-1, Stargate Atlantis липсват, а са супер сериалите 🙂
Струва ми се че Person of Interest доста добре би се вписал в етичната категория с тематиката за шпонирането на населението и изкуствения интелект. Вярно повече си пада екшън, но въпреки това сериала повдига някои доста интересни въпроси и теми.
Много добра идея за подреждане на сериалите. Аз също искам да добавя за Старгейт сериалите. Мисля, че си заслужават гледането много 🙂
Kyle XY, Dark Angel, Roswell, Aquila, Stargate SG-1, Stargate Atlantis.
stargate , stargate atlantis , fringe
По голямата част от изброените сериали така и не ги завърших, без Галактика. Останалите ще си ги отбележа, Д-ра от години му се каня, но дали защото е огромен, дали защото е британска фантастика, така и не го почнах. Само като препоръка: ако почнете да гледате Галактика, изгледайте го в следния ред: 1-во Каприка-скучен е, но е желателно за да видите основните мотиви поради които са се появили силоните, 2-ро Кръв и хром, просто за да се запознаете с първата мисия на младия Уилям Адама, 3-то пилотните серии от сезон 1, след което ако искате гледайте План-но личния ми съвет е да го оставите за след края на сериала, 4-то след края на 3-ти сезон гледайте Бръснач-и веднага след него 4-ти сезон. Ако искате си потърсете из нета/трудно се намира, но го има/ оригиналните серии, които могат да се разделят на 2 сезона-първите 10-11 са нещо в стил „Бенджи, Закс и т.н.“, като екипажа на Галактика намира Земята и се връща в миналото за да предотврати плана на силоните да променят човешката история, някъде след 10-ти епизод сюжета се променя и почва да проследява една от легендите на човечеството, която поставя основите на бъдещия мир със силоните. Общо взето сериала е сбъркан здравата: имаме дете медиум-пророк който е основната сили на Галактика, след това имаме рязък завой и почваме да гледаме бащата на детето-медиум, омешват се и трети индивиди в главната битка хора-силони и въобще става каша.
Е, ама къде остана Farscape? Класика от 90те, наред с Вавилон5. The Outer Limits, Twilight Zone?
Иначе да, има още много заглавия, които биха могли да се добавят. От по-старите: Psi Factor, First Wave (за мен лично те бяха много човешкоформиращи).
Heroes, Being Human. От по-новите, Dark Matter, дето се опитва да е нещо като нова версия на Firefly, но му липсва Джос. Outlander (поне като концепция).
Между другото, fun fact, Рон Мур (шоурънъра на Батълстар) е започнал кариерата си като сценарист в Star Trek: TNG. Някъде над 20 епизода са негови. Също е работил по голяма част от Carnivale. А в момента ръководи Outlander. Но това е за друга тема 🙂
Ей, сега като казваш Псифактор, преди месец си го пусках, щото и за мен беше много съществен сериал, но си го спомнях по-як, някои неща по-добре да останат в миналото и спомените 😀 Може би трябваше да дочакам втори сезон да дойде Мат Фрюър, та по-натам може би пак ще се пробвам. В първи сезон (поне първите десетина епизода за които ми стигнаха силите) всеки епизод се състои от два случая по 20 минути, с известно редуване на фантастични с обясними истории. Имаше някои интересни идеи, но постоянният каст съществува просто да си казва репликите и въобще не са си правили труда да градят герои и взаимоотношения, много често епизодичните герои, които представят за 20 минутки, са представени далеч по-задълбочено, отколкото изследователите, които просто „си вършат работата“. Но пък ми хареса как се въртяха екипите и как във всеки епизод участва различно комбо от тях.
ПС Шоуто открива ударно с Раян Гослинг с визията от „Брейкър хай“ (който също си пусках наскоро, носталгична вълна)
Най после приключих и Изгубените и колкото и тъпо да звучо но силата на този фантастичен сериал всъщност бе в раздел драма. Над 100 и кусур серии, точно второстепенните истории във всяка една серия не ме накараха да съжалявам за всяка една серия и направиха поносими присъствието на редица досадни герои, като хобита-наркоман, мрънкащия чернокож татко, плешивия белокож вожд и досадния „искам да бъда номер 1“ от лошите. Определено един от най силните американски сериали, от който ХБО са се научили, че си струва да си разточителен в бюджета при направата на ТВ сериал. Колко ли народ е ползвал числата на Хърли за да спечелят от лотарията?
„Герои“ го изгледах след Изгубените вкл. и Реборн-а и определено си струва, но няма как да не спомена постоянно повтарящата се фабула: добрите поеденично се опитват да спрат лошите за да спасят Човечеството и Планетата, докато накрая осъзнават максимата „Съединението прави Силата“, и цялото това циклене след 3-ти сезон започва да омръзва и дори Маси Ока и неговия Хиро не могат да оправят лошия вкус.
По повод на Lost и „точно второстепенните истории във всяка една серия не ме накараха да съжалявам за всяка една серия“, не мога да не възкликна: човече, Ники и Пауло!
В момента гледам шестия сезон на Свръхестествено и пестно казано не е лош. Много рядко има някои противоречиви серии, но кмаше такива и в първите пет сезона. Не знам какво ще е положението в 7 сезон.