Фантастична драма


Двата сериала в тази категория се намират заедно поради една-единствена причина: всеки от тях е майсторски пример как в едно неразривно цяло се вплитат автентично-фантастични светостроителни елементи и истински човешка, трагична, катарктична драма. Фантастичните и фентъзи сериали имат dramaмного преимущества пред останалите телевизионни продукции, но именно драмата, в античния смисъл на думата, често им идва висока топка. Е, ако сте съгласни с горното твърдение, ето ви аргументи, които да ви убедят в обратната теза. Третото, пропуснато тук заглавие, разбира се, е вече споменатият Игра на тронове – който, ако не в друго, превъзхожда литературния си първообраз именно в драматизацията на отношенията между героите (за по-подробна аргументация, потърсете обстойните ни ревюта на всичките десет епизода на трети сезон, може би най-силният от тази гледна точка; ето линк към рецензията на първи епизод).


The Leftovers

Random

The Leftovers е може би един от най-успешните телевизионни опити за истинска драматизация на фантастична концепция. Повечето the-leftovers-1фантастични сериали застопоряват зрителското внимание предимно чрез сюжета или света, който развиват. Силни фантастични герои на екрана не липсват, но те също добавят стойност по-скоро по линеен начин. В The Leftovers телевизионната сцена служи не просто за да въвежда тези елементи и да ги организира в кохерентно цяло; в много по-голяма степен тя е именно някакво кинематографично театрално пространство, в което се сблъскват множеството герои и в което те търсят смисъл, заедно или едни срещу други, отново и отново.

Фантастиката в този сериал се изчерпва с едно-единствено събитие, което остава извън кадър през цялото време – внезапното едновременно изчезване на два процента от световното население. „Отпътуването“ функционира както като фантастична концепция само по себе си, така и като мощна метафора за внезапната загуба, само че доведена до пределна степен и мащаби. Това е една от най-тежките и същевременно притъпяващи сетивата емоции – в мъглата на отчаянието от загубата всичко изглежда сиво и безсмислено; да
поддържаш интереса на зрителя към многочасово изследване именно на това състояние е огромно предизвикателство. The Leftovers се справя с него – освен чрез силен сценарий, страхотно заснемане, музика и актьори, – като превръща това състояние в част от собствения художествен свят. Нещо се е счупило безвъзвратно в това бъдеще (или по-скоро алтернативно настояще) и този пост-апокалипсис е по-истински от всичко друго, което сме виждали.

Именно заради невероятно добрата драматизация, сериалът успява вече в продължение на двадесет епизода да изненадва и да прекарва през емоционална месомелачка възприятията на зрителите. Епизодите предъвкват отново и отново поголовната психологическа рана, но това никога не се изтърква и смисълът, до който героите стигат, никога не е напълно удовлетворяващ, въпреки че винаги оставя усещане за истински човешка драма, доведена до мащабите на емоционална сингулярност. Колкото и да е фрагментиран и неустойчив, този смисъл израства от съвместните усилия и изпитания на герои, борещи се с личностното и цивилизационно изпитание, което е фантастично и буквално, и преносно; и за разлика от преобладаващо приключенския характер на масовата телевизионна фантастика, The Leftovers спокойно се нарежда до големите психологически изследвания във формата на съвременния телевизионен сериал.


Carnivale

Random

Carnivale на Daniel Knauf рисува може би най-убедителната телевизионна интерпретация за вечната борба между доброто и злото. Библейска по мащаби, carnivale-1страховита заради свръхестествената си природа и още по-ужасяваща заради дълбоко човешката ядка в основата ѝ. Дяволски красива в обречеността си, одухотворена от драма, която те хваща за гърлото и не пуска, докато апокалиптични пясъчни бури сипят сухата си смърт във всяка пора на злощастните пионки в сблъсъка.

Това е сериал, толкова разчитащ на детайлността и заради това толкова скъп в направата си, че създателят му предпочита да завърши планираната като 6 части история на края на едва втори сезон, вместо да я завърши със съкратен бюджет. Действително, времената на Голямата депресия и Прашната купа в американския запад от 1930-те са пресъздадени толкова впечатляващо правдиво през лещата на пътуващ цирк от особняци и изроди, че зрителят почти физически може да усети реалността на онези времена. Точно това здраво закотвяне в историческия период прави Carnivale толкова впечатляващ – битката между светлината и мрака не е просто поредната фентъзи приумица, а мотив с митологични мащаби, който е дълбоко вплетен в тъканта на историята, като едновременно с това отразява, къде точно, къде изкривено, човешката природа.

Пътуващият цирк и методистката църква – двата центъра за двамата главни герои – са основните сцени на действие в сериала, който ги използва точно като сцени в театралния carnivale-2смисъл на думата. Напрежението и плътността идват най-вече от драматичните взаимодействия между героите, от усещането, че зад всеки един от тях стои цял личен свят. По този начин странното, отблъскващото и дори свръхестественото са превърнати в по-земни и разбираеми, но не по онзи по-скоро фамилиаризиращ маниер, характерен за толкова много книги, сериали и филми, а напротив – пренесени сме със сила в чужди съзнания, чуждо време, насред битка, която въпреки мащабите си е почти невидима и се разразява ежедневно във взаимоотношенията между хората.

Carnivale може би по-успешно от всички други фентъзи сериали е успявал да ме убеди в съществуването на злото като стихийна и присъща на света сила. Дяволът, както казват, е в детайлите, а тук всеки един от тях е изпълнен почти съвършено.