Новите автори в ShadowDance!

1. Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

Книга: доста се чудих, но ще се спра на Господарят на светлината на Зелазни. Макар да не съм голям фен на Амбър, харесвам Зелазни и саркастично-епичния му стил. Конкретно в този роман са преплетени типични за автора елементи – комбиниране на митология и технология, хумор, нахакан главен герой, който ръси бисери, но когато ножът опре до кокала, е твърд и принципен, и може би основното – разказване на митологичен сюжет в научнофантастичен сетинг. Това обаче, което ме накара да избера точно тази книга (по принцип харесвам повече неща като Мечът и Магията на Мартин или фантастичните приказки на Ле Гуин), беше, че в нея открих нещо много истинско за живота, което оттогава насам съм забелязал като екзистенциален проблем при много, много хора – проклятието на Буда. Трудно ще ми е да обясня какво е проклятието на Буда с две думи, но мога да предложа репликата на Господаря на Ракшасите от въпросното произведение:

С всеки изминал ден намаляват моите удоволствия! Не можеш ли да ми кажеш защо, Сидхартха? Кажи ми откъде се появи това странно чувство, което потушава моята радост от всички приятни усещания, притъпява вкуса на наслажденията, черпи от силата ми, хвърля ме в униние, когато трябва да ликувам и да бъда изпълнен с щастие?

Филм: тук ще кажа Конан Варварина. Не този с Хал Дрого, а онзи с бате Арни от 1982-а. Вярно е, Конан няма много реплики, нито има кой знае каква експозиция, но то те не му и трябват. Смятам, че този филм се справя идеално със задачата да предаде суровия свят на Хауърд и да покаже Конан като ръба, който е и който трябва да бъде. Атмосферата е чудесна, ВСИЧКИ се справят идеално с ролите си – младият Арни е чудесен в това да обикаля мълчалив с голям меч и да не слуша какво му се говори, Джеймс Ърл Джоунс да е злият самозабравил се полу-бог сектант, който говори мъдри слова, а Мако (известен още като гласът на Аку от Самурай Джак) да е разказвачът на хрониките на Конан. За добавка слагаме уникалния саундтрак, както и точно необходимото количество цици и екшън и получаваме, може би, най-добрият Sword and Sorcery филм, който съществува. Някъде дълбоко в себе си вярвам, че ако Пенчо Славейков можеше да го гледа щеше да се разплаче и да каже: „Ето това, момчета, е изкуство!“.

Игра: ще заложа на Dragon Age II. Знам, че е ъндърдогът на поредицата и на много хора не им хареса. Наистина, имаше си кусури (кой реши, че елфите трябва да са мелези между гоблини и домашни духчета?), но пък имаше някои неща, които много ми харесаха. Основното беше, че историята се разви в продължение на няколко години (май 3), което ми даде чувство за епичност и истински растеж на героя (писна ми от истории, където ОМГ, бързо, трябва да спасим света! Нямаме никакво време, колкото повече се бавим, толкова повече хора умират, а армията на злите демони всеки ден настъпва към доброто кралство! А, разбира се, няма никакви проблеми да помогнете на обущаря, като намерите кой краде подметките му и освен това да пътувате до другия край на картата, за да му съберете специално лико от елфическа върба, с което да направи ново поколение връзки, което ще му даде възможност да не затвори дюкяна си. Няма проблем, лошите и те са хора, ще изчакат…). Освен това героят беше озвучен – решение, което сега може да го има навсякъде, но тогава беше относителна новост. Освен това в Dragon Age II се появиха някои от любимите ми неигрови персонажи от игри – например Варик.

Сериал: без всякакво колебание Samurai Jack. Това за мен е фентъзи анимационно бижу. Има толкова много силни серии, че не бих могъл да ги изброя. От една страна светостроенето е уникално – все едно съм попаднал в някое ретро фентъзи на Ванс, но всички идеи са все още свежи. От друга страна толкова много серии са ме оставяли с разбито сърце да гледам битърсуийт ендингите им, че е отвъд възможността ми да ви разкажа за всяка от тях. А като вземем предвид и последния сезон, който сложи край на историята, получаваме едно напълно завършено произведение, което съвсем спокойно може да се нарече изкуство. И освен че е от времето, когато Cartoon Network беше и за възрастни, този сериал е много добър в това да предава метафорично завоалирани сюжети – например серията, в която Джак и Аши правят секс без всъщност да правят секс – боят с Лазарус.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

Това беше на няколко етапа. Като малък четох Хобит, а после и Властелинът на пръстените и те страшно много ми харесаха. После обаче дълго време не бях чел нищо друго от жанра. Но по едно време вуйчо ми ме заведе на Междузвездни войни и те също страшно много ми харесаха (всъщност първата серия, която съм гледал, е Империята отвръща на удара, а във всички класации тя е най-добрата, та това вероятно също е имало някакво значение), но още известно време след тях нямаше нищо друго фантастично, което да ме грабне. И после един ден един приятел на баща ми остави у нас томовете на Войната на Разлома на Фийст. Преди това не знаех, че мога да чета толкова бързо. За щастие същият човек имаше доста богата фентъзи библиотека и дълго време след това ми даваше продълженията на Разлома, различни неща на Зелазни, Колелото на Времето, а после започнах и сам да си търся и купувам книгите.

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

Веднага скачам и почвам да хапя зомбитата! Все пак съм адвокат, ще избягат.

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

Чакам Мартин да си завърши предпоследната песен, но пък нямам очаквания това да стане през следващите 15 години, камо ли през 2019. Сериалът също ще свърши работа, макар че не ми харесва много накъде тръгнаха. Иначе – Cyberpunk 2077 (само дето май нямам на какво да я подкарам).

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

Ще се върна назад във времето, ще изтрия всички фен-теории за Песен за огън и лед от интернет, за да може Мартин да не загуби интерес към поредицата и да си я допише. (бел. Моридин: неееееееееее!)

1. Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

В момента съм на вълна Анджела Картър и препрочитам любимите си нейни произведения, а също и наваксвам с неща, което не съм прелиствала преди. Романът ѝ Nights at the Circus е безкрайно интересна за анализ творба.

Един от любимите ми филми е Сталкер на Андрей Тарковски – адаптация на брилянтния роман на братя Стругацки, които са и сценаристи на филма. Тарковски на практика създава изцяло нов подход в режисирането и всяка негова лента е истински интригуваща. Но в съзнанието ми Сталкер е неговият magnum opus. Той не е адаптация в прекия смисъл на думата, а по-скоро допълнение към книгата, което за мен е страхотно сценаристко и режисьорско решение.

Признавам, че игрите не са най-силното ми място, но за компенсация на това ще спомена любимата си художничка – Ремедиос Варо. Искам да живея в нейна картина. Относно сериал – Lost си остава любимият ми. Което ми напомня, че трябва да го изгледам отново, защото той е от онези, към които трябва да се връщаш няколко пъти, за да намериш всички скрити детайли и препратки.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

Отраснах с фантастични произведения, но това, което ме накара да мисля по различен начин за жанра и наистина ме запали, беше разказът Всички вие зомбита на Хайнлайн.

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

Ще разчитам главно на културологичния си интерес към функцията на зомбитата в обществото и масовата култура. Ще им задавам необичайни и често пъти екзистенциални въпроси и ще анализирам поведението им на глас. Вероятно това ще ги кара да се чувстват доста неудобно, може би ще ги дезориентира. Резултатът ще е, че ще се стремят всячески да избегнат контакт с мен.

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

Една от любимките ми – Хелън Ойейеми, се завръща с нова книга през ранния март, което дълбоко ме вълнува, т.е. сещам се  в неподходящи ситуации и издавам странни звуци от щастие 🙂

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

Отчаяно се нуждая да имам способността да спирам времето, за да мога да чета и гледам филми, докато всичко около мен е на пауза.

1. Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

Труден въпрос, тъй като любимата ми история е тази, която последно ми е въздействала силно. Историите еволюират през годините, градейки върху тези, които ги предхождат, както и трябва да бъде. Все пак следните произведения са ми въздействали силно и по някакъв начин са сподействали за изграждането на моя мироглед:

Книга: Цяла поредица – тази за вещиците на Пратчет, заради свежия поглед върху природата на магията и тезата, че в повечето случаи психологията е много по-ефективна и по-безопасна от магията.
Филм: Матрицата, заради разсъжденията върху свободната воля, избора и щастието.
Игра: The Witcher 3, заради разчупването на фентъзи клишето, за смелостта да покаже нерадостния живот на обикновения селянин, след като победоносната войска е минала през дома му, за фокуса върху приятелството и любовта на фона на задаващия се апокалипсис. Да покаже човещината на места, на които традиционните епични фентъзита избягват да ходят.
Сериал: Бъфи убийцата на вампири, защото е история, способна да докосне всеки тинейджър, който се чувства не на място в училище, семейство и обкръжение. Защото е първият YA, преди YA да стане популярен. Защото показа какво е да обичаш чудовище, много преди всякакви Здрач-ове и показа какво е тийнейджър да страда от тревожност, депресия и PTSD много преди Игрите на глада.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

Чисто хронологически, най-вероятно е било Билбо Бегинс или дотам и обратно, преди много-много години. Първото произведение, което наистина ми отвори очите за потенциала на фантастиката като жанр, на по-зрели години, беше Господарят на светлината на Зелазни.

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

Тъй като няма консенсус каква точно когнитивна способност запазват хората след като станат зомбита, бих се радвал да имам късмета да попадна на тези зомбита, които са способни да оценят добра история. Бих ги забаламосвал, докато успея да се измъкна. Ако нямам този късмет – имам известен опит в цепенето на дърва, бих се развъртял с брадвата.

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

О, много неща. Следя много поредици, на хартия, кино и телевизия. The Expanse, The Merchant Princes, Avengers: Endgame, Glass, Star Wars и т.н, и т.н. 🙂 Бих се радвал да намеря нещо ново и необикновено, но тези неща не се случват всяка година. Ще видим.

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

Честно казано, най-много бих искал да имам способността да променям мнението на хората. Щях да обикалям света, да им разказвам за своята версия за справедливо общество и те щяха да се вслушват. Светът щеше да се превърне в едно по-добро място за живеене (според моите разбирания, това е недостатъкът на суперсилите, че трябва да се има предвид що за човек ги владее).

1.Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

Любима моя книга е Марсиански хроники на Рей Бредбъри, защото е зловещо красива и толкова добре разказана, че те кара да забравиш, че четеш фантастика.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

Цветът на магията на Тери Пратчет е книгата, която най-много ме запали по фантастиката. Чрез нея открих и специфичния поджанр на комичната фантастика, който ми показа, че дълбоките послания и големите идеи могат да бъдат поднесени на читателя по приятен и развлекателен начин. Тери Пратчет и до днес си остава един от най-любимите ми автори и личен мой идеал за писател.

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

В случай на зомби апокалипсис ще ми се наложи да разчитам на женския си чар и големи изразителни очи (поради липса на каквито и да е други полезни умения). По правилата на известното клише за девойката в беда, някой компетентен и мускулест представител на мъжкия пол ще ме спаси. Ако не се намери такъв, кротко ще приема съдбата си и ще мина към ядящата мозъци част от населението.

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

През 2019 с нетърпение очаквам финалния сезон на Game of Thrones, както и третия сезон на Stranger Things. От аниметата най-много се вълнувам за One Punch Man и Mob Psycho 100 – и  двете получават своя дълго чакан втори сезон.

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

Ако имах супер сила, то тя би била да мога да влизам в любимите си книги и филми!

1.Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

Любимо ми е цялото творчество на Станислав Лем, заради въпросите, които повдига с историите си. Заради привидната лекота, с която са написани, което говори за майсторство, и защото е способен както да разсмива, така и да натъжава и да замисля с тях. А ако в крайна сметка трябва да посоча любима негова книга, това ще да е Непобедимият – революционна за времето, в което е написана, и добър пример за пророчество. Любими са ми и книгите за Елрик от Мелнибоне на Майкъл Муркок, в частност Ориста на Белия Вълк или The Weird of the White Wolf (защото всъщност не са превеждани на български).

Колкото до филмите, тук ще бъда клиширан отвсякъде, защото ще назова Властелинът на Пръстените – версията на Питър Джаксън. Мога да гледам отново и отново която и да е част от трилогията и за мен това си остава най-мащабната и качествена фентъзи продукция, съществувала някога. И ако пак трябва да съм конкретен, нека посоча Двете Кули, защото всички винаги пренебрегват средата.

Любими игри са ми всичките видеоигри от поредицата Legacy of Kain – заради уникалния, мрачен свят на Nosgoth, защото са написани на красива, поетична, Шекспирова реч и защото voice actor-ите, които четат въпросната, са превъзходни! Конкретно: Blood Omen 1. Към игрите мога да добавя и Dark Souls, защото беше революционна и защото е като живота.  🙂

А един от любимите ми фантастични сериали е Farscape, защото си остана същият дори след като мистичният воал на детството падна от очите ми.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

Бях си запален изначално и не съм сигурен кое точно е било това произведение. Може би филм, но за съжаление наистина не помня. Първата ми по-сериозна литературна стъпка към жанра обаче помня добре. Спечелих първо място на някакъв конкурс по рисуване в началното училище и за награда получих Дългът на Костите на Тери Гудкайнд, която се падаше нещо като предистория за поредицата му Мечът на Истината (което тогава нямаше как да знам), с много красива корица, на която магьосникът Зорандер държи един череп в ръка и се взира в него, подобно на Хамлет. Спомням си още, че докато изчаквах церемонията по награждаването да приключи, стиснал триумфално книгата в ръка, чувах как възрастните отстрани си шепнат, че това не е книга, подходяща за деца, очевидно преценявайки единствено по корицата и присъствието на човешки череп в нея. За мое удивление, простолюдието, което съди за книгата по корицата, се оказа право. Малко след като я започнах, бруталността в нея ме изуми (едни магии-червеи, заложени като капани вътре в хората, и т.н.), та в крайна сметка прочитът се оказа колкото увлекателен, толкова и шокиращ. Може да се каже, че това беше един доста рязко отварящ очите досег към възможностите на жанра – много повече от познатите приказки преди това.

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

Ако се наложи, мога да стана доста коравосърдечен и нехуманно да пожертвам ранен или ухапан член на екипа, мисля, че при екстремните условия на апокалипсиса това се брои за умение. Също смятам, че съм способен да повдигам духа на хората и да ги убеждавам, че ще има утре дори и в най-черните моменти, съответно владея и обратното, ако зомбитата вече разбиват вратата и решим да се самоубиваме. Шегата настрана, бих посочил хладнокръвието и разсъдливостта като подходящи умения за оцеляване. Още, не съм най-сръчният човек, но съм изобретателен.

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

Не мисля, че очаквам нещо конкретно, но като всеки човек нося надеждите си за нещо по-добро 🙂

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

Искам да мога да подскачам като онова голямо, ядосано, зелено нещо – Хълк. Ако мога това, непременно ще сторя поразии на разни хора, понякога неволно, друг път – съвсем умишлено.

1. Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

Книга: 451 градуса по Фаренхайт, автор Рей Бредбъри. Този роман е от специфично значение за мен поради няколко лични причини. Когато го прочетох за пръв път, осъзнах, че състоянието на футуристичното общество, описано там, би било много сходно с моето психическо състояние… ако книгите не заемаха своята главна роля в живота ми, ако писането и четенето не бяха от такова огромно значение за мен като личност от самото начало. Преди време горещо мечтаех за случай да се запозная с Рей Бредбъри, но той почина през лятото на 2012. Ден по-късно почина дядо ми, единственият ми роднина, който някога ме е подкрепял по отношение на писането и академичните амбиции – две събития, завинаги напомнящи ми, че за някои неща може да стане твърде късно.

Филм: Властелинът на Пръстените: Задругата на Пръстена, 2001, режисьор Питър Джаксън. Няма особена причина да избера първата част на трилогията пред останалите две, освен може би че изпитвам дълбок сантимент пред гледката на Графството зелено, мирно, цъфтящо преди да започнат трагичните събития от историята. „Властелинът“ като феномен, като културно изживяване, надживявало времето по такъв устойчив, всеприветстващ начин, е моето щастливо място, въображаем дом, огромно място, което излъчва уют въпреки това. Не съм сляпа за всички негативи на книгите и филмите, определено не са малко и съм чувала всички, съгласна съм с повечето. Въпреки всичко малко мъки са останали непреглътнати след LOTR маратон и това е положението.

Игра: The Elder Scrolls V: Skyrim, 2011, Bethesda Game Studios. Преди всичко трябва да призная, че не съм сред най-запалените почитатели на видеоигри, чисто и просто защото не изпитвам такъв активен интерес или любопитство, че да вложа време и усилия в тях. Но Skyrim взе и от времето, и от усилията, източи много безсънни часове от мен и не съжалявам и за момент. Играла ли съм по-добри (в кое да е отношение) игри от тази? Абсолютно. Успяха ли да я изместят от първо място? Въобще не. Нещо в цялата тази суровост на сюжета и на изпълнението докосва носталгична струна в мен, абсолютната кралица на претенцията, и успява да ме държи заинтригувана дълго след като съм станала от компютъра.

Сериал: Outlander, 2014, STARZ. Не съм сигурна дали чух за книгите или сериала първо, но вече пета година тръпна от нетърпение за всяка доза приключения с Клеър и Джейми. Актьорската игра е покъртително убедителна, майсторски отработена, умело направлявана и премерена. Сюжетът никога не става скучен, нито твърде сензационно напрегнат. Всеки от героите е жив и пълнокръвен. Не е трудно да се идентифицираш дори и с най-комплексните характери сред тях. Само част от причините Outlander да бъде един от малкото сериали, които никога не са ми омръзвали.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

Ще бъда клиширана в откровеността си и ще кажа Хари Потър и Стаята на Тайните на Дж. К. Роулинг. Предполагам сте чували всички възможни причини да обичаш тази книга и всичките са мои. Израснах с Хари и компания и те се превърнаха в моя портал към фантастичното.

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

Хладнокръвие и самообладание в критични ситуации, липса на страх да си изцапам ръцете.

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

2019 за мен засега таи The Umbrella Academy по Netflix от създателите Gerard Way (да, от тази група) и Gabriel Ba, нов сезон на познатия на всички Black Mirror и римейк на анимационните класики на Дисни, Aladdin & The Lion King, в live-action филми. На книжния фронт по-скоро очаквам да си осъществя личните читателски планове… като например да завърша It devours! на Joseph Fink & Jeffrey Cranor, както и да наваксам с епизодите на гениалния им подкаст Welcome to Night Vale. От голям интерес е за мен да се запозная и с другите им подобни шантави проекти – досега не съм оставала разочарована.

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

Предполагам, че питате за нещо, което нямам по начало и бих искала да мога да правя? Бих искала да узнавам безпогрешно какво би помогнало на всеки конкретен човек и как най-добре да го комуникирам. Масова благословия, с други думи.

1. Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

Dhalgren на Самюъл Дилейни. Многолик роман по чиято повърхност можеш да се плъзгаш почти безкрайно, но винаги има и за какво да се хванеш в трескавата му смес от идеи, сюжетни нишки, стилистични похвати и светостроене, което непрестанно бяга по тъча, но не защото го е хванала липсата, а защото с неусетните си преходи между пространства, които на практика са различни светове, е идеален израз на фрагментираната реалност от ХХ-ти век нататък. Книгата е и за съвсем реални, но доста абстрактни по произход урбанистични процеси, за чието мислене дава крайно полезна естетическа рамка – едно от качествата на фантастиката, които най-много ценя.

Dhalgren ми беше инстинктивната реакция на въпроса, който очевидно е доста широк и нямам мегдан да се разписвам за всичко, така че само ще нахвърлям още няколко имена. Филми – Соларис и Сталкер на Тарковски, Primer и Upstream Color на Шейн Керът, Coherence на Джеймс Уоурд Бъркит. Игри: Riven, Silent Hill 4: The Room, Pathologic, Soma.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

451° по Фаренхайт, когато бях на 12-13. Всъщност тази книга ме запали по литературата като цяло, доколкото прозата на Бредбъри беше първият случай, в който прозрях истинска красота у самия стил и започнах да гледам на книгите като на нещо повече от истории, с които се забавлявам. Сетингът пък ми открехна очите за възможностите на фантастиката, особено описан по този контрастен с природата си поетичен начин.

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

Най-вероятно е да се облегна на невероятното си чувство за ориентация, благодарение на което за отрицателно време ще се изгубя в гората като пълен дебил, осигурявайки по този начин първата зрелищна смърт, необходима за всяка тъповата зомби история. Може да приемете това като саможертва в името на екипа 🙂

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

Agency на Гибсън. Чудовищната сянка на Невромантик на практика обрича останалата му кариера на недостатъчно внимание, но ако се абстрахираме от влиянието на романите и съсредоточим изцяло върху качеството, по никакъв начин не смятам, че късните му книги отстъпват. През средния си период леко се дръпна от фантастиката и навлезе по-скоро в територията на Дон Делило, но с последната поредица пак гази в наши води и със сигурност е сред важните гласове в сферата.

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

Не звучи особено вълнуващо, но искам единствено алтернативен зрителен режим, който пренебрегва повърхности и текстури и ми показва света като нещо, за което българският не предлага дума, но англоговорящите наричат „wireframe“. Потенциалните употреби варират от опит за по-добра концентрация до обикновен душевен покой.

1. Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

Започвам с Нация на покойния Тери Пратчет, може би най-четения от мен автор и по-специално неговите Истории от Света на Диска. В книжарницата бях решил, че е поредната от поредицата, и разказва за някой нов герой, с когото не сме се запознавали досега. Наистина беше учудващо, прочитайки първите страници, да разбера истината – една самостоятелна история, която се развива на Земята, или, по-скоро, на много близка до нея версия. Продължавам да смятам, че е една от най-добрите на Пратчет, всеки трябва да я прочете и сам да открие смисъл в нея.

За любим филм не мога да кажа много. Просто ще оставя всеки сам да се наслади на великолепната епична музика, която съпровожда емоционалното приключение, което е Гладиатор. За сметка на това при игрите имам огромен избор. Ще отбележа няколко заглавия, на които съм отделил значително време през годините, и няколко, за които бих се радвал да отделя повече. Brood War, Dota (2), World of Tanks, FTL, Portal, Hotline Miami, DeadSpace, Ticket to ride, Discworld: Ankh-Morpork, DnD и не мога да пропусна – Табла в четирите популярни вариации.

От сериалите ще избера няколко, които са държали интереса ми от начало до край. Californication, Community и The Newsroom нямат нищо общо като сюжет или дори жанр, но определено не си спомням да имат слаб епизод, който не бих изгледал отново с удоволствие. Нещо, което не е изживяло живота си и досега също отговаря на този критерий, е Brooklyn 99.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

Много смътни са спомените ми за началото. Обвити в мъглата на забравата, няколко заглавия се въртят във въртележката на ума, но истина ли са или илюзия, никой не знае. Дали началото се крие в трилогията Хроники на драконовото копие или пък в WarCraft: Денят на Дракона? Може би още по-отдавна отминалото прочитане на Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада, ако и това минава за фантастика. Знае ли човек в днешно време?!

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

Основно на уменията си за оцеляване 😀 Тренирам историческа фехтовка, редовно ходя на разходки по планини (макар и по-скоро любителски) и се интересувам от начини за оцеляване в природата, въпреки че за нещастие (или щастие) твърде рядко упражнявам практически тези знания. Освен това съм спокоен, че не бих бил съблазнителна закуска за нуждаещите се от мозък зомбита.

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

Нищо не ми е привлякло достатъчно интереса, за да знам, че излиза през тази година, с изключение на Game of Thrones. За последната книга от поредицата на Джордж Р(аботя). Р(азсеяно). Мартин, мога само да се надявам, че ще бъде обявена тази година, но да излезе на пазара, са илюзии.

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

75% левитация. Идеята е изплагиатствана от една изпълнена с простотия тийнейджърска вечер, но винаги се сещам за това, когато стане дума за суперсили. Ако някой се чуди в какво се изразява конкретно тази – можеш да левитираш, но само ако единият ти крак опира в земята. Освен че ти позволява да се придвижваш почти напълно легнал (не знам да има ограничение в скоростта), е и най-безопасната суперсила. Няма опасност да получиш рак от радиоактивния паяк или да паднеш от неизвестна височина при вида на малко зелено камъче. А и едва ли с тези ти умения някой ще те потърси да спасяваш света от поредната унищожителна заплаха.

1. Кажи ни някоя своя любима фантастична книга, филм, игра, сериал и защо ги харесваш?

Хиперион много ми хареса с това, че изгражда света си през погледа на героите. Всеки от тях разказва своята история, но имаме детектив, войник, жрец, учен, поет и консул и за всеки един от тях животът се случва по различен начин. Докато четях, историята ми се стори много като в класическите криминални истории тип Десет малки негърчета – няколко непознати, които са принудени да останат заедно, нямат си особено доверие, но някак си се стига до това да говорят за себе си. И накрая някой или всички умират. Анихилация пък моментално ме отказа с описанието на гръбчето, когато се докоснах до нея за първи път. Мистериозната зона Х, еди-си-коя експедиция подред съставена от жени, предходните опити за разбирането на терена завършват без успех. Не ми звучеше като най-интересното нещо, но пък после обявиха филма, който може би ще изгледам някога, и все пак хванах първата книга, а след това довърших поредицата. И още дълго време ще съжалявам, че съм я подминала първоначално с подобни предубеждения. Няма как да се опише. Книгата се сънува, докато се чете. Прекрасно странно заглавие, което след като завърших ми стана малко тъжно, а и гледах на света по друг начин. Последно, за Хартиената менажерия и други разкази само се надявам, че е стигнала до повече хора, защото е прекрасно заглавие. Може би аз се впечатлявам твърде лесно, но докато четох разказите ми се сториха изключително свежи. Няма точно определение дали е фентъзи или фантастика, защото е това – успешен хибрид, който умело разказва фантастични истории с приказен размах и фентъзийни истории с трезвина и размах.

За любим филм бих казала The girl who leapt through time. В активния си период на гледане на анимета този филм до голяма степен оформи последвалите ми търсения. От ежедневното и обикновеното се хваща една фантастична нишка, добавя се малко романтика, малко хумор и малко драма и ето ти перфектната комбинация, с която да ме закачиш, за да гледам по цели дни или нощи някое заглавие. Но това се случи заради The girl who leapt through time. По подобен начин е и положението с игрите. Много обичам да имам история, а не толкова да бия и мачкам някакви неща. Няма да е никаква изненада, ако спомена заглавия като Life is strange, Firewatch, Gone home, Night in the woods и Oxenfree.

2. А кое произведение те запали по фантастиката?

Със сигурност комиксите W.I.T.C.H.. Случайно си купих втори брой, но това ми беше достатъчно за да не пропускам след това нито един комикс, книжка, списание, календар или каквото друго имаше. По цял ден си мислех коя е моята стихия и коя ми е по-симпатична от петте пазителки и колко прелестен е Седрик в човешката си форма.

3. Представи си, че участваш в ежегодния Шадоуденс тиймбилдинг в планината и внезапно настава зомби апокалипсис. На кои твои умения ще разчиташ, за да оцелееш?

На умението ми за дезориентация.

4. Какво очакваш най-много на фантастичния фронт през 2019-та?

Интересно ми е да видя какви заглавия ще се появят на българския книжен пазар. Дали ще има повече нови неща, или ще се заложи на преиздаването на класики.

5. Ако имаш супер-сила, каква би била тя и за какво ще я използваш?

Суперсилата ми би била винаги да имам готово заглавие за какъвто и да е било текст. Ясно е как ще я използвам. Подумението ще е да измислям безпроблемно имена и прякори.