Неусетно измина поредната година! И докато част от екипа не сме крайно сигурни дали през 2018-а сме гледали първия епизод на Алф, или новия як сериал по Геймън и Пратчет, то работливите ни (и паметливи) колеги Roland, Matrim, Moridin, Dr. Horrible и Yan отбелязаха най-важните за тях събития от изминалата година! Вижте с какво 2018-а ги е впечатлила и какво очакват от 2019-а !

Годината на Roland

2018 г. беше много странна година за мен в професионален план. Едновременно супер успешна (свирих акомпанимент на три мюзикъла, номинирани за местните театрални награди в Чикаго, напуснах отвратителната си работа на минимална заплата, а класът на учениците ми по цигулка е все по-голям) и супер плашеща (най-накрая се впуснах в преследване на дългогодишната си мечта да стана професионален писател).

В глобален план всички знаем колко отвращаващ е светът, но дори ако светлината в края на тунела е от прииждаща орда зомбита в пламъци, 2018 г. ни даде феноменални произведения в най-различни медиуми, в които да се скрием. Моите читателски навици са в най-добрия случай посредствени, но за сметка на това способността ми да лежа на диван и да гледам малък екран или да си вдигна задника до кино салона и да гледам големия е желязна, така че моят списък ще бъде основно в тази посока.

Топ 5 за 2018

5. Заклеващия

За мен тази година беше посветена на книги за различните страни на писането като изкуство и бизнес. Но в литературен план най-впечатляващ безспорно беше третият тон… пардон, том, на Летописите на светлината на бурята. Брандън Сандерсън не е най-великият стилист на света и това често кара по-претенциозните (в добрия смисъл на думата) читатели да са снизходителни към него. Но това е човек, създал цяла вселена, в която балансира множество светове и сюжетни линии с талант и майсторство, за които бих направил сделка с дявола. Вече над десетилетие историите на планетите Сел, Скадриал, Талдаин, Налтис и Рошар (редом с други, които сме посещавали само за кратко или за които знаем от странични източници) се движат към все още неясен сблъсък между божествени сили и хората, които се опитват да ги контролират. Не знам за вас, но това за мен е вдъхновяваща епика и размахът на въображение, нужен за създаването ѝ, ми спира дъха. Не че не е възможно целият Космер да се срине в посредственост, както стана с Малазана едно време, но за момента Брандън Сандерсън е най-впечатляващото име в жанра, поне за мен.

4. Годината на хоръра

2018 г. ни даде безпрецедентно количество качествени филми на ужасите: A Quiet Place, Hereditary, Overlord, Хелоуин, Suspiria, The Haunting of Hill House, Bird Box, Black Mirror S04, Bandersnatch… Това са само големите играчи, а сред по-малките – или тези, които не можах да гледам, – имаше още доста, които получиха масивни похвали. Ужасът никога не е бил толкова концентриран в една-единствена година и някои от тези филми и сериали са сред любимите ми произведения на годината. Hereditary специално ще бъде тазгодишният провал на Глобусите и Академията, бидейки абсолютен шедьовър на сценарно, режисьорско и актьорско ниво. И което е още по-хубаво за феновете на хоръра, дори в моя списък – а какво остава за пълния 2018 списък – има по нещо за всеки. От слашъри, през екшън и психология, до свръхестествен майндфък.

3. Destiny deep lore

Технически погледнато, това не е нещо, изолирано в 2018 г., но го слагам тук както заради собственото си задълбочаване в материята, така и защото това беше годината, в която излезе Forsaken – първият голям експанжън на Destiny 2, който обърна представите ни за това на какво е способна играта, и разшири света и дълбочината му в мащаб, какъвто дори след четири години не очаквах, че постапокалиптичната слънчева система на Bungie притежава. Терминът „deep lore“, за незапознатите, визира не сюжета на самата игра или експанжъните ѝ, а историята и тайните на вселената, разкрити от най-разнообразни източници – предмети, които можеш да сканираш из света, случайни реплики в мисии, lore-tab текстовете на брони и оръжия. За хората, които не играят подобни игри, това може би звучи глупаво, но Bungie са майстори на скритите епики и саги и ако някое заглавие заслужава епичното завръщане на рубриката Dark Chronicles, то това е Destiny. Смесицата от космическа опера, божествени сили, воюващи помежду си, и космически мистицизъм, е свят, в който живея вече пета година, и в който се влюбвам все повече и повече с всяка нова история в него.

Per audacia ad astra!

2. Writing Excuses

Както казах, 2018-а беше годината, в която реших да се посветя на писането. Не искам да коментирам какво написах през последните 10 месеца, но голяма част от усилията ми отидоха в посока обучение. Прочетох доста книги (за някои от които дори писах в списанието), но най-големият източник на информация и вдъхновение се оказа един „скромен“ подкаст, съществуващ от вече тринадесет години – Writing Excuses („Fifteen minutes long, because you’re in a hurry, and we are not that smart!“). Оригинално започнат от Брандън Сандерсън, Дан Уелс и Хауърд Тейлър, някъде около шести сезон към него се присъединява и Мери Робинет Коуал, и към днешна дата четиримата и множеството им гости са сътворили стотици часове, разбити в „сезони“ от по петдесетина епизода, всеки с дължина 15 минути и посветен на една конкретна тема. Дискусиите варират неимоверно – от това какво очакват агентите от един автор, през това как да използваме града като герой в книгата си, или какви са предимствата и недостатъците на различните гледни точки и лица. Това не покрива дори процент от темите на подкаста и след половин година все още не съм го изорал до край. Авторите не задълбочават прекомерно и понякога ми се иска да преминат 15-те минути, но дори в този си вид не мога да не препоръчам горещо Writing Excuses! В добавка, всеки епизод свършва с „writing prompt“ – някаква идея, свързана с темата на епизода, по която човек може да пише.

This has been Writing Excuses. You’re out of excuses, now go write!

1. Love, Simon

Да, да, да, знам! Не спрях да приказвам за този филм! Не е чак толкова велик, бла бла бла. Истината е, че Love, Simon е зареден с много повече значение за мен – и немалко други хора като мен – отколкото чистото му качество като филм. И не защото не е великолепен ром-ком, а защото подобна история има потенциала да промени света за толкова много деца, които си мислят, че са сами и че никой не ги разбира. Във всяка реплика на Саймън имаше по нещо – страх, надежда, самозалъгване – което можех да разпозная от собствените си преживявания. В добавка, личните истории на хора – както сред зрителите, така и дори актьори от самия филм, вдъхновени от Love, Simon да се разкрият пред себе си и света, го прави нещо важно и значимо. А фактът, че тази история можеше изобщо да бъде разказана на голям екран и да получи зрителската обич, която получи, е ясна демонстрация колко далеч все пак сме стигнали, при все помията от последната година. И за мен този символ на надежда е по-значим от всякакви конкретни филмови качества.

Надежди и желания за 2019

5. Нова история в света на Мъглороден

Няма нужда от обяснение. Това е най-великата магическа система на всички времена и аз ИМАМ НУЖДА ОТ ОЩЕ! Да не говорим, че следващата част за Уакс и Уейн би следвало да завърши тяхната история и потенциално да отвори Скадриал за останалия Космер. Нямам търпение и искам да е скоро!

4. Велики бокс офис успехи за Sony, Paramount, Universal, Warner Bros и независимите студиа!

Всички се нуждаем от това, не само аз! Вече виждаме проблемите в това твърде много IP-та да принадлежат на едно и също студио, и те само ще се задълбочават. Не се тревожа за Дисни. След безумния провал на A Wrinkle in Time, Соло и Лешникотрошачката тази година стана ясно, че те са способни да преодолеят бокс офис провали, които биха сринали нормално студио. Но ако искаме да имаме здравословна среда на развлекателния бизнес, в която всякакви различни гласове са способни да звучат в ефира, трябва да имаме студиа, които са способни да се конкурират помежду си. И за целта техните филми трябва да печелят пари.

3. Качествен Епизод IX

След драмите около Последните Джедаи мисля, че всички заслужаваме финал на новата трилогия, който няма да предизвика руски тролове да давят Туитър в отрова, няма да води до доксване на актриси, няма да ни кара да се мразим. Искам Star Wars, който всички да обичаме по начина, по който обичаме старите филми, и за който няма да имаме нужда да воюваме.

2. Повече супергеройски филми с герои, които не са бели мъже

Yeah, I want that. You can @ me all you want! Абсолютно не ми пука колко възмутени, наранени, ужасени, осквернени и поругани се чувстват хората, които не искат да гледат герои от други раси, полове или сексуална ориентация. Аз искам. Искам Капитан Марвел на Marvel да е велик. Искам Spider Women на Sony да е епичен. Искам филм за Мис Марвел не само защото е страхотна героиня, а защото е пакистанска тийнейджърка. Искам най-накрая да получа Young Avengers филм с Дисни бюджет, където основният фокус е връзката между Теди и Били, където се ПАРАДИРА с нея. Това искам. Но ще се примиря и с някаква малка част от този списък с пожелания.

1. Оскар за Тони Колет

Да, това няма да се случи. Затова е „желание“. Изпълнението на Тони Колет в Hereditary е най-страхотната роля на актриса в главна роля за годината за мен, и не искам просто да бъде номинирана, а да спечели. Да не говорим от колко време тази жена заслужава работата ѝ да бъде призната. Но при все че шансът дори за номинация е минимален – щото хорърът не е „дълбок“ жанр, нали – в моето сърце Тони Колет взима Оскара!

Толкова от мен. 2018 г. беше епична във всички посоки, и ужасяваща – пак във всички. Надявам се светът да поумнее малко през 2019 г. и животът ни да се подобри. Надявам се всички да получим книгите, филмите, сериалите и игрите, които искаме, да има по нещо за всеки, и да сме способни да се радваме на нашите любимци без да хейтим чуждите.

Честита нова година!

Следва Годината на Matrim

1 2 3 4 5