Ms. Marvel (2014) – Volume 1-3

Ms. Marvel на Г. Уилоу Уилсън започва да излиза през 2014 г. и разказва историята на Камала Хан – дъщеря на пакистански имигранти в Ню Джърси, която внезапно се сдобива със суперсили и приема старото име на любимата си героиня – Мис Марвел. (Керъл Данвърс, оригиналната Мис Марвел, сега носи името Капитан Марвел и има собствено заглавие с автор Кели Сю ДеКоник.)

Концепцията за Камала се ражда в разговор между двама редактори от Марвел, Сана Аманат и Стив Уакър, през 2013 г. Самата Сана е от пакистански произход и е израснала в Ню Джърси, също като героинята си; тя разказва, че като дете се е чувствала като аутсайдер в американското общество и е намирала утеха в комиксите за X–Men. Идеята, че „силна чернокожа жена и мъж в инвалидна количка“ могат да бъдат герои и да защитават по-слабите, ѝ е помогнала да се справи със собственото си чувство за отчуждение. Аманат и Уакър обсъждат липсата на достатъчно жени-герои и на издания с „културна специфичност“ в комиксите, когато им хрумва идеята за Камала Хан. Те се обръщат към Г. Уилоу Уилсън, която е ентусиазирана от предложението и се съгласява да стане автор на новата поредица за първата супергероиня мюсюлманка със собствено заглавие.

Трябва да се отбележи, че Камала всъщност далеч не е първата подобна героиня в комиксите на Марвел. Dust (Sooraya Qadir) от New Mutants е силно религиозна сунитка от Афганистан, която носи никаб*, M (Monet St. Croix) е приела религията на алжирската си майка, а Файза Хюсеин от MI-13 е британска мюсюлманка и лекарка, избрана да носи меча Екскалибур. Всички те обаче са в крайна сметка треторазрядни героини, които участват в максимум второразрядни отбори. Никоя от тях няма собствено заглавие, а единствено Файза ми направи малко по-трайно впечатление с участието си в Captain Britain and MI-13 (неособено популярно заглавие, което четох само защото се изкефих на Пийт Уиздъм и MI-13 в Gambit на Джеймс Асмус, на свой ред доста неизвестна серия). Камала Хан, от друга страна, със самата си поява приема името Мис Марвел и получава собствена поредица, която при това постига сериозни успехи.

В началото имах смесени очаквания за това заглавие. Харесваше ми, че Камала е съвсем нова героиня, тоест няма нужда да чета двеста броя комикси и безброй страници в различни сайтове, за да разбера какво се случва. Допадаше ми и това, че е legacy character и фенка на супергероите, която се превръща в една от тях, в традицията на любимите ми Young Avengers. Имах обаче известни опасения как ще бъдат представени произходът и религията ѝ. Притеснявах се, че проблемите на малцинствата може да заемат централно място за сметка на супергеройските сюжетни линии, както и че авторката може да затъне в клишета или да направи тъпи грешки, които да развалят историята. Такъв случай имаше например с Рик Ремендер, който обяви циганите за религиозна група в Uncanny Avengers, понеже ги обърка с евреите. Авторката Г. Уилоу Уилсън е американка, приела исляма. Това от една страна е добре, понеже се очаква да познава собствената си религия. От друга страна обаче се притеснявах да не изпадне в религиозни проповеди, които, независимо от конкретната религия, биха ме отблъснали.

Оказа се, че не е имало от какво да се страхувам. Действително е отделено доста време на специфичните проблеми и преживявания на Камала, свързани със семейството и религията ѝ, но това само обогатява сюжета и допринася за развитието на Камала и другите герои. Семейните конфликти и сблъсъкът на култури се свързват и преплитат с основните сюжетни арки, придават им дълбочина и спомагат за създаването на интересна и многопластова история, написана много добре и със страхотно чувство за хумор. Именно хуморът е една от най-силните страни на Ms. Marvel – започнах да се хиля още на първата страница на първи брой, а към края се смях с глас. Уилсън редува сериозни и хумористични сцени, като и двете ѝ се получават чудесно.

Първият том No Normal обхваща 1-5 брой и представлява общо взето завръзката на историята. Запознаваме се с Камала – все още обикновена тийнейджърка, която пише фенфикшъни за супергерои и се кара с родителите си. Семейството ѝ се състои от майка-традиционалистка, силно религиозен брат, който предпочита да се моли, вместо да си намери работа, и доста по-лежерно настроен баща (но не чак толкова, че да пусне дъщеря си на парти с момчета). Най-добрите ѝ приятели са friendzone-натият Бруно, чиито изобретения помагат на Камала в приключенията ѝ, и туркинята Накия, убедена мюсюлманка и феминистка, която дотук не играе особено важна роля в сюжета.

След като се превръща в Inhuman и спасява своя съученичка, Камала трябва да се научи да контролира силите си, да съчетава тайния си живот на супергерой с ходенето на училище, без родителите ѝ да разберат какво става, и да се изправи срещу Изобретателя – най-уникалния злодей, когото някога съм виждала в комикс, и под „уникален“ имам предвид „абсурден“. По добрия начин. Щях да падна от стола от смях.

Във втория том, Generation Why (6-11 брой), конфликтът с Изобретателя достига апогея си, а Камала се среща с познати за нас герои и започва да навлиза в по-широката вселена на Марвел. Както подсказва заглавието, основен мотив в този том са проблемите на т.нар. millennials (наричани също Generation Y) в САЩ. За който не познава тематиката, става дума за поколението на сегашните тийнейджъри и младежи, които често (и обикновено несправедливо) биват обвинявани за различни предполагаеми несполуки на американското общество. Описват ги като безцелни и объркани, с нищо не допринасящи за обществото. Именно от това чувство на безполезност и безцелност успява да се възползва Изобретателят. Речта на Камала, в която тя посочва на жертвите му какви биха могли да станат и как всеки от тях може да вкара способностите си в служба на обществото и да се реализира, е насочена и към читателите от същото поколение, които очевидно са основната таргет група на това заглавие.

По-интересни обаче са зараждащите се връзки на Камала с останалите супергерои и общата вселена на Марвел. В шести брой например се срещаме (както би могло да се очаква) с Wolverine, който по някаква причина е загубил healing factor-а си. Той търси момиче, избягало от училището за мутанти „Джийн Грей“, и следата го води до Изобретателя. Тук комиксът за пореден път избива на комедия – Камала е луда фенка на Wolverine, пише фенфикшъни за него и останалите Отмъстители и X-Men и изпада в еуфория при срещата с идола си на живо. Срещата с мутанта оставя на Камала и неочакван бонус – по негова заръка Медуза, кралицата на Inhumans изпраща на Камала помощник и учител в лицето на гигантското куче Lockjaw. Да, наистина е гигантско куче. И е Inhuman. И може да се телепортира. Даже ще участва в сериала.

Третият том Crushed (12-15 брой) започва много добре (поне за мен) – с кросоувър с Loki: Agent of Asgard и поява на Младия Локи, един от любимите ми герои. Локи е пратен на мисия в Джърси Сити навръх Свети Валентин и решава да се набута в отношенията на Бруно и Камала и да създаде хаос по време на училищното парти. Кросоувърът продължава само един брой и е последван от началото на нова сюжетна арка – появява се нова, опасна група Inhumans, които изглежда ще бъдат основни злодеи занапред. Имаме и наченки на любовна история, когато Камала сякаш среща перфектното момче, но нещата не са такива, каквито изглеждат.

В края на трети том е добавен и един брой от Agents of SHIELD с автор Марк Уейд и художник Хумберто Рамос. Там се срещаме с някои познати от сериала герои – Колсън и Симънс, които се сблъскват с Мис Марвел, когато идват да се справят с проблем в нейното училище. Нямам много да кажа по въпроса, понеже не следях комиксите по сериала дори когато го гледах. Броят сам по себе си не е лош и продължава тенденцията към постепенно свързване на новата Мис Марвел с все повече герои и събития от общата вселена на Марвел.

Време е да поговорим и за художниците, които дотук са цели четирима. Артът на Алфона е доста специфичен и не съвсем по мой вкус, но отговаря до голяма степен на тона на комикса и всъщност започна да ми харесва, особено когато го сравних с този на Миязава в трети том. В почти всички броеве оцветител е Иън Херинг и няма как да не ви направи впечатление колко различно изглежда работата му с тънките, детайлни  контури на Алфона в сравнение с по-стандартните удебелени такива на Миязава. Все пак и двамата ми харесват много повече от прекалено грубия и опростен рисунък на Уайът, който за щастие се задържа само два броя. Четвъртият е Бондок, когото поставям някъде между Алфона и Миязава по качество, но засега е рисувал само един брой. Като цяло артът на това заглавие не е нещо незабравимо, но допускам, че на хора с по-различен от моя вкус, би могъл да се хареса доста повече.

Струва ли си, в крайна сметка, да се прочете Ms. Marvel? Да. Поне в първите си три тома Г. Уилоу Уилсън успява да създаде интересна и забавна история и се справя чудесно с изграждането на новата си героиня, а първият том в голяма степен заслужава получената награда „Хюго“. Определено бих препоръчала Ms. Marvel както на стари фенове на Марвел, така и на онези, които не са навътре с комиксовата им вселена.