Legacy of Kain: Defiance
Автор: Roland

     – I am the Wheel and its Turning. I am the Circle of life and death!
     – And I am beginning to think the vampires committed suicide only to escape your voice.

     И така, "Legacy of Kain: Defiance" вече е факт, повечето сериозни играчи сигурно са я превъртяли, а някои може би и по повече от веднъж. Играта оставя противоречиви усещания и не може нито с чиста съвест да бъде отхвърлена, нито да бъде възхвалявана толкова лесно, колкото предшествениците й. Самата история е сякаш направена наново – голяма част от нея няма никаква връзка с казаното и случилото се в предишните четири части (а за който се интересува от тях или иска да разбере защо всички имена са пошло преведени – Брой 10), основни моменти са прекроени, за да паснат на твърде различна от началната концепция. Огромно количество въпроси не получават обещания отговор, повдигат се и нови... И все пак се надявам, че Хрониките ще направят невъзможното и ще ви донесат малко яснота върху това какво всъщност се случи в "Defiance". С едно уточнение – този път тук няма да видите теории или отговори на въпроси. Само това, което става в играта. Въпросите и отговорите са ваша работа ;)

     ***

     След като спасява Разиел от смърт от острието на сформиращия се Душегубец, Кейн се връща в крепостта на Сарафаните, надявайки се да открие Мобиъс и да го накара да му разкрие какво е станало с изчезналия вампир. Междувременно Душегубецът не е успял да изсмуче душата на някогашния му генерал и мечът, който той е изтръгнал от неспособните да отпуснат хватката си ръце на Разиел, все още е Кръвопиеца – парадоксална промяна на събитията, чийто резултат все още е непредвидим, защото ако Душегубецът не се сформира и Кейн не го остави на място, където Уилям да го намери, нищо от последвалите събития няма да е възможно.
     Преодолявайки препятствията, поставени от Сарафаните срещу натрапници, както и клопките на Пазителя на Времето, оставени сякаш специално за него, Кейн стига до подземията под крепостта и там открива Мобиъс, който разговаря с някакъв невидим събеседник. Магьосникът усеща приближаването му и му се надсмива, подигравайки му се, че единствената пионка, която е имал на игралната дъска – Разиел – е била пометена извън играта. На въпроса на вампира къде е изчезнал някогашният му слуга, Мобиъс отговаря само, че правилният въпрос е не къде, а "кога". Когато Кейн се опитва да изтръгне отговорите, които търси, със заплаха, Пазителят на Времето го поваля на земята само с едно махване на жезъла си, който преди това е бил способен напълно да неутрализира и силите на Разиел. Държейки архивампира в ръцете си, Мобиъс с подигравателен тон осмива плановете на Кейн да изпълни вампирските пророчества, за да влезе в ролята на Потомъка на Баланса и да използва Разиел, за да го постигне. Казва му, че месианските му самоизмами са го заслепили за това, което някогашният му генерал представлява в действителност. Добавя още, че Кейн няма представа какво е отприщил, но и че суетата му не му позволява да се вслуша в съвети и ще трябва да открие истината сам. После го напуска, докато вампирът още не е в състояние дори да се изправи на краката си.

     Междувременно Разиел е затворен в Отвъдния свят. Неспособен да изчислява времето, съществувайки в някаква изкривена пародия на реалността и безпомощно слаб заради отказа си да се храни с душите на мъртвите, изпълнявайки по този начин волята на този, когото вече смята за враг, той не знае колко време е стоял там, затворен от Древния бог. Създанието продължава да твърди, че то го е върнало към живот и че вампирът няма друга съдба, освен тази да жъне душите на някогашните си братя, за да ги върне към Колелото на Съдбата. Подтиква го да изостави "жалкото си въстание", да се примири с това, което е, и да се нахрани. Разиел продължава да се противи, обвинявайки Древния, че не е с нищо по-различен от омразните му вампири – паразит, хранещ се със смъртта на други. Но самоопределилото се божество вижда в сърцето му и му отговаря само, че не волята на бившия му слуга, а страхът от срещата му с предначертаната съдба го държи в Отвъдното. Защото Разиел знае, че излезе ли оттам, рано или късно ще трябва да срещне Кейн в битка и ще загуби, превръщайки се в демоничната есенция на Душегубеца. Фактът, че призрачното острие все още е част от ръката му, му е показал, че въпреки намесата на Кейн, съдбата му да се слее с меча не е била променена, а само отложена. Осъзнавайки това, той изведнъж вижда, че агонията, която изживява в момента, с нищо не е по-добра от евентуалната смърт от острието на Кръвопиеца, и решава по някакъв начин да напусне Отвъдния свят. За целта обаче се налага да излъже Древния и да го убеди, че няма да се противи повече на волята му. Планът му обаче не успява и се налага да проправя пътя си през нематериалния свят с бой срещу живеещите там паразити, както и самото Отвъдно, подчиняващо се на всяка прищявка на Древния. Когато най-накрая успява да излезе от нематериалните подземия и да открие енергиен кръг, който води към истинския свят, Разиел си мисли, че най-сетне се е освободил от властта на създанието, но в този миг кръгът изчезва и Древният му казва, че е луд, ако си мисли, че ще може да използва неговите творения, след като се е обърнал срещу него. И макар вече да се намира далеч от атаките на съществото, вампирът все още не може да напусне Отвъдния свят.

     На друго място и в друго време Кейн продължава да напредва към най-високата кула на крепостта на Сарафаните, за да хване за втори път Мобиъс. По пътя си открива странен амулет, който сякаш резонира със силата на Кръвопиеца, вливайки му енергията на Огъня. Когато достига върха на кулата и среща Мобиъс, Пазителят на Времето му разкрива, че това е една от четирите части на Емблемата на Баланса, която би могла да бъде от невероятна полза на притежателя си, ако успее да намери останалите три. После той се опитва отново да задейства силата, с която държи Кейн безпомощен, но той вече е подготвен и преди Пазителят на времето да успее да реагира, изтръгва с телекинетичен удар жезъла от ръцете му. Неспособен да му навреди, магьосникът е доста по-словоохотлив, но въпреки това продължава да се надсмива над амбициите на вампира. Казва му, че е абсурдно дори за миг да си мисли, че спирайки поглъщането на душата на Разиел от Кръвопиеца, е променил по някакъв начин съдбата му, своята собствена или тази на Носгот. Кейн обаче знае истината – Мобиъс просто се страхува от действията на Разиел, защото не може да предвиди съдбата му. Напук на очакванията му обаче, старецът енергично се съгласява, добавяйки лукаво, че Кейн също не може да види пътя на обезобразения месия и че важно е единственото, което и двамата със сигурност знаят – независимо от всичко Разиел ще убие Кейн. Без да се трогва от тази заплаха, Кейн повтаря въпроса, заради който е дошъл тук – къде е Разиел. Пазителят на Времето отново е уклончив. Казва му, че жътварят на души не е нито тук, нито сега, че е "задържан", докато не стане безопасно да бъде пуснат, за да извърви пътя към собствената си съдба – да стане част от Душегубеца. Че дотогава е опасен – много по-опасен, отколкото Кейн си въобразява. И че доказателството за това е неоспоримо, ако знаеш къде да гледаш. Съветва го да тръгне на запад от Стълбовете на Носгот, където ще намери материално доказателство, гравирано в камък. С тези думи Мобиъс успява да задейства част от магията си и изчезва от залата.

     Разиел се озовава в обширно гробище. Все още неспособен да напусне Отвъдното, той броди из него, докато не открива малък мавзолей. В него има гроб, от който се разнася странно сияние. Усещайки особено притегляне към него, Разиел се хвърля към светлината, влагайки цялата си воля в сливането с нея. В резултат, по някакъв начин успява да вкара същността си в трупа, затворен вътре. Излизайки в реалния свят, той напряга волята си и тялото му отново добива собствените си очертания. Открил нов начин за излизане от Отвъдния свят, вампирът се впуска в изследване на гробището. Още с излизането си от мавзолея се натъква на странни хора, говорещи за призрак, който броди около Стълбовете. Така той разбира две неща – че събитията, дали начало на Покварата, вече са започнали, защото призракът не може да бъде друг, освен този на Ариел – убитата Пазителка на Баланса; и че тези хора са ловци – наследниците на отдавна изчезналите Сарафани и слуги на Мобиъс, бродещи из Нозгот, за да ловят и избиват неговите някогашни братя, вампирите. Което означава, че Пазителят на Времето вече е изиграл Кейн да се върне назад в миналото и да убие Уилям, давайки му повод да започне геноцида си срещу вампирската раса. Осъзнал с ужас, че е изгубил над 500 години в Отвъдното, той решава да намери начин да напусне гробището, за да говори с духа на Ариел, надявайки се, че тя ще може да го насочи към отговорите на въпросите му. По пътя си вижда древни храмове, чийто произход очевидно са древните вампири, защото над вратите им стоят символите на светлината и тъмнината. Междувременно Древният бог е направил невъзможно използването на олтарите, с които досега е зареждал нематериалния Душегубец и той разбира, че отново ще трябва да се сдобие с елементалните сили на меча.
     Докато напредва из постройките, Разиел се натъква на други оживели мъртъвци, които знаят името му и го нападат. Преминавайки през пълчищата им, той открива в единия от храмовете магически портал към друго място, очевидно останало от старата вампирска раса. Там се натъква на фрески по стените, показващи войната между крилатите вампири и техният враг, а също и прогонването му и създаването на Стълбовете като преграда пред завръщането. Вижда също и Душегубеца, създаден като свещено оръжие, предназначено за предречения вампирски герой. Но ако това е съдбата му, пита се Разиел, защо мечът се е опитал да го погълне? Друга рисунка показва как някога Стълбовете призовавали своите вампирски Пазители и колко важен е бил този на Баланса – свързващото звено между останалите, от което всички други са пряко зависими. След това отново изковава Тъмния Душегубец и напуска сградата.
     Следващият мавзолей се оказва изненада – това е гробницата, в която е бил погребан самият Кейн. И нещо повече – гробът е отворен, а каменната плоча, с която е бил покриван – строшена. Това му показва, че моментът, в който бъдещият владетел на света ще откаже саможертвата като Пазител на Баланса, наближава.
     Въоръжен с Тъмния Душегубец, Разиел отключва вратата към следващия храм – този на Светлината. Преминавайки през намиращия се вътре портал, той се озовава в друга древна постройка, много силно наподобяваща тази, намираща се в храма на Тъмнината. В нарисуваните по стените фрески той вижда проклятието, което древният враг на вампирите изсипал върху тях в поражението си – жаждата за кръв. Очевидно след това мнозина от крилатите полудели и се самоубили. Разиел обаче не е сигурен, че само превръщането им в жестоки хищници е било причина за лудостта им. След това зарежда нематериалното острие със силата на Светлината и въоръжен с двете елементални стихии, успява да напусне гробището, за да се отправи към Стълбовете.

     Петстотин години по-рано Кейн вече е достигнал Стълбовете, носейки се в небето под формата на ято прилепи. В това време от Покварата все още ги делят пет века и те се издигат величествени и ярко-бели на фона на зимното небе. Чувствайки се странно да ги види цели и неопетнени, Кейн се пита дали все още има начин да измени съдбата си и да направи така, че Носгот от бъдещето да не бъде обреченият на развала ад, който е оставил след себе си с отказа си да се пожертва. На запад от тях обаче има само безкрайна мъгла, скриваща скалите и езерото в низините на планината, както и всичко, намиращо се зад тях. Връщайки се разочарован по стъпките си, вампирът се натъква на закътана долина, където е скрита втората част от Емблемата на Баланса – тази на Измеренията. Той се връща обратно до ръба на скалата, където е имало вдълъбнатина в камъка, съответстваща по форма на новото парче, и го поставя в нея. Изведнъж мъглата се отдръпва, разкривайки в далечината величествена цитадела. "Окрилен" от надеждата, че думите на Мобиъс за доказателството на запад все пак не са били пълна лъжа, Кейн отново преминава в прилеповата си форма и отлита към нея.

     Неспособен да се носи във въздуха като някогашния си господар, Разиел достига Стълбовете пеша, влачейки се уморено през плитчините на смъртоносната за Кейн река. Излизайки на брега, той открива руините на трети храм – този на Огъня. Когато преминава през намиращия се вътре портал, се озовава в зала, подобна на предишните две, но и различна. В стенописите, намиращи се там, той вижда изковаването на Кръвопиеца – оръжието, предопределено да го унищожи. Разбира, че създателят му е бил не друг, а вампирът Ворадор, който, във времето, в което Разиел се намира, би трябвало още да не е открит от ловците на Мобиъс. Той разбира, че ако иска да научи нещо повече за собствената си връзка с меча, ще трябва да го намери. На следващия стенопис е изрисувано и създаването на самия Ворадор – предаването на Тъмния дар от легендарния Янос Одрон. Ворадор бил първият човек, превърнат във вампир от древната раса, обречена заради жаждата си за кръв да не може да създава собствени деца. В отчаян опит да запазят расата си, крилатите се надявали, че превръщането на хора във вампири ще ги спаси.
     Докато се опитва да изкове Огнения Душегубец, Разиел среща в Отвъдния свят духовете на първите вампирски Пазители на Природата и Конфликта – чудовищно деформирани след смъртта си. Привиденията са полудели от вечността, през която са обитавали тези зали, и говорят само за "освобождаване" и "покой". Опитват се да го унищожат, за да му ги "дарят", но той ги побеждава и когато се връща в реалния свят, вижда, че есенциите им, по начало свързани с принципа на огъня, са направили изковаването на Огнения Душегубец възможно. С помощта на огнения меч той преодолява преградите, стоящи между него и Стълбовете, и ги достига. В тази епоха те вече са обхванати от Покварата на Кръга на Пазителите, но Кейн все още не е отказал саможертвата и те се издигат с измамна стабилност. Тук броди и духът на Ариел – единствената от Пазителите, която не е засегната от лудостта на Нупраптор. Обречена да броди около Стълбовете, докато нейният наследник не изпълни дълга си и не възстанови Баланса със смъртта си, тя вече напътства току-що преродения като вампир Кейн, насочвайки го към убийството на останалите Пазители с надеждата, че така ще се спаси от съдбата си. Някогашната Пазителка на Баланса отказва да говори с Разиел в началото, казвайки му, че съвети дава само на един човек и че "заразата" на "неговия вид" приближава своя край. Неразбирайки за какъв го мисли, той я пита и тя отговаря, че името му ще си остане "Неназован", така, както е било постановено от "предците". Обвинява го, че служи на този, който е причинил смъртта й, започвайки всичко това, но високомерно добавя, че дори сега надежда все още има – Балансът ще се възстанови, а "неговият вид" ще бъде прогонен завинаги. При тези думи Разиел осъзнава, че тя го мисли за пратеник на древния враг на Крилатите вампири, а може би дори за негов представител. Въпреки това той се опитва да й обясни, че надеждите, които възлага на Кейн, ще се окажат напразни, но тя отказва да му повярва и го моли да си тръгне. Когато той й обещава, че отговори ли му на въпроса къде е Ворадор, ще я остави със заблудите й, тя му отговаря, че вампирът живее в Черната гора и му показва пътя, след което изчезва.
     За да стигне до гората обаче, Разиел трябва да се изкачи на недостъпна скала. За целта има нужда от Въздушния Душегубец, способен да отключва въздушните плочи, една от които се намира точно в основата на скалата. Той предполага, че Храмът на Въздуха е наблизо и наистина скоро го открива. Когато преминава през портала, го посреща вече познатата му зала с празната ковачница в центъра й. По стените отново има стенописи, но те са пострадали от някаква злополука и са трудно различими. Все пак Разиел успява да разбере, че на единия от тях отново е изрисуван предреченият вампирски герой. Но този път той се бие с друг – с героя на вражеската раса, вероятно също част от някакво древно предсказание. Врагът сякаш носи огнен меч, но тази част от образа е почти изцяло унищожена и не може да се различи нищо повече. В Отвъдния свят среща и други двама Пазители – тези на Ума и Измеренията. Също както предишните духове, и тези са обсебени от мисълта за собственото си проклятие и вечните си страдания, и се впускат в бясна атака срещу вампира. Когато ги побеждава, душите им зареждат ковачницата със същността си, свързана с елемента на Въздуха. Така Въздушният Душегубец е изкован. С негова помощ Разиел успява да достигне върха на високата скала и навлиза в Черната гора, за да намери Ворадор и отговор на въпроса как да избегне смъртта си от Кръвопиеца.

     Кейн се приземява на върха на висока кула в Цитаделата, за да разбере, че тя е била построена от древните вампири. Той се впуска в търсене на обещаното от Мобиъс доказателство, че Разиел не е това, за което го мисли и което се надява да стане. Ала Пазителят на Времето не осъзнава, че архивампирът се вълнува много повече от истината за собствената си роля като все още мистериозния Потомък на Баланса. Когато излиза в двора на цитаделата, той открива врата, от двете страни на която са изрисувани две различни картини – без съмнение обещаното от Мобиъс доказателство. Така той открива нещо, което досега не е подозирал – че вампирите са предсказали не един, а двама герои. Единият, предопределен да носи избавление на Носгот, е въоръжен с Душегубеца, който е бил изкован с тази цел. Другият – унищожителят на света и очевидно представител на Хилдените – държи в ръцете си пламтящ меч. Само една от двете фрески е запазена, а другата е неразличима, но на здравата е представен един единствен изход – вампирският герой и спасител на Носгот ще умре. Вратата обаче е недостъпна и ключалката ясно показва, че има само един начин да бъде отворена – Емблемата на Баланса трябва да се възстанови изцяло.      Кейн се впуска в изследване на външната стена на цитаделата и скоро открива портал, водещ към място, което вероятно се намира във вътрешността й. Без да го знае, той кръстосва из същите помещения, които след 500 години ще служат за ковачници на елементалните инкарнации на Душегубеца за Разиел. Там открива третата част на Емблемата – тази на Електричеството – и с нейна помощ отключва друга област от цитаделата.

     Разиел достига до имението на Ворадор, закътано сред мрачния лес. Огромният замък е тих и вампирът се страхува да не би да е дошъл твърде късно. Когато навлиза в залите му, той открива, че сградата всъщност е опасен лабиринт, изпълнен с клопки и загадки, които да попречат на всеки натрапник да достигне до стария вампир. В централната стая на имението се намира огромен фонтан, около който е оплетена сложна загадка, чийто отговор бавно се разкрива из цялото имение. Когато Разиел най-накрая успява да я разреши, фонтанът се окава портал към нова ковачница. В намиращите се там стенописи той вижда отново битката на равностойните шампиони на двете раси. А също и злокобната му прилика с героя на противниковата на вампирите раса. Разиел започва да се пита дали не е възможно, ако той е предреченият герой на Неназовaните, Кейн винаги да е бил истинският вампирски месия, а Мобиъс да е бил прав през цялото време, твърдейки, че съдбата на Разиел е да се бие с някогашния си господар и да го убие или да умре от ръката му. Започва да се чуди дали свободната му воля има изобщо някаква роля тук и ако да – то каква е тя. Сблъсква се с двама от най-опасните Пазители – тези на Смъртта и Състоянията – и посредством тяхната смърт се сдобива с Водния Душегубец, с чиято същност те са свързани.
     С помощта на новата инкарнация на меча, Разиел си отключва пътя към залата, в която го чака Ворадор. Древният вампир го нарича "нашият малък жалък спасител" и го пита иронично дали е дошъл да се присъедини към смешната последна битка на умиращата им раса. "И на чия страна?", добавя. Разиел му отвръща, че не е дошъл да се бие с него, но Ворадор го прекъсва, че той всъщност няма представа за какво наистина е дошъл. По-младият вампир му отговаря спокойно, че знае достатъчно – че Ворадор е предначертал съдбата му, изковавайки меча и че само той би трябвало да знае как Разиел да се спаси от нея. Ворадор обаче му отговаря, че не знае нищо, че е научил само дребните откъслечни пророчества, които господарят му е споделял с него. Разиел саркастично го пита дали тези откъслечни пророчества случайно не са му открили защо им е на вампирите да изковават оръжие, с което да затворят душата на собствения си спасител, но Ворадор е изненадан, че Разиел явно вече е решил каква е ролята му. Когато другият вампир му отвръща, че не е избрал нищо, че само са го лъгали и че явно той – Ворадор – знае какво представлява предназначението му, старият вампир казва само, че някога е вярвал, че знае, но сега пророчествата са "се провалили", че на тях вече не можело да се вярва. Сега, когато Стълбоветe рухвали, а той бил последният от своя вид, всичко щяло да бъде за нищо. При тези последни думи Ворадор изглежда почти отчаян.
     Разиел му напомня за Кейн и той казва, че се страхува за младия вампир – че Кейн носи по-тежко бреме, отколкото осъзнава. Разиел разбира, че в тази епоха и по това време старият вампир не може да говори за друго, освен за саможертвата, която Ариел ще предложи на младия Кейн, но си замълчава. Накрая Ворадор повтаря, че не може да му помогне, дори и да иска, че само е изпълнявал заповедите на господаря си – Янос Одрон – и че не знае каква магия са вложили древните вампири по-късно в острието. Разиел си припомня как крилатият вампир – последен от своята раса "заради задължението", което имал към него – се е опитал да му даде меча преди 500 години, казвайки, че той е предназначен за него. Но като негово оръжие или като негов затвор? Ворадор просто отговаря, че може би трябва да пита самия Янос, и го повежда по тесни стълби към подземията. Там, на кръгъл олтар, е положено безсмъртното тяло на Янос, недокоснато от вековете. Ворадор обяснява, че сърцето на древния е било изтръгнато от тялото му, но някъде по света то все още бие и докато не спре, тялото му няма да умре. Разиел смътно си спомня предупреждението на Кейн, че крилатият вампир не бива да се съживява, но въпреки това пита Ворадор къде се намира сърцето и защо досега не го е потърсил. Старият вампир отвръща, че то било скрито твърде добре. Било занесено в катедралата на Авернус и там го нарекли "Сърцето на мрака", вярвайки, че то е символ на силата на вампирите. И за да не се доберат "демоните" до него, го скрили. Ворадор не можел да го достигне, но може би Разиел щял да успее. Той му дава ключ, който ще отвори пътя му към Авернус, но го предупреждава, че в катедралата действат загадъчни демонични сили и трябва да е много внимателен. "Неназовани" сред техния вид, той добавя, че тези сили вероятно са причината за покварата на Кръга на Пазителите, както и за хаоса, царящ из погълнатия от пожари Авернус.

     500 години преди това Кейн все още изследва цитаделата. Открива нов портал, водещ към вътрешността й и отново навлиза в залите, които в бъдещето ще се превърнат в ковачници за Душегубеца. На стенописите там той вижда как древните крилати вампири осиновявали, а когато се налагало и отвличали, човешки деца и ги превръщали в други вампири, когато навършели подходящата възраст. Целта им била да създават нови Пазители за Стълбовете. Но Кейн прави и изненадващо откритие – хората въстанали срещу своите господари и се отърсили от властта им. А водачите на този бунт били Мобиъс, Пазителят на Времето и Мортаниус – Пазителят на Смъртта. Сега той разбира защо Мобиъс го мрази толкова силно – той е първият вампирски Пазител, появил се след смъртта на крилатите, и неговото идване предзнаменува за магьосника нова ера на вампирско господство. А може би Мобиъс съжалява за изгубеното и иска да унищожи този, който му напомня за него? В една от следващите зали вижда, че вампирите са предрекли два възможни изхода от сблъсъка на героите на двете раси. Смъртта и на двамата е еднакво възможна. Кейн се чуди какво цели Мобиъс, позволявайки му да види всичко това.
     Накрая Кейн открива и четвъртата, последна част на Емблемата на Баланса – тази на Времето. С нейна помощ отключва мистериозната врата във вътрешния двор на цитаделата и открива стая с кръгъл басейн в центъра й. Там вижда и стенопис, който не разбира напълно, но осъзнава, че за вампирите тяхната жажда за кръв е била жестоко проклятие. Това не му обяснява обаче защо залата е била изолирана толкова сигурно. Може би целта е била не да се държат натрапниците навън, а нещо да остане затворено вътре. В този момент от дълбините на басейна му заговаря глас, представящ се за Оракул на неговите предшественици. Макар и той да не го знае, това е гласът на Древния бог. Гласът го нарича Потомък на Баланса и спасител на Носгот. "Оракулът" му разкрива, че Разиел е открил тялото на Янос и сега пътува към катедралата в Авернус, за да си върне Сърцето на Мрака, добавяйки, че Кейн знае какво значи това. На въпроса на вампира защо трябва да вярва на този безплътен глас, Оракулът отговаря, че това вече е предопределено, но все пак има време и Кейн може да спре случващото се. И още преди вампирът да е възразил, че от Разиел го делят 500 години, гласът добавя, че може да го пренесе във времето, така че да се срещне с жътваря на души. Казва му още, че Разиел е творение на Кейн и той носи отговорност за него, затова и задачата да го спре да извърши непоправимото е негова. Кейн знае, че не може да вярва на самопровъзгласилия се оракул, но тъй като няма избор, влиза в отворилия се към бъдещето портал.
     В следващия миг се озовава в същата зала, но изменена – много по-мръсна и полуразрушена. Така разбира, че гласът не го е излъгал поне за това. После Оракулът отново проговаря, казвайки му, че има само един начин да спре Разиел. И на отговорът на Кейн, че Разиел не му е враг, отговаря простичко, че за самия Разиел Кейн Е такъв. И макар за никой друг да не е ясно защо, Кейн вярва, че Янос не бива да бъде съживяван, и е готов на всичко, за да предотврати това.

     В същия този момент Разиел пристъпва в авернуската катедрала. Още с влизането си вътре, той открива, че в задната й част е скрит портал към нова ковачница. И в намиращия се в нея стенопис най-накрая открива истината за древната крилата раса. Разиел е виждал този символ и преди, но не го е разпознал. Сега вече няма никакво съмнение. Древните са почитали Колелото на Съдбата. И когато тяхната жажда за кръв ги е направила безсмъртни, те са били изоставени от своя бог – Древния бог. Това е било тяхното проклятие, а не самата жажда. Разиел е отвратен – не може да повярва, че е било възможно най-древната, най-мъдрата и най-силна раса на Носгот да бъде прилъгана от думите на отвратителния паразит. Но той го е виждал и знае – каквото и да е съществото, наричащо себе си Древния, то не е бог.
     Когато влиза в централната зала, там го очакват двата последни призрака – тези на някогашните вампирски Пазители на Енергията и Времето. Те вече открито говорят за Колелото на Съдбата и то с такъв плашещ фанатизъм, че Разиел не чака да довършат, за да ги нападне. Накрая, когато душите им намират покой, той изковава Земния Душегубец, с чиято същност те са били свързани. С негова помощ отключва една от тайните на катедралата и отваря портал към катакомбите под нея. Чудейки се дали най-накрая ще се срещне лице в лице с виновниците за покварата на Носгот, Разиел влиза през него и се озовава в мрачно и осветено в червено място, създадено очевидно не от човешки ръце. Там открива още стенописи, но те не биха могли да бъдат по-различни от намиращите се в ковачниците. Защото тези тук са дело на врага, на Неназованите, които разкриват това, което крилатите му предци удобно са скрили в своята история. Че благородните и водени от своя бог древни вампири са били тези, които са започнали войната, която щяла да унищожи и двете раси. Там разбира, че другата раса се опълчила на Древния и отказала да се подчинява на Колелото на Съдбата. Заради този отказ вампирите се нахвърлили срещу тях и ги прогонили от Носгот. Сега Разиел разбира каква ирония се крие в проклятието на вампирите и вижда, че неговата прилика с Неназованите може би не е толкова случайна. Вижда и още една картина, която изобразява предречения от Неназованите герой – с блестящи очи и огнен меч, – който ще ги избави от тираничния бог на вампирите. И точно в момента, в който Разиел се чуди що за абсурдна игра е тази, в която всеки играч претендира за контрол над една и съща фигура, Древният му заговаря. Казва му, че той никога не е бил предопределен за вампирския спасител, а за шампиона на расата на Хилдените (име, което Разиел чува за пръв път). А след това иронично го пита какво ли ще направи Кейн, когато разбере това.
     Без да му обръща внимание, Разиел продължава да напредва из катакомбите, докато не достига огромна кръгла зала, в чийто център е издълбана колосална яма с невидимо дъно. На ръба на ямата са застанали свещениците от катедралата, а на чело на тях – все още живият Пазител на Смъртта – Мортаниус. Те крещят името "Хаш' ак' Гик" и се кланят, предлагайки на каквото и да се намира в ямата човешка жертва. Когато култистите напускат, Разиел се приближава до ръба, опитвайки се да различи нещо, може би дори ужасяващия "Неназован", за който Ворадор го е предупредил. В този момент обаче, необяснима сила го вдига във въздуха и го хвърля в бездната. Той се надига моментално, но се озовава лице в лице с огромно чудовище. С глава като на прилеп, но движещо се на четири паякоподобни крака, създанието надвишава ръста на вампира неколкократно, но въпреки това говори с почти човешки глас. Чудовището явно е сляпо, но надушва, че във вените на Разиел не тече кръв и започва да крещи, че отхвърля жертвата. В този момент вампирът изважда душегубеца и го предупреждава да не се приближава повече. Създанието наостря уши и казва, че познава този глас, но от тона му личи, че не може да повярва на ущите си. Започва да си мърмори, че той го познава, но това няма как да бъде истина, че Разиел е паднал в Бездната, че е намерил края си там. Вампирът прекъсва бълнуването на очевидно полудялото същество, натъртвайки, че не е "паднал" в Бездната, а е бил бутнат от собствените си братя. На това чудовището се засмива и казва, че е чуло какво той е направил с тях. И че най-накрая е открил и него. В този миг Разиел осъзнава, че стои пред някогашния си брат Турел. Вампирът е ужасен. Той помни извращенията, в които някогашните му братя са се превърнали, преди да ги убие, но този демон пред него е нещо невъобразимо. Турел започва отново да говори несвързано – че той е много по-велик, отколкото Разиел някога е бил, че се е превърнал в бог, а Разиел никога не е бил бог. По-велик дори от Кейн. Разиел вижда, че именно Турел е почитаният от човеците с кървави жертвоприношения Хаш' ак' Гик и го пита как е възможно да е попаднал в толкова далечно от собственото му време минало. Турел отговаря, че не помни, че просто е бил призован. Мрак, велик глад, а после... после бил "намерен". Вампирът го пита защо стои в това отвратително място, но чудовището се вбесява и почва да крещи, че не би стояло, ако може да излезе. Но "те" го преследвали, разкъсвали го...
     В този момент Турел започва да се гърчи и да реве в агония. Само след миг очите му стават ярко зелени и той проговаря с коренно различен глас. Казва, че "часът наближава", както е било предсказано. После обяснява, че "те" използват гласа на създанието, за да командват свещениците горе. Че изискват жертвоприношенията, за да държат "гостоприемника" си жив. Признават още, че Турел е бил добър носител, но вече не им върши работа. Накрая Неназованите, говорещи през бедното създание, започват да подтикват Разиел да бърза, защото шампионът на "врага" се приближавал. Тогава обаче Турел отново взема превес и започва да крещи от болка и глад за кръв – кръв, която да го подсили срещу гласовете. Разиел се опитва да го успокои, но времето за разговори е минало. Полудялото чудовище само шепти: "Време е за бягане и крясъци. Време е за смърт."
     Но накрая Турел умира. Въпреки чудовищната си мощ, създанието е твърде уязвимо за силния звук и по този начин Разиел го унищожава. Преди да умре обаче, то отново е обладано от Хилдените и те казват на Разиел да побърза, да победи вампирския шампион, защото Обвързването било на път да се разпадне и всички те щели да са... свободни. Последната дума сякаш идва не от Неназованите, а от самия Турел. Той умира, а Разиел поглъща душата му, най-накрая побеждавайки всички свои някогашни братя. С новопридобитите от поглъщането на енергията му сили, вампирът се измъква от дупката и подслушва Мортаниус, който говори през някаква магия на някой, който не е с него. Вика своя "немъртъв син" да дойде колкото се може по-скоро, защото сцената е готова за "великия финал". Кейн. И не само младия новороден вампир, но и древният Кейн – шампионът на вампирите, който идва да го унищожи. Разиел се разкрива пред Пазителя на Смъртта и Мортаниус се обръща изненадан. С нескрито презрение казва, че щом Разиел се е появил на светло, значи Обвързването наистина е станало неимоверно крехко. Така вампирът разбира, че и този човек го мисли за Хилден. Мортаниус му казва, че е закъснял и на саркастичния въпрос за какво е закаснял *този път*, понечва да отвърне нещо. Но преди да го каже, очите му просветват в зелено и Разиел вижда, че той се бори с нещо вътре в него – вероятно същата тази сила, която е обладала Хаш' ак' Гик. Казва му, че го бърка с някой друг, но магьосникът отговаря, че е невъзможно, след като "той" го е научил на древните пророчества. В този момент обаче Хилдените поемат контрол над Мортаниус и казват, че "носителят" е прав и той наистина е закъснял, но това вече е без значение – с или без него те ще победят. Разиел най-сетне среща очи в очи Неназованите – загнездили се дълбоко в самото сърце на Кръга на Пазителите. Чак сега разбира как е дошла покварата на Стълбовете – Мортаниус е убил Ариел, за да причини лудостта на Кръга. Пазителят на Смъртта обаче се бори яростно срещу силата на Хилдените и те го напускат, но не и преди отново да кажат, че ще си отмъстят "с пълна сила и за вечни времена" на Носгот. Отново самия себе си, Мортаниус скръбно промълвява, че явно видът на Разиел не обича да губи. Вампирът няма време за този разговор и обявява, че търси Сърцето на Мрака. Магьосникът казва, че наистина е закъснял и Сърцето е било използвано, за да "задейства пророчество", създавайки предречения от някогашните му господари шампион, предопределен да бъде унищожител на Разиел. Потомъкът на Баланса ще възстанови Носгот, Стълбовете ще се върнат в ръцете на вампирите, както са били предвидени, а расата на Разиел ще бъде прогонена завинаги. Така вампирът разбира иронията на всичко – че Сърцето на Мрака тупти в гърдите на създадения с неговата сила Кейн. Мортаниус разказва как в началото мислел, че вампирите са просто напаст и че трябва да бъдат унищожавани. После разбрал, че те са прави, а той и Мобиъс са сгрешили да ги отхвърлят, че не са разбирали какъв ужас задържат Стълбовете. Магьосникът още наивно вярва, че младият и егоистичен Кейн ще се жертва, за да възстанови баланса, вярва и че така компенсира злото, което е сторил. След това, отново борейки се със силата на Хилдените, изчезва в мрака, а Разиел остава сам.

     Кейн влиза в катедралата и се изправя срещу излизащия от портала свой някогашен слуга. Когато Разиел го пита защо винаги, когато нещо страшно се случи, се срещат, той му отвръща в типичния си стил, че съдбите им са завинаги преплетени и винаги ще бъде така. Опитва се да му каже, че монетата, която е хвърлил, още се върти и за да бъдат и двамата доволни от това, което ще покаже, Янос Одрон не бива да се съживява. Разиел отказва да му повярва и го обвинява, че отново играе игрички с живота му. Кейн го моли да му повярва, но другият вампир става все по-агресивен и започва да крещи, че само Янос има отговорите, които иска, а той – "миролюбивият" Кейн – носи в ръка оръжието, предназначено за негов затвор. Кейн се опитва да изтъкне, че вече веднъж го е спасил от острието на Кръвопиеца и няма намерение да го изпозлва срещу него. Казва му, че и той е поел огромен риск, идвайки в катедралата, защото и Разиел носи единственото оръжие, способно да го унищожи. Но Разиел не иска да го слуша, той става все по-яростен, очите му запламтяват в зелено, а острието на призрачния Душегубец – също зелено – извира от ръката му. Той се присмива на Кейн, че не иска да се бие с него, изсъсквайки, че великата битка на двамата предречени герои ще бъде спечелена от шампиона на Хилдените, само защото вампирският не желае да извади оръжието си.
     С тези последни думи Разиел се хвърля срещу някогашния си господар и двамата се изправят в яростна битка. По време на битката Кейн успява да вземе превес и другият вампир е в ръцете му. Той отново се опитва да обясни на Разиел колко опасно е да се открива Сърцето на Мрака и от тези му думи другият разбира, че той всъщност не знае къде е то. Казва му още, че всяко същество на Носгот следва отдавна предопределена пътека от Колелото на Съдбата, от която не може да избяга. Всички, освен един. Заради прераждането си, Разиел е единственият истински свободен обитател на Носгот, единственият, който има истинска свободна воля. Но Разиел не желае да чуе. Той отказва да бъде неговата "пионка", която има прехвалената си свободна воля, само когато тя е удобна на Кейн, и обхванат от лудостта, държала досега в плен Турел, повтаря несъзнателно думите му, че силите му може би вече са надминали тези на господаря му. С това последно предизвикателство той отново се изправя срещу Кейн и битката започва наново.
     Накрая Разиел успява да нанесе силен удар, но преди да завърши атаката си, Кейн сграбчва ръката, от която извира нематериалният Душегубец. Тогава от тялото на синия вампир започва да се излива чиста енергия – неговата душа – и да се влива в тялото на Кейн, преминавайки оттам в Кръвопиеца. Мислейки, че отново е бил предаден, Разиел не чува думите на Кейн, че не е искал и не е знаел, че това ще стане, и забива ръка в гърдите му, изтръгвайки биещото вътре сърце – Сърцето на Мрака. След това го блъсва в портала към катакомбите и Кейн изчезва от лицето на Носгот.
     Разиел осъзнава, че по някакъв начин лудостта на това място е подхранвала омразата и яростта му. Осъзнава още, че не се чувства по-добре след смъртта на Кейн, но и вижда, че двамата отново са попаднали в капана на враговете си. Сега, отърсил се от лудостта, той не е сигурен, че архивампирът наистина е искал да го унищожи, но явно вече никога няма да може да разбере.

     Връщайки се в имението на Ворадор, той го открива залято от войниците на Мобиъс. Среща и самия Мобиъс, който подигравателно го поздравява за победата. След това му съобщава, че са пленили и Ворадор и макар да знае, че той също отива към смъртта си, той е готов да я посрещне, знаейки, че е изпълнил малка част от плана на Древния – успял е да използва самия Разиел за това, което сам не е можел да направи – убийството на Кейн. Казва му, че за тях не е имало значение кой от двамата вампири кой герой вярва, че е, ако резултатът е един и същ. Разиел вижда колко малко струва свободната му воля и си мисли, че Кейн се е лъгал за всичко, което е казал, а може би е лъгал него, но Мобиъс още веднъж му се надсмива, отговаряйки, че именно фактът, че единственото същество в Носгот, което наистина има свободата да избира, е било вплетено в мрежите му и принудено да изпълни желанията му, е най-големият му триумф. След това Пазителят на Времето изчезва в нищото, а пазачите му се нахвърлят върху вампира.
     Разиел си проправя път с бой из имението, опитвайки се да достигне до залата, където лежи Янос. Когато накрая го достига, вампирът още не е попаднал в ръцете на грабителите и той вкарва все така пулсиращото Сърце на Мрака в отворените му гърди. Ала трупът остава безжизнен. И тогава, когато в отчаянието си Разиел поставя ръка върху тялото, енергията, струяща от Душегубеца, се влива в Янос и той рязко се изправя, отново цял и жив. Древният вампир си спомня всичко – как се е опитал да даде Кръвопиеца на създанието, смятано от него за вампирския герой, и как е бил убит мигове по-късно от Сарафаните. Разиел обаче му казва колко време е бил мъртъв, а също и че е грешал за него. Янос не го слуша, казва му, че има сили, които ще се опитват да го измамят, но той наистина Е вампирският герой. Разиел го пита защо тогава са създали оръжие, което да го плени и крилатият вампир не може да повярва. Объркан и несигурен, той казва, че Разиел е бил предопределен да държи Кръвопиеца в ръцете си в битка, но другият вампир просто му показва призрачното острие, изтръгвайки от него стон на ужас. Янос прошепва "Избавител и Унищожител", както е написано и в пророчествата. Крилатият вампир си дава сметка, че е възможно да е разчел знаците грешно. Казва, че явно съдбата на Разиел е много по-сложна, отколкото е мислел и след това го моли да му повярва и да му позволи да го пренесе на мястото, което съдържа отговорите на въпросите му. След това го обгръща с ръце и около тях се завихря синя светлина.
     Озовават се в кръгла зала, за която Янос казва, че се намира на върха на древната цитадела, служила на расата му някога за укрепление. Там издържали дълго време в битката срещу Хилдените, там и наблюдавали как се издигат Стълбовете. Сега той ги вижда, черни и разпадащи се, и разбира, че часът на Пророчеството наближава. Казва на Разиел, че Стълбовете не бива да остават в ръцете на човешките Пазители, защото те не са способни да им служат. На въпроса защо тогава е било позволено да се изберат хора за Кръг на Пазителите, старият вампир започва да разказва за проклятието и как безсмъртието се оказало истинското наказание за древната раса. Разиел отвръща, че така те са се освободили от Колелото на Съдбата, но Янос не се съгласява. Той вярва, че така душите им са били затворени в плътта, отказвайки им достъп до пречистващия цикъл на смъртта и прераждането. Мнозина отнели сами живота си, отделени от своя Бог и неспособни да чуват гласа му, но Янос и другите останали, разбирайки, че това е цената, която са длъжни да плащат, за да държат Хилдените извън Носгот. Те предали проклятието на човешките Пазители, които Стълбовете избирали от рождение, но накрая, неизбежно, хората въстанали, отказвайки да поемат върху себе си проклятието на крилатата раса. Ала докато не вампири, а хора са Пазители, Обвързването се разпада, а Хилдените драпат да излязат. Накрая Янос казва, че стоят на прага на нова ера и че Разиел е опорната точка, от която ще зависи в коя посока ще тръгне тя. Дава му амулет, който да отвори вратите на намиращото се под тях светилище на вампирската раса. Казва му, че това е изпитание, което трябва да поеме сам и че ако спечели, ще има отговорите, които иска. Ако ли не, ще умре.
     Отдавна свикнал на този залог, Разиел бързо се спуска в дълбините на цитаделата и влиза в залата, където Кейн е срещнал своя "Оракул". Отваря вратата, намираща се в дъното и попада в огромна зала, наподобяваща ковачниците за Душегубеца, но и различна. Изведнъж от пода се появяват пипалата на Древния. Когато Разиел саркастично отбелязва, че не е изненадан да го завари тук, "Божеството" отново започва да говори в типичния си мегаломански стил, че то е тук и навсякъде, сега и винаги, че той е самото Колело и неговото въртене. На жътваря на души му е дошло до гуша от глупостите на паразита и просто го пита от какво толкова се страхува, че толкова отчаяно иска да му попречи да стигне до тази последна ковачница. Древният му казва, че съдбата му е без значение и че Кейн е бил единствено важният, но същевременно увива пипалата си около ковачницата. Малко по малко обаче Разиел разбира, че е способен да причинява болка на съществото и успява да го подлъже да отпусне хватката си и същевременно да разреши загадката около последната инкарнация на Душегубеца. Междувременно вижда, че колкото по-надълбоко под земята Древният придърпва ковачницата, толкова повече разкрива огромните си пипала, плъзнали из цялата скала под цитаделата. Това още повече подсилва отвращението му към съществото, виждайки, че то се е загнездило под земята като плевел. Накрая, когато отблъсква опитите на Древния да унищожи ковачницата, Разиел се сблъсква не с духа на останалия последен вампирски Пазител на Баланса, а с привидението на Ариел. Но тя не го атакува. Напротив, тя му казва, че всеки Пазител на Баланса е бил призоваван в тази ковачница, докато не дойде време острието на Душегубеца да се прочисти и да се превърне в съвършеното оръжие. В нея са обединени духовете на всички Пазители на Баланса от самото начало на издигането на Стълбовете и тя е готова да бъде погълната от острието, за да бъде то прочистено от силата на Духа. Когато той се подчинява, тя изчезва, но последните й думи са, че сега трябва да обедини онова, което е било разделено. Само тогава Детето на Баланса ще е готово за своята истинска битка.
     Вместо да разбере нещо обаче, Разиел е още по-объркан и не може да си обясни какво е очаквал Янос да научи от всичко това. Острието на Душегубеца, прочистено чрез силата на Духа, вече е несломимо и чудовищно силно оръжие, но самият Разиел се чувства слаб и несигурен. Ако наистина мечът е предназначен за Потомъка на Баланса – за Кейн –, а той е мъртъв, каква надежда е останала? И за какво? Той решава да се върне при Янос колкото се може по-скоро. Когато успява да се изкачи до върха на Цитаделата, той вижда, че часът е ударил. Двамата с Янос стават свидетели на срутването на Стълбовете и в мига, в който крилатият с ужас започва да го увещава да намери по някакъв начин Потомъка на Баланса, който да предотврати катаклизма, ударната вълна ги застига и Хилдените, успели да пробият малка дупка в затвора си, превземат ума на крилатия вампир. Съществото, което след 200 години ще се превърне в Господарят на Сарафаните, превзема ума му изцяло. Когато той се надига, очите му са ярко-зелени и той благодари на Разиел, че е изиграл така добре ролята си. Разиел предизвикателно отговаря, че не би избързвал с благодарностите на негово място, но гласът му се надсмива и разкрива, че целият грандиозен план, заопчнал с убийството на Ариел от обсебения Мортаниус, е водел до този момент – моментът, в който Разиел ще им предостави нужното безсмъртно и неподатливо на поквара тяло, в което да се вселят, както и от кръвта на техния древен враг, за да започнат да изпълняват плановете си за реалното си завръщане в Носгот. И най-хубавото за тях е, че за да съживи Янос, той е убил Потомъка на Баланса. Вампирът разбира, че за пореден път е бил жестоко изигран. За секунди Янос успява да поеме контрола и отчаяно го моли да го убие, за да спре всичко тук и сега.
     Твърде късно. Гласът се връща, надсмивайки се на самоубийствената мания на крилатата раса, и казва на Разиел да си знае мястото и да се отдръпне, след като си е свършил работата. Вампирът отказва и изважда пречистения Душегубец, за да се впусне в битка с най-опасния враг в живота си. И въпреки че Хилденът, разполагащ не само с могъществото на крилатия вампир, но и със собствените си, изкривени от изгнанието в демоничното измерение сили, е почти неуязвим дори за атаките на Душегубеца, накрая Разиел все пак го побеждава и застава над падналия Янос. В този момент обаче осъзнава, че просто не може да забие меча, и сваля ръка. В следващия миг Хилденът скача и изсипва отгоре му огромен енергиен заряд. Раизел умира моментално и отново се озовава в Отвъдното.      Където, както винаги, го чака Древният бог, който вече няма нужда от него. И веднъж хванал го, той не възнамерява да го пусне никога повече да излезе от Отвъдния свят...

     Кейн отваря очи. Бавно се изправя, усещайки празнината и тишината, където преди е биело сърцето му – сърцето, което всъщност винаги е принадлежало на Янос. Но защо не е мъртъв? В този момент той чува гласове, oт които кънтят лудост и отчаяние. Гласовете на Хилдените. Те му казват, че това е тяхното измерение – измерението, където ги прогонили вампирите, където първо умира красотата, а после и умът, където лудостта те обзема бавно, а ти дори не го осъзнаваш.
     Нападат го и слугите на Хилдените – огромни демони, владеещи силите на елементите. Кейн ги побеждава и в мига на смъртта им се отваря портал. Разбирайки, че няма друг избор, той влиза вътре. От другата страна го чака Носгот и катедралата на Авернус и въпреки, че е щастлив, че толкова бързо се е измъкнал от демоничното измерение, той разбира, че за да се отварят толкова лесно портали между двата свята, Стълбовете явно са рухнали. Усеща, че незабавно трябва да стигне до вампирската цитадела, и отлита към нея. Кацайки на върха й, той вижда, че Стълбовете наистина са рухнали. Разбира, че целият цикъл вече е започнал – основаването на обречената му империя, съживяването на Сарафаните, за да му бъдат слуги, и хвърлянето на най-силния от тях – Разиел – в Бездната, за да си осигури една последна ръка в играта срещу Съдбата. И в този момент той се чуди – дали всичко, което е направил, изобщо е имало някакво значение? Променил ли е с нещо бъдещето? Или е прочел знаците грешно, както го е убеждавал Мобиъс, и е пропуснал шанса си да се противопостави на съдбата си.
     Въпреки всичко той слиза до залата на Оракула и минава по отворения от Разиел път към ковачницата. Там открива Мобиъс, който би трябвало вече да е убит от младия Кейн, но изглежда абсолютно невредим и говори с невидим събеседник. Обяснява, че Хиледните са само дребно неудобство и че с тях ще се справят лесно. Това било малка цена за смъртта на Кейн. В този момент вампирът се разкрива и Пазителят на Времето е обхванат от ужас. Силите му вече не действат, защото Сърцето на Мрака, което е било подвластно на енергията на жезъла му, вече го няма на мястото му. Кейн се приближава с намерението да убива и макар Мобиъс да се опитва да протака, този път вампирът не иска нищо от него и мечът го пробожда в сърцето. В последните си мигове Мобиъс отново му се присмива, казвайки му, че неговият господар има власт над живота и смъртта и ще го върне отново към света на живите.
     В следващия миг Пазителят на Времето се събужда в Отвъдното. Без да усеща стоящия точно зад гърба му Разиел, той започва да говори на все още невидимия за него Древен бог. Извинява се за грешката си и казва, че по някакъв начин Кейн все още е жив. Той моли бога си да го върне обратно, за да може...
     Но преди да довърши, Разиел забива острието дълбоко в гърдите на призрака и пречистващият пламък на Душегубеца отваря очите на Мобиъс за истинската природа на Древния. Той го вижда такъв, какъвто е – огромна маса от пипала и очи, вкопчила се като паразит в сърцето на Носгот. И с това знание, Разиел поглъща душата на Пазителя на Времето, за да се върне към Колелото на Съдбата и да нахрани Древния с верността си. Това обаче не може да притесни създанието, което просто се разсмива и менторски споделя, че вече не е имал нужда от магьоисника и че дори когато се противи, Разиел пак изпълнява неговата воля. Но Разиел вече знае, че нещо се е променило. Че Древният не е очаквал Кейн да се завърне и всъщност той няма средствата да убие който и да било от двамата. Съществото казва, че дори и това да е така, то може просто да ги остави погребани в тази зала завинаги, молейки се за смърт, която никога няма да настъпи. Разиел спира да го слуша и спокойно обръща поглед към стенописите, видими и в Отвъдното. На тях са изобразени двата изхода от битката между двамата шампиони, а също и Потомъкът на Баланса с неговия меч, едновременно истински и горящ с пречистващ пламък. Спомня си как пламъкът на Душегубеца е разкрил пред Мобиъс истината за "божеството", което почита. Дори древните вампири нямали представа на какво чудовище се кланят толкова ревностно. Разиел и Кейн... Дава си сметка, че независимо от това кой от двама им чий герой е бил, и двата изхода от битката са се случили – Разиел е убил Кейн, а Кейн го е победил преди това, но го е пожалил. Избавител и Унищожител. Разиел е и двете, той има избор да бъде което пожелае от двете, но Потомъкът на Баланса е Кейн и те заедно трябва да се изправят срещу Древния, за да върнат на Носгот баланс, загубен много преди покварата на Стълбовете. Защото всяка битка във войната срещу Хилдените, всичко, което се е случило дотогава и оттогава насетне, е било с едничката цел Колелото да се върти, а душите на мътвите да са вовеки затворени в него и да повтарят този цикъл непрекъснато, хранейки Древния. И все пак, нима е имало надежда? Как да се бориш с невидимото? "Монетата още се върти"... Когато събере това, което е било разделено, Потомъкът на Баланса ще е готов за своята истинска битка. Избавителят Кейн и неговият унищожител – неговият Душегубец – Разиел... И сега той знае какво трябва да направи. Какво е единственото, което винаги е трябвало да направи.

     В материалния свят Кейн разглежда жезъла на Мобиъс, чудейки се какво да предприеме. Изведнъж тялото на Пазителя на Времето се надига, но той не си губи времето, а го приковава към стената с меча. Тогава Разиел с усилие на волята прекроява трупа, за да приеме неговия външен вид и Кейн разбира какво е направил. Опитва се да спре, но Разиел придърпва острието към себе си, обяснявайки му със сетни сили, че това е била великата цел на Душегубеца. Че целта е да се върне чистотата на Потомъка на Баланса, да се превърнат двамата в едно. Не врагове, не шампиони, а Кейн и неговата дясна ръка. Кейн и неговия меч – Душегубеца. И с последните си думи "А сега ще видиш своя истински враг", душата на Разиел е всмукана в меча, както винаги е ставало, но този път пречистена от духовете на Пазителите на Баланса и по своя собствена воля. И Душегубецът отново е цял, но по-силен отвсякога, за да срази истинския враг на Потомъка на Баланса.
     И тогава Кейн вижда... Огромната маса гърчещи се пипала и очи, вперени до едно в него. Древният му проговаря, опитвайки се да му внуши преклонение с думите, че той е източникът на живота в Носгот и поглъщач на смъртта му. Центърът на Колелото на Съдбата, към което всички души са длъжни да се приближават със смъртта си. Кейн не може да повярва, че е обрекъл Разиел на този кошмар, когато го е захвърлил в Бездната. И докато Древният го заплашва, че ще изживее вечността на безсмъртния си живот под планина от срутващи се камъни, че и той, и Душегубецът му ще полудеят с времето, докато цитаделата на "ренегатите" се превръща в тяхна гробница приживе, Кейн вижда колко значение има за "Божеството" народът на крилатите вампири, който го е почитал и е прогонил цяла една раса от Носгот в негово име – храна, която е станала недостъпна. Той се протяга напред с меча си към едно от пипалата на съществото и го прерязва с лекота. Древният закрещява от болка и в заплахите му проличава страхът, който чувства. Защото пречистеният Душегубец може да го нарани, дори да го убие. И с намерението това да е последното завъртане на Колелото на този жалък фалшив бог, Кейн се хвърля в атака.
     Битката е дълга, пипалата на Древния са безброй, а магиите, които изпраща срещу архивампира – унищожителни. Но накрая Потомъкът на Баланса побеждава и създанието се отдръпва в бездната, която обитава. Кейн излиза от залата, чувайки зад гърба си гневните викове на създанието, заплахите му, че той не може да го унищожи, но то ще чака вечно, че то е двигателят на Живота и, че един ден, когато цялата проклета раса на Кейн бъде унищожена, неговата жалка и измъчена душа най-накрая ще принадлежи на Колелото. Вампирът само кимва и го съветва междувременно да се зарови някъде по-надълбоко.
     И така, накрая кукловодите са разкрити, а маските – свалени. Главният играч е изкаран на светло и поне временно победен. И макар Разиел да е заплатил най-високата цена от всички, Кейн чувства нещо ново, което дотогава не е предполагал, че ще усети. Нещо по-могъщо дори от меча, който сега държи затворена душата на някогашния му пръв генерал. И докато той се взира в разрушените Стълбове, това ново усещане го обзема изцяло.
     Надежда...

     ***

     С което Тъмните Хроники на "Legacy of Kain: Defiance" свършват. Финалът на играта е отворен по онзи особено отвратителен начин, който е едновременно прекалено отворен, за да остане такъв, но и по някакъв начин достатъчно завършващ, за да се остави останалото на въображението на играчите. Ще е тъжно, ако поредицата приключи така. Стотици въпроси остават недоизяснени, много неща са толкова несъответстващи на казаното преди това, че просто би било непростимо да бъдат оставени така, а и най-лошото – историята просто не свършва. Финалът не води никакво разрешение със себе си. Древният е жив, Хилдените са нахлули в Носгот, Кейн Е последният оцелял вампир, освен ако в крайна сметка някой не реши да ни каже дали и как Ворадор е оцелял... Твърде много би било загубено, ако поредицата свърши така. Ако това стане, всичко, което сме изиграли дотук, и всички идеи, теории и плам, които сме влагали в нея, цялото вживяване и съпреживяване на историята, всичко това ще е било ако не за нищо, то просто много силно... предадено. Така че ни остава скромно да се надяваме, че макар и "Soul Reaver 3" да е невъзможна (а ако случайно излезе, аз не възнамерявам да играя такава гавра с историята), все още има място за един "Blood Omen 3". Може пък след година-две...