Deathwithcat2. Смърт

Светът на Диска Тери Пратчет



Aravala

Образът на Смърт в Света на Диска се е превърнал в своеобразна емблема на поредицата.  Погледнато научно, той описан от автора си като „антропоморфна персонификация“ на едно естествено явление. На практика обаче това е един от най-удивителните литературни герои,  създавани някога.  Това е персонажът, който прекарва най-много време в разсъждения за същността на живота и човешката природа.  Присъства неизменно във всяка книга от поредицата и верните почитатели почти инстинктивно предусещат идването му и го очакват като нещо естествено, но интригуващо. Тогава се появяват главните букви (речта на Смърт винаги е изцяло с главни букви) и спокойните, премерени реплики, които носят безкрайна доза логика, остроумие и философия. Определено се пригответе, че няма да видите зловещия мрачен жътвар, нито олицетворението на края и мрака. Смърт не е безмилостен касапин, а умел водач по пътя отвъд. Той е интересен, мъдър и непреходен,  идва на бял кон и обича котки. Освен това е абсолютно безпристрастен (все пак всички са равни пред него), но пък има силно развито чувство за естествения природен ред. На моменти проявява абсолютно човешки черти, на моменти е безмилостен съдник, но появата му неизменно е свързана със силни сцени и думи, които пасват идеално на момента. Казват, че той не е жесток, просто е безкрайно вещ в работата си.  Отново доказателство за гения на Пратчет, който успя да вдъхне живот на самата смърт.

Емблематични цитати:
„— НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? – попита Смърт.

— Не, сър – каза Морт.

— ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.

— Наистина ли е имало?

— ЩЕ ИМА – каза Смърт, – АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.“

„ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА… „ПРАВОТА“, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.“

„ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.“