Топ 10 Фентъзи герои

9. Роланд

Тъмната кула – Стивън Кинг

Random

За Роланд вече стана дума в предишната класация, където Тъмната кула също намери място. Макар и образът на Стрелеца до голяма степен да стои в сърцевината на поредицата, той все пак си заслужава отделното разглеждане. Роланд е страхотен персонаж, особено в една малко по-ранна възраст. Не защото е детински, напротив – защото е всеобхватен и трагичен по един романтически начин, който е изключително лесно да възприемеш в детските си години. Не е изключено да решиш, че като порастнеш, искаш и ти да станеш Роланд.

И как няма да решиш така, когато в образа са съсредоточени толкова много архетипни черти и символи. На първо място Роланд е Стрелеца, самотният Каубой, обречен да бъде винаги сам и винаги около четиринадесет хиляди пъти по-cool от всичко около себе си. Всички символи, свързани с него – от револверите му, направени от метала на меча Екскалибур, през болезнено-красивата Роза до вездесъщата Кула, с която Роланд е неразривно свързан – са като магически талисмани, съсредоточаващи Сила в героя. Каква Сила – ами не Единствената, но да речем тази на въображението, която при подрастващите сигурно би могла да захранва електростанции в един по-различен свят.

Героят на Кинг все пак не е изграден само върху статични архетипни образи, историята му също спомага за развитието на легендата за Стрелеца. Тъмната кула е една от поредиците с най-разнообразно жанрово ДНК, а Роланд неминуемо е в центъра на почти всичките тези истории. На всичкото отгоре е показан в различни периоди от живота си: като малко момче, възмъжаващ юноша, а към края на книгите като застаряващ воин. Тези различни роли водят логично и до различни поведения. Роланд може и да не е най-софистицираният герой в литературата, но при все това палитрата на характера му е впечатляващо богата и варираща от искрена доброта до безпардонна жестокост.

Поредицата все пак съдържа доста ескейпистки елементи и би било твърде пресилено да се твърди, че Роланд е особено реалистичен герой, дори за жанра. Идеализацията и романтизацията работят много тежко на места, което важи с пълна сила за цялостния митос на Тъмната кула. Въпреки това, в седемте книги Роланд е показан в огромен набор от роли, което е относителна рядкост за жанра. След формирането на ка-тета в Трите карти, на Стрелеца се падат няколко сериозни нови роли, включително тези на водач и своеобразен баща на Джейк. Като добавим приключенията му като дете и юноша от Стрелеца и Магьосник, се получава един впечатляващ спектър от емоционални състояния, съответстващ на не по-малко сложната плетеница от морални задължения, която изгражда Роланд. В този смисъл поредицата може да се разглежда и като история за съзряването героя, а търсенето на Кулата – като път към самопознанието. Хем метафорично казано, хем не толкова, ако се замислим върху леко противоречивия край на седма книга. При всички случаи Роланд Дисчейн е един от култовите образи в жанра, без съмнение детски герой за мнозина.

Dr. Horrible

Роланд Дисчейн, последният стрелец, не е сред най-любимите ми фентъзи персонажи. И все пак мога донякъде да разбера хората, които го обожават.

Чарът на Роланд се корени в това, че той не е човек от нашето време и по никакъв начин не се опитва да бъде такъв. Той е жива реликва от отминала епоха и носи в себе си един изчезнал свят. Свят, който е първичен и суров, но същевременно, по някакъв странен начин, е и по-чист, защото в него нещата са прости – добри или зли, достойни или недостойни.  Идвайки от този древен свят, Роланд става носител на определени древни качества, които в нашето съвремие са характерни само за героите от легендите – твърдост, сериозност, сурова мъжественост, безкомпромисност, отдаденост на идеята,  решителност, боен кураж, гордост. Най-важното за Стрелеца е неговата чест и във всяка своя постъпка той се стреми да действа така, че да не я опетни.

В подобен персонаж има нещо много интригуващо, много магнетично, но същото това нещо го прави прекалено далечен от мен, за да мога да се идентифицирам с него и съответно да го харесам истински. И неслучайно любимата ми книга от поредицата е четвъртата – Магьосникът – просто защото там виждаме Роланд преди той да стане истинския Роланд. Там той е млад, непокорен, действа прибързано, поддава се на чувствата си, а студената мъжественост на по-късния герой е заменена от младежка разгорещеност. Няма как да отрека, че по-човешкият и несъвършен образ беше по-привлекателен за мен. И същевременно не съм убеден, че тази млада и незавършена личност има достатъчно гориво, че да захрани цяла поредица. Гориво, което зрелият Роланд въпреки всичко несъмнено притежава.