Топ 10 Фентъзи герои

10. Инквизитор Санд дан Глокта

Първият закон – Джо Аберкромби

Claymore

Да си инквизитор е мръсна работа. Трябва да имаш здрав стомах и да понасяш лесно миризмата на урина, екскременти и кръв и гледката на разбитите, молещи лица – плодовете на твоя труд. Определена доза садизъм и цялостна мизантропия определено помагат, а осакатеният благородник и настоящ инквизитор Санд дан Глокта притежава необходимите качества в изобилие. Винаги гледащ накриво, прокарващ език през развалините на зъбите си и питащ се „Защо правя това?“, той грабва читателското внимание още от началото и не пуска до края на трилогията. За мен най привлекателните му черти като образ са постоянният му саркастичен вътрешен монолог, в който словесно бичува себе си и околните, и прямотата му в отношенията с другите, освен началниците, разбира се. Друг интересен момент е болката като устройство на повествованието в главите, посветени на Глокта. След като е измъчван две години от гуркулите, той ходи с бастун, няма зъби, има стотици малки тикове и дори не може да контролира отделителните си функции. И авторът постоянно напомня за болката и унижението в почти всяко изречение, и така ние чувстваме това, което инквизиторът чувства. За него болката не е преходна, той живее с нея. Освен това бившият дуелист е и изключително добър в политическите надигравания, когато се наложи, и приема помощ в безизходни ситуации без излишна гордост, като освен това при все зверствата, които върши, винаги прави това което трябва да се направи, независимо колко е неприятно. И е може би единственият герой в трилогията, който наистина не се страхува от смъртта, просто защото животът му е ад. Как да не го обича човек?

Ordo Malleus

Трудно е да запазиш спокойствие, когато си изплашен до смърт, безпомощен и сам, оставен на милостта на хора, които не познават милост. Никой не знае това по-добре от мен.

Не мога да опиша радостта си от включването на Глокта в този Топ 10. Сакатият инквизитор е толкова свеж анти-герой, че дори мъничко завиждам на Абъркромби за оригиналното хрумване. Начинът, по който читателят е убеден да симпатизира на човек, чието основно занимание е да измъчва други хора, също заслужава адмирации.

Санд дан Глокта, подобно на мнозинството интригуващи герои, има интересно минало. Кавалерийски офицер в армията на Съюза, типичен любимец на тълпата и особено на женската част от нея – красив, храбър и с амбиция, която му тече от ушите. Пленен при война с Империята на гуркулите, Глокта в продължение на години е опитна мишка за най-добрите майстори в изкуството на мъчението, а когато получава свободата си, от блестящото му Аз е останала само черупка. Сломен психически и физически, той се завръща в редиците на Съюза като презрян инквизитор, след като пленничеството му го е научило на всички тайна на „занаята“ по трудния начин.

Глокта притежава унищожително чувство за самоирония и описва собственото си състояние в множество мислени монолози, които едва ли са оставили читател без широка усмивка на лицето. Отношението му към останала част на света е пропито с  краен цинизъм и презрение, особено предвид интелектуалното му превъзходство над болшинството персонажи, с които се сблъсква. Моралните му задръжки също са объркани и той може да проявява както учудващо състрадание, така и безсмислена (по неговите собствени думи) жестокост. Инквизиторът е забележителен хамелеон, който притежава способността да се придържа към течението и да подкрепя силния на деня – поне до момента, когато получи подходяща възможност да атакува.  Както всички знаем, за търпеливите и умните такава възможност рано или късно винаги идва.

Джо Абъркромби е известен със сивите си, нетипични персонажи, но Санд дан Глокта блести ярко дори в тяхното обкръжение. Сакатият краде всяка страница със своето присъствие и възможността си да открива подходящи за осмиване черти във всеки и във всичко. Освен това е представител на редкия подвид фентъзи герои, чиито битки се водят не с меч и магия, а с интелект и находчивост. Мога само да се надявам да виждаме по-често негови съмишленици в модерните жанрови творби, фентъзито само ще спечели от това.

Aravala

Когато започнем да четем книгите на Джо Абъркромби, още в началото се натъкваме на образа на инквизитора. Отблъснати сме и отвратени от жестокото, сакато човече. Историята ни отнася и увлича, с времето започва да разкрива все повече и повече. И постепенно  разбираме, съчувстваме, оправдаваме, ядосваме се, дори гърбът започва да ни наболява… Няма какво да се лъжем: сърцето на инквизитора е пълно с омраза, огорчение и жлъч. Не можеш да очакваш нищо от такъв герой. И може би точно затова той  не просто не те разочарова, ами внезапно се превръща в абсолютният ти фаворит. Вдигаш глава и се питаш как стана това. Глокта е едно живо, дишащо въплъщение на последиците от войната, на наказанието за прекомерната гордост и на предела, който човек може да достигне преди да се пречупи. Малко любими герои могат да се похвалят, че лошите им постъпки се приемат от читателя с разбиране, а добрите – с учудване. Самоиронията и сарказмът, както и директното предаване на разсъжденията на героя по време на разговор са в основата на този толкова жив персонаж. До последно не знаеш дали инквизиторът е достоен човек с жестока съдба, или развалина, в която се таи единствено жестокост и огорчение. Глокта е противоречив и силно драматичен образ, който все повече се харесва на читателя с всяка прочетена страница, обилно пропита със злъчния му сарказъм.

Емблематични реплики:

„Защо продължавам да го правя, въпреки че знам колко боли? Защо не спираме да си играем с болката?“

 „Ако всички имаха вашия морал, щяхме да живеем в един по-добър свят. Толкова достойна позиция… особено при положение че имате толкова много за губене…“

„Годините минават, немислимото става ежедневие, грозното става досада, а непоносимото — рутина. Изтиквам тези мисли на заден план в съзнанието си, а там колко място има… невероятно е с какво може да се примири човек.“