Топ 10 Фентъзи герои

8. Ранд aл’Тор

Колелото на времето – Робърт Джордан

Roland

Колелото на времето има своите неуморими фенове и също толкова хора, които не могат да го понасят. Никой, освен най-бесните фенове обаче, не би тръгнал да хвали поредицата за дълбочината и развитието на героите й. Както писах в статията си за сагата на Джордан, за мен творчеството му е преходен период между наивното епично фентъзи – най-често дериват на Толкин – и по-реалистичната вълна от последните двадесет години. Изграждането на герои не е особено голям приоритет за първата половина от това изречение, но днешните автори залaгат в огромна степен на него. И в Колелото всъщност има зачатъци на този нов подтик към развитие на персонажи не просто като двигатели на историята, но и като реални личности с истинска дълбочина.

Ранд aл’Тор, Преродения Дракон, е един от най-добре развитите герои в поредицата. Преходът му от наивното ококорено овчарче, което тепърва опознава вселената извън малкото си село в Окото на света, през изпълнения със самоненавист младеж, оплетен не само в интригите на най-различни фракции, но и в самата Шарка на съзиданието, която изисква от него най-голямата саможертва, на която човек е способен, та до студения и твърд като стомана владетел, пред когото цели държави коленичат, е плавен и постепенен, пък макар и не винаги реалистичен и на моменти досаден.

В образа на Ранд има огромна сила. На най-повърхностно ниво той е мастурбационната фантазия на всеки тийнейджър – красивият млад бунак от село, който за няколко месеца става майстор на меча и свръхсилен магьосник. На втори поглед обаче Преродения Дракон е невероятно прецакан от съдбата. Той е обречен не само да се изправи срещу зло, което не може да бъде победено, и да умре в битката само за да може да го затвори обратно в клетката му, но и в процеса да разруши света и да изтреби безброй хора. Близките му винаги са в опасност и всяко негово решение се заплаща с кръвта на онези, които го следват. И когато си дадеш сметка, че тази огромна тежест лежи на плещите на едно невинно момче с добро сърце, което дори не може да посегне на жена, която се опитва да му пререже гърлото, ефектът всъщност е доста сърцераздирателен.

Така или иначе, и при все резервите, които може да имаме за качествата на Колелото, Ранд aл’Тор си остава един от емблематичните образи в жанра и абсолютно заслужава място в тази поредица. Освен това свръхсилните магьосници винаги кефят.

Ordo Malleus

— Дълг — промърмори Ранд. — Смъртта е по-лека от перце, дългът — по-тежък от планина. Така казват в Шиенар. „Тъмния се е размърдал. Последната битка иде. И Прероденият Дракон трябва да се възправи срещу Тъмния в Последната битка, инак Сянката ще покрие всичко. Колелото на Времето ще бъде строшено. Всеки Век ще бъде пресътворен от Тъмния по негов образ и подобие.“ А съм само аз. — Той се разсмя тъжно и раменете му се разтресоха. — Получих дълга, защото няма друг, нали така?

Ранд ал’Тор е ярък представител на типa герои, които не понасям. Предполагам, че когато майка ми сядаше вечер до мен и ми четеше приказка като малък, съм се радвал на историите за юнаци, които спасяват принцеси, убиват змейове и се превръщат в добри, мъдри и справедливи крале. Всъщност, сигурен съм в това. Е, тези хубави времена са далечен спомен, а с тях и възхищението ми от пастирчета, които се изправят срещу Злото с благородното си сърце и надеждата за един по-добър свят. Цялото ми пренебрежение към прототипите на Преродения Дракон щеше да бъде на място, ако бях приключил с Колелото на Времето по същото време, когато изчетох последната страница от  Окото на Света и ядно оставих книгата. Това ли беше великото фентъзи, за което толкова хора ми бяха проглушили ушите? ТОВА ли е великият герой, който трябва да се вкопчи в битка със Саур… пардон, Тъмния?

Отговорът е – да, това беше, но не съвсем. Упорито продължих с поредицата и сред хилядите й думички Ранд успя да надскочи онова „простовато-момче-се-превръща-в-спасител-на-човечеството“ клише. Колкото повече напредвах с дебелите томчета, толкова по-сложен ставаше хлапакът, който като на шега размаза Отстъпниците в края на първия роман.

Болката, загубите, лудостта от Покварата бавно се просмукваха в костите на Дракона и в един момент започнах да симпатизирам на това момче. Започнах да разбирам какво е да носиш тежест като неговата, да живееш с трудни решения всеки ден. Пътешествието му, започнало с неверие и отрицание, по класически начин завърши с приемане и помирение с ролята, която Шарката е определила за него. Безброй събития преживях с него, и безброй негови битки наблюдавах. Когато се замисля за легендарната сага и Ранд ал’Тор, мога да призная, че така и не заобичах истински защитника на Светлината, но със сигурност научих да го уважавам.

Dr. Horrible

Ранд ал’Тор, подобно на всички герои от хубавите фентъзи романи, не може да бъде анализиран сам по себе си. Той е елемент на един особен свят, част от определена среда, и съответно може да бъде да разбран само в контекста на тази среда. Ранд живее, развива се и може би умира в една конкретна ситуация – ситуацията на борба.

Борбата на Ранд се извършва на три нива – те започват поетапно, но в крайна сметка се стига до момент, в който Преродения Дракон се бори едновременно и на трите фронта. Първото ниво е борбата за лично оцеляване. То е както физическо – Ранд е непрекъснато преследван от тролоци и твари на мрака – така и психическо, защото младият мъж се бори с лудостта, опитва се да се противопостави на чуждите гласове в главата си, да заглуши техните мисли и да намери своите собствени. Второто ниво е борбата за оцеляване на рода, на вида. А Ранд е от вида на преливащите мъже. Всъщност метафората за преливащите мъже в света на Колелото е много любопитна и аз вярвам, че тя има същите художествени функции, които има например метафората за мутантите в Х-мен – те са символ на всяка исторически репресирана група хора. Преливащите мъже са хора, които притежават нестандартна сила и заради това са мразени и преследвани във всяко общество и всяка култура. Пустинните народи ги пращат в ритуална битка със злото на север, от която те няма да се завърнат, морските народи ги хвърлят в океана с вързан за врата камък, континенталните кралства ги „опитомяват“, което ще рече кастрират в метафоричен план. Ранд ал’Тор се заема с пречистването на името на преливащите мъже, иска да ги събере около себе си, да ги направи своя най-вярна стража.

Третото ниво е борбата за оцеляване на цялото човечество. Защото Ранд няма как да се бие само за себе си или за своя народ, на неговите плещи лежи съдбата на целия човешки род. Пред него стои задачата да обедини всички, да ги накара да живеят заедно, да се борят заедно, защото в противен случай просто ще измрат заедно. Тази борба е най-сложна, тя се води с военни кампании и политически маневри. А и за нея просто няма време, защото Последната битка наближава и Сянката ще се спусне върху човечеството, независимо дали то е готово, или не.

Опитайте си да се представите какво е да водиш тези три битки, да ги водиш едновременно, във всеки миг от съществуването си. Това е да си Ранд ал’Тор.