anomandaris6. Аномандър Рейк

Малазанска книга на мъртвите – Стивън Ериксън



Random

За образа на Рейк честно казано няма какво чак толкова много да се каже. Той се изчерпва с това, че е… МНОГО ЯК. Все пак – двуметров елф-бодибилдър (по-скоро сигурно не му се налага да блъска във фитнеса, де) с абаносова кожа и сребриста дълга коса, менящи цвета си очи, един от най-могъщите магьосници във Вселената, бог, дракон, командва цяла раса, разкарва се из небето в личното си имение-астероид, размахва двуметров меч, който, ей така небрежно, се пада и затвор за една сюрия божества, демони и каква ли не сволоч…

Логично е подобен персонаж да остане малко встрани от повествователния фокус и да бъде показан непряко на читателите, без мистичната си аура надали щеше да е особено интересен и като цяло изпълним за Ериксън. Това автоматично го ограничава и го превръща по-скоро в част от митологичния декор на света; но какво пък, нищо от споменатото в първия параграф не става и на йота по-малко впечатляващо – частна луна и меч-затвор, по дяволите!

Разбира се, образът на Рейк е обгърнат и от сериозна доза трагизъм, предателства, тежки избори, хилядолетни борби и прочие, и прочие. Истината е, че на тези драми около него просто им липсва нужният контекст, който да им придаде дълбочина. Показването на трагедията на един обикновен простосмъртен обикновено изисква много страници и майсторско писане; колко майстор трябва да си, за да направиш същото в случая с Рейк, при това на някакви си десетки страници, в които той се появява непосредствено? Ериксън със сигурност не е толкова добър. Затова пък детската радост да пресмяташ наум колко точно як е Рейк и кой би победил в двубой – той или Каладан Брууд… Да, малко е тъжно да осъзнаеш колко детинско удоволствие е епичното фентъзи в повечето случаи. След това ти минава и продължаваш да си спомняш с усмивка на уста как за първи път си „видял“ Moon’s Spawn в небето над Пейл…



Ordo Malleus

Гривата на хаоса. Аномандър Рейк. Господарят на чернокожите Тайст Андий, гледал отвисоко сто хиляди зими, онзи, който е пил от кръвта на дракони, онзи, който предвожда последните от своята раса, седнал в Трона на скръбта и начело на кралство, трагично и обречено — кралство без земя, която да назове своя.

Аномандър Рейк е ултимативното лошо момче, точка. Солтейкън, който приема формата на гигантски черен дракон, един от синовете на майка Тъмнина и лидер на Тайст Андий със скръбно минало. Докато е в хуманоидната си форма, блестящата му сребърна коса, очите с менящ се цвят и застрашителната му фигура вероятно биха подкосили краката на всяка девойка в беда. А все още не съм споменал чудовищния меч Драгнипур, който виси на гърба на Аномандър и помещава свой собствен свят.

Името на Рейк винаги се изговаря с шепот от останалите ериксънови герои, сякаш самото му изричане на глас ще бъде предизвикателство към могъщия му носител. Може би това прикрито страхопочитание е въздействало и върху феновете на малазанските сказания, защото Господарят на Лунния Къс е почти лишен от сцени с директно участие или гледна точка. Той винаги се движи в сенките, мълчалив и тайнствен, което във фентъзи жанра обикновено подсказва притежанието на невъобразима сила.

Още едно парче на пъзела Аномандър Рейк е безспорно трагичният му характер. Хилядите години живот и видяното през тях е оставило видим отпечатък върху неговото възприемане на света и жалките боричкания за власт и мощ. Класическият чар на почти божество, отдръпнато и безразлично към страданията и радостите на другите. Присъствие, което сякаш крещи „Виждал съм твоите победи и твоите поражения стотици пъти. И сълзите. И усмивките. И грешките. И уроците. Любовта и омразата ти. Всеки твой избор е просто повторение на милионите други, правени от предците ти, и от техните предци“.

Завършвам с нещо, което прочетох преди време в един от фен-форумите на Малазанска книга на мъртвите: как можеш да не се кефиш на персонаж, който е чукал лейди Енви? Съгласен съм, напълно.



Аravala

Рицарят на дом Мрак в Малазанска книга на мъртвите е от типа герои, които няма нужда да са постоянно център на вниманието, за да бъдат в същността на повествованието. Това е герой с много силно присъствие, дори то да е описано с няколко реда. Строг и неумолим в делата си, той крачи по смъртната земя като истинско въплъщение на силата.  Наричан още Господарят на Лунния къс, той е рицар, който носи на плещите си отговорността, произтичаща от огромната му мощ. Думата му е закон, той е истински водач на народа си, син на Тъмата и соултейкън (приема образа на дракон). Макар същността му да произтича от мрака, всъщност делата му са прояви на изключително по рода си благородство. Появата на Аномандър Рейк всява страхопочитание и усещане за величие. Това е един трагичен и силен герой с уникален характер и визия за света. Докосването до персонаж от неговата висота, така както е създаден от Стивън Ериксън, е абсолютна привилегия и една от многото причини да стана почитател на поредицата. Защото, в крайна сметка, в нашето ежедневие имаме нужда точно от тези силни, велики характери, за чиято решителност тайно бленува всеки от нас.

Емблематичен цитат:

„Никоя борба не е твърде непосилна, ничие превъзходство не е твърде непреодолимо, защото дори да се провалим, дори да паднем, ще знаем, че сме живели.“

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11