tumblr_lquqagRARq1qjj1fso1_5003. Самюел Ваймс

Светът на ДискаТери Пратчет



Dr. Horrible

Макар романите от Светът на диска да са известни като по-скоро комедийни и разтоварващи, Самюел Ваймс  всъщност е много сериозен и интригуващ персонаж. Когато го срещаме за първи път, Ваймс е в много отношения близък до представата за средностатически представител на мъжкия пол – ненавижда работата си, не се долюбва особено с ръководството, няма много високо мнение за подчинените си, прекарва доста време в кръчмата, където реди разнообразни цветущи фрази.  Същевременно обаче във Ваймс има и нещо друго, нещо особено, нещо изключително нестандартно. И това нещо е неговият висш идеализъм. Ваймс вярва в доброто, вярва, че на света има правилни и неправилни неща, вярва в нуждата от разбирателство и взаимопомощ между хората, дълбоко вярва, че онези, които вредят на другите, трябва да бъдат наказани. И всъщност пиянството на Ваймс и апатията му към света са породени точно от неговия идеализъм, от сблъсъка на този идеализъм с жестоката реалност на престъпност, беззаконие и егоизъм. Именно това негово стремление към съвършенството в един изключително несъвършен свят го прави така човечен и симпатичен.

Ваймс обаче не е статичен и непроменлив персонаж – той се справя с вътрешните си конфликти, надмогва собствените си несъвършенства и продължава напред…  най-често за да открие нови вътрешни конфликти. Но въпреки тези спънки, движение има и то е винаги възходящо. Ваймс се издига все повече в кариерата, води все по-улегнал начин на живот, превръща се във все по-достоен за уважение член на обществото. Но никога не губи тази искра на идеализъм и героичност, която го прави толкова специален.



Aravala

Капитан Самюел Ваймс е командир на градската стража в града-държава Анкх-Морпорк. Това е един от героите в Света на Диска, който търпи най-сериозно развитие с течение на историите. От алкохолизиран и отчаян циник до дук и политик, пътят е повече от интересен и книгите с него са наситени с екшън както подобава на истински криминалета. Сам Ваймс е ченге до мозъка на костите си. Има собствено разбиране за справедливост и равенство и неизчерпаем запас от цинизъм и скрита ненавист към богаташите. Разговорите му с управника на града – Лорд Ветинари – са абсолютни шедьоври, а инатът му е пословичен. Годините трамбоване по мръсните  улици на Анкх-Морпорк са изградили характер на човек, който прави каквото трябва, пък да става каквото ще. Дори да не е една крачка пред престъпниците, Ваймс неизменно им диша във врата и сън не го лови, докато не приклещи, по доста категоричен начин, мръсника, извършил престъплението. При това не се свени да използа нечестни и откровено гаднярски методи. С течение на времето опитът на командира нараства, заедно с уменията и неговата увереност, така че накрая той се превръща в на практика неунищожим противник, плашещо комбиниращ в едно доброто и лошото ченге. А единственото, което остава за вас, е да грабнете Стражите! Стражите!, да нахлузите пробитите ботуши и да обиколите калните улици в търсене на справедливостта.

Емблематични цитати:

„- Не е тъй – възрази смаяният Ваймс. – Бях пиянде. Не ми стигаха пари, за да съм алкохолик!“

„— Ваймс, наистина ли си ударил с юмрук по носа президента на Гилдията на убийците?

— Да, сър.

— Защо?

— Защото нямах под ръка кинжал, сър.“

„Никъде нямаше Вселена, в която Сам Ваймс да отстъпи, защото повече нямаше да бъде Сам Ваймс.“