Любими фентъзи поредици: Продължението
Приключенско и героично фентъзи
С този поджанр означаваме обикновено фентъзи поредици, които са съсредоточени основно върху една група герои и конфликтът в основата на сюжета е по-личен и нерядко с по-малък мащаб. В приключенското фентъзи също може да става дума за спасяване на света, но фокусът е в по-голяма степен върху самите герои, техния път през препятствията и отношенията между тях. Разбира се, много произведения пресичат мъглявата граница между героично и епично фентъзи, така че характеризацията им е по-скоро пожелателна, но най-общо казано, този поджанр чете романа през гледната точка на приключението, което е централният мотив. Характерни представители са романите за Дризт на Р. А. Салваторе, в голяма степен Хрониките на драконовото копие, както и голяма част от творчеството на Дейвид Гемел. Корените на приключенското фентъзи достигат до популярните Sword & Sorcery романи от началото и средата на ХХ век, но впоследствие този термин започва да придобива негативен оттенък заради снизхождението на фантастите от по-ново време към пълп литературата. Това е може би най-широко дефинираният поджанр в нашата статия и затова произведенията в него са доста разнообразни.
Придворният убиец (Робин Хоб)
![]() |
Без изобщо да подценявам интересния сюжет и история, дворцовите интриги и съдбата на света, смея да кажа, че сред тези страници открих най-трогателната колекция от човешки (пък и не само) взаимоотношения, дълг и саможертва и ожесточени битки с вътрешни демони, която те кара да се тревожиш за героите, сякаш са близки приятели. |
Робин Хоб е може би най-добрият автор на поредици, чиито сюжети са движени най-вече от героите, а в Придворният убиец читателят има шанса да расте, да се влюби, да страда и да помъдрее (и пак да страда) заедно с най-добре развития герой в епично-героичния поджанр – ФицРицарин. |
|
Колко са книгите, които ви карат да ви се иска едновременно да удушите главния герой и да ви става ужасно кофти, когато грешките му неизбежно водят до лоши последици? |
|
Това е историята на любимия ми книжен герой – придворният шут на крал Умен, известен на повечето като Шута, който говори в загадки, шегува се с всички, знае много повече, отколкото човек на пръв поглед би предположил, и на неговите възбледи плешки лежи съдбата на Шестте херцогства… а, да, помага му кралското копеле и убиец ФицРицарин! |
Сага за живите кораби (Робин Хоб)
![]() |
Много са причините да обичам поредиците от света на Праотците (и не разбирам какво дирят те тук, след като мястото им очевидно е в „официалната“ класация!?!?), конкретно Сага за живите кораби ме заплени с пълнокръвния свят, мистерията, обвила най-магическите създания в него, препратките към други любими поредици от същата вселена, и най-вече героите, които от появяването си запалват искра на симпатия или антипатия у читателя и до последната страница човек не е сигурен какво наистина изпитва към тях (Кенит!). |
Оригинална идея (а именно самите живи кораби) и лично за мен най-добре изпипаните персонажи в целия фентъзи жанр. (Прочетете повече тук, тук и тук.) |
Сага за Дренай (Дейвид Гемел)
![]() |
Най-известната (и първа) книга от поредицата, Легенда, все още е в главата ми като един от най-концентрираните фентъзи епоси, като история, от която не можех да се откъсна; в Дренайската сага Гемел е напипал идеалната формула да увлича читателя в приключения, в които всичко е на живот и смърт, a идеализираните герои, противно на всякаква логика, изглеждат по-истински от реалистичните. |
Дренайската сага на Дейвид Гемел си остава един от най-добрите образци за героично фентъзи, а най-хубавото е, че всички 11 книги са писани така, че да могат да се четат самостоятелно. |
Божиите монархии (Пол Кирни)
![]() |
Разкошно героично фентъзи в псевдоевропейски сетинг, което ще допадне на феновете на Мартин с реалистичното представяне на жестокостите на войната. |
Шалион (Л. М. Бюджолд)
Джентълмените копелета (Скот Линч)
![]() |
Локи Ламора и неговото братство на Джентълмените копелета е едно от най-свежите неща, на които съм попадала скоро, и то разгърнати в страхотен благородническо-декадентски свят на интриги, манипулации, измама и невероятни герои, които така увличат в сложните си схеми и планове, че времето минава неусетно. |
Благодаря за продължението!
Оригиналната класация беше 8/10 от моята лична за времето си, сега виждам, че са имали шанс и другите ми два фаворита.
Набелязах си и две потенциално интересни поредици, които съм пропуснала (особено интересна ми се стори Weird категорията, където за мой ужас установих, че не съм чела нито един от кандидатите).
Аз чета основно военно и дарк фентъзи и съм леко разочарован, че в този раздел има само три предложения. На мен вероятно и две страници не биха ми стигнали да си изброя любимците. Пропуск е липсата на поредицата за Кейн на Матю Стоувър. Няма книги с толкова адреналин, тестостерон, мускули, кръв и ножове гърлото.
Бих добавил и качествените поредици на автори като Miles Cameron, Brent Weeks, Luke Scull, Brian McClellan и Anthony Ryan.
Брей, доживяхме!
Жалко, че добрият стар Конан не е сполучил за някое споменаване.
Липсва ми Гай Гавриел Кай. Той е по самостоятелни романи, но „Сарантийска мозайка“ (па макар и само от две книги), а защо не и Фионавар можеха да се ползват, за да се вмъкне там някъде.
След като сте имали възможност да осъвременявате списъците си мисля, че „Летописите на светлината на бурята“ на Сандърсън си бяха задължителни. Мъглороден навремето влезе в топ 10, но Stormlight Archive като че ли се очертава най-доброто от него.
Присъединявам се към Zdravko за Антъни Райън. Едно от по-новите неща, заслужаващи внимание.
И накрая – Марк Лорънс с „Разделената империя“. Далеч от върховете в жанра, но все пак имаше място на резервната скамейка.
Вярно е, че Stormlight Archives е пропуск, знам че има поне двама доста големи фенове в екипа. с Фионавар ме свързват топли спомени, но аз лично не стигнах дотам да я наредя сред десетката си 🙂
Благодаря за допълнителната стаия, макар и да са минали години след публикуването на първата по темата! 🙂
Отбелязах си няколко поредици, на които ще обърна внимание.
Статията е изключително полезна и аз си набелязах още поредици за четене, и в същото време се радвам да видя, че Shadowdance играе или е играл Battle of The Immortals откъдето е картинката в статията :))))), поздравления за което.
Благодаря за статията , аз също си набелязах няколко заглавие.Само се чудя защо не е споменат Малазан, а той определено е върха на фентъзито според всички фенове?!
Защото е споменат в https://www.shadowdance.info/magazine/articles/fantasy-top-10/. Т.е. предишната класация, на която този материал се явява продължение. Линкът е в първото изречение.
Иначе такова нещо като връх на фентъзито според всички фенове не съществува 🙂 Което тези класации многократно обясняват в уводните думи.
Чудесно е допълнението към първоначалната класация, естествено никога не може да се угоди на всички.
Да добавя и един личен фаворит, който ми се доближи до „Горменгаст“, ако не като изпълнение, то поне като атмосфера. Поредицата за Еребус на Ден Патрик: „Момчето с порцелановото острие“ и „Момчето, което сълзеше кръв“, третата – „Момичето на лъжливия трон“ – още не съм я чел.
Наподобяващо клаустрофобични книги, развиващи се в огромен замък, повечето от чиито обитатели никога не са излизали от него, много интриги и смес между фентъзи и фантастични елементи. Не е толкова сатирично режещ, но за сметка на това има направо изправящи косата сцени. Авторът е млад и допуска всички съответни грешки: неоправдано смесване на стилове, желание да натика в книгите повече от колкото е нужно, опити да се хареса на всички групи четящи, но все пак се справя доста добре.
Баси, то излезе все едно му правя реклама. На кратко, на мен лично доста ми обади по дух на шедьовъра на Пайк.
Звучи доста интересно, слагам си го в списъка с неща, които следя. Мерси 🙂
Да, този коментар възбуди и моето любопитство, задължително ще проверя за какво става дума. Благодаря!
Страшно приятно съм изненадана, че „Спомен, Печал и Трън“ е намерила своето място в класацията. Макар към днешна дата да смятам, че ако я препрочета, ще ми се стори вероятно осезаемо по-детска и наивна, то при първия ми досег с нея я прочетох буквално на един дъх и още помня странната топлина, която излъчва.
Спокойно мога да препоръчам на ентусиастите да дадат шанс и на някой самостоятелен роман на Уилямс, като аз самата с удоволствие се бях залутала във „Войната на цветята“, чиято главна героиня има най-пленителните теменужени очи евър. И всъщност става дума за любов, винаги става дума за любов всъщност ; )
Здравейте,
От хилядолетия не бях чел списанието и много се радвам, че пак попаднах тук.
Поздрави!
Привет и добре дошъл отново 🙂
Изчетох класациите и коментарите. Мнение няма да давам. Само един тъничък (почти недоловим) намек
https://www.tor.com/series/oathbringer/