Топ 10 Фентъзи героини
2. Алтея Вестрит
Сага за живите кораби – Робин Хоб
Intery
Още при първия досег на читателя с Алтея Вестрит си личи, че тя ще бъде важен и интригуващ персонаж: твърдоглава и арогантна, с много чепат характер и изпитваща пренебрежение към социалните порядки, особено що се отнася до женствеността.
Алтея прекарва по-голямата част от съзнателния си живот на живия си семеен кораб, чийто капитан е вече болният ѝ баща, така че когато в началото на Вълшебният кораб той е на смъртен одър, тя очаква да бъде неговият наследник, поне що се отнася до кораба и капитанския му пост.
Вместо това цялото ѝ семейство, включително баща ѝ, се обръща срещу нея и корабът се оказва завещан на по-голямата ѝ омъжена сестра – нещо толкова неочаквано и жестоко, че Алтея не успява да осъзнае случващото се и същата вечер прави поредица от грешки, за които и тя, и обичният ѝ жив кораб съжаляват дълго след това. Новият капитан (съпругът на сестра ѝ) обявява, че Алтея е негодна да бъде моряк и нито той, нито някой друг капитан би я взел като част от екипажа си. Тя се хваща за тези думи и решава, че единственият начин да си върне кораба е да бъде наета в друг екипаж, с което да докаже способностите си.
Семейството на Алтея е известно в неголемия им град, така че героинята не вижда друг изход, освен да се дегизира като случайно момче и да започне да гради моряшката си кариера от нулата, под псевдоним. Читателят се настанява удобно да чете история, в която това арогантно момиче ще докаже на жестокото си семейство и тесногръдото си общество колко способна е и триумфално ще си върне загубения кораб, но тогава всъщност се случва нещо друго:
Алтея се оказва калпав моряк.
Физическата ѝ слабост я прави неспособна да се справя с отредените ѝ задачи до степен, застрашаваща не само нейния живот, но и този на други моряци. Авторитетът, с който се е ползвала на бащиния си кораб, е бил продукт не на нейните умения, а на родствената ѝ връзка с капитана. Това осъзнаване и последвалото развитие на персонажа я преместват от категорията „интригуващи персонажи“ към категорията „най-добре изградени женски образи във фентъзи жанра“.
В хода на трилогията Алтея върши огромно количество глупости. Понякога ѝ трябват месеци, за да осъзнае къде е сбъркала; друг път повтаря една грешка отново и отново; тук-таме извлича положителен опит и става по-доброжелателна и зряла личност. Цялото ѝ пътешествие е описано по изключително правдоподобен и човеколюбив начин, както би могло да се очаква от Робин Хоб. А след като в продължение на няколкостотин страници си съпреживявал с нея всички усилия, които полага, всички жестокости, които ѝ се случват, и всички промени, които настъпват в характера ѝ, се чувстваш сякаш си опознал истински човек, който няма как да не обикнеш по свой начин.
Matrim
Историята на Алтея Вестрит е, колкото и изтъркано да звучи, преди всичко история за порастването. За това как мечтите и амбициите често се разминават с реалността, и колко е трудно да продължиш напред, след като най-накрая осъзнаеш това. За съвсем делнични кусури, но и за твърдоглаво упорство, което в крайна сметка води до успехи. Една съвсем човешка история, пък макар и на фона на живи кораби и огромни морски влечуги.
Алтея е родена в богато семейство и макар да не е разглезена като „любимата“ на толкова много читатели на поредицата Малта, в началото тя просто не осъзнава колко неща са ѝ били поднесени наготово. Последвалите изпитания я каляват по типичния за героите на Робин Хоб начин – при нея няма лесни победи, но точно заради това те са и толкова сладки. И разочарованията толкова горчиви, разбира се – още помня колко бях разочарован, когато планът ѝ да си спечели име като моряк на китоловен кораб пропадна. Да, очаквах това да стане, но премеждията на героинята са така добре описани, че колкото и нищожна да е надеждата за успех, човек напук на всичко иска да повярва, че някак „ще мине номерът“.
В ръцете на огромен брой друг автори, любовните перипетии на Алтея биха били или твърде директно послание на тема феминизъм, или другата крайност – почти всичките ѝ проблеми биха били решени от ухажорите й. В случая, поне за мен, стремежът на Алтея да стои на равни начала с Брашен и нежеланието ѝ да прекара живота си с Граг, нищо че на теория той е перфектен за нея, са съвсем естествени (макар че с Брашен на няколко пъти се карат като героите на тийнейджърски сериал по CW; но и това за мен е разбираемо – когато е в малки дози).
Алтея не е толкова героична колкото например Кетрикен от Придворния убиец и не претърпява драматичната трансформация на Малта или Ета. Но въпреки това за мен тя си остава най-доброто творение сред персонажите на Робин Хоб – да, дори и в сравнение с Фиц или Шута. Тя е пример, че интересните герои могат да съществуват във фентъзи жанра и без суперсили, загадъчно потекло или главна роля в спасяването на света.
Claymore
Има нещо което отличава Робин Хоб от повечето фентъзи писатели, които съм чел. Не само качествено, а и количествено, и това е нивото на психологизация и характеризация. За него бих казал, че е по-добро и от това в Песен за огън и лед. Сред най-добрите примери за това, макар не и единственият, е една от главните героини, Алтея Вестрит.
Като дъщеря на богат търговец, придружавала го на пътешествия с живия кораб Вивачия от детска възраст, ние естествено й симпатизираме, когато въпросният кораб бива даден на некомпетентния й зет, вместо на нея. Тя е прекарала години с кораба и екипажа му, наблюдавала е работата им, знае как трябва да се командва екипаж на кораб от баща си – защо да не получи кораба? След една-две смени на перспективата, виждаме Алтея през очите на сестра й и майка й, и по много ефективен начин успяваме хем да й влезем в положението, хем да разберем как поведението й кара нейните роднини да смятат, че е егоистично, разглезено от баща си момиче, което чака всичко наготово само защото е родено във влиятелна търговска фамилия.
Впоследствие Алтея осъзнава, че единственият начин да се докаже като достойна за капитан на кораб – поради факта, че живее в наскоро регресирало към сексизъм общество – е да си изкарва хляба като моряк. В началото под дегизировка, по-нататък без, тя успява не само да се отърси от силно ограниченото си възпитание и привилегирования си поглед над нещата, но и да спечели уважението на мъжете и жените около себе си, и на кораба, и в Бингтаун.
Алтея е много добре написана и защото за разлика от една голяма част от популярните фентъзи героини, тя не е нито неправдоподобно добър боец (все пак няма никакво обучение), нито е кралица или благородница, която може да разчита на властта си, за да се избави от всяка ситуация. Освен това главният сюжет тук не е свързан със спасяване на света или стандартни за епичното фентъзи тропи, съответно Алтея просто се опитва да намери мястото си и да оцелее, като надделее сексистките порядки на обществото и намери свой собствен път и независимост. Всичко това, в комбинация с непоклатимия й дух и подробната картина на ума й, допълнена от перспективата на другите герои към държанието и постъпките й, я правят една от най-човечните и пълнокръвни героини в съвременното фентъзи.
Леко съм разочарован, че никоя от статиите за Тенар не започва с „Кой не знае Тенар, кой не е чувал за нея“.
Аз пък съм разочарован присъствието на цели 3 героини от „Песен за огън и лед“ в топ 10. Хайде, Денерис все някак може да се впише, но на другите какво им е толкова топ? Не е сериозно някак…
Разочарованите – давайте личните си класации, всички гледни точки са интересни 🙂
Благодарности за всички автори на класацията, но особено ми хареса Dr. Horrible как казва за героините: „Обичам я, защото…“ – наистина си личи, че не са му безразлични 🙂 Intery ме разсмя със закопаващото изречение за Алтея 😀 В частта за баба Вихронрав трябваше да споменете най-впечатляващата й черта: тя е постигнала дзен. Има невероятно големи сили и без проблем би могла да владее света, но не иска. Обожавам я за това!
Не знам, и на мен ми е леко… странно това толкова голяма част от класацията да е заета от героини на Мартин.
Имам чувството, че това се дължи на сериала, честно да си призная – точно като първото място на Тирион в предишната класация. Не съм чел книгите, всъщност, все още, но започва да ми идва в повече навсякъде да гледам и слушам за Старките и Ланистърите. Мисля, че това беше една от причините да зарежа сериала.
Що се отнася до моя класация – идея нямам, но при всички положения щях да намеря място за Арабела Стрейндж от „Джонатан Стрейндж и мистър Норел“.
Всъщност един от критериите при гласуването беше да се придържаме към литературния образ на героите, а не към образа в сериала/филма/играта/комикса и т.н. Класирането накрая си беше математика и системата може да не е съвсем идеална, но при 13 души с различни вкусове не сме открили по-добра. От моите 10 влязоха само 3 например.
Доста добър Top 10. Със сигурност може и още персонажи да се сложат.
За момента се сещам само за Йеннефер от Вещерът (може би и Цири).
Сериалът „Game of Thrones“ е доста по-зле по отношение на героините, отколкото книгите. Особено по отношение на Кейтлин. 3 героини от поредицата може и да е множко, но факт е, че българските издатели не си падат особено много по поредици и романи с главни герои от женски пол (освен ако не е някоя вампирска бозица за тийнове), така че изборът не беше чак толкова голям, дори от отчитайки, че доста хора от екипа четем основно на английски в последните години.
Абе бива, ама личните ми предпочитания отиват повече към Баба на първо място, Нинив вместо Егвийн (да, през по-голямата част е дразнещ многознаещ нервак, но е доста по-реалистичен и ярък персонаж от идеализираната Егвийн), Аша Грейджой вместо Кейтлин или Денерис (не понасям и двете).
Колкото до липсващата Аря Старк – първоначално тя беше по-интересната от двете сестри, но с развитието на книгите отива към нещо от типа на Цири или Феро Малджин – в главата й липсва какво да е друго освен отмъщение.
Супер си е класацията. Лично от Песента ми допада Аря най-много, но забелязвам, че масово хората не я харесват. Спомена се и Йеннефер, страхотен персонаж, но предполагам Вещерът не е популярен сред негеймърите 🙂
Несериозно е Баба Вихронрав да е след Санса, изобщо не виждам тя каква работа има тук. Аря би била по-подходяща. Освен това леля Ог също не е за пренебрегване, да не говорим за дъщерята на Смърт пък. Йенефер от Вещерът, който бтв беше страхотна поредица много преди да го направят на игра. Моарейн също я няма, а тя си е една доста силна жена също. Другите ще ги проуча, когато най-после ми остане време за четене 🙂
Съгласен. Чел съм книгите (Вещерът) преди да играя игрите 🙂
Заслужава да е сред топ 10 🙂
И все пак… не мисля, че e възможно в един списък до 10 да отчетем всички добри пероснажи 😛
Моарейн Дамодред заслужава да бъде в този списък.
В класацията липсва и един много силен персонаж в лицето на Полгара Магьонсницата от поредицата „Белгариат“ – от Дейвид Едингс 🙂 Но наистина е много трудно да събереш в една толкова малка класация, толкова много героини 🙂
Кейтлин Старк за мен е всичко друго, но не и силна жена. Взима поредица от грешни решения. Предоверява се на Кутрето, подвежда сина си, пускай на свобода ценен заложник, без да има обещание от Тивин или Церсей, че наистина ще пуснат Санса, само на честната дума на Джейми, което пък предизвиква катастрофата със Карстарките – виновница за това е Кейтлин, предоверява се на Фрей и жертва брат си, сякаш може да оправи нещата. Води Тирион при сестра си, защото иска помощ срещу Ланистърите, пък после отказва на сестра си да го убие без съд.
Кейтлин Старк е една истерична жена – разбирам ако тук бяха Мелисандра или Аря, Кралицата на Тръните или дори Марджери….. Но Кейтлин Старк???!
Аз лично признавам че съм дълбоко разочарован от тази класация.
Къде остана моята любимка Сюзън – внучката на Смърт. Къде остана хилещата се похотливо Леля ОГ? Къде остана Славея Сладкопойна от Първата трилогия на Убиеца и шута или дори Кетрикен? Къде остана Нинив от Колето на Времето или Червената Соня на Робърт Джордан?
Как жени като Санса – която всеки я подмята както си иска, или супернаглата и кариеристична Егвийн Ал вийр Намериха път в тази класация? Щом Егвийн е тук защо я няма симпатичната, щура Елейн? Къде е Калан АМнел? а някоя от героините във Властелинът на пръстените или Силмарилион?
Тази класация е много сбъркана
Нещо много важно, което се пропуска от част от коментиращите:
„Разбира се, изобщо не претендираме, че този “топ” списък е обективен или дори представителен за масовата публика. Със сигурност обаче е представителен за вкусовете на хората от екипа, които участваха в гласуването, а именно 13 души с много различни интереси и начини на четене.“
Забавно е колко различни са мненията за едни и същи героини, когато се пречупят през призмата на четящия. За теб Санса я подмята всеки, но за Dr. Horrible – „И все пак Санса расте и оцелява. При това без да губи своята чистота и доброта, без да се изпълни с жестокост и озлобление към заобикалящия я свят. Тя ненавижда конкретните хора, които са ѝ причинили болка, но това не я прави суров и безскрупулен човек. Тя не мечтае за отмъщение и кръв, а за свобода и слънце. Осъзнава, че в реалния свят няма храбри рицари, но все пак избира тя самата да бъде благородна дама. Да се държи добре с хората, да проява милост към пияните шутове, да оценява дори малките жестове на доброта, които е получила от другите. И си казва, че ако някой ден стане кралица, не би искала хората да се страхуват от нея. Би искала да я обичат.“
Никога не сме имали идеята, че правим единствената и най-правилна класация на света. В крайна сметка сме 13 различни личности и този топ 10 просто показва къде са се пресекли вижданията ни за добре развити героини. Забележи не казвам готини, любими и т.н. Основният критерий поне за мен беше да са добре развити. В този смисъл Егвийн е една от героините в Колелото на времето, които израстват и се променят най-много.
П.П. Червената Соня в оригинал е героиня на Робърт Хауърд, която участва в един негов разказ, при това исторически, а не фентъзи. Фентъзи еквивалента е създаден от Рой Томас и Бари Уиндзор-Смит за нуждите на комиксите и съжаление най-ценното и качество е, че е облечена със железни бикини и бюстие.
Първо, тази класация не е за „най-силни жени“ (в какъвто и да е смисъл), а за най-добре написани литературни героини. Второ, силните личности също правят грешки. Трето, Кейтлин не прави повече грешки от типичния фентъзи персонаж, но й липсва късмета и „plot armour“-а на някой като да речем Джон Сняг или Ранд ал-Тор, затова и всичките й грешки са жестоко наказани. Четвърто, точно грешките и последствията от тях допринасят един герой да стане по-интересен. Гениите, които са вечно прави, късметът винаги е с тях и всичко им се получава от раз, са ужасно скучни.
Характерът на Кралицата на тръните, показан в книгите, общо взето се изчерпва с това, че прави язвителни забележки към всички около нея. В което няма лошо, тя е третостепенен персонаж с има-няма 15-ина страници присъствие общо и целта й е основно да добави малко хумор, обаче да я сложиш в класация за най-добри героини в цялото фентъзи за мен е тотален абсурд.
значи за най-„силни“ жени съм имал предвид най-волеви жени. До голяма степен бих приел и ако ставаше въпрос за „най-интригуващи жени“ Някой друг горе бе споменал, че класацията била за най-силни жени и аз не съм съгласен голяма част от личностите да са в тази категория.
Не мисля че това просто човек да оцелява, с цената на непрестанни унижения \Санса\ е някакво страхотно постижение, по-добре да си мъртъв, но с непокътната гордост.Съжалявам – това е мое виждане. Повече възприемам Аря която се бори в живота , но Санса? Какви са нейните успехи – беше любовница на Джофри, който я биеше, послушна съпруга на Тирион, Церсей я мачкаше, Петир я манипулира, леля й едва не я уби… и това че оцеляла – голям успех.
За Кейтлин Старк не бих казал, че й липсва късмет, но тя го пропилява с откровено казано налудничави решения. Първият й късмет е че Бран въобще оцеля – и то на два пъти. Вместо да си го къта – логично бе, че ще има трети опит за убийство – тя се юрна на юг. Стигна в Чертога незабелязно и не се възползва моментално да се измете с дъщерите си а взе да се доверява на Кутрето. Успя да улови Тирион и дори да стигне до сестра си – вместо да го заколи,му даде право на съд и го пусна да си ходи. Ерис да не би да е дал право на съд на Бриндън?
Както вече казах при нея не е до липса на късмет – просто взема налудничави решения. Ако беше останала в ЗХ Теон нямаше да може да го превземе, а ако беше се върнала от Чертога с дъщерите си Церсей нямаше да има Санса за заложница и Нед Старк нямаше да се отрече от думите си.
Не виждам Джон Сняг да е правил чак толкова много грешки – за човек, който никога не е учен да бъде лорд той се справи доста добре. Извоюва някои привилегии от Станис и въведе принцип на равнопоставеност между Свободни хора и Нощен Страж, сключи брак който да намали напрежението. Голямата му грешка бе накрая, че тръгна на война с даден лорд \и наруши привидния неутралитет\ при положение, че имаше твърде малко сведения и че държеше вълка си заключен, всичко останало бе правилно.
Червената Соня като извадим оригинала има толкова много книги и филми за нея \включително и на Питър Тайлър – аз се сещам поне 2\, а за Конан има над 70 разказа при положение, че само 18 са от Р.Хауърд и при това 6 не са били завършени…. Ясно е, че като говоря за Червената Соня имам предвид събирателния литературен образ наложен във фентъзито, а не образа от книгата на Хауърд.
Все пак приемам че класацията е правена от хора с интерес в екшъна, фантастиката и сълзливите мелодрами, а 13 души са твърде малко – аз лично съм участвал в класации където са гласували по 700-800 човека – така че едва ли извадката е представителна.
В този смисъл приемам, че всеки има право да си мисли каквото си иска, стига класацията правена между 13 души да не претендира за представителност.
Ще се повторя още веднъж:
“Разбира се, изобщо не претендираме, че този “топ” списък е обективен или дори представителен за масовата публика. Със сигурност обаче е представителен за вкусовете на хората от екипа, които участваха в гласуването, а именно 13 души с много различни интереси и начини на четене.”
Класацията е класацията на авторите на ShadowDance плюс няколко гост автори, които поканихме специално. Това е нашето виждане и не е задължаващо за никого 🙂 Интересите ни са малко по-различни от „екшъна, фантастиката и сълзливите мелодрами“, което би трябвало да е видно и от първото място.
П.П. Относно Конан – 21 произведения на Хауърд + 5 недовършени + 1 поема + 1 есе 😉 (Така де двата тома събрани съчинения на Хауърд са ми под ръка). Това е в общи линии качествения литературен Конан. Има много комикси с вариращо качество. Има и една камара романи издадени в Русия, които даже нямат автори по кориците, за да избегнат съдебно преследване.
Събирателния литературен образ на Червената Соня е… че е облечена със железни бикини и бюстие и рита задници. Мое лично мнение.
Но пък има доста основателна причина повечето фенове да не приемат особено сериозно нещата на дописващите Конан, Червената Соня, Соломон Кейн и пр.
Качеството или липсата на такова в книгите на Питър Тайлър е предмет на друг разговор. За мен не е плюс, че е писал за Червената Соня.
съжалявам ако съм бил малко остър. Мислех, че класацията претендира за представителност – както повечето такива класации.
„Качествен“ конан е много интересен, определение, някои от неоргиналните романи са страшно качествени. – например Конан Отмъстителя на Бьорн Найберг или повечето Конани на Робърт Джордан (Конан Непобедимия, конан Защитника на Трона, Конан от АКвилония и др.) и Дж. мадокс Робъртс (напр – Съкровището на Питон и Conan the Champion, кой знае защо преведено като конан НАЕМНИКА?)
Лично за мен Допълненията на Джордан към Хауърд са много по-стилни от Колелото на времето да речем.
Червената Соня е един доста сложен образ на антинчна феминистка – до голяма степене образа на Джордановата Карела (която е включена даже и като сериялена героиня ) е повлиянаот нея. Соня във литературата и филмите ни е представена като смела, решителна, волева жена, умее да се бие – на практика е женски еквивалент на Конан. Модел за феминистка, така както Конан е модел за „мачо“
Питър Тейлър и аз не го приемам много сериозно с неговите елфи, дриади, джуджета и т.н. той разглежда нещата в съвсем друг сетинг. Но пък той беше споменал, че е създал героя Хисар Зул (идвайки от Хисаря и думичката Зъл), който по-късно стана доста популярен чрез сериала. Освен това е българин и беше тъпо да не го споменаваме.
П.С. Без да се заяждам – гледах Землемория преди около десет-петнадесет години на филм и нищо не ми остана в главата, освен че се отегчих още преди средата на филма? стори ми се детска приказка, все едно Хари потър или Нарния? Даже от Властелинът очаквах повече навремето, а то – батални сцени. От един филм-фентъзи очаквам да е на нивото на Викинги или Спартак – кръв и секс да се леят от екрана. Първият Конан с Шварценегер също бе адски добър.
А когато главната героиня е жена – очаквам да чупи главите на хората около нея – като ЕСме вихронрав – зла, проклета, гадна, налага се над останалите – Йе, това е Жена, със главно Ж.
Някой сред първите беше писал – разочарованите да даваме лични класации
ето една такава
1 Сюзън Сто Хелит (Тери Пратчет) – най -пълно развитие на образа – от напълно невярваща в неща извън логиката до помощник на Смърт, а накрая има и романтична история със сина на Дамата Време.
2. Мелисандра (Мартин) – манипулатива, умна, чаровна, владееща тайнствени познания тя действа като сив карднил на крал Станис, а по-късно се опитва да играе тази роля при Лорд Командира Джон Сняг.
3. калан Амнел (Тери гудкайнд)- Изповедника, пред която се кланят крале и кралици, е скромна, добродушна и справедлива жена(по-скоро – момиче) която се бори със труден враг има лична драма – не може да има деца от мъжа който обича.
4. Леля Ог (Пратчет) – Леля е забавна, готина, може да преспи с 20 мъже и да обърне 50 кльопачки, но по-добре не я ядосвайтие, че ще откриете как хората ще се съберат да стачкувата срещу вас….абсолютно нероганизарано гарантирам ви! .
5. Елейн Траканд (Джордан) – щерката наследница е палава, щура, динамична, малко луда с много късмет и с двама приятели които са от Стоте Етаири – Мат каутон – Надувача на Рога, Лорда на Щастието, Принца на Гарваните и Биргит Каутолион Сребролъката. Това е достатъчно за да успеята и най-налудничавите й планове
6. Аря Старк (Мартин) – енергична, инатлийка, никога не се предава пред съдбата, желае да бъде жена-войн и да се прибере при роднините си.
7.Бруна (Питър Брет)- цинична, проклета, но справедлива – тя до голяма степен на помня Есме Вихронрав или Нинийв.
8. Се’Недра от Белгариада – хитро,щуро женче, което знае как да се налага. пък и е кралица.
9.Щом ще трябва да влючваме Робин хоб – Малта – тя преживява голяма трансформация на образа от егоистична, себична, хлапачка до енергична но разсъдлива млада дама, готова да се пожеретва за баща си, а също и за любимия си, умееща вече да борави с пари и т.н.
10 Десетото място оставям празно.
Тифани Сболки.
Приятно изненадан съм от избора на Тенар.
Много има да се каже и това е най хубавото, всеки може да каже по нещо различно в зависимост от начина по който я вижда.
Харесвам ми този подбор, доста по различен е от това което аз бих избрал, но това е и очарованието да погледнеш малко по различно.
И понеже не мога да устоя на изкушението ще изредя още няколко героини за които ми се иска да чуя коментар. (Очарователно е да съпоставиш собственото си виждане с това на други фенове които умеят да се аргументират)
N1. За мен винаги е била – Галадриел.
2. Чани ( Дюн) – Причислявам го към фентъзи романите
3. Ирулан – (Дюн)
4. Цири – (Вещерът)
5. Дара (Амбър)
6. Монцаро Муркато (Отмъщението на Монца)
7. Шалан (Пътят на кралете)
8. Влора ( Барутния маг)
9. Олга (Патрулите)
10. Надежда (Патрулите)