Любими фентъзи поредици: Продължението
Епично фентъзи
Когато си мислим за многотомните фентъзи тухли, най-често си представяме именно епичното фентъзи. Всъщност, дефинициите за този поджанр са доста размити, не на последно място защото всеки разбира епиката по различен начин, но това, което най-вече отличава епичното фентъзи, е мащабът. По думите на авторката Н. К. Джемисин, в епичните поредици трябва да има конфликт поне от порядъка на някоя нация или раса, или за предпочитане на целия свят. Този тип произведения се характеризират с голям набор герои и повече сюжетни линии, като основната обикновено се върти около групата, решаваща големия сблъсък в поредицата. Взаимодействията между персонажите и тяхното израстване и развитие обикновено е засегнато в детайл, но винаги на фона на по-големи събития, които засягат целия граден свят. Често в тези поредици се описват различни места от вселената на произведението от много гледни точки и героите се запознават постепенно с тях. Класическото епично фентъзи разбира се е Властелинът на пръстените, а в по-нови времена христоматийните примери са Песен за огън и лед и Колелото на времето. Интересни гледни точки към жанра дава обзорната статия на ClarkesWorld, която обединява интервюта с много фантастични писатели на темата. Епичното фентъзи често се приема като синоним на високото фентъзи, но разликата е съществена – високото фентъзи всъщност е термин, който описва самия свят, в който се развива действието – а именно въображаем, автономен, напълно измислен свят, който не е просто нашият собствен с добавен фантастичен елемент (както е например в Хари Потър, Темерер, Стрейндж и Норел).
Сага за войната на разлома (Реймънд Фийст)
Мечът на истината (Тери Гудкайнд)
![]() |
Защото беше интересна поредица, преди да деволюира до лош прераказ на Айн Ранд, правен от очевидно болен мозък. |
Riddle-Master (Patricia McKillip)
Хрониките на кралеубиеца (Патрик Ротфъс)
![]() |
Събрала в себе си буквално най-доброто от жанра, историята на талантливия Квоте е всичко онова, което от младежките години и до днес ни кара да отгръщаме трескаво страница след страница – напрегната история, загадки с мистичен и древен корен, остроумен главен герой и което е наистина уникалното – едно фанатично внимание и отдаденост към мотива за приказките и тяхната сила. |
Книгите за Квоте са, казано най-просто, една от най-увлекателните сериализирани истории в жанра, по един много юношески начин – с цялата ентусиазирана (и често безкритична) любов към приключенията, свободата от правилата, магията, мистерията, справедливостта. (Прочетете повече тук и тук.) |
The Rai-Kirah Trilogy (Carol Berg)
![]() |
Фокусът в трилогията е поставен върху героите и тяхното израстване, а не върху страховити сблъсъци на огромни армии, прехвърчащи магии и полуголи девици (сега като се замисля, май последните липсваха напълно). Повече информация за поредицата в брой 52. |
Благодаря за продължението!
Оригиналната класация беше 8/10 от моята лична за времето си, сега виждам, че са имали шанс и другите ми два фаворита.
Набелязах си и две потенциално интересни поредици, които съм пропуснала (особено интересна ми се стори Weird категорията, където за мой ужас установих, че не съм чела нито един от кандидатите).
Аз чета основно военно и дарк фентъзи и съм леко разочарован, че в този раздел има само три предложения. На мен вероятно и две страници не биха ми стигнали да си изброя любимците. Пропуск е липсата на поредицата за Кейн на Матю Стоувър. Няма книги с толкова адреналин, тестостерон, мускули, кръв и ножове гърлото.
Бих добавил и качествените поредици на автори като Miles Cameron, Brent Weeks, Luke Scull, Brian McClellan и Anthony Ryan.
Брей, доживяхме!
Жалко, че добрият стар Конан не е сполучил за някое споменаване.
Липсва ми Гай Гавриел Кай. Той е по самостоятелни романи, но „Сарантийска мозайка“ (па макар и само от две книги), а защо не и Фионавар можеха да се ползват, за да се вмъкне там някъде.
След като сте имали възможност да осъвременявате списъците си мисля, че „Летописите на светлината на бурята“ на Сандърсън си бяха задължителни. Мъглороден навремето влезе в топ 10, но Stormlight Archive като че ли се очертава най-доброто от него.
Присъединявам се към Zdravko за Антъни Райън. Едно от по-новите неща, заслужаващи внимание.
И накрая – Марк Лорънс с „Разделената империя“. Далеч от върховете в жанра, но все пак имаше място на резервната скамейка.
Вярно е, че Stormlight Archives е пропуск, знам че има поне двама доста големи фенове в екипа. с Фионавар ме свързват топли спомени, но аз лично не стигнах дотам да я наредя сред десетката си 🙂
Благодаря за допълнителната стаия, макар и да са минали години след публикуването на първата по темата! 🙂
Отбелязах си няколко поредици, на които ще обърна внимание.
Статията е изключително полезна и аз си набелязах още поредици за четене, и в същото време се радвам да видя, че Shadowdance играе или е играл Battle of The Immortals откъдето е картинката в статията :))))), поздравления за което.
Благодаря за статията , аз също си набелязах няколко заглавие.Само се чудя защо не е споменат Малазан, а той определено е върха на фентъзито според всички фенове?!
Защото е споменат в https://www.shadowdance.info/magazine/articles/fantasy-top-10/. Т.е. предишната класация, на която този материал се явява продължение. Линкът е в първото изречение.
Иначе такова нещо като връх на фентъзито според всички фенове не съществува 🙂 Което тези класации многократно обясняват в уводните думи.
Чудесно е допълнението към първоначалната класация, естествено никога не може да се угоди на всички.
Да добавя и един личен фаворит, който ми се доближи до „Горменгаст“, ако не като изпълнение, то поне като атмосфера. Поредицата за Еребус на Ден Патрик: „Момчето с порцелановото острие“ и „Момчето, което сълзеше кръв“, третата – „Момичето на лъжливия трон“ – още не съм я чел.
Наподобяващо клаустрофобични книги, развиващи се в огромен замък, повечето от чиито обитатели никога не са излизали от него, много интриги и смес между фентъзи и фантастични елементи. Не е толкова сатирично режещ, но за сметка на това има направо изправящи косата сцени. Авторът е млад и допуска всички съответни грешки: неоправдано смесване на стилове, желание да натика в книгите повече от колкото е нужно, опити да се хареса на всички групи четящи, но все пак се справя доста добре.
Баси, то излезе все едно му правя реклама. На кратко, на мен лично доста ми обади по дух на шедьовъра на Пайк.
Звучи доста интересно, слагам си го в списъка с неща, които следя. Мерси 🙂
Да, този коментар възбуди и моето любопитство, задължително ще проверя за какво става дума. Благодаря!
Страшно приятно съм изненадана, че „Спомен, Печал и Трън“ е намерила своето място в класацията. Макар към днешна дата да смятам, че ако я препрочета, ще ми се стори вероятно осезаемо по-детска и наивна, то при първия ми досег с нея я прочетох буквално на един дъх и още помня странната топлина, която излъчва.
Спокойно мога да препоръчам на ентусиастите да дадат шанс и на някой самостоятелен роман на Уилямс, като аз самата с удоволствие се бях залутала във „Войната на цветята“, чиято главна героиня има най-пленителните теменужени очи евър. И всъщност става дума за любов, винаги става дума за любов всъщност ; )
Здравейте,
От хилядолетия не бях чел списанието и много се радвам, че пак попаднах тук.
Поздрави!
Привет и добре дошъл отново 🙂
Изчетох класациите и коментарите. Мнение няма да давам. Само един тъничък (почти недоловим) намек
https://www.tor.com/series/oathbringer/