Трудно е обаче да чуеш отзиви, по-добри от тези за The Name of the Wind – дебютния роман на Патрик Ротфъс и начало на неговата Kingkiller Chronicle. Просто не можех да пропусна книгата, която надмина рекорда на Гудкайнд и Мартин за най-продавано фентъзи. Приятно е обаче да видиш, че понякога дори подобно нещо може да се окаже атестат за качество.
Трилогията ни запознава с Квоут ("Kvothe" и да, така се произнася) – легендарен авантюрист, герой, убиец, магьосник, музикант и какво ли още не – който се крие в затънтената провинция в свят, напомнящ късното средновековие. Името му буди страх, омраза и възхищение, животът му се е превърнал в приказки, в които истината е винаги повече от очакваното, а лъжата – повече и от нея. Междувременно самият Квоут иска просто да живее встрани от съдбите на хората без никой да го закача. Вместо това обаче той бива открит от известен летописец, решен да напише истинската му история. Героят се съгласява, в началото неохотно, да му я разкаже.
Повечето истории отнемат ден, за да бъдат записани. Разказът на Квоут ще отнеме три дни. The Name of the Wind е ден първи...
По този начин започва разказът за пътуващи артисти, за огромни градове, пълни с бедност и мизерия. За древни сили, които изтребват хора под светлината на син огън, привидно без причина и цел. И за Университета, в който отива всеки, който желае да изучи тайните на света.
The Name of the Wind е страхотно добре написана книга. На границата на YA роман, тя представлява смесица между Песен за огън и лед на Джордж Мартин и Лъжите на Локи Ламора на Скот Линч, с щипка Хари Потър за цвят. Но нека последното не отказва никого – реални паралели между Ротфъс и Роулинг няма. Стилът на автора е плавен и изящен и той не се увлича в излишна епика или стилистична тежест. Макар и да разказва за детските и юношески години на Квоут, историята не е никак детска или лековата. Същевременно гениалността на героя и фактът, че той е талантлив практиче
ски
във всичко, с което се захване, са представени убедително и без излишни Салваторизми
(да се чете "опити на автора да мастурбира писмено чрез героя си). Действието
по време на разказа на Квоут (т.е. 9/10 от книгата, ако се изключат началото,
епилогът и кратките интерлюдии от време на време) се развива, логично, от първо
лице, така че през по-голямата част от времето сме доста навътре в главата му,
а там има наистина много, което да задържи интереса на читателя.Сюжетно романът е структуриран общо взето като начало на трилогия. Трудно е да се отличи някакъв съществен "финал" на ставащото, а и така е логично, при положение, че става дума за хроника. При все това в The Name of the Wind всъщност не се случва нищо наистина мащабно или драматично и тя се явява по-скоро подготовка на събитията в следващите две части.
Плюсове:
+ Страхотно четивния стил на Ротфъс – лек, елегантен, изящен и динамичен.
+ Чудесен главен герой, който успява да е гениален и свръхнадарен във всички области, без това да е нереалистично или дразнещо за читателя.
+ Перфектна скорост на сюжета. Няма и един момент, в който да скучаеш.
+ Чандрианите (The Chandrian) са великолепно описани злодеи. Напълно енигматични, практически с едно мимолетно появяване за цялата книга, привидно зверствата, които извършват са съвсем случайни, а обсесията на Квоут с тях граничи с лудост. Красота.
+ Легендите за миналото на света, разказани почти в стил Силмарилион, са доста качествени, а и имат директна връзка с основната мистерия в романа – тази за Чандрианите.
+ Макар и разказът да върви от първо лице, читателят има усещането на моменти, че Квоут крие някои неща от нас. Нещо повече – неговият спътник, младият демон Баст, не желае той да се сеща за определени аспекти от историята си. Това създава несигурност, която поне за мен е страшно на място при подобна хроника.
Минуси:
– Историята има начало, но няма край и в нея не се случва почти нищо съществено. При увлекателността, с която е написана, това е точно никакъв проблем, но...
– ...за съжаление рекламираната като "вече написана, ще излизат по една на година" трилогия все още чака втората си част, обещана, към момента, за пролетта на 2009 г. Ротфъс наистина е написал и трите книги, но за съжаление е от тия досадни перфекционисти, които не могат да оставят творчеството си на мира и постоянно му правят огромни корекции и пренаписвания.
– "Фабио" корицата. Можете да я видите в интервюто с Ротфъс в този брой. Бррр... Слава богу скоро след това пуснаха ново издание със сменен кавър, но все още се случва да се събудя, облян в студена пот посред нощ...
И тъй, ако харесвате класическо фентъзи без Избрани и Заплаха за света, единствената причина да не зачетете The Name of the Wind би била това, че трилогията не е доиздадена. Но като човек, който принципно мрази да чете незавършени поредици, ви казвам: вземете я и й скачайте без колебания. Няма да съжалявате!
Оценка: 9/10