Брой 46 Ревюта

 съдържание

КНИГА НА БРОЯ

Джонатан Стрейндж и мистър Норел Автор: Сузана Кларк Издател: ИК Прозорец Цена: 20 лв. Ревю: Роланд, Рандъм

Оценка: 10/10 Роланд, 10/10 Рандъм

Лявата ръка на мрака, Том 2 Автор: Урсула Ле Гуин Издател: ИК Бард Цена: 14.99 лв. Ревю: Демандред

     Вторият том от сборника на Бард с романите от Хейнския цикъл на Ле Гуин вече е на пазара. За разлика от първата част, името не е толкова абсурдно, защото все пак включва романа Лявата ръка на мрака. Което само по себе си е достатъчно, за да направи книгата събитие, но като добавим и факта, че вътре е и Освободеният (една от най-добрите творби на Ле Гуин, носител на Хюго и Небюла), става ясно, че това е една изключително добра оферта за феновете на фантастиката. Плюс това за десерт имаме и Светът се нарича дъбрава,  който не е от най-добрите романи на авторката, но също си заслужава четенето. Всъщност именно за него ще стане основно дума в ревюто, защото другите два съм ги хвалил достатъчно преди. В тези три романа Хейнската вселена е много различна от тази в първите три творби от цикъла, концепциите за света се избистрят, променят и придобиват по-кохерентен вид. Основната тема за контакта и взаимното въздействие между различни култури и начини на живот си остава същата, но вече е много по-добре развита. Цивилизациите, описани в Освободеният и Лявата ръка на мрака, имат много по-голяма дълбочина, отколкото тези в предишните романи от поредицата. За двата романа вече съм писал Евъргрийн (съответно в 18 и 27 брой).

     Светът се нарича дъбрава ни пренася на планета, чиито естествени ресурси (най-вече дървесината) се използват безжалостно от колонисти от Земята. На жестока експлоатация, включително принудителен робски труд, убийства и изнасилвания са подложени и местните жители, дом за които са безкрайните гори на планетата.  Логично в един момент те се вдигат на бунт, въпреки че насилието и особено убийствата са в противоречие с цялата им ценностна система. Особеното при тези местни жители на планетата е, че те са усъвършенствали сънуването до нивото на наука, контролират напълно сънищата си и за тях това, което се случва в тези сънища и докато са будни, е еднакво реално. Като цяло романът е добър, но има няколко сериозни слабости. Както самата Ле Гуин признава в увода, главният отрицателен герой Дейвидсън е прекалено едностранчив образ – абсолютно лош през цялото време и без никакви положителни качества. Друг проблем е, че цялата концепция за сънищата и въздействието им върху реалния свят не е развита докрай и поне за мен доста неща останаха неясни в този аспект. Недостатък е и фактът, че посланието  на творбата е твърде натрапчиво поднесено, нещо много нетипично за авторката. Въпреки това романът е приятен, има няколко отлични сцени и идеи, концепцията е интересна и оригинална, и въобще не може да се каже, че е сложен просто за пълнеж в сборника.
     Толкова за Светът се нарича дъбрава. Плюсовете и минусите надолу са за целия сборник като цяло:

Плюсове:
+ Два гениални и един много добър романи за някакви си 15 лева е невероятно изгодна сделка. Вярно е, че тези творби вече са издавани у нас, но това е било преди много години, трудно откриваеми са на старо (особено Освободеният), а още по-трудно е да се намерят в добре запазено състояние. Да не забравяме, че и два от тези романи са носители на Хюго и Небюла.
+ С всяко препрочитане все повече се убеждавам, че Лявата ръка на мрака е една от най-добрите фантастични книги, писани някога. Хвалил съм я подробно в Евъргрийн рубриката преди време, затова няма да се повтарям, просто ще добавя няколко коментара. Това е една от книгите, в които при всяко препрочитане се откриват много нови неща и дават все повече на читателя. Като развитие на героите е с класи над 99% от фантастиката на пазара. Заслужава да се отбележи, че българският превод е отличен и успява в максимална степен да запази поетичния изказ и уникалната атмосфера на оригинала.
+ Стилът, естествено. Прекрасен, както съм писал около двайсетина пъти досега в списанието (фен съм, какво да се прави).
+ Изключително майсторство в изграждането и описването в дълбочина на въображаемите цивилизации и светове. Забележително е също и с колко малко думи е постигнато това – Лявата ръка на мрака е около 250 страници и постига по-голям успех в пресъздаването на убедителен и описан в нужните детайли свят, отколкото авторите на епично фентъзи постигат в 5 дебели тома.

Минуси:
– Споменатите вече такива на Светът се нарича дъбрава.
– Сюжетът, както и спекулациите върху бъдещи технологии както обикновено не са приоритет за авторката. Което за мен не е минус по никакъв начин, но за немалко фенове на фантастиката е.

Куца съдба Автор: Аркадий и Борис Стругацки Издател: ИК ИнфоДар Цена: 12 лв. Ревю: Роланд

     Първата нова книга на братята, издадена от Офир насам, определено не е лъжица за всяка уста. Не, че е точно тежка или трудна за осмисляне (Охлюв по склона anyone?), но е изключително особена и далеч не толкова фантастична, колкото би им се искало на много хора.
     Историята накратко. Писателят Феликс Сурокин и писателят Виктор Банев живеят доста различни, но и посвоему подобни животи. Има само една дребна подробност – вторият е измислен герой на първия. Сурокин живее в началото на осемдесетте в Москва, а Банев – в странно провинциално градче, където от месеци не е спирало да вали. И въпреки че фантастичната история за "прокажени" и гениални деца се случва на Виктор, съдбата на Феликс, неговия създател, е не по-малко странна по свой си социалистическо-битов начин.
     Именно този момент ще отблъсне много читатели. Книгата е по-скоро едно кротко осмиване на режима (в синята папка на Сурокин, където той описва света на Банев, също властва някаква Партия, чийто Президент е забранил комунизма, но ефектът е сходен), отколкото фантастика. Тук е за отбелязване живият език на братята, който надминава по гъвкавост дори този на Лукяненко. А близостта с българския позволява и плавно пренасяне на тази жизненост, така че четенето на Куца съдба е наистина наслада и глътка свеж въздух от скованите (при сравнение) преводи от английски. При все това битовизмът е много, а фантастичността е по-скоро сюреализъм, отколкото реална фантастика.

Плюсове:
+ Разкошен жив стил, все едно си говориш с авторите. Вметнати думички, конструкции на изречения, които са като извадени от жив разговор... просто наслада за сетивата.
+ Интересна история, особено от средата нататък.
+ Хуморът е на ниво. Книгата не е комедийна, но и двамата герои са разкошни циници и мнението им (на Сурокин от първо лице, а на Банев – от трето) винаги включва самоирония и сарказъм.

Минуси:
– Твърде дълга е, а историята се развива твърде бавно.
– Същата е все пак доста недоразвита. Един куп идеи оставят неизяснени и като цяло Куца съдба е доста неразбираемо на моменти четиво.
– Социалистическият битовизъм преобладава. За мен това не беше проблем, но си е въпрос не само на вкус, a и на моментно настроение, и като цяло не мисля, че е особено хубаво.

     Минусите май изглеждат по-сериозни от плюсовете, но лично за мен Куца съдба беше голямо удоволствие, особено след първите сто страници. Не съм убеден, че мога да я препоръчам на всеки, но мисля, че определено си заслужава риска.

Oценка: 8/10 Роланд

Абарат: Дни на магия, нощи на война Автор: Клайв Баркър Издател: ИК ИнфоДар Цена: 14 лв. Ревю: Роланд

     Потресен съм колко нищожен успех постигна първият Абарат в България. Потресен и доста натъжен. Хората решиха, че а) това е детска книжка и не си заслужава вниманието (очевиден абсурд) и б) е твърде зловеща за децата им с тия черно-бели гротескни картинки. За последното без съмнение вина имат и ИнфоДар, тъй като в оригиналния си гланцирано-цветен вид илюстрациите са толкова ярки, живи и примамливи, че книгата щеше да се разграбва. От друга страна обаче това би оскъпило доста Абарат и успехът пак нямаше да е сигурен.
     Тъй или иначе вече е късно да умуваме коя стратегия би била по-успешна, остава си фактът, че една великолепна приказка остана масово неоценена от обикновения читател. Груба грешка, тъй като историята за магическия архипелаг е колкото детска, толкова и сериозна. В крайна сметка Клайв Баркър не е Астрид Линдгрен и в книгите му винаги се прокрадва както ужасът, така и мрачният хумор.
     Както и да е. Втората част продължава оттам, където свърши първата. След посещението си в мистериозния Двадесет и пети час, Канди и Малинго се мотаят из Абарат и в общи линии са го ударили на туризъм. Белязания обаче все още ги преследва, а и Принцът на Полунощ, Кристофър Керион, не се е отказал да хване Канди, за да разбере каква е причината за присъствието й на архипелага. Междувременно нови сили се надигат в подготовка за предстоящия конфликт между Деня и Нощта и целият Абарат трепти от напрежение в очакване да се случи нещо ужасно.

Плюсове:
+ Баркър си остава прекрасен разказвач и историята е динамична и интересна.
+ Въображението му също е ненадминато. Фантастичните и приказни места и създания в Абарат са наистина зашеметяващи.
+ Вече започваме да осмисляме цялостната роля на Канди в ставащото, както и посоката, в която ще поеме историята в следващите три книги.
+ Страхотна кулминация в края на романа.
+ Илюстрациите, рисувани от самия Баркър, са страхотни и придават прекрасна магична атмосфера на книгата. Нито напълно сериозни, нито изцяло детски, те са просто пир за окото.

Минуси:
– Каквито и обвинения да отправям към закостенелите Брукс-потребители в началото на ревюто, Абарат си е детска книга. Особено при положение, че я хванах веднага след Джонатан Стрейндж и Мистър Норел, на някои места едноплановостта и наивността й ми бяха мъничко в повече.
– Клишета. Не обичам клишета. Светът на Абарат е невероятно оригинален и разнообразен, а Баркър е вкарал в него една твърде предвидима и по каноните историйка за битка между доброто и злото, която може да е сбъдната мечта за феновете на Салваторе, но на мен ми идва едно ниво по-досадна от нужното.
– Кретенът май още дори не е почнал да пише третата!

     И тъй, втората част за архипелага е на същото ниво, на което беше и първата, т.е. – много високо. Въпреки минусите, които съм изтъкнал, книгата е страшно забавна и интересна, особено ако подходиш с очакване просто за добро прекарване на няколко часа, а не за Следващото Велико Фентъзи. В този случай ще получиш дори повече, отколкото си очаквал ;)

Оценка: 8/10 Роланд

Отрова Автор: Крис Удинг Издател: ИК ИнфоДАР Цена: 10 лв. Ревю: Ян

     Крис Удинг направи повече от впечатляващ дебют на родния фентъзи пазар със Сказание за Сарамир и Обсебването на Елейзабел Крей. Последните бяха едни от най-качествените предложения за изминалата година, така че обяснимо се зарадвах от новината за излизането на Отрова. Основният въпрос обаче беше дали Крис ще успее да запази качеството, постигнато с предишните книги, или ще се издъни ефектно.
     Отговорът е някъде по средата. Историята накратко: По-малката сестра на Отрова е отвлечена от вълшеблените (не, няма правописна грешка) създания. Тя решава да издири техния повелител и да я върне обратно. Задачата обаче се оказва доста тежка, а девойката се набърква в смъртоносни интриги, изходът от които може да е доста неприятен за нейния народ.
     Отрова излиза две години след Обсебването, което автоматично вдига летвата. За добро или зло обаче Удинг е избрал доста по-различен подход и е решил да напише сбъркана приказка по-скоро в стилистиката на Коралайн, отколкото на предишните си произведения. Лошо няма, както казват хората, стига да е добре направено. Е, Удинг явно си го може, защото макар и малко по-детска като стил, книгата е страшно приятно четиво. Има го хапливият сарказъм, има ги и радващите герои, имаме си и оригинален приказен свят, какво повече можем да искаме?

Плюсове:
+ Интересна история.
+ Качествени герои.
+ Сарказъм и ирония.

Минуси:
– Всъщност идеята не е кой знае колко оригинална. Имахме подобна история във Faerie Tale на Фийст, но пък Удинг все пак е по-добрият писател.
– Стилът е доста по-детски.

     Добра книга, макар и една идея по-слаба от Обсебването. Ако сте фенове на последната и на творчеството на Геймън, не пропускайте.

Оценка: 8/10 Ян

Амулетът на Самарканд Автор:Джонатан Страуд Издател: ИК ИнфоДар Цена: 13 лв. Ревю: The Dragon

     Нещо напоследък книгите, възхваляващи британската магия, взеха да стават повече от необходимото. Очевидно след като мазното манафче Потър повлече крак, всичко живо се юрна да пише книги за магията в Лондон след периода на индустриалната революция. Даже трябва да им се направи отделен поджанр направо. То не бяха Елизабел Крей, Сабриел, Стрейндж и Норел, а сега и въпросният Амулет на Самарканд. Добри Поличби не влиза в този жанр поради 2 причини – Пратчет и Геймън. Макар и нелишени от достойнства, че и повече, книгите от този вид напоследък се издават с плашещата скорост на пауър метъл албумите отпреди 3-4 години.
     В модерния Лондон магията е нещо нормално. Всъщност даже повече от нормално – магьосниците са хванали здраво властта в мазните си ръчички и защитават населението от другите магьосници, завзели властта в другите два световни центъра на магията. Истинската сила на магьосниците се крие в демоните, които призовават и поробват. Младият чирак Натаниел призовава един джин, за да открадне мощен магически амулет, с което се забъркват в политиката на страната...

Плюсове:
+ Лека и приятна за четене.
+ Оруел за начинаещи – по някое време се чудиш къде ще изникнне описанието на пирамидата в центъра на Лондон, в която се помещава едно "любимо" министерство.
+ Смешна е, а и джинът е идиот.
+ Бързо развиващо се действие.

Минуси:
– Прекалено детска.
– Хуморът е далеч от най-добрите традиции на британската школа.

Оценка: 7/10 (За под 14-годишни 8.5/10) The Dragon

Разпръснати слънца Автор:Кевин Дж. Андерсън Издател: ИК Бард Цена: 12.99 лв. Ревю: The Dragon

     Трудно се пише за книга, която е четвърта от дадена поредица. Още по-трудно е, ако поредицата се отличава с това да е "нищо особено" и предпоследната книга от нея е била издадена преди близо три години.
     За жалост обичайният параграф, където трябва да се разкаже с две-три думи за какво става въпрос, се налага да го пропусна. Не поради мързел, а просто защото в 591-те страници на книгата не се случва абсолютно нищо – всички основни сюжетни линии буксуват, вторичните и те, а онези, които се приклюват тук, не допринасят с нищо за поредицата. Единственото сериозно раздвижване е в последните 30-40 страници, които служат просто за увод към петата част. Очевидно Андерсън добре си е научил урока от Джордан.

Плюсове:
+ Добрият превод.
+ Малкото космически опери, излизали в последните години, което означава, че за зажаднелия фен и литературният еквивалент на МакДоналдс е по-добре от нищо.

Минуси:
– Дългото забавяне преди издаването й пречи много – не си заслужава препрочитането на предишните части, забравил си какво става в тази вселена и остро не ти пука за действащите лица.
– Споменавал ли съм колко малоумна идея е да сложиш "елементални" раси в научната фантастика? Особенно една от тях да е архизлодейската.
– Тотален застой по сторилайна.

Оценка: 6/10 The Dragon

Star Wars: Епизод II – Клонингите атакуват Star Wars: Епизод III – Отмъщението на Ситите Автор: Р.А. Салваторе / Матю Стоувър Издател: ИК Труд Цена: 9/9 лв. Ревю: Роланд

     Ок, едва ли някой, четящ това списание, очаква твърде много от точно тези книги, освен това след ужаса на Епизод I можем да очакваме само злодейства от новелизациите по Star Wars филмите. Както и да е, бързам да успокоя засилилите се с тревога да си ги купуват, че и двете книжки са на много по-прилично ниво от първата, а Епизод III дори има някаква стойност, ако си умерен фен на франчайза.
     Историята я знаете, така че ще премина на качествата на книгите. Епизод II е повече или по-малко очакваната пръчка. Точно тоя филм и за кино-стандартите си нямаше кой знае каква история, пък на книга нещата са хептен трагични, но Салваторе е старо куче и умее да пише увлекателно. Тъй че ако си падате по това да четете харесалите ви филми, книгата е напълно безопасна и я препоръчвам с чиста съвест.
     Изненадата идва при Епизод III, за който с ужас установявам, че съм на сходно мнение с някои индивиди, с които обичам да не съм на сходно мнение. Матю Стоувър е използвал нетипичен за новелизациите на филми похват да ни вкарва в главите на героите, при това не само на "наш'те", но и на "лошите". Това позволява на книгата да ни даде информация, която не можем да получим от филма, при това на места доста интригуваща и променяща представите ни за Епизод III. В някои аспекти тази промяна на възприятията е чак дразнеща, доколкото аз съм свикнал Оби-Уан да ми е положителен образ, да речем, но при всички положения това е неразработена територия и навлизането в нея е зарибяващо.

Плюсове:
+ Епизод II – стандартните за Салваторе. Четивна е, лека е и е занимателна.
+ Епизод III – интересния подход да ни показват какво си мислят герои, чиито разсъждения във филма остават мистерия. Стилът е приятен и книгата се чете бързо.

Минуси:
– В общи линии нулева литературна стойност и на двете книги, но това не е нещо неочаквано.
– Епизод II не предлага нищо ново спрямо филма, но пък компенсира с липса на визия. Т.е. препоръчвам само ако сте някакви големи SW фенове и ви се чете каквото и да е, стига да не е мозъчно самоубийство като Епизод I.

     С което май изчерпах темата. Книжките са приятни, третата и предлага мъничко повече от стандартен роман по филм, но на всички ни е ясно, че Голямата Литература не участва при писане на подобни неща. Само за фенове, тоест.

Оценка:
Епизод II: 6.5/10 Роланд
Епизод III: 7/10 Роланд