8. Слепоглед (2006)

(Питър Уотс)



Ordo Malleus

blindsight2Слепоглед е въпрос под формата на роман. Какво е (само)съзнанието? Превръща ли ни то в неповторим, галактически феномен или е нищо повече от бъг, ненужна мутация? Питър Уотс ни подхвърля топката за размисъл в своя роман, като сблъсква човеците с напълно различен разум, чиято интелигентност далеч надхвърля нашата, но е лишен от Аз-форма и произтичащите от нея предимства/недостатъци, личното и расовото ни его. Впрочем, опростявам нещата – романът рови дълбоко в смисъла на думички като разум, интелект и съзнание, дисецира ги и подлага на съмнение нашите, човешките определения за тях. На всичкото отгоре го прави без удобни кукички за читателя, обвива повествованието си в дълбок слой културни, исторически и научни препратки и общо взето ни оставя да се оправяме сами с разшифроването им.

Горните редове означават, че Слепоглед спада в категорията на по-твърдите фантастики и се предполага да бъде подходящ за мислещата част от четящото население. За мое щастие, в българското издание преводач и редактор са се постарали да включат подробни бележки под линия, които донякъде изглаждат процеса на възприемане и спестяват разходките до Гугъл за бърз курс по всичкознание.

Другото включва прекрасен сюжет, в който може да откриете мистерия, хорър и психологически трилър, както и сложни персонажи, които уж трябва да работят в екип, но по-често пропадат в конфликти, амплифицирани от неразбираемата природа на Роршах – името на извънземния кораб, с който хората осъществяват своя Първи контакт.

Слепоглед е достоен, съвременен представител на научнофантастичната литература, който не подценява своята публика и не сдъвква всичко в удобен за поглъщане формат. Освен това, къде другаде може да се насладите на вампир лидер на експедиция, няколко независими и крайно различни съзнания, събрани в едно тяло, командир на бойноботи, който всъщност цени мира повече от всеки друг на борда, и синтезист, стремящ се да изключи своите мнения и пристрастия, така че да може да предаде по най-добър начин космическия сблъсък на цивилизации?

Killua

Слепоглед на Питър Уотс е разказ за първия контакт, в който, простичко казано, космическият кораб „Тезей“ среща извънземния „Роршах“.

Подобно на митичния владетел на Атина, който води началото си от човешкото и божественото, така и членовете на екипажа на „Тезей“ съвсем не са обикновени простосмъртни. Мисията се състои от лингвист и нейните напълно самостоятелни алтер егота, биолог полукиборг, командир вампир… Историята е разказана от гледната точка на Сири*  – лишен от чувство за емпатия синтезист с жички в мозъка. Той е на борда на „Тезей“ в ролята на наблюдател, който да асимилира и превежда информацията на разбираем за хората на Земята език. Признавам си, някои от описанията в Слепоглед, особено структурата на „Тезей“, ми дотягаха, а по-неясните от тях направо прескачах, като често усещах острата нужда от картинки, които да ме ориентират. За което виня Сири, разбира се – не си е свършил достатъчно добре работата да предаде на нормален човешки видяното и чутото.blindsight3

Макар Слепоглед да е роман за „там горе“ и действието да се развива в космоса, той често се спира и на случващото се „тук долу“ през спомените на Сири. В бъдещето, описано от Уотс, хората живеят в отчуждение – сексът е само виртуален, а родителите дават на децата си „хапчета за обич“. Вече никой няма нужда да работи, но въпреки всичко бащата на Сири упорства и търси смисъла на съществуването в своята работа, докато майка му е изоставила тялото си и живее в измислена реалност… Впечатлява и контрастът между образите на лишения от съпричастност Сири и неговата приятелка, опитваща се да запази човешкото в себе си – малко иронично, предвид факта, че в космоса Сири е избран за представител на човешкото спрямо извънземното.

Именно космосът е основното поле на действие на романа и самотата и ужасът в космичната бездна са предадени много силно. За мен като читател беше изключително напрегнато да се намирам заедно с героите на борда на „Роршах“. И сега ясно си спомням как стъпвам предпазливо заради надвисналото усещане за заплаха, погледът шари наоколо от любопитство пред новото и непознатото, сърцето се свива от страх, зениците се разширяват от ужас, когато… Какво става на борда на „Роршах“ и как приключва мисията, ще оставя на вас сами да съпреживеете с героите, и да се насладите на качествено различни от homo sapiens извънземни, чийто образ може би ще промени представата ви за това какво е самосъзнание и интелект.

Intery

blindsight1Дори не мога да определя кой от елементите на Слепоглед ми е любим. Идеите за философия на съзнанието са очевидният избор, но съвсем не искам да омаловажавам персонажите или завладяващото повествование. Като че ли това, което ги обединява в романа, е предизвикателството. Книгата е написана по начин, който изисква от читателя да е постоянно съсредоточен и да се досеща сам за връзките, които сюжетът умишлено не прави изрични. Научната част в тази фантастика черпи вдъхновение от толкова много области, че дори и един набор от препратките да са ти ясни или поне познати, друг набор ще те накарат да прибегнеш до четене на поне уикипедианските статии по въпроса. Забележителното за мен беше, че разхвърляните из романа интелектуални и научни концепции почти винаги са умело вплетени в историята, така че да поискаш да научиш повече, за да разбереш по-добре случващото се. Последващата удовлетвореност е огромна, особено в сравнение с повечето ми познати класически твърди фантастики, в които просто се сипят ключови научни понятия, без никакво старание да те мотивират да прочетеш нещо повече за тях и определено без усилията ти да бъдат награждавани, ако случайно го направиш.

На този фон е изграден асортимент от герои, всеки от които е единствен по рода си: от напълно правдоподобно счупен през смразяващо нечовешки до Бригадата, които просто не подлежат на кратко определяне.

Въоръжен с всичко това, Питър Уотс е написал и сюжет, който те сграбчва отрано и те стиска все по-силно през нарастващо напрежение, докато не вземе връх в невероятна кулминация… която ми се наложи да прочета два пъти, защото не я разбрах (и май още не съм), но така е то с предизвикателствата, пък и „това, което пълни сърцето, е очакването“.