Топ 15 научнофантастични романи
13. Невромантик (1984)
(Уилям Гибсън)
Intery
Киберпънкът за мен е поджанрът от научната фантастика с най-много потенциал за вълнение. Поглъщащата атмосфера, бързо развиващото се действие, западналата социална среда и Мрачните Безскрупулни главни герои се съчетават в комбинация, на която не ѝ трябва много, за да причини трескаво обръщане на страници. А много от тропите, свързвани с течението, са ако не измислени, то популяризирани именно от Невромантик. Пропаднали хакери. Повсеместна виртуална реалност. Гигантски неалтруистични надправителствени корпорации. Антропоморфизиран изкуствен интелект. Женски персонажи, които въпреки че са поддържащи, често са по-яки от главния анти-герой. Гета, където технологии се използват по непредвидени начини. Трансхуманизъм. Милитаризирани нацийки. Неонови светлини, огряващи локвите на сякаш безкрайна дъждовна нощ (добре де, последното е по-скоро от Blade Runner).
Но Невромантик съумява да бъде не просто класическа творба, която трябва да бъде прочетена сякаш като отдаване на почит на предците, а един страхотен роман сам по себе си, въпреки на места смешните разминавания в очакванията за развитието на информационните технологии. Сюжетът изисква пълното ти внимание, докато се опитваш да разплетеш отношенията между различните играчи с техните коя от коя по-неочаквани мотивации. Действието се развива на много високи обороти в множество различни места, така че в нито един момент случващото се не става еднообразно или предвидимо. Описаните технологии са достатъчно необичайни, за да предизвикат интерес, и – с напредването на историята, – достатъчно добре обяснени, за да поддържат чувство за нещо като реализъм.
И разбира се, поддържащият женски персонаж, Моли, е сред най-страхотните във фантастиката въобще. При нея авторът не се свени да използва каквито готини атрибути му хрумват и изненадващо крайният резултат всъщност работи чудесно. Моли е безкрайно компетентна и немалко цинична, със забързани рефлекси и сетивна обработка. Очите ѝ са покрити с високотехнологични огледални лещи. Под ноктите си има прибиращи се остриета. Сълзените ѝ канали са пренасочени към устата, така че в редките случаи, когато плаче, буквално преглъща сълзите си. Години след прочитането на романа, помнех много малко от сюжета му, но все още имах спомени за Моли. И продължавам да знам наизуст първото му изречение, което ще цитирам тук в чудесния превод на Григор Гачев: „Небето над пристанището имаше цвета на телевизионен екран след края на програмата.“
Trip
Епохален.
В няколкото възможни значения на тази дума можем да намерим причините, от една страна, за културния ефект на Невромантик, който изобщо не считам за нужно да описвам, а от друга, защо е чак на фаталното 13-о място в нашия топ 15.
Невромантик е епохален вододел. В послеслова си към второто издание на романа през 2000 г. писателят Джак Уомак изрича наглед стъписващото предположение, „Ами ако самият акт на написването не е сложил началото му?“ (Става въпрос за началото не на друго, а на Интернет.) Подобни прояви на шаманистично мислене обикновено напушват на смях, но тук… Тук само ще замълчим.
Невромантик е епохален – затънал до гуша в епохата, в която е писан, както и в тропите, много от които сам е създал. За жалост, в наши дни нещо подобно все ни докарва усещането, в случая несправедливо, че това някъде вече сме го гледали.
Романът е еманация на разполовяването и разкъсаността, които високите технологии бележат и предизвикват, за пръв път открехвайки червеното си многофасетъчно око именно през 80-те години на миналия век.
Разкъсването е на всички нива, в една страхотно подредена, благозвучна символна структура – между култури (извънземната екзотика на японското, на растафарианското, на близкоизточното), между социални прослойки (ниското, изписано в неон и разкривен метал по Земята, високото в орбитални увеселителни станции), между поколения (корпорации семейства, членовете им – криогенно замразени или пък клонинги), вътре в тялото (изкуствени придатъци, механични и органични), вътре в ума (обезплътени съзнания, шизоидни съзнания, съзнания на наркотици), и изобщо вътре в света на най-основно метафизично ниво, воглаве с ударното първо изречение: „Небето над пристанището имаше цвета на телевизионен екран след края на програмата.“ С ницшеанските си пост-религиозни нотки и съвършеното въведение в огромния, всепоглъщащ, сюрреалистичен конфликт/допълване между материя и виртуален свят, в който и понастоящем живеем.
При все това обаче, и при все че Гибсън е заявил в прав текст, че икономическите и политическите детайли на реалността в книгата са го вълнували повече от останалото (сюжетът за хакера Кейс и задачата му, за фаталната по не един и два начина дама Моли, мистериозния им работодател и политическите машинации на могъщи, покварени хора, все пак е взет почти наготово от ноар-кримките в стила на Хамет, Чандлър и тем подобните им), писателското майсторство и страстта на автора блещукат на практика на всяка страница.
Вместо сивотата, смръщеността и едносричните, скучни картонени човечета в слабите му имитации, самият Невромантик гъмжи от цвят, енергия и романтическата, по-конкретно съвсем по Кийтс, способност да приемеш и живееш с двойствеността и противоречивостите, от които съзнанието ти е изтъкано – а в случая на романа, от които и Гибсън успява, триумфално, да изтъче и целия си материален свят, от нишки от метал, пластмаса и информация, но с туптящо сърце под тях.
Claymore
Невромантик е един от малкото научнофантастични романи, оставили толкова траен отпечатък върху цялостния лик на жанра и може би единственият, създал поджанр, който продължава да жъне успехи в други медии и до ден днешен. Интересното в отрочето на Гибсън обаче е, че въпреки изключително футуристичния си мизансцен, това е роман обърнат към познатото минало също толкова, колкото към предполагаемото бъдеще.
Самият Гибсън казва в сравнително скорошно интервю за The Paris Review, че написал Невромантик като съзнателна реакция срещу широкоразпространения американоцентризъм и триумфализъм, присъстващи в американската фантастика от 60-те и 70-те. Макар и сега това да не се набива на очи, именно заради влиянието на тази творба, решението му да създаде едно глобализирано бъдеще, пълно с пътуващи из глобуса американски киберкаубои, японски наемни убийци и космически растафарианци, е продиктувано от желанието му да разбие идеята за бъдещето като бяла американска монокултура.
Нещо, което носи странно удоволствие в книгата днес, е човек да чете за едно силно остаряло бъдеще: персонажите говорят за сделки с контрабандни носители на RAM от няколко мегабайта, при все високото ниво на технологиите, всички компютри и устройства използват кабели и т.н… Резултатът е едно странно чувство на позната непознатост, особено когато се вгледаме в ДНК-то на книгата и мотивите ѝ, видни от междужанровите препратки които шарят страниците ѝ. А всички те са насочени към миналото – хакерите са „каубои“, които живеят по свои правила, някои от бойните сцени са оприличени на филмови кунг-фу схватки, а стилът и разказваческият глас напомнят силно на шейсетарски ноар роман, особено в Chiba City Blues, първата част от книгата.
Сателитната вила, в която се разгръща последното действие на повествованието пък е гротесков паноптикум на анахронизми, наблъскани един до друг без ред и мисъл, символизиращи отживялата мономания на клана Тесие-Ашпул за пълен контрол и изолация. Всички тези елементи от миналото, на нашия свят и на романовия, контрастират рязко с описаните градски пейзажи на огромни гори от бетон и небостъргачи и използвания от персонажите жаргон. Matrix, deck, simstim, jack, razorgirl, cowboy, icebreaker, derms, cyberspace и много други думи и термини създават усещане за дезориентация и ни хвърлят в дълбокото с необичайността си и новостта си. Много от въпросните думи са навлезли и в широка жанрова употреба, а други отдавна са се разпространили и в „реалния“ свят.
Новото в света на романа обаче не е еднозначно хубаво, просто е различно. Естетическото напрежение от сблъсъка между различните елементи дава живот на романа, а и на жанра, и е причината дори след като технологично сме задминали параметрите на Гибсъновото киберпространство да можем да прочетем книгата и да се насладим на картината, която рисува. Всичко това, заедно с трите малки фигурки на сивия изоставен плаж, махащи за сбогом, правят романа класика и една от любимите ми творби, към която ще се връщам още много пъти.
Тетралогиятя Хиперион-абсолютен фаворит!_
Саймък – Междинна станция, Всичко живо е трева, ГРАДЪТ…
Чери – Светът на Пел
Бредбъри – 451 по Фаренхайд
Азимов …
Кларк …
А що се отнася до кибер пънк – Портокал с часовнков механизъм…
Не мисля че тази класация отразява обективно най-добрите романи в този жанр.
Класация, в която е няма Азимов?!?!? Един от пророците в научната фантастика? Пълно разочарование.
Не че искам да адвокатствам на някой, ама да вземем да прочетем втория абзац на увода 🙂
Хората са си го казали.
Според критериите „един роман трябва да бъде изключително силен и обичан сам по себе си…..“ за да влезе в класацията. Поне 1/3 от изброените не отговарят на това изискване. Много от тях не са преведени на български, а Stars in My Pocket Like Grains of Sand го намерих само на английски и немски (изключително слабо разпространен за да е толкова обичан). 75 автори са гласували за тази класация. Браво на тях, че знаят перфектно английски, но на нас, българските любители на този жанр, това не ни помага особено.
Аз го виждам по-скоро като три неща 🙂
1. Напомняне, че има неща в чуждоезичната фантастика, които не са обичани тук по една-единствена причина – издателите ни не са се сетили за тях.
(Колкото до това дали и доколко са обичани там, където са били издадени, това вече опира до познаване на тамошните фен-общности. Според нашите познания за тях, всяка една от тези книги е силно обичана.)
2. Напомняне на издателите, че не са се сетили за тях.
3. Разширяване на хоризонтите на самите читатели.
Аз поне не виждам особено висока стойност в класация, преповтаряща добре известни произведения на „класиците“, колкото и да ми е познато удоволствието от това да видиш любима книга в нечие подреждане 🙂 В края на краищата, и в увода пише, че става въпрос за лични предпочитания, а не за опити за обективност, каквато така и така не е възможна в оценката на литературното качество.
(О, и наистина, нека не забравяме за превратностите на точковия модел на класиране на книги.)
Впрочем, класации най-разнообразни ще има и занапред, тъй че се съмнявам нещо да остане неуважено 😉
@катето – Класацията все пак не се казва Топ 15 научнофантастични романи издадени на български 😉
11 от 15-те, даже 13 от 17-те, защото на две места са класирани по две книги са налични на български език. А за другите е добър момент да юркаме издателите да направят нещо по въпроса.
Иначе всеки един от романите в класацията е силен и обичан сам по себе си 🙂
На мен ще ми е любопитно да прочета читателски класации. Моят личен топ 10 беше:
1. Господарят на светлината – Роджър Зелазни
2. Огън от дълбините – Върнър Виндж
3. Падането на Хиперион – Дан Симънс
4. Аз съм легенда – Ричард Матисън
5. Беглец по острието – Филип Дик
6. Вечната война – Джо Холдеман
7. Лявата ръка на мрака – Урсула Ле Гуин
8. Дюн – Франк Хърбърт
9. Пикник край пътя – Аркадий и Борис Стругацки
10. Говорителят на мъртвите – Орсън Скот Кард
Както се вижда и от него само 4 книги са вътре. Което не ме прави особено нещастен. Няма как всички да са доволни. Важното е да има дискусия и да чуем различни гледни точки.
Stars in My Pocket Like Grains of Sand е обичан от доста от членовете на екипа на Шадоуданс, това е единствения критерий в случая. Класацията не претендира за представителност и изразява единствено предпочитанията на членовете на екипа ни – нищо повече.
@Svilen Stefanov – как според вас се определят „обективно най-добрите романи в жанра“? За мен това е напълно невъзможно.
@Yan
„5. Беглец по острието – Филип Дик“
Няма такава книга
Интересна класация се е получила, макар да не съвпада с личната ми, която е следната:
1. „Фондацията“ – Айзък Азимов
2. „Градът“ – Клифърд Саймък
3. “ Пътеводителят на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс
4. „Дюн“ – Франк Хърбърт
5. „Една одисея в Космоса през 2001-та година“ – Артър Кларк
6. „Трудно е да бъдеш бог“ – братя Стругацки
7. „Лявата ръка на мрака“ – Урсула Ле Гуин
8. „Сънуват ли андроидите електрически овце“(преведена като Беглец по острието) – Филип Дик
9. „Денят на трифидите“ – Джон Уиндъм
10. „Всичко живо е трева“ – Клифърд Саймък
@ Philip K. Dick
Я погледни това:
http://trubadurs.com/wp-content/uploads/2014/02/cover-bladerunner-1233-chitanka.jpg
Това е преводът на Do Androids Dream of Electric Sheep? според Аргус ;). Старали сме се да даваме заглавията на български, когато книгите са били издавани и у нас.
аз бих добавил и“ гибелта на аякс „и „шпага с рубини“- но едва ли друг е чел тези български романи и някой от класиците на българската фантастика
Добави и „Космосът да ти е на помощ Александър“, „Психопрограмирания“.
Ето и моята лична класация:
1. Stars In My Pocket Like Grains of Sand – Samuel Delany
2. Господарят на светлината – Роджър Зелазни
3. Освободеният – Урсула ле Гуин
4. Dying Inside – Robert Silverberg
5. Хиперион – Дан Симънс
6. Камера потъмняла – Филип Дик
7. Use of Weapons – Ian M. Banks
8. The Quantum Thief – Hannu Rajaniemi
9. Camp Concentration – Thomas Disch
10. The Stars My Destination – Alfred Bester
Споделяйте и своите, ще е изключително интересно да съберем един малко по-масов Топ 15 на читателите 🙂
1) Пътеводител на галактическия стопаджия – Дъглас Адамс
2) Звездни дневници – Станислав Лем
3) Червеният/Зеленият/Синият Марс – Ким Стенли Робинсън
Краят на вечността – Айзък Азимов
Среща с Рама – Артър Кларк
451 по Фаренхайт – Рей Бредбъри
Време/Пространство/Произход – Стивън Бакстър
Вечната война – Джо Холдеман
Пикник край пътя/Трудно е да бъдеш бог – Аркадий и Борис Стругацки
Казъм сити – Алистър Рейнолдс
1. Хиперион/Падането на Хиперион – Д. Симънс
2. Пикник край пътя – А. и Б. Стругацки
3. Дюн – Ф.Хърбърт
4. Беглец по острието – Ф.Дик
5. Играта на Ендър – О.Кард
6. Гейтуей – Ф.Пол
7. Звездна вълна се надига – Д.Брин
8. Соларис – С.Лем
9. Пръстенов свят – Л.Нивън
10. Стоманените пещери – А.Азимов
+ „Пришълецът“/“Пришълците“ на Алън Дийн Фостър
Поздравления към екипа за страхотните материали!
В началото си помислих, че 15 е много малко число. После се опитах да направя моя лична класация и се оказа, че не мога да стигна дори до 5. Ето сигурните заглавия:
– Хиперион/Ендимион – Дан Симънс (добре де, четири са, не е един)
– Господарят на светлината – Роджър Зелазни
– Пътеводител на галактическия стопаджия – Дъглас Адамс
– Звездни дневници + Конгрес по футурология – Станислав Лем (да, цикъл разкази е, но за мен е роман)
Следват още много великолепни романи, всеки от които иска да премине в „горната“ категория, но си пречат взаимно и не могат да преминат през тясната стълбичка нагоре.
Поздравления и от мен!
Някой от книгите в класацията не съм чела, ще се поправя скоро.
Моята класация.
1. Фондацията А. Азимов
2. Една одисея в Космоса А. Кларк
3. Пътеводител на галактическия стопаджия Д. Адамс
4. Дюн Ф. Хърбард
5. Соларис С. Лем
6. Пикник Край пътя братя Стругатски
7. 451 градуса по фаренхайт Р. Бредбъри
8 Лунна дъга С. Павлов
9 Цената на бездната А. Рогоз
10 Галактическа болница Дж. Уайт
Не бива без Филип Хосе Фармър…
Направете една класация за СФ романите на новото хилядолетие. Стига антиквариат 🙂
/Да не се засегне някой, чел съм повечето от романите в класацията, и точно за това искам класация за по-нови романи, един вид като препоръка какво да се чете/
irgnet, и на мен ми се щеше да имаше повече нови, но чисто статистечски е по-вероятно хората да са чели класиките, дали по-известните в БГ като Азимов, или други като Дилейни. Аз се опитвам да поправя това, но и в моята лична класация единствените нови бяха Слепоглед, The Windup Girl и The Quantum Thief. Определено е добра идея обаче.
Сърдечни поздравления за чутовното дело! 🙂 Ще си го смилам на малки глътчици, сигурно до края на ноември…
Напоследък все повече недолюбвам да си класирам любимостите – но в името на експеримента, предложен от Random, ще се прежаля. Пък и нали така откриваме нови сродни духове. 😀
1. A Requiem for Homo Sapiens (у нас издадена само първата част, под заглавие „Падналите богове“) – David Zindell
2. Uplift Storm Trilogy (у нас издадени като „Звездният риф“, „Брегът на вечността“ и „Стълба към небето“) – David Brin
3. Endymion (у нас разцепен като „Ендимион“ и „Триумфът на Ендимион“) – Dan Simmons
4. „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
5. The Host („Скитница“) – Stephanie Meyer
6. More than Human („Повече от човешки“) – Theodore Sturgeon
7. Golden Age – John C. Wright
8. Earth – David Brin
9. My Name Is Legion („Името ми е легион“) – Roger Zelazny (изпревари „Господарят на светлината“ с едни гърди заради „Home Is the Hangman“)
10. Mirror Dance („Огледален танц“) – Lois McMaster Bujold
(Пиша ги първо на езика, на който съм ги чел или препоръчвам да се четат.)
Сигурен съм, че в мига, в който натисна Post Comment, ще се плесна по челото „Ама! Ама! Как можах да забравя … … …?!“. Натискам, докато не съм изпаднал в reader’s block… 😀
Изчетох коментарите, и наистина сте отбелязали големи имена. Но само в последния забелязах името на Лоис Бюджолт. Хора, тя е невероятен талант. Препоръчвам ви да изчетете поредицата за Бараяр. Имам я в електронен вариант, и ако някой желае, ще му я изпратя. cpamota@abv.bg
Почти всички от екипа сме чели поредицата за Бараяр, някои (аз например) сме големи фенове на Бюджолд, но просто нито една от нейните книги не получи достатъчно гласове, за да влезне в Топ 15.
За мен, най-добрият фантастичен роман е „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли… И се учудвам, че не го виждам в тази класация, като се вземе в предвид огромното му влияние върху почти всички автори от втората половна на миналия век…
Мисля, че е невъзможно да се класират пророчествата. Не видях Жул Верн. Почти всичко, разказано от него, е вече ежедневие. ,,Пътят на Икар“, ,,Сините пеперуди“! Нима не са със силни послания?! ,,Светещата смърт“, ,,Сезонът на мъглите“, ,,Летец с особени поръчения“, ,,Сърцето на змията“, Портрети на небесни тела“, ,,Замъкът на лорд Валантайн“, ,,Да разплачеш плачуща върба“, ,,Соларис“, ,,Едем“, Петият закон на роботиката“ и т.н, и т.н. Всички истории са се случили в нечий ум, разказани по уникален начин. Според мен е важно, кой, какво е мечтал с всички автори и произведенията им. Визирам и разказите.
Бихте могли да ме попитате: „Как да разбера, кое е красиво и кое — грозно, за да не съгреша?“ На този въпрос ще ви кажа — отговорът трябва да намерите самите вие. За да го сторите, забравете първо, онова, що ви казах тази вечер, защото аз не ви казах нищо.
– Господарят на светлината
1. Непобедимият- Станислав Лем
2. Сезонът на мъглите – Евгений Гуляковски
3. Дюн – Франк Хърбърт
4. Замъкът на Лорд Валънтайн – Робърт Силвърбърг
5. Соларис – Станислав Лем
6. Мъглявинята Андромеда – Станислав Лем
7. Голото слънце – Аизък Азимов
8. Марсиански хроники – Рей Бредбъри
9. Главата на Професор Доуъл – Александър Беляев
10. Стоманените пещери – Айзък Азимов
11. The Currents of Space – Айзък Азимов
12.Денят на трифидите – Джон Уиндъм
13. Среща с Рама – Артър Кларк
14. Лявата ръка на мрака – Урсула ЛеГуин
15. Тежестта на скафандъра – Любен Дилов
Класацията е кръстена топ 15 научно-фантастични романа. Представете си че на тази статия попадне човек който не е чел фантастика до сега. Какво ще бъде впечатлението му? Дали ще разбере що за чудо е фантастиката?
Що се отнася за личните ми предпочитания, аз вече споменах някой,но:
1. Светът на Пел – Каролайн Чери
2. Звездна вълна се надига – Дейвид Брин;
3. Фондацията – Азимов
4. Междинна станция – Клифърд Саймък
5. Пътеводител на галактическия стопаджия – Д. Адамс;
6. Вълните усмиряват вятъра – Стругатски (според мен е по-добра от „Трудно е да бъдеш бог“);
7. Пътят на Икар – Лбен Дилов
8. 451 градуса по Фаренхайд – Бредбъри
9. Аз роботът – Азимов
10. Градът – Саймък
11. Немезида – Азимов;
12. Гейтуей – Фредерик Пол
13. Играта на Ендър – Орсън Кард
14. Бараяр – Бюджолд
15. Игрите на глада – Сюзън Колинс
Предвид колко разнообразни автори сме представили, мисля че със сигурност няма да остане нерабрал хипотетичният читател, нечувал за фантастика.
Аз бих добавил на Артър Кларк – Градът и звездите. Вярно, че може да е леко детински но страшно много ми хареса и се чете за една нощ 🙂 А също така в коментарите видях да се споменават и „Гибелта на Аякс“,както и „Шпага с рубини“(много хубави книги),към тях бих добавил и „Следа към Вега-Орион“ и „Космосът да ти е на помощ, Александър“,много хубави книги.
Слагайте ги в лични класации тези предложения, ако се съберат достатъчно мнения с личен топ 10, ще покажем каква е вашата класация, на читателите. Може да напишем и статии за книгите в нея, нека се знае повече за хубавите фантастики 🙂
Интересно ми е дали „Юбик“ е влязъл в нечии класации (аз лично предпочитам „Човекът във високия замък“). Също така съм любопитен за „Охлюв на склона“. Някой за „Камъкът“ на Адам Робъртс?
„Юбик“ и „Охлюв на склона“ са включени в част от личните класации. „Камъкът“ на Робъртс – не. 😀
Няма кой да оцени по достойнство български роман в този жанр ли – странна работа, намирисва ми на предубеждение (или на гласуване от типа „Буг Брадър“)!?
Или просто има по-добри 🙂
“Камъкът” + „Сол“ на Адам Робъртс – пази боже, няма такава мъка. Да се стой далеко от тези две книги – голям спек и късане на нерви
В коментарите нагоре виждам поне десет български романа. 🙂
Впрочем ако искате да класирате любимите си БЪЛГАРСКИ фантастики – тая анкета продължава да тече:
http://choveshkata.net/blog/?p=2558
Супер, браво за труда! Не е лесно да направиш подобна класация, защото в съвременното общество всичко е много субективно. Когато бях дете прекарвах ваканциите предимно в четене на фантастика и този ми глад за въображение, наука и мистерия никога не стихна. Ето няколко различни книги от гореизброените в жанра, за които съм сигурен че всеки е чел, но все пак е хубаво да бъдат отбелязани:
1. Контакт – Карл Сейгън
2. Странник в странна страна – Р. Хайнлайн
3. Мравките, Денят на мравките – Бернар Вербер
4. Последния човек – Петер Богати
5. Небесните господари – Джон Броснан
6. Десетата жертва – Р. Шекли
7. Свят на смъртта – Хари Харисън
8. Добре охранявани мъже – Робер Мерл
9. Бойно поле земя – Л. Рон Хабърд
10. 1984 – Джордж Оруел
Не спирайте да четете и със здраве!
Няма по велик роман от „Дюна“ на Фр.Хърбърт
1. C.J.Cherryh – Chanur Saga (ако трябва да си избера една Chanur’s Homecoming)
2. Дан Симънс – Хиперион (само първата)
3. Франк Хърбърт – Дюн
4. Роджър Зелазни – Джак от сенките
5. Сергей Лукяненко – Лабиринт от отражения
6. Алистър Рейнолдс – Казъм Сити
7. Р. Хайнлайн – Луната е наствница сурова
8. Philip K. Dick – Counter-Clock World
9. Ilona Andrews – Magic Bites (за това може мнооооого да се спори какво е – фантастика, фентъзи или ърбън, но се развива в бъдещето, така че…)
10. Аркадий и Борис Стругатски – Пикник край пътя
Dan Simmons – Hyperion Cantos
Dan Simmons – Ilium/Olympos
Peter Watts – Rifters
David Wingrove – Chung Kuo
Frank Herbert – Dune
Peter Watts – Firefall series
Roger Zelazny – Lord of Light
David Brin – Startide Rising
Joe Haldeman – The Forever War
Малко странно, но … Star Wars работите на Timothy Zahn
Не ги редя в определен ред.
Не мога да се пречупя да причисля Хрониките на Амбър в класацията, смятам я за преди всичко фентъзи, а там класацията ми е коренно различна.
Такива листове са безполезни като средство за оценяване, но пък са интересен начин да си обогатиш списъка с неща за четене. Не разбирам хора, които изскачат с коментари от типа „тука няма нищо на XXXXX, класацията ви не струва“. Авторите са си написали, че това са топ пиковете от доста по-голям списък (който няма да видим никога – справка – предишните класации)
Както и да е, ето моя списък, малко, но от сърце.
Ресторант в края на Вселената – Дъглас Адамс
Експериментът Досейди – Франк Хърбърт
Светът на Не-А – Алфред Ван Вогт
Падането на Хиперион – Дан Симънс
Лабиринтът на Отраженията – Сергей Лукяненко
Играчът на Играчите – Йън Банкс
Битие – Дейвид Брин
Падналите Богове – Дейвид Зиндел
Луната е Наставница Сурова – Робърт Хайнлайн
Вавилон 17 – Самюъл Дилейни
Мисля, че „Тридно е да бъдеш бог“ би изглеждала малко странно, ако се чете извън контекста на поредицата за „Пладнето“.
Примерно „Обитаемият остров“ е доста по-разбираема за самостоятелно четене…а за мен е и по-добрата книга, но „Пикник край пътя“ е още по-дълбока и по-идейна от предните две. Не е и част от поредица.
Мисля че на 11-то място можеше да оставите само нея, вместо да слагате „две в едно“.
Добре е, че сте сложили и Лем с една от най-добрите му книги.
На Дюн мястото също е тук.
Определено се отличава от моето лично топ 15, но все пак силен списък.
Интересна класация. Ето моята /стъкмена в момента, тъй като твърде много книги са ми любими, и винаги ми е трудно да ги редуцирам до по-малко от топ 100/ :
Звездни рейнджъри – Р. Хайнлайн
Малки богове – Т. Пратчет
Мечтаят ли роботите електроовце? /Някак не възприемам „Беглец по острието“/ – Ф. Дик
Луната е наставница сурова – Р. Хайнлайн
Странник в странна страна – Р. Хайнлайн
Планетата в края на времето – Фр. Пол
Американски богове – Нийл Геймън
Диамантът на Уордън /Понеже не мога да излъча само една от четирите книги/ – Джак Чокър
Пътят на Икар – Л. Дилов
Една остана и се колебая – тъкмо щях да пиша „1984та“, но се сетих че не се води фантастика. Вместо да мисля, добавям две, сложете едната по избор:
Кървава музика – Грег Беър
Обитаемият остров – Стругацки
Извинявам се, със закъснение се усетих, че „Малки богове“ не влиза в класацията, понеже е фентъзи. От което пък следва, че последните две дописани автоматично влизат в класацията, и напразно съм се чудила коя да вмъкна и коя да махна 🙂
А и „Малки богове“ е в друга класация – „Книги с главно К“, където така или иначе няма конкуренция 🙂
Доста от книгите в класациите не са научно фантастични, а фентъзита. А самата класация е за „научна фантастика“. Доста книги са пропуснати. Например само в един коментар е споменат Шекли. Бредбъри основно е показан само с 451 по Фаренхайт
Ъм… и кои книги са фентъзи?
Martix, евала! Най-якият коментар дотук. Между другото, надявам се този път справката ти да се окаже грешна 😉
Една година по-късно, все още като се чудя коя книгa да започна и влизам тук за да си харесам нещо. Благодаря хора!!
И ние благодарим за коментара, такива като него са ни горивото за работа 🙂
Само споменавам следните шедьоври:
Ерик Ръсел – Почакаймалковците
Robert L. Forward – Dragon’s egg
Robert L. Forward – Starquake
Благодаря ви много за тази класация.
Всеки има своя лична класация в която е подредил книгите направили му най голямо впечатление.
Ето и моята ( Някой от романите са в сенките между фантастика и фентъзи)
1. Дюн
2. Играта на Ендър
3. Хиперион
4. Междинна Станция
5. Сезонът на мъглите
6. Войната на старците
7. Войнико не питай.
8. Пръстенов свят
9. Пътеводител на Галактическия стопаджия
10.Космосът да ти е на помощ Александър
11. Трудно е да бъдеш бог
12. Вечност
13. Игрите на глада
14. Речен свят
…………….
и много други но да се огранича 🙂
Явно никой не е чел Чун Куо на Унгроув – брилянтна поредица. Иначе Хиперион всичките му части са best of best
Доста хора от екипа сме я чели всъщност, но и недочели, за съжаление. Едно време българският издател спря поредицата след четвъртата книга, точно когато беше станало страшно интересно. Доколкото съм чел, краят ѝ масово не се харесва от читатели, включително от самия Уингроув, който е бил пришпорен от основния си издател. Мисля, че наскоро беше подновена инициативата да се издаде наново цялата поредица в 20-ина части, някои от които са парчета от старите 8 книги, но други са напълно нови или пренаписани текстове. Уж това е формата на историята, каквато е била в главата на автора. Стискам палци този път да бъде наистина завършена според личната му визия (преди години имаше прекъсване в преиздаването ѝ, пак заради проблеми с издатели). Тогава бих я подхванал отново да разбера какво се случва с Хауърд ДеВор 🙂
Хиперион сагата на английски или на български бихте препоръчали да се прочете? В момента съм започнал на български за да усетя същото нещо както хората които са я чели преди доста време (като деца).