Топ 15 научнофантастични романи

9. Stars in My Pocket Like Grains Of Sand (1984)

(Самюъл Дилейни)

Trip

Ако бих могъл някъде да си помечтая, както Валтер Бенямин, за критическо есе, съставено само от цитати, то би било тук, за тази книга.

Или бих могъл да говоря за повърхностните жанрови белези, това, което книгата споделя с относително себеподобните си, неща като „космическа опера“, „гущероподобни извънземни“, „универсална информационна мрежа“, „екзотични чужди светове“, „крайно нестандартна любовна история с трагичен, почти светоизместващ край“ и т.н.

Но всичко това биха били редукции на една стъписваща конструкция от проза, която просто не търпи нищо по-малко от това да я обходите – или да пролазите, да се проврете, да се покатерите по нея, за да протече по вас цялата енергия от плетеницата фино наблюдавана и написана жестомимика, от буквализирани метафори и нови езикови форми, от непрестанното напластяване на смисли върху този или онзи жест или дума или обичай на някой от гущероподобните евелми или дори хора, които едни на други са си буквално извънземни в една цивилизация от 6000 свята и гореспоменатата универсална информационна мрежа, която обаче като цяло е един невероятен по мащабите и сложността си развален телефон, където е по-лесно да се изгубиш в препратки и странични справки, отколкото да получиш в прав текст търсената информация. (Познато ли звучи? Дилейни моделира съвременната информационна система доста по-правдиво, отколкото стилизираните виртуални реалности, така популярни тогава.)

Отношенията автор-читател в немалка степен пунтират тези между двамата главни герои, изтънчения космически пътешественик Марк Дьет, и междугалактическия еквивалент на варварин (в древноримския смисъл на думата), Рат Корга: статистически определени като съвършените еротични обекти един за другиго, телата им са идеално напаснати матрици от смисъл и страст, но световете им – не.

Марк провожда Корга през бароково-ритуалистичния и естетизиран свой свят (а всъщност част от света, докато друга негова част изгаря в свирепа междурасова война), където дори „ловът на дракони“ не значи както звучи, а Корга послушно чете този свят, междувременно разчитайки и (на) Марк. Нито пък светът е безразличен към новодошлия.

Но при все всяка конкретика, която може да се каже за Stars in My Pocket, силата на този роман кристализира именно в огромното богатство от начини, по които той самият ни учи да го четем, понякога търпеливо, понякога като просто ни предизвиква да влезем в по-високо темпо на мислене и вчитане, да търсим същинския си читателски отклик не в това, което ни се разкрива, а в промеждутъците между казаното, необичайните (за нас) заявления на този или онзи герой (обичайни за него самия), в това защо на Марк му се приисква да заплаче, без обяснение, когато Корга слага ръка на рамото му за пръв път. И просто да побродим из богатите акустични пространства в романа, отзвуците и вариациите му вътре в него самия, в жанра като цяло, както и в нашия собствен свят.

Няма по-фантастичен роман, но и по-ангажиран с „тук и сега“, от този. Наглед невъзможна комбинация, но не и за Дилейни.

Random

Stars in My Pocket Like Grains of Sand на Самюъл Дилейни е не само най-силният научнофантастичен роман; тя е най-зрелият научнофантастичен роман, за който научната фантастика още не е узряла.

Естествено е сравнението с Невромантик на Гибсън, с когото излиза през една и съща година. Точно годината на публикуване пък отпраща рефлексивно към голямата дистопия на Оруел, с която са свързани и по по-важни начини.

Невромантик – около и насред мощното естетическо влияние, което оказва върху какво ли не – почти изцяло се проваля в правдивото обрисуване на бъдещето. Броени години след съпътстващия го фурор, тези му идеи вече са остарели, по-скоро винтидж, отколкото футуристични. Технологичните и социално-политическите идеи, които Stars in My Pocket от своя страна носи със себе си, тепърва започват да придобиват понятност на прага на едно бъдеще, към което се движим с нарастваща скорост. Огромните масиви от отворени свързани данни, семантичната и социалната мрежа, невралните интерфейси – все системи от сложни, навързващи се концепции и прилежащите им импликации, които са заложени с различна степен на яснота в текста на Stars. А там, където кибърпънкът се оказва още по-немощен в прогнозите си – политиките на бъдещето, – Дилейни прави задълбочен и загрижен критически анализ. Този анализ едновременно деконструира и гради, а в крайна сметка отива още по-далече, където само научната фантастика би могла да стигне.

Оруел очертава границите на анти-утопията с големия си роман-жест, който функционира освен всичко като брутален знак стоп. В продължение на десетилетия Дилейни чертае пътя към утопията, или по-точно към хетеротопията: през Dhalgren, Triton, цикъла Neveryon, Stars, та чак до последния си роман. И докато границата на истинската дистoпия съдържа в себе си и самата дистопия (нюансите са се сляли безвъзвратно в чернотата на ужаса и пространство за отстъпления няма), утопията никога не постига крайната си точка, тя е не толкова достигнато състояние, колкото процес на достигане. Затова и в моята глава литературата на истинската утопия (каквото би била зрялата научна фантастика) е вечно отваряща нови и неподозирани пространства.

В света на Stars две враждуващи философско-религиозни фракции водят пан-галактическа културна война за съдбата на интелигентния живот. The Family търси морален, прагматичен и естетически дестилат, есенцията в корена на реалното; изхождайки от историята на Земята, тя се опитва да подреди в йерархия категориите на света, в съзвучие с властовите си модели. Тhe Sygn, в безброй многото си вариации, е опит за сливане със самия процес на промяна, едно тотално отричане на потискането на Другия, осъществено по най-простия и най-сложен начин – през картите на любовта и желанието.

Всеки опит за обяснение защо Stars e монументална и неподражаема се разпада поради простата причина, че този роман въплъщава смелите си идеи, а именно – не се поддава под натиска на редуктивни модели. Сещам се за само една друга книга, която така категорично не отстъпва по жизненост и правдивост на живота – Dhalgren на същия автор. Затова когато някой напише, че Stars e книга за любовта, страстта и това, което ни прави хора, думите звучат все така кухо както винаги, но в тези случаи пишещият поне е искрен с читателя. Stars и светът на Stars туптят като дремещ гигант от фрактали под покривката от текст (затова са и много по-големи от текста). Енергията на този туптеж се ражда непрестанно във всяко изречение на романа, разтваря и генерира безброй много модели, прави творбата радикално различна и заедно с това осветява собствените ни матрици на ежедневието по безпрецедентен начин.

Един свят е много голямо място, но Вселената е безкрайно малка. Звездите ѝ лепнат по пръстите като песъчинки в джобовете ни.

Armydreamer 

Stars in My Pocket Like Grains of Sand на Самюъл Р. Дилейни е необятен и необясним роман. Необятен, защото разкрива свят на пластове и лабиринти от значения, защото играта между фигура и фон е с невиждана до този момент в историята на жанра интензивност за читателското око и съзнание, а и защото (нека приведем и един съвсем конкретен довод) е първата половина от една незавършена и до днес книга. Необясним, защото се изплъзва (докато, както всеки постмодерен роман, си играе) от всеки опит да бъде определен, след като му е бил поставен най-лесният и очевиден етикет: научнофантастичен роман.

Но светът на Дилейни – свят от достатъчно далечното бъдеще, в който човечеството се е разпръснало из буквално хиляди светове, установило е контакт с няколко други разумни раси и даже е намерило такава, която е разумна, но и абсолютно неразбираема (расата с лесното за произнасяне име Xlv [Знам, че поемам риск като забивам още по-надълбоко в едно вече прекалено дълго изречение, но не мога да не използвам възможността да покажа един от начините, по които романът на Дилейни работи: самото име Xlv моментално ме запраща едновременно в две посоки в света на жанра – извънземните LLL, расата от роби, даряващи с безкрайна тъга този, който ги притежава, от повестта Empire Star на Дилейни и извънземните Rrrrrr от романите на Ан Леки, които са слепени със Stars in My Pocket и по линия на използваните местоимения. А тези връзки не са единствените – четенето на романа може да създаде изумителен брой вериги. Заглавието веднага извиква в съзнанието The Stars My Destination на Алфред Бестър и не спира с препратките към класиката на трескавия фантаст: не е ли RAT Корга тъжно отражение на Гъли Фойл? Не е ли пасивността му продължение, в една иронична светлина, на онази линия от историята на Бестър, в която обществото заплашва Фойл с лоботомия, за да го спре по отмъстителния му път към Vorga? Примерите и въпросите са още много. На читателя е отредена ролята на жанров археолог. Това е книга, в която властовите отношения са една от централните теми, така че изискванията към заелите се да я четат не са изненадващи. Но също така това е книга, в която движението из нивата на властта – с помощта на технологии, приятели на подходящи позиции или силно желание, е не по-малко важна тема. Фантастичните романи преди Stars in My Pocket са същото, което са и пръстените на императрицата Вондрамак Окк за оперирания до пълна пасивност RAT Корга: те му помагат да разбира и разчита знаците на света.]), та, продължаваме, светът на Дилейни не е просто научна фантастика или космическа опера. Публикуван през 1984 г., той е повече намясто днес, отколкото тогава. 1984, също както думите за „мъж“ и „жена“, местоименията „той“ и „тя“ в Stars in My Pocket, не сочи толкова към книгата, за която всеки би се сетил, а към нещо специфично в света на жанра: официалното раждане на киберпънка с Невромантик на Уилям Гибсън. Романът на Дилейни, с подхода си към информацията и към употребата на знанието и данните, е вероятно първият посткиберпънк роман в англоезичната фантастика. Виртуалната реалност е прескочена за сметка на по-близки до днешната ни представа за интернет описания на мрежи, подобни на Уикипедия източници и форми на достъп.

Всички интелектуални усилия обаче, усилия, които осветлява всяко едно по-задълбочено четене из жанра около романа на Дилейни, хвърлени в конструирането на света, в обличането на идеите в образи и език, всяко заиграване с твърди науки и модерни философии, изглеждат не чак толкова значителни на фона на основното постижение на романа: Stars in My Pocket е любовна история. Желанието, еротичното желание, е основната тема на романа. Разгръщането ѝ чрез изграждането на свят, в който собственото желание е не само лесно за артикулиране и осъзнаване, но и нещо, което другите с лекота могат да разберат за теб, е част от онези изброени по-горе усилия и постижения. Онова, което превръща книгата в шедьовър, нетипичен за научната фантастика, се намира в регистъра на чисто емоционалното. Желанието, а после и любовта, са основните стихии, а не, както читателят е подведен да мисли, феноменът, наречен „културна фуга“ във вселената на Stars.

Така книгата, четена в контекста и на творчеството на Дилейни, става първата половина от един амбициозен и истински радикален за трансгресивната литература утопичен проект, чието продължение е романът Through the Valley of the Nest of Spiders от 2012 г., из който отекват думите на Реймънд Уилямс, че истински радикалното е да покажеш, че надеждата е възможна, а не да опишеш отчаянието убедително.