Топ 15 научнофантастични романи

12. Use of Weapons (1990)

(Иън М. Банкс)

Random 

Книгите за Културата на Иън М. Бенкс очертават един от световете шедьоври в музея на научната фантастика. Ако имаше класация за именно най-значим и впечатляващ НФ свят, знам къде щях да сложа парите си. В неговата вселена кораби, дълги десетки километри и тежащи трилиони тонове, носещи милиони хора и най-абсурдно-забавните имена в жанра, хвърчат из галактиката, управлявани от могъщи ИИ с хуманистично настроени Съзнания; същите Съзнания са способни да разсъждават милиони пъти по-бързо и по-нюансирано от всеки човек и като че ли влагат една сериозна част от изчислителните си ресурси, за да тикат Вселената към по-добро (или поне запират устрема ѝ към по-лошо). В същото време за Съзнанията изобщо не може да се каже, че са добри, защото светът на Бенкс е толкова технологично и морално отдалечен от нашия, че в глобален мащаб подобни категории отдавна са се изпразнили от традиционния си смисъл.

Късчето информация в горния параграф е непохватно скициран модел на нищожна частичка от космическото пано на споминалия се наскоро шотландски литературен майстор. Много от запомнящите се светове в НФ пленяват чрез начина, по който пречупват пространството (непосилните мащаби на Хиперион, или пък нагънатите до безкрайност в себе си психологически интериори и огледалата им в Соларис); други пък са изваяни от авторите си в идеално функциониращи концептуални инструменти (сатирата на Дъглас Адамс, или пък психоисторията на Азимов). Светът на Културата черпи вода и от двата кладенеца на научнофантастичното светостроене, без да разлиска нито капка навън от романите, в които е побран.

Use of Weapons е може би книгата, смятана за най-добра в тази неподражаема поредица. Това е историята на Шераденин Закауе – един от най-великите воини сред специалните агенти на Културата, сам по себе си инструмент на войната. История, написана като роман, сборник с разкази, и поезия едновременно. Някъде четох, че ако романът не беше научна фантастика, щеше отдавна да е обявен за едно от „най-литературните“ модерни произведения. Тази книга изисква много от читателя, за да сработи наистина; без да е непробиваема и непонятна, напротив. Структурата ѝ обаче превръща една потенциално интересна история в нещо, което оперира на много повече нива и оставя много по-трайна следа.

И докато енигматичното съзнание на Закауе се разгръща в цялата си измамна простота, пред читателя изникват буквално десетки извънземни светове, най-често раздирани от войни. Хуманистично-циничната гледна точка на необхватната за ума утопия, която е Културата, присъства неизбежно, а това влече след себе си обичайната за поредицата смес от технологични и социални чудеса, посолена с неподражаема ирония. Ако ме питат за роман, който си има почти всичко – епични мащаби, наука, философия, екшън, любов, хумор, трагедия, и не на последно място страхотно писане, – Use of Weapons ще бъде твърдата ми препоръка.

Armydreamer 

„Миналото, макар и маскирано, ще ни причаква, скрито зад завоите на бъдещето.“ Този цитат от Константин Павлов, един съвсем отдалечен от Културата на Иън М. Бенкс поет, е добър начин се започне текст за Use of Weapons. Челите който и да е роман от Културата – научнофантастичната призма, през която един от най-големите съвременни британски постмодернисти понякога гледа към света, – знаят, че маските на миналото и завоите на бъдещето не са малко, а в някои случаи дори не са лесни за разграничаване едни от други.

В случая с Use of Weapons Бенкс е предложил необичайна, но удобна за читателя структура: две линии, едната върви към бъдещето, а другата се точи в миналото. Обикновено, когато има такъв подход, целта не е толкова да се стигне до точно определено място, колкото да се изгради нещо, някакъв образ. Конструкцията на Бенкс е съвсем конкретна и проста, но това не значи, че появата ѝ по време на неочаквания край превръща историята в банална. Не, Use of Weapons започва като космическа опера от най-познат, но и (заради прекрасното писане на Бенкс, заради прекрасния свят на Културата) най-добър вид, и завършва като uncanny разказ, в който космосът и целият му блясък рязко са се отдръпнали и са оставили пред нас само една вещ.

Пътят до този момент е изпълнен с типичните за Бенкс комбинация от ирония, чист хумор, натурализъм и внимателно светостроене – няма произведение от Културата, в което те да не са налице. Културата не е бъдещето на човечеството, тя е светът, който обитаваме и ние, макар и да не го знаем. Езикът на образите ѝ е комбинация от такива, които са безкрайно отдалечени (остранени) от нас, и такива, които са ни съвсем близки – извънземни с непроизносими имена говорят със земни клишета. Ясно е – Културата е модел, експеримент, изкуство, машина за преработване на света ни и на вселената около него. Може би затова и името ѝ е такова – Културата, крайно неестествено. Това е свят на абсолютно изобилие и лека самозабрава. В жанра на ясните и проследени в дълги поредици галактически империи и други властови структури на развиващото се човечество (или на развиващия се разум), Културата трепти със своята неяснота, несигурност. Със своята необходимост – колко скучна щеше да е фантастиката, без този безкраен свят?

Дори в най-изолираните си истории (като романа Inversions) Бенкс се докосва до огромното тяло на Културата. Не за да увеличи завоите на бъдещето с още и още приключения, а за да го пренесе максимално в нашите представи. Светостроенето му е далеч от това в епичното фентъзи, но ефектът на моменти е подобен. В Use of Weapons, който в едната си линия е роман за един наемник на Културата и различните му, изпълнени с повече или по-малко насилие, мисии, светът се гради през образа на войната, на намесата, на интереса. Донякъде това е политически и военен роман (но съвсем не толкова политически, колкото е Inversions). Маските на миналото, другата линия, са тези, които поставят ограниченията и обръщат романа от експанзия към интроспекция. Двете линии хем действат заедно, за да разкажат историята, хем действат една срещу друга. Една уплътнява света, а другата го оголва. Кой е този наемник и каква е неговата история? На какво място е попаднал този наемник и къде се развива неговата история? (Защо ни е да го срещаме отново, години по-късно в романа Matter?) Защо ни е да гледаме големия свят, когато една обикновена вещ обяснява всичко?

Use of Weapons е черният роман на Иън М. Бенкс и един от най-внимателно написаните черни романи в съвременната фантастика. От всички отражения на Културата на хартия, това е най-близкото до бездна.

Demandred 

Use of Weapons е за мен лично най-качественият от множеството научнофантастични произведения, разглеждащи основно едни от вечните морални въпроси – кога и доколко целта оправдава средствата.

Главният герой Cheradenine Zakalwe е един от най-добрите агенти на Special Circumstances (SC), службата на утопичното високотехнологично общество Културата. Въпросният отдел върши мръсната работа, свързана с намеса в делата на по-неразвитите цивилизации, чрез методи като политически убийства, подкрепа на бунтовници и т.н. Целта е да се подобри положението на тези цивилизации и те да бъдат приближени до идеала, олицетворяван от Културата. Това естествено дава много възможности за разглеждане на споменатия въпрос – както на макро ниво по отношение на цели цивилизации, така и на микро в ситуациите, засягащи само една-две човешки съдби. Бенкс се е възползвал от тях в максимална степен.

Романът е изграден структурно от два типа редуващи се глави. Първият тип са в нормална хронологическа последователност и проследяват издирването на ветерана агент Zakalwe от колегите му, чиято цел е да му възложат поредната мисия, както и самата мисия. Всичко това е показано от гледната точка на представителя на Културата, който преди години го е привлякъл на работа в SC. Другият тип глави проследяват кариерата на Zakalwe преди да започне това издирване, но в обратен хронологичен ред от момента, в който се е оттеглил временно от активна служба.

Тази необичайна структура много спомага за цялостното въздействие на творбата и това да опознаем наистина Zakalwe, който за мен е един от най-интересните персонажи във фантастиката въобще. Човек, опитващ се да изкупи греховете от бурното си минало на родната си планета, преди да се присъедини към SC. От това минало ни се разкриват само няколко мимолетни момента преди развръзката на романа. Zakalwe е и човек, търсещ някакъв смисъл в живота си в безразличната и жестока вселена. Страхотен войник, проявил се многократно като герой, но и способен на безмилостност и бруталност, за да постигне целите си.

В Use of Weapons освен вече изброеното има и страхотен хумор (Skaffen-Amtiskaw, героят дрон, типичен за романите за Културата, е дори по-саркастичен и циничен от подобните герои в другите романи на Бенкс, което си е постижение), запомнящи се описания на различните местности и планети, на които Zakalwe попада през кариерата си, здрав екшън в нужните моменти, и една от най-впечатляващите развръзки, на които съм попадал. Всичко това го прави задължителен за сериозните фенове на жанра и заслужаващ място в нашия Топ 15.