Топ 15 научнофантастични романи
15. Снежен крах (1992)
(Нийл Стивънсън)
Matrim
Какво е Снежен крах и има ли то почва у нас? Това е книгата, която прави Нийл Стивънсън прочут и една от най-тачените класики на кипберпънк жанра. Но, къде по-важно – това е страшно забавен роман, в който интересните идеи валят една след друга. Роман, чийто главен герой е едновременно страхотен хакер и (поне по свое собствено мнение) най-добрият боец с мечове в света. Който на всичкото отгоре се зове Хиро(аки) Протагонист (Герой Протагонист). Единият от двамата главни антагонисти е също толкова „реалистична“ фигура – той пък трепе куп народ с харпун и нож, направен от стъкло, и, между другото, се разнася наляво-надясно с атомна бомба в мотоциклета си, за да го вземат по-насериозно. Добавете към това един шантав свят, в който италианската мафия е важен играч в бизнеса с пици (в резултат на което имаме най-забавния пролог на всички времена), с една Америка, която се е разпадналa на хиляди малки анклавчета, с бежанска криза, която изглежда направо пророческа на фона на актуалните събития в наши дни, и виртуална реалност, която е толкова напред с материала, че създателите на Google Earth не крият, че са се вдъхновили от Снежен крах. На теория този миш-маш не би следвало да се получи добре, но напук на всичко той работи, и още как.
Другият главен герой в романа е Уай Ти – нахакана тийнейджърка, която проявява завиден непукизъм и изобретателност. Последното е добре за нея, защото има и не чак толкова завиден талант да се набутва в неприятни ситуации. Тя и Хиро са призвани да се справят с шумерски вирус, който е мутирал в компютърен такъв (вярвайте ми, наясно съм колко глупаво звучи това). Но тази наглед нелепа концепция позволява на Стивънсън да развие някои нелоши идеи за езиците и влиянието им върху развитието на човека.
Все пак, каквото и да си говорим, главните достойнства на книгата са изчанчените ѝ герои, забавните диалози и екшънът. Ако предпочитате по-сериозна фантастика, може да възроптаете защо роман, в който няколко страници са отделени на меморандум за правилното използване на рулата тоалетна хартия в офисна среда, е в нашия Топ 15. Разни хора, разни идеали…
Intery
В Снежен крах има ужасно много неща.
При повечето романи можеш горе-долу да предадеш поне началото на сюжета в няколко изречения, така че да се проясни с какво се занимава книгата. Е, в Снежен крах няма много смисъл от това, защото, от една страна, историята е абсурдно заплетена и странна, и от друга, впечатляващите части от книгата са най-често само периферно обвързани с основната сюжетна линия. Затова, следвайки теорията за литературата като сбор от страхотни неща, просто ще изброя някои от идеите в романа, които и аз, и Стивънсън, намираме за готини.
- Франчайзи. В недалечното бъдеще, през което се развива действието, федералното правителство на САЩ вече не държи почти никаква власт. Вместо това съществуват комплекси от затворен тип, които се управляват от частни бизнеси. Така че пътувайки през един град, минаваш през квартали, администрирани де факто и де юре от предприятия като Макдоналдс или местна клетка на мафия. Поради това…
- На най-голяма почит са разносвачите на пица! Доставката на топла пица в кратък срок е един от малкото останали стълбове на цивилизацията в този киберпънк свят. Ако куриерът не се справи навреме заради всички шантави неща, които могат да се случат по пътя, съществуването му става много застрашено, а компенсациите за клиента са в размер, подобен на печалба от лотарията. В такава напечена ситуация се запознават двамата основни герои. Единият от тях е тийнейджърка, която се придвижва насам-натам върху високотехнологичен скейтборд. Другият от тях…
- Главният герой в романа всъщност се казва Хиро Протагонист и е майстор-хакер, както и майстор-фехтовач. Но той дори не е най-преувеличеният герой; тази титла принадлежи на един Як Мъжага, който се разкарва насам-натам със стъклени кинжали и мотоциклет, към който е закачена атомна бомба, предназначена за САЩ като отмъщение за бездействието им спрямо Алеутските острови през Втората световна война.
- А, има и генетично модифицирани, задвижвани от атомен реактор питбул териери-киборги, които могат да тичат със свръхзвукова скорост.
- И най-вече: знаменити, грандиозни, безкрайни стоварвания на информация. Струва ми се, че Стивънсън е седял и си е мислел „Хм, читателите и критиците нещо се оплакват, когато в книгата се появява персонаж, който седи и в много параграфи обяснява някакви неща, нямащи непосредствена връзка със сюжета. Дали пък няма да е забавно да вкарам в този роман един виртуален библиотекар, който в продължение на страници и страници да предава разсъжденията ми за шумерската митология, лингвистиката и информационните технологии в текст, гъст и мъчно разбираем колкото задание за семинар по семиотика? Да. Ще бъде страшно забавно.“
Снежен крах гъмжи от идеи. Някои от тях – като хрумването за вирусни езикови форми, които могат да оказват влияние, без да преминават през процес на разбиране и интерпретация, – карат дори философи като Ричард Рорти да разсъждават какви биха били понятията ни за култура и език, ако това беше вярно. Други от тях – като жилищен квартал, в който законите се определят и прилагат от KFC – те карат да клатиш възхитено глава пред това остроумие.
Roamer
Романите на Нийл Стивънсън са малко странни. В тях обикновено има по малко от твърде много неща: социология (теоретична и практическа), приложна психология (на отделни хора и на големи маси), точни науки (както теория, така и практически приложения – технологии, които още не сме овладели напълно, или съществуващи технологии, използвани по леко нестандартни начини), надвиснали или вече случващи се бедствия, романтични авантюри, бойни сцени… Понякога Стивънсън не успява съвсем да балансира всичко това и да го сглоби в приятен за четене текст; друг път резултатът е нещо като Снежен крах – книга, която е била оценена още при излизането си и продължава да бъде приятна, полезна, че дори и интересна двайсет години по-късно.
Разбира се, възможно е това, че аз самият съм човек на точните науки, че на всичкото отгоре и програмист, поне малко да помага за това да ми харесат някои от основните идеи тук – доста развитата виртуална реалност, програмируемостта на човешкия мозък „отвън“, преносимият rail gun, купчина други големи и малки неща из целия роман. Но не е само това; основните идеи на романа са разбираеми за всички, обяснени добре за тези, които не са твърде изкушени от компютърната техника, и, на всичкото отгоре, повечето от тях са „просто“ нов прочит (или, както е модерно да се казва напоследък, „reimagining“) на твърде древни идеи, които са съществували в на практика всички култури и общества. Без да издавам твърде много от съдържанието и завръзката на романа, спокойно мога да кажа, че главната сюжетна линия се върти около способността много лесно да променяш начина, по който работи мозъкът на друг човек – е, като оставим настрана всичката митология, магия, шамани, вещици и т.н., хайде да си признаем честно, има ли някой, на когото не му се е искало да може да прави това?
В Snow Crash има и доста други неща, част от които двайсет години по-късно изглеждат пророчески – както горе-долу с всеки наистина добър фантастичен роман. Проблеми с климата и океаните, разрастване на влиянието на мултинационалните компании до степен те да влияят пряко на политиката, психологически промени заради прекарването на доста време във виртуална реалност или просто в работа с компютър, „обикновени“ хора, които успяват да си купят ядрена бомба и изведнъж стават, ами, необикновено интересни… Има моменти, които помниш цял живот (един от по-дребните е свързан с изказването „Oh, I think they will listen to reason“, което си ме развеселява от време на време), има идеи, които помниш цял живот, макар че вече сме ги виждали и другаде, има неща, представени като факти, които те карат да се хвърлиш в търсене на повече информация, за да разбереш дали наистина светът и хората са толкова странни… С две думи, има защо да се прочете.
Тетралогиятя Хиперион-абсолютен фаворит!_
Саймък – Междинна станция, Всичко живо е трева, ГРАДЪТ…
Чери – Светът на Пел
Бредбъри – 451 по Фаренхайд
Азимов …
Кларк …
А що се отнася до кибер пънк – Портокал с часовнков механизъм…
Не мисля че тази класация отразява обективно най-добрите романи в този жанр.
Класация, в която е няма Азимов?!?!? Един от пророците в научната фантастика? Пълно разочарование.
Не че искам да адвокатствам на някой, ама да вземем да прочетем втория абзац на увода 🙂
Хората са си го казали.
Според критериите „един роман трябва да бъде изключително силен и обичан сам по себе си…..“ за да влезе в класацията. Поне 1/3 от изброените не отговарят на това изискване. Много от тях не са преведени на български, а Stars in My Pocket Like Grains of Sand го намерих само на английски и немски (изключително слабо разпространен за да е толкова обичан). 75 автори са гласували за тази класация. Браво на тях, че знаят перфектно английски, но на нас, българските любители на този жанр, това не ни помага особено.
Аз го виждам по-скоро като три неща 🙂
1. Напомняне, че има неща в чуждоезичната фантастика, които не са обичани тук по една-единствена причина – издателите ни не са се сетили за тях.
(Колкото до това дали и доколко са обичани там, където са били издадени, това вече опира до познаване на тамошните фен-общности. Според нашите познания за тях, всяка една от тези книги е силно обичана.)
2. Напомняне на издателите, че не са се сетили за тях.
3. Разширяване на хоризонтите на самите читатели.
Аз поне не виждам особено висока стойност в класация, преповтаряща добре известни произведения на „класиците“, колкото и да ми е познато удоволствието от това да видиш любима книга в нечие подреждане 🙂 В края на краищата, и в увода пише, че става въпрос за лични предпочитания, а не за опити за обективност, каквато така и така не е възможна в оценката на литературното качество.
(О, и наистина, нека не забравяме за превратностите на точковия модел на класиране на книги.)
Впрочем, класации най-разнообразни ще има и занапред, тъй че се съмнявам нещо да остане неуважено 😉
@катето – Класацията все пак не се казва Топ 15 научнофантастични романи издадени на български 😉
11 от 15-те, даже 13 от 17-те, защото на две места са класирани по две книги са налични на български език. А за другите е добър момент да юркаме издателите да направят нещо по въпроса.
Иначе всеки един от романите в класацията е силен и обичан сам по себе си 🙂
На мен ще ми е любопитно да прочета читателски класации. Моят личен топ 10 беше:
1. Господарят на светлината – Роджър Зелазни
2. Огън от дълбините – Върнър Виндж
3. Падането на Хиперион – Дан Симънс
4. Аз съм легенда – Ричард Матисън
5. Беглец по острието – Филип Дик
6. Вечната война – Джо Холдеман
7. Лявата ръка на мрака – Урсула Ле Гуин
8. Дюн – Франк Хърбърт
9. Пикник край пътя – Аркадий и Борис Стругацки
10. Говорителят на мъртвите – Орсън Скот Кард
Както се вижда и от него само 4 книги са вътре. Което не ме прави особено нещастен. Няма как всички да са доволни. Важното е да има дискусия и да чуем различни гледни точки.
Stars in My Pocket Like Grains of Sand е обичан от доста от членовете на екипа на Шадоуданс, това е единствения критерий в случая. Класацията не претендира за представителност и изразява единствено предпочитанията на членовете на екипа ни – нищо повече.
@Svilen Stefanov – как според вас се определят „обективно най-добрите романи в жанра“? За мен това е напълно невъзможно.
@Yan
„5. Беглец по острието – Филип Дик“
Няма такава книга
Интересна класация се е получила, макар да не съвпада с личната ми, която е следната:
1. „Фондацията“ – Айзък Азимов
2. „Градът“ – Клифърд Саймък
3. “ Пътеводителят на галактическия стопаджия“ – Дъглас Адамс
4. „Дюн“ – Франк Хърбърт
5. „Една одисея в Космоса през 2001-та година“ – Артър Кларк
6. „Трудно е да бъдеш бог“ – братя Стругацки
7. „Лявата ръка на мрака“ – Урсула Ле Гуин
8. „Сънуват ли андроидите електрически овце“(преведена като Беглец по острието) – Филип Дик
9. „Денят на трифидите“ – Джон Уиндъм
10. „Всичко живо е трева“ – Клифърд Саймък
@ Philip K. Dick
Я погледни това:
http://trubadurs.com/wp-content/uploads/2014/02/cover-bladerunner-1233-chitanka.jpg
Това е преводът на Do Androids Dream of Electric Sheep? според Аргус ;). Старали сме се да даваме заглавията на български, когато книгите са били издавани и у нас.
аз бих добавил и“ гибелта на аякс „и „шпага с рубини“- но едва ли друг е чел тези български романи и някой от класиците на българската фантастика
Добави и „Космосът да ти е на помощ Александър“, „Психопрограмирания“.
Ето и моята лична класация:
1. Stars In My Pocket Like Grains of Sand – Samuel Delany
2. Господарят на светлината – Роджър Зелазни
3. Освободеният – Урсула ле Гуин
4. Dying Inside – Robert Silverberg
5. Хиперион – Дан Симънс
6. Камера потъмняла – Филип Дик
7. Use of Weapons – Ian M. Banks
8. The Quantum Thief – Hannu Rajaniemi
9. Camp Concentration – Thomas Disch
10. The Stars My Destination – Alfred Bester
Споделяйте и своите, ще е изключително интересно да съберем един малко по-масов Топ 15 на читателите 🙂
1) Пътеводител на галактическия стопаджия – Дъглас Адамс
2) Звездни дневници – Станислав Лем
3) Червеният/Зеленият/Синият Марс – Ким Стенли Робинсън
Краят на вечността – Айзък Азимов
Среща с Рама – Артър Кларк
451 по Фаренхайт – Рей Бредбъри
Време/Пространство/Произход – Стивън Бакстър
Вечната война – Джо Холдеман
Пикник край пътя/Трудно е да бъдеш бог – Аркадий и Борис Стругацки
Казъм сити – Алистър Рейнолдс
1. Хиперион/Падането на Хиперион – Д. Симънс
2. Пикник край пътя – А. и Б. Стругацки
3. Дюн – Ф.Хърбърт
4. Беглец по острието – Ф.Дик
5. Играта на Ендър – О.Кард
6. Гейтуей – Ф.Пол
7. Звездна вълна се надига – Д.Брин
8. Соларис – С.Лем
9. Пръстенов свят – Л.Нивън
10. Стоманените пещери – А.Азимов
+ „Пришълецът“/“Пришълците“ на Алън Дийн Фостър
Поздравления към екипа за страхотните материали!
В началото си помислих, че 15 е много малко число. После се опитах да направя моя лична класация и се оказа, че не мога да стигна дори до 5. Ето сигурните заглавия:
– Хиперион/Ендимион – Дан Симънс (добре де, четири са, не е един)
– Господарят на светлината – Роджър Зелазни
– Пътеводител на галактическия стопаджия – Дъглас Адамс
– Звездни дневници + Конгрес по футурология – Станислав Лем (да, цикъл разкази е, но за мен е роман)
Следват още много великолепни романи, всеки от които иска да премине в „горната“ категория, но си пречат взаимно и не могат да преминат през тясната стълбичка нагоре.
Поздравления и от мен!
Някой от книгите в класацията не съм чела, ще се поправя скоро.
Моята класация.
1. Фондацията А. Азимов
2. Една одисея в Космоса А. Кларк
3. Пътеводител на галактическия стопаджия Д. Адамс
4. Дюн Ф. Хърбард
5. Соларис С. Лем
6. Пикник Край пътя братя Стругатски
7. 451 градуса по фаренхайт Р. Бредбъри
8 Лунна дъга С. Павлов
9 Цената на бездната А. Рогоз
10 Галактическа болница Дж. Уайт
Не бива без Филип Хосе Фармър…
Направете една класация за СФ романите на новото хилядолетие. Стига антиквариат 🙂
/Да не се засегне някой, чел съм повечето от романите в класацията, и точно за това искам класация за по-нови романи, един вид като препоръка какво да се чете/
irgnet, и на мен ми се щеше да имаше повече нови, но чисто статистечски е по-вероятно хората да са чели класиките, дали по-известните в БГ като Азимов, или други като Дилейни. Аз се опитвам да поправя това, но и в моята лична класация единствените нови бяха Слепоглед, The Windup Girl и The Quantum Thief. Определено е добра идея обаче.
Сърдечни поздравления за чутовното дело! 🙂 Ще си го смилам на малки глътчици, сигурно до края на ноември…
Напоследък все повече недолюбвам да си класирам любимостите – но в името на експеримента, предложен от Random, ще се прежаля. Пък и нали така откриваме нови сродни духове. 😀
1. A Requiem for Homo Sapiens (у нас издадена само първата част, под заглавие „Падналите богове“) – David Zindell
2. Uplift Storm Trilogy (у нас издадени като „Звездният риф“, „Брегът на вечността“ и „Стълба към небето“) – David Brin
3. Endymion (у нас разцепен като „Ендимион“ и „Триумфът на Ендимион“) – Dan Simmons
4. „Слънце недосегаемо“ – Николай Теллалов
5. The Host („Скитница“) – Stephanie Meyer
6. More than Human („Повече от човешки“) – Theodore Sturgeon
7. Golden Age – John C. Wright
8. Earth – David Brin
9. My Name Is Legion („Името ми е легион“) – Roger Zelazny (изпревари „Господарят на светлината“ с едни гърди заради „Home Is the Hangman“)
10. Mirror Dance („Огледален танц“) – Lois McMaster Bujold
(Пиша ги първо на езика, на който съм ги чел или препоръчвам да се четат.)
Сигурен съм, че в мига, в който натисна Post Comment, ще се плесна по челото „Ама! Ама! Как можах да забравя … … …?!“. Натискам, докато не съм изпаднал в reader’s block… 😀
Изчетох коментарите, и наистина сте отбелязали големи имена. Но само в последния забелязах името на Лоис Бюджолт. Хора, тя е невероятен талант. Препоръчвам ви да изчетете поредицата за Бараяр. Имам я в електронен вариант, и ако някой желае, ще му я изпратя. cpamota@abv.bg
Почти всички от екипа сме чели поредицата за Бараяр, някои (аз например) сме големи фенове на Бюджолд, но просто нито една от нейните книги не получи достатъчно гласове, за да влезне в Топ 15.
За мен, най-добрият фантастичен роман е „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли… И се учудвам, че не го виждам в тази класация, като се вземе в предвид огромното му влияние върху почти всички автори от втората половна на миналия век…
Мисля, че е невъзможно да се класират пророчествата. Не видях Жул Верн. Почти всичко, разказано от него, е вече ежедневие. ,,Пътят на Икар“, ,,Сините пеперуди“! Нима не са със силни послания?! ,,Светещата смърт“, ,,Сезонът на мъглите“, ,,Летец с особени поръчения“, ,,Сърцето на змията“, Портрети на небесни тела“, ,,Замъкът на лорд Валантайн“, ,,Да разплачеш плачуща върба“, ,,Соларис“, ,,Едем“, Петият закон на роботиката“ и т.н, и т.н. Всички истории са се случили в нечий ум, разказани по уникален начин. Според мен е важно, кой, какво е мечтал с всички автори и произведенията им. Визирам и разказите.
Бихте могли да ме попитате: „Как да разбера, кое е красиво и кое — грозно, за да не съгреша?“ На този въпрос ще ви кажа — отговорът трябва да намерите самите вие. За да го сторите, забравете първо, онова, що ви казах тази вечер, защото аз не ви казах нищо.
– Господарят на светлината
1. Непобедимият- Станислав Лем
2. Сезонът на мъглите – Евгений Гуляковски
3. Дюн – Франк Хърбърт
4. Замъкът на Лорд Валънтайн – Робърт Силвърбърг
5. Соларис – Станислав Лем
6. Мъглявинята Андромеда – Станислав Лем
7. Голото слънце – Аизък Азимов
8. Марсиански хроники – Рей Бредбъри
9. Главата на Професор Доуъл – Александър Беляев
10. Стоманените пещери – Айзък Азимов
11. The Currents of Space – Айзък Азимов
12.Денят на трифидите – Джон Уиндъм
13. Среща с Рама – Артър Кларк
14. Лявата ръка на мрака – Урсула ЛеГуин
15. Тежестта на скафандъра – Любен Дилов
Класацията е кръстена топ 15 научно-фантастични романа. Представете си че на тази статия попадне човек който не е чел фантастика до сега. Какво ще бъде впечатлението му? Дали ще разбере що за чудо е фантастиката?
Що се отнася за личните ми предпочитания, аз вече споменах някой,но:
1. Светът на Пел – Каролайн Чери
2. Звездна вълна се надига – Дейвид Брин;
3. Фондацията – Азимов
4. Междинна станция – Клифърд Саймък
5. Пътеводител на галактическия стопаджия – Д. Адамс;
6. Вълните усмиряват вятъра – Стругатски (според мен е по-добра от „Трудно е да бъдеш бог“);
7. Пътят на Икар – Лбен Дилов
8. 451 градуса по Фаренхайд – Бредбъри
9. Аз роботът – Азимов
10. Градът – Саймък
11. Немезида – Азимов;
12. Гейтуей – Фредерик Пол
13. Играта на Ендър – Орсън Кард
14. Бараяр – Бюджолд
15. Игрите на глада – Сюзън Колинс
Предвид колко разнообразни автори сме представили, мисля че със сигурност няма да остане нерабрал хипотетичният читател, нечувал за фантастика.
Аз бих добавил на Артър Кларк – Градът и звездите. Вярно, че може да е леко детински но страшно много ми хареса и се чете за една нощ 🙂 А също така в коментарите видях да се споменават и „Гибелта на Аякс“,както и „Шпага с рубини“(много хубави книги),към тях бих добавил и „Следа към Вега-Орион“ и „Космосът да ти е на помощ, Александър“,много хубави книги.
Слагайте ги в лични класации тези предложения, ако се съберат достатъчно мнения с личен топ 10, ще покажем каква е вашата класация, на читателите. Може да напишем и статии за книгите в нея, нека се знае повече за хубавите фантастики 🙂
Интересно ми е дали „Юбик“ е влязъл в нечии класации (аз лично предпочитам „Човекът във високия замък“). Също така съм любопитен за „Охлюв на склона“. Някой за „Камъкът“ на Адам Робъртс?
„Юбик“ и „Охлюв на склона“ са включени в част от личните класации. „Камъкът“ на Робъртс – не. 😀
Няма кой да оцени по достойнство български роман в този жанр ли – странна работа, намирисва ми на предубеждение (или на гласуване от типа „Буг Брадър“)!?
Или просто има по-добри 🙂
“Камъкът” + „Сол“ на Адам Робъртс – пази боже, няма такава мъка. Да се стой далеко от тези две книги – голям спек и късане на нерви
В коментарите нагоре виждам поне десет български романа. 🙂
Впрочем ако искате да класирате любимите си БЪЛГАРСКИ фантастики – тая анкета продължава да тече:
http://choveshkata.net/blog/?p=2558
Супер, браво за труда! Не е лесно да направиш подобна класация, защото в съвременното общество всичко е много субективно. Когато бях дете прекарвах ваканциите предимно в четене на фантастика и този ми глад за въображение, наука и мистерия никога не стихна. Ето няколко различни книги от гореизброените в жанра, за които съм сигурен че всеки е чел, но все пак е хубаво да бъдат отбелязани:
1. Контакт – Карл Сейгън
2. Странник в странна страна – Р. Хайнлайн
3. Мравките, Денят на мравките – Бернар Вербер
4. Последния човек – Петер Богати
5. Небесните господари – Джон Броснан
6. Десетата жертва – Р. Шекли
7. Свят на смъртта – Хари Харисън
8. Добре охранявани мъже – Робер Мерл
9. Бойно поле земя – Л. Рон Хабърд
10. 1984 – Джордж Оруел
Не спирайте да четете и със здраве!
Няма по велик роман от „Дюна“ на Фр.Хърбърт
1. C.J.Cherryh – Chanur Saga (ако трябва да си избера една Chanur’s Homecoming)
2. Дан Симънс – Хиперион (само първата)
3. Франк Хърбърт – Дюн
4. Роджър Зелазни – Джак от сенките
5. Сергей Лукяненко – Лабиринт от отражения
6. Алистър Рейнолдс – Казъм Сити
7. Р. Хайнлайн – Луната е наствница сурова
8. Philip K. Dick – Counter-Clock World
9. Ilona Andrews – Magic Bites (за това може мнооооого да се спори какво е – фантастика, фентъзи или ърбън, но се развива в бъдещето, така че…)
10. Аркадий и Борис Стругатски – Пикник край пътя
Dan Simmons – Hyperion Cantos
Dan Simmons – Ilium/Olympos
Peter Watts – Rifters
David Wingrove – Chung Kuo
Frank Herbert – Dune
Peter Watts – Firefall series
Roger Zelazny – Lord of Light
David Brin – Startide Rising
Joe Haldeman – The Forever War
Малко странно, но … Star Wars работите на Timothy Zahn
Не ги редя в определен ред.
Не мога да се пречупя да причисля Хрониките на Амбър в класацията, смятам я за преди всичко фентъзи, а там класацията ми е коренно различна.
Такива листове са безполезни като средство за оценяване, но пък са интересен начин да си обогатиш списъка с неща за четене. Не разбирам хора, които изскачат с коментари от типа „тука няма нищо на XXXXX, класацията ви не струва“. Авторите са си написали, че това са топ пиковете от доста по-голям списък (който няма да видим никога – справка – предишните класации)
Както и да е, ето моя списък, малко, но от сърце.
Ресторант в края на Вселената – Дъглас Адамс
Експериментът Досейди – Франк Хърбърт
Светът на Не-А – Алфред Ван Вогт
Падането на Хиперион – Дан Симънс
Лабиринтът на Отраженията – Сергей Лукяненко
Играчът на Играчите – Йън Банкс
Битие – Дейвид Брин
Падналите Богове – Дейвид Зиндел
Луната е Наставница Сурова – Робърт Хайнлайн
Вавилон 17 – Самюъл Дилейни
Мисля, че „Тридно е да бъдеш бог“ би изглеждала малко странно, ако се чете извън контекста на поредицата за „Пладнето“.
Примерно „Обитаемият остров“ е доста по-разбираема за самостоятелно четене…а за мен е и по-добрата книга, но „Пикник край пътя“ е още по-дълбока и по-идейна от предните две. Не е и част от поредица.
Мисля че на 11-то място можеше да оставите само нея, вместо да слагате „две в едно“.
Добре е, че сте сложили и Лем с една от най-добрите му книги.
На Дюн мястото също е тук.
Определено се отличава от моето лично топ 15, но все пак силен списък.
Интересна класация. Ето моята /стъкмена в момента, тъй като твърде много книги са ми любими, и винаги ми е трудно да ги редуцирам до по-малко от топ 100/ :
Звездни рейнджъри – Р. Хайнлайн
Малки богове – Т. Пратчет
Мечтаят ли роботите електроовце? /Някак не възприемам „Беглец по острието“/ – Ф. Дик
Луната е наставница сурова – Р. Хайнлайн
Странник в странна страна – Р. Хайнлайн
Планетата в края на времето – Фр. Пол
Американски богове – Нийл Геймън
Диамантът на Уордън /Понеже не мога да излъча само една от четирите книги/ – Джак Чокър
Пътят на Икар – Л. Дилов
Една остана и се колебая – тъкмо щях да пиша „1984та“, но се сетих че не се води фантастика. Вместо да мисля, добавям две, сложете едната по избор:
Кървава музика – Грег Беър
Обитаемият остров – Стругацки
Извинявам се, със закъснение се усетих, че „Малки богове“ не влиза в класацията, понеже е фентъзи. От което пък следва, че последните две дописани автоматично влизат в класацията, и напразно съм се чудила коя да вмъкна и коя да махна 🙂
А и „Малки богове“ е в друга класация – „Книги с главно К“, където така или иначе няма конкуренция 🙂
Доста от книгите в класациите не са научно фантастични, а фентъзита. А самата класация е за „научна фантастика“. Доста книги са пропуснати. Например само в един коментар е споменат Шекли. Бредбъри основно е показан само с 451 по Фаренхайт
Ъм… и кои книги са фентъзи?
Martix, евала! Най-якият коментар дотук. Между другото, надявам се този път справката ти да се окаже грешна 😉
Една година по-късно, все още като се чудя коя книгa да започна и влизам тук за да си харесам нещо. Благодаря хора!!
И ние благодарим за коментара, такива като него са ни горивото за работа 🙂
Само споменавам следните шедьоври:
Ерик Ръсел – Почакаймалковците
Robert L. Forward – Dragon’s egg
Robert L. Forward – Starquake
Благодаря ви много за тази класация.
Всеки има своя лична класация в която е подредил книгите направили му най голямо впечатление.
Ето и моята ( Някой от романите са в сенките между фантастика и фентъзи)
1. Дюн
2. Играта на Ендър
3. Хиперион
4. Междинна Станция
5. Сезонът на мъглите
6. Войната на старците
7. Войнико не питай.
8. Пръстенов свят
9. Пътеводител на Галактическия стопаджия
10.Космосът да ти е на помощ Александър
11. Трудно е да бъдеш бог
12. Вечност
13. Игрите на глада
14. Речен свят
…………….
и много други но да се огранича 🙂
Явно никой не е чел Чун Куо на Унгроув – брилянтна поредица. Иначе Хиперион всичките му части са best of best
Доста хора от екипа сме я чели всъщност, но и недочели, за съжаление. Едно време българският издател спря поредицата след четвъртата книга, точно когато беше станало страшно интересно. Доколкото съм чел, краят ѝ масово не се харесва от читатели, включително от самия Уингроув, който е бил пришпорен от основния си издател. Мисля, че наскоро беше подновена инициативата да се издаде наново цялата поредица в 20-ина части, някои от които са парчета от старите 8 книги, но други са напълно нови или пренаписани текстове. Уж това е формата на историята, каквато е била в главата на автора. Стискам палци този път да бъде наистина завършена според личната му визия (преди години имаше прекъсване в преиздаването ѝ, пак заради проблеми с издатели). Тогава бих я подхванал отново да разбера какво се случва с Хауърд ДеВор 🙂
Хиперион сагата на английски или на български бихте препоръчали да се прочете? В момента съм започнал на български за да усетя същото нещо както хората които са я чели преди доста време (като деца).