Топ 15 научнофантастични романи

7. Освободеният (1974) 

(Урсула Ле Гуин)

Moridin 

С право смятана за една от най-задълбочените политически фантастики в историята, Освободеният разглежда в много сечения въпроса как би могло да работи едно общество, построено върху идеята за колективна анархия. Романът брилянтно защитава репутацията на Урсула Ле Гуин да вплита непреходни и остри социално-философски дискурси в научната фантастика и достойно поема факлата от Лявата ръка на мрака в това начинание.

И двете книги са част от условно свързаните Хейнски хроники на Ле Гуин, където няколко човешки цивилизации в космоса, сред които и хората, са започнали в отдавна отминала епоха като колонии на първичната планета Хейн. Действието на Освободеният се развива в началото на този сетинг – земляните и хейняните наскоро са установили контакт с богатата планета Урас и заедно търсят начин да ускорят космическите пътувания. Тази задача от полето на твърдата физика и темпоралната теория намира неочаквано философски измерения в житейския път на един бунтовен учен от Анарес – луната изгнаник на Урас, обитавана от колония анархисти.

Романът е построен върху поредица от спомените на д-р Шевик, които бавно изграждат историята на колонистите, водени от Одо, и запълват хронологията на тяхното въстание срещу властта на политиката, йерархията и парите на Урас и бягството им на суровата луна, където те опитват да изградят своята утопия. Освободеният* обаче не се плъзга по повърхността на няколко очевидни начина за изнасяне на тази социална конструкция. От една страна Ле Гуин полага значителни усилия да обмисли внимателно първостепенните задачи пред одонианците, например създаването на език, който да изкорени от мисленето на анаресите идеите за собственост, егоизъм и власт. От друга, не забравя да обърне внимание на цял спектър от потенциални проблеми, които суровият сетинг би поставил пред анархичното общество, и най-вече как то би еволюирало за двете столетия, които делят колонизацията на Анарес от времето на действието на романа. Има ли винаги латентна йерархия между хората, колко е важна за едно общество истината, как да останеш верен на канона на саможертвата и колективизма, особено когато си творец – тези и други въпроси измъчват д-р Шевик преди и по време на неговата трудна визита на света-майка Урас. За да кулминират в една красиво изградена метафора за стените, пътя, завръщането, и в крайна сметка смисъла на живота.

Освободеният е истинско явление не само във фантастиката, но и в полето на политическата философия. Във времената на Студената война, когато западните интелектуалци или яростно отричат комунизма и анархистичните му течения, или го рисуват в нереално романтични краски, Ле Гуин е ярко изключение. На широкия литературен фон на космоса и галактическите пътувания, тя методично представя един напълно балансиран поглед върху изчистената от тоталитарни аберации идея за солидарното общество – поглед, пречупен през призмата на чисто човешките емоции и лишен от всякаква дидактика. Оценката е ясна – Хюго, Небюла и Локус наградите са само материалните изражения на огромното уважение, което този труд заслужава.

Demandred 

Освободеният е един от тези много редки романи, които съумяват да изпълнят всичко, което се изисква от един представител на научнофантастичния жанр, за да бъде признат и от взискателните му фенове. Ле Гуин пресъздава в дълбочина анархисткото общество на Анарес, в което частната собственост е непозната, с всичките му плюсове и минуси. Голяма част от силата и убедителността на романа се дължи на това, че Ле Гуин показва как би функционирало подобно общество не само на макро, но и на микро ниво, като е отделено сериозно внимание на една камара дребни детайли, в които то се различава сериозно от познатите ни от историята. Основният сюжет е свързан с научните изследвания на главния герой Шевик, и макар физичните принципи, които той открива, да са в сериозно противоречие с науката в реалния свят към момента, откривателският процес е показан по много интересен и увлекателен начин. Шевик е за мен един от най-добре развитите герои в жанра, а стилът на Ле Гуин е както винаги еталон за елегантност и умение да казва много с минимален брой думи.

Основни за романа са сравнението и контрастът между анархисткото общество на Анарес и това на Урас, планетата майка, от която са дошли колонистите на Анарес преди около 200 години. Второто е до голяма степен аналог на земното по времето, когато е писана творбата. Нито един от двата свята не е утопия или дистопия, и двата си имат плюсове и минуси, и макар да се усеща симпатията на авторката към идеите, върху които е основано обществото на Анарес, тя майсторски показва как прекрасните концепции често в практиката се превръщат в нещо доста различно поради инерцията и конформизма, присъщи на хората; също и колко трудно е да се изгради и да се поддържа общество, базирано на радикално различни социални принципи. Романът демонстрира как дори екстремният анархизъм на обществото на другопланетна колония, основана от бунтовници, може да се превърне в закостеняла догма в течение на годините.

Не мога да не отбележа и че Освободеният завършва с едно от най-запомнящите се и най-добре пасващи за тази роля последни изречения, на които съм попадал – „His hands were empty, as they had always been.„ Перфектният финал на един чудесен роман.

Random

Подзаглавието на Освободеният гласи: една двусмислена утопия. Романът на Урсула ле Гуин е едно от най-смелите произведения на научната фантастика, заради невъзможната задача, която си поставя – да очертае пътя до утопията. Историята за гениалния физик Шевик, който успява да унифицира големите противостоящи си теории за механиката на света, е фантастика от най-висок калибър. Научните изследвания и голямото откритие на главния герой са интересни сами по себе си, но като че ли по-важното в тях е това, че поставят, по силата на аналогията, символната рамка, в която са изследвани истински важните за романа идеи.

Мечтата за универсално справедливо общество, за която жителите на Анарес се борят, въоръжени с философията на Одо (от гръцката дума odos – път; съвсем неслучайно родееща се с азиатската тао, която се превежда по същия начин), се оказва непостижима, поне в основната част от романа. Нужен е някакъв почти мистичен скок, който да преодолее тиранията на причинно-следствените връзки, да обедини динамичната и статичната природа на вселената, както разсъждава Шевик във връзка с теорията си. Суровата природа на Анарес, както и заложените в човешката психология егоистични механизми, са нагледно достатъчни да скършат тази мечта. Докато анархистичното общество на Анарес е постоянно на ръба на оцеляването, прищевките на историята са дали на посестримата ѝ планета Урас природно изобилие. Докато жителите на Анарес живеят свободно, Урас тъне в блатата на расизма и шовинизма, разкъсвана от идеологически и материални войни.

Постоянната устременост към онова непостижимо бъдеще е истинската утопия, която Ле Гуин рисува; по-скоро утопия като състояние на духа, отколкото съществуващо материално състояние на обществото. Един от сериозните минуси на романа – циркулярното обяснение на научния пробив на Шевик – засилва мистичния елемент, който е загатнат изпод текста. Въпреки че Освободеният, бидейки един от силните политически НФ романи, е здраво стъпил върху материализма, мистичният му привкус е отчетлив, най-вече защото книгата се бори с концепции, за които дори нямаме правилните въпроси, камо ли някакви смислени отговори. Този централен за романа философско-духовен-метафоричен възел е колкото негова сила, толкова и слабост. Без него обаче книгата със сигурност щеше да е нещо съвсем различно.

Ле Гуин показва две коренно различни общества, две измамни утопии, като видимо дава симпатиите си на свободолюбивите одонианци на Анарес (и може би по този начин заличава част от потенциалните нюанси, които текстът можеше да носи в себе си). Покрай диалектическо-даоистичното изследване на противопоставянията, обозначени от Анарес и Урас, пред читателя се разкрива едно от най-вълнуващите описания на измислени общества в литературата, изплетено от човещината, паденията и стремежите на главните герои. Освободеният е книга с големи недостатъци, но тези процепи в конструкцията ѝ са видими най-вече заради мащабите ѝ. Наложени върху тях, повечето други романи биха изглеждали микроскопични.