n21187. Гед

Землемория – Урсула ле Гуин

 

Claymore

Вторият по-„сериозен“ фентъзи роман, който прочетох след Властелинът на пръстените (ако не броим Хари Потър, разбира се :)) беше Магьосникът от Землемория. Причината романът да ми е харесал толкова, ми се изясни чак сега, при третия прочит, шест години след втория. Това е главният герой, Гед. Той и романът са едно неделимо цяло, и това, което несъзнателно е впечатлило 10-годишното ми мозъче, е фактът, че целият роман е изграден върху развитието на Гед. Той е единственият главен герой, и за разлика от Властелина, неговото пътешествие не е свързано със спасяване на света, а със спасяването на самия него и възможноста отново да е цял.

Лесно е за едно дете или юноша да симпатизира на Гед, особено четейки частта от книгата, която се развива в Роук, училището за магьосници. Като всеки ученик, малък или голям, Гед също има приятели и съперници. Но именно арогантността и гневът го карат да направи грешка и да освободи сянката, която ще го преследва дълго време. В последствие Гед си връща загубеното, научава се на търпение и мъдрост и се изправя срещу своето отражение – сянката. Това, което прави героя и романа наистина интересни, особено като се има предвид времето, когато е издаден, е именно вътрешното търсене на Гед, което за някои хора ще е клиширано, но е и това, което прави произведението фентъзи класика. Гед е просто човек – изпитва гордост, страст, гняв, цялата палитра от човешки емоции. Развитието на сюжета е свързано с неговото вътрешно развитие, а то е напълно логично. При сравнението с недоразвитите купища герои, присъщи на Властелинът на пръстените и множеството му имитации, това развитие и тази искреност липсват. И мисля че това, заедно с факта, че не съм препрочитал творението на Толкин, а и не съм изпитвал такова желание от 6 години, говорят повече от всичко друго за качествата на Гед като протагонист и за книгата като фентъзи класика.



Aravala

Гед Ястреба. Това е детето, което израства пред очите ни от пеленаче до един от най-великите мъже на Землемория. Всеки, който се е потапял в атмосферата, създадена от Урсула ле Гуин, неизменно е изпитал силна съпричастност към младия магьосник. Гед се отличава като един от малкото пълнокръвни и реалистично изпипани герои в ерата на класическото фентъзи. Той е роден талант и могъщ магьосник, но пътят му не е никак лек. Гед минава през множество премеждия по пътя на съзряването и мъдростта. Живее в неизвестност, отдава се на себелюбие и гордост, прекомерна самоувереност и егоизъм, така присъщи на великите. Прави грешки и после плаща скъпо за тях, само за да осъзнае, че тези грешки са го отвели накрай света, открили са му пътя към себеопознаването и истинската мощ. И през цялото време остава близък и любим на читателя. Светът на Землемория винаги ще запленява със своята сурова магия, прости правила и сложни образи. А Гед винаги ще е най-яркият, най-променливият и мъдър герой в своя свят.

Емблематични цитати:

 „Ала не мога. Трябва да следвам предначертания си път и да обърна гръб на светлите брегове. Прекалено много бързах, а сега нямам време. Продадох слънчевата светлина, градовете и далечните земи за шепа власт, за една сянка, за мрак.“

„Чуй, Тенар. Чуй ме внимателно. Ти си била само съдина на злото. Сега злото се е изляло навън. С него е свършено. Заровено е в собствения си гроб. Ти не си създадена за жестокост и мрак. Създадена си да носиш светлина, като горящ фенер, който съхранява и отдава своя пламък. Аз открих фенера незапален. Няма да го оставя на някой пустинен остров като нещо намерено и захвърлено.“

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11