Топ 10 Фентъзи герои

1. Тирион Ланистър

Песен за огън и лед – Джордж Р. Р. Мартин

Ordo Malleus

Джайм се усмихна.

— Надявам се, че не си решил да навлечеш черното, скъпи ми братко.

Тирион се разсмя.

— Аз целомъдрен? Нали курвите ще го ударят на просия от Дорн до Скалата на Кастърли. Не, искам само да застана отгоре на Вала и да се изпикая на края на света.

Когато някой спомене Тирион Ланистър, в главата ми винаги изскача това малко парченце диалог. Лесно е да си го представиш – джуджето, застанало на ръба на хилядолетния, стотици метри висок Вал и облекчаващо нуждите си с доволно изражение. Предполагам, че ако преди Песен за Огън и Лед някой беше казал, че грозноват лилипут с афинитет към пиячка и леки жени ще се превърне в един от най-обичаните и разпознаваеми герои във фентъзито… е, нямаше да „събере много лайкове“, ако позволите да се изразя по фейсбукски.

Но ето го, нежеланата издънка на може би най-влиятелния Дом във Вестерос, убил майка си при раждането, разочаровал могъщия си баща и прочут основно с похотта си и любовта към доброто вино. Мартин е създал редица наглед абсурдни персонажи от знатен произход (веднага наум ми идват Бриен Тартска и Самуел Тарли), аутсайдери в собствените си семейства и неприятна гледка за околните, но Дяволчето вече е попкултурна икона. Няма нужда да уточнявам, че това до огромна степен се дължи на феноменалния Питър Динклидж, който спечели овациите на повечето критици и телевизионни зрители с превъплъщението си в този сложен образ.

Тирион Ланистър е изключителен с липсата на каквито и да е интересни способности освен остър ум и бърза уста. Джуджето не е велик воин, не е надарен с магически умения, не притежава могъщи артефакти, нито пък каквато и да е друга сила, която не е достъпна за останалите герои във Вестерос. Арсеналът му се състои от почти неизчерпаем хумор, чудесна самоирония и точна представа за света, в който живее. Понякога комичен, понякога болезнено сериозен и откровен, Тирион е търсач – търсач на своето място в безумната и хаотична игра на тронове, която е стегнала континента в кървава прегръдка.

Искрено се надявам Мартин да не спусне прослуватата си секира върху уродливата глава на Дяволчето, защото тогава ще се присъединия към онези, планиращи да линчуват писателя с факли и вили. Ако го няма Тирион, кой ще ни разкрива тънки детайли около душевността на вестероските жрици на любовта?

Aravala

Преди време в един сериал се появи изразът „brain is the new sexy“ и Тирион е доказателството, че тенденцията действително е хората все повече да симпатизират на интелигентни, остроумни и манипулативни герои, които играят по собствени правила. В малкия човек от рода Ланистър се наблюдава чудесно контрастът между рожденото право на сина на най-богатия Дом във Вестерос и нелеката съдба на недъгаво джудже в общество на войни. Още от първата книга събитията безмилостно подмятат Тирион и не му оставят и секунда спокойствие, за радост на читателя, който жадно поглъща великолепните реплики и интелигентните ходове на Дяволчето.  Като цяло влиянието на Тирион върху останалите персонажи е прекрасно илюстриране  на горчивата истина, че колкото и да си наясно как се управлява и как се работи с хора, на никой не му пука за теб щом не си бляскав рицар, който умело налага опоненти с парче метал. Така на Дяволчето му се налага хем да спасява себе си и близките си, доколкото ги има, хем да отнася всички негативи. И така, докато не му писне и не грабне арбалет, с който да разреши проблемите си… или да се забърка в по-голяма каша. Но ние продължаваме да го следим и тайничко да се радваме на несгодите му, просто защото обожаваме смелите му и находчиви планове и запомнящи се реплики, които използва, за да накаже противниците си. Да, жестоко нещо сме това хората, готови на всичко за малко зрелище…

Емблематични цитати:

„Моето оръжие е умът. Брат ми си има своя меч, крал Робърт си има бойния чук, а аз разполагам с ума си… а един ум има нужда от книги, както мечът има нужда от брус, ако искаш да го държиш остър.“

 „Боговете дават с едната ръка и взимат с другата“

Claymore

Хората винаги симпатизират на един герой повече, ако е аутсайдер или парий в обществото на дадено произведение. Освен това във всички култури  и митологии има бог, полу-бог или фолклорен герой, който използва хитростта си, за да надвива опонентите, и тези истории и приказки често са най-любимите на деца и на възрастни. Хитър Петър, Локи, Рейнар Лисицата, Ананси от африканската митология, Сусаноо от японската, Хермес, Велес от славянската митология и много други. Не е учудващо тогава, че Тирион Ланистър е един от най-обичаните или може би дори най-обичаният от феновете на сериала и книгите герой. Той съчетава хитрост, находчивост и  безскрупулност в равни дози с чувство за хумор и будна съвест. Може да се предположи, че ако баща му не беше поел функцията на Ръка от него, той щеше да бъде много добър владетел. Освен това, той винаги действа според собствената си съвест, ако и да опитва да се представи като коравосърдечното копеле, което хората очакват от него да е, само защото е Ланистър и джудже. Признавам че за мен най-важната черта на Тирион е чувството му за хумор, което винаги ме кара да се усмихвам и разведрява обстановката, превръщайки всяка сцена от книгата или сериала с негово участие в истинско удоволствие. А драматичният заряд на сцената в края на трета книга (читателите зная коя ;))  според мен автоматично го изстрелва начело на която и да е класация за фентъзи герои. В края на краищата най-важното в изкуството е да не ни оставя безразлични, а към Тирион Ланистър е трудно да си безразличен.

Dr. Horrible

Искрено се радвам, че точно Тирион оглавява нашата класация. Защото той е наистина необикновен фентъзи персонаж, нестандартен, различен, специален във всеки смисъл на думата. Доста читатели обичат Тирион просто защото е ироничен, забавен, хитър, пуска разбиващи шеги и кара останалите герои около него да изглеждат като идиоти. Той е всичко това, но далеч не само. Тирион е джудже – може би най-многопластовото и сложно джудже във фентъзи литературата, а защо не и в световната литература по принцип. Той не е като джуджетата на Снежанка, които имат само по една личностна характеристика – я веселост, я дръпнатост, я сънливост. Не е и като джуджетата в редица други фентъзи поредици, които споделят определени, характерни за цялата популация привички и не притежават особена идентичност. Той не е картонено клише-представител на измислена раса, а пълнокръвна и противоречива личност. Тирион е смел, отмъстителен, интелигентен, силно сексуален, милостив, а понякога и безсърдечен, има сложни взаимоотношения с роднините си. И реално това, че е джудже, предопределя характера му, но не по баналния и директен начин „щом е джудже, значи е такъв и такъв, всички джуджета са такива“. Това, че е роден с определени особености, му влияе по разбираем и психологически начин, просто защото няма как личност с подобно физическо състояние да не се сблъска с определени пречки, проблеми и предразсъдъци в един средновековен свят. Силата на Тирион като персонаж е в това, че той е многопластов герой, сложен човек, а не просто сложен като за джудже. И същевременно фактът, че е джудже, е безкрайно важен за героя. Аз не мога да си представя какъв  би бил Тирион, ако не се беше родил джудже – израснал по съвсем друг начин, в коренно различни отношения с баща си, както и с всички останали хора в живота си. Просто не би бил Тирион. И ние не бихме го обичали толкова.