8. Breaking Bad/В обувките на Сатаната (AMC, 2008-2013)

Amelia

Като човек-химик, на когото му е писнало учените да бъдат масово представяни като тъжни аутисти, рошави хаховци или водевилни супергерои/злодеи, искам да изкажа специална благодарност на AMC, за това че ми дадоха Хайзенберг… и че доказаха, че за направа на супер як, ритащ задници образ на учен не ти трябват псевдонаучни клоунади, CG и зелен цвят, а брадат чичко, с плешива, пълна със знания глава, както и да си добър сценарист!

Историята на сериала е простичка, но ефектна. След като му поставят чудовищната диагноза „рак на белите дробове“ и го оставят на грижата на още по-чудовищното здравеопазване в САЩ, на кроткия даскал по химия Уолтър Уайт му избиват чивиите и той решава да поеме нещата в свои ръце. Трикът на химика в случая се оказва синтез на супер чист (и необяснимо син) метамфетамин. Уолтър Уайт си залепя прозвището „Хайзенберг“ и завърта търговия с продукта си с надеждата да си изчисти медицинските сметки и да обезпечи семейството си след смъртта си. Това, което започва като отчаяна борба за оцеляване, скоро прераства в успешен бизнес. Малко като при симпатичното лелче от Weeds, само че с пластмасови варели с разтворени останки на конкуренти в тях… Breaking Bad ни представя пет размазващи сезона, в които дуалистичният Хайзенберг постепенно се превръща в чудовище, опиянено от тръпката на престъплението. Сериалът завършва с катартичен финал, който ИЗРИВА. Като цяло, сериалите с толкова добри и ударни финали са рядкост и считам, че трябва да бъдат видяни от всеки.

И все пак за произведение, родило meme-то “Yeah Science, bitch!”, Breaking Bad определено си позволява някои дразнещи волности от научна гледна точка, въпреки очевидното старание на сценаристите да са достоверни. Чистият метамфетамин, например, не е син а безцветен или бял – ако някой се опита да ви продаде син, не го купувайте!!! А ако някога ви се наложи да разтворите човешки труп във варел, бих ви посъветвала да ползвате сода каустик или сярна киселина, вместо да се мъчите с гадости като флуороводородната киселина, с която най-много да нараните себе си. Както и да е, това са бели кахъри, които много лесно мога да простя, дори само заради гениалната употреба на името Хайзенберг…

Aravala

Breaking Bad е от онези сериали, които започваш да гледаш уж ей-така да минава времето и десет серии по-късно седиш оцъклен пред екрана, напълно пренебрегвайки колко време всъщност е минало. Просто искаш още. И основната причина не е в екшъна и напрегнатото действие, макар те да са сериозен плюс. Истинската сила на сериала е в това, че ни показва най-разтърсващата и достоверна еволюция (или деградация, зависи от гледната точка) на телевизионен герой. Историята на добър човек притиснат до стената, можеше да е трагична, но не и в Breaking Bad. Тук няма трагизъм в смисъла на мелодрама. Има такъв в образа на притиснат от обстоятелствата човек и на стремглавото пропадане в тъмната страна, където ценностите се променят, характерът се изковава наново и закалява с най-безскрупулни спойки, налагани от враждебната среда.

И въпреки това го не съдиш. Той прави каквото жестокият свят го принуждава, пропада в капани на човешките слабости и инстинкти, както повеляват законите за оцеляването. Написан безмилостно и изигран безкомпромисно, образът на Хайзенберг е предупреждение какво става, когато моралът на един интелигентен човек се срине. Кога приключва работата в името на човешкото добруване, която никой не оценява, и започва прилагането на същите знания за деструктивни цели, носещи много по-големи облаги?

От един преломен момент нататък героят тръгва по мрачен път и от него просто няма връщане назад. Защото така налагат законите на престъпната джунгла. И точно, когато си мислиш, че ще последва „и заживели щастливо”, историята категорично ти казва, че няма хепиенд в реалния живот. Че нещата са отминали отдавна точката на връщане и стремглаво летят към все по-лошо, а героите излизат от една трудност, само за да се натресат в значително по-голяма.

Ще обобщя казаното простичко: Хайзенберг е гениално развит и изигран образ, а Breaking Bad е безкомпромисно силно реализиран сериал от най-високо ниво, който е своеобразен протест срещу социалната политика. Разтърсващо разказаната история си заслужава до последната минута – мрачно пътешествие из тъмната страна между триумфа и падението на всеки един герой… Защото в крайна сметка нещата не опират само до парите или връзките или дори химията, макар тя да е доста задоволително точно представена, според компетентните зрители. Силата на посланията от Breaking Bad идват от сблъсъка между морала и характера и това как враждебната среда ги деформира. Мрачна тема, към която не следва да подхождаме лековато.

Aravala препоръчва още:

Mr. Robot (USA Network, 2015-)

Mr. Robot може да се похвали с едно прекрасно ревю от колегата Ordo Malleus, но в случай че въпросното някак ви е убегнало, тук е мястото и аз да дам горещата си препоръка. Темата не е особено оригинална и не е като да не я срещаме напоследък навсякъде – група хакери ще бутат злите корпорации, които тровят обикновените хорица с капиталистическата си напаст. Реализацията обаче е на много високо ниво – от подбраните за целта актьори до старанието техническите термини да са на място, а не нахвърляни по звучене и засуканост.

Главният герой е типичен социопат, който разбира справедливостта по свой собствен начин. Всеки епизод изключително обстойно изследва най-тъмните кътчета на душата му. Която би могла да е на всеки интелигентен човек, надарен или прокълнат с IQ, надвишаващо средното достатъчно, за да вижда всички неизлечими проблеми на хората и обществото. Правилни решения тук няма, но размърдването на мозъчни гънки след представените в сериала проблеми е неизбежно.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16