2. House MD/Д-р Хаус (Fox, 2004-2012)

Amelia

Едва ли е нужно да обяснявам кой е д-р Хаус и с какво се занимава: едноименният сериал преди години беше един от най-популярните в света. В ShadowDance също имаме възторжена статия за него, писана от мен и Алексис в някакви антични времена, когато тъкмо беше излязъл 4-ти сезон. След дългогодишна пауза, преди няколко месеца най-сетне се хванах да изгледам всичките осем сезона накуп и сега, освен че диагностицирам лупус по норматив, мога да се произнеса авторитетно по качеството на сериала в цялата му прелест. Защото това е един прелестен сериал!

Да, епизодите се движат по формули. Да, сапунената опера е повсеместна и, често, досадна. Да, болшинството поддържащи персонажи са нещо, което не мога да нарека „дупка“, само защото това би предположило, че имат някаква дълбочина. И да, лекари като Хаус ще бъдат лишени от правомощия за няма и десет минути в реалния живот, а пациентите им ще избягат с писъци, обратно при първия срещнат хомеопат. Но тези иначе сериозни проблеми някак не успяват да разбридат материята на сериала, защото в ядрото му стои един от най-брилянтно замислените и изиграни персонажи, които някога ще видите. Д-р Грегъри Хаус (най-добрата роля на феноменалния Хю Лори) успява да изнесе с лекота всичките осем сезона, барабар с драматичните и комични моменти в тях, докато от устата му се ниже поредица бисери, способна да захрани интернет с memes за няколко десетилетия напред. Останала съм с впечатлението, че целокупното човечество мрази последните сезони на Хаус (от шести нататък), но на мен те са ми любимите, защото показват една прекрасна деконструкция на капризния, самоизолиращ се асоциален гений, в среда, в която му се позволява да си прави каквото си поиска. Моралните и психически низини, до които се срива (анти)героят Хаус, са скандализиращи и отблъскващи. Триумфите му са кратко-живущи пирови победи. А катартичният финален сезон е може би единственият начин сериал, черпещ с пълни шепи от реалистичния медицински цинизъм, С ТОЗИ ГЛАВЕН ГЕРОЙ, да завърши с някаква форма на хепиенд. Хаус успя да ме накара да го обичам, мразя, разбирам, не разбирам и съжалявам едновременно. Ще съм му вечно благодарна за това.

Aravala

Д-р Хаус не печели с блестяща история. Епизодите общо взето гравитират в една и съща затягаща се примка на проблем-привидно решение-влошаване-прозрение-финално решение. Второстепенните герои заемат нишата на блед фон, на който гениалният лекар да изпъкне, но също и на преносители на определени качества, липсващи у него. Мизантропската същност на Грегъри Хаус не може да има определени черти, естествено пребиваващи у околните, но той донякъде се нуждае от тях, за да достига до животоспасяващи изводи, подхранвайки гиганстко его. Сериите за саркастичния и циничен, но изключително талантлив лекар, успяваха завидно дълго време да задържат вниманието на публиката. Истината е, че обичаме да гледаме на екран особняци-гадняри, за които подозираме че всъщност дълбоко в себе си са добри хора. Сериите гъделичкат едно много специфично чувство у зрителя. От дълбоката убеденост, че човечеството страда от неизлечима тъпота до задоволството и триумфа в идеята, че интелектуално надарените личности като цяло могат да правят каквото си искат просто защото са незаменими. Историята на доктора се превръща в увлекателна демострация на гореизброеното, която умело използва за спойка интригуващи човешки истории и известно напрежение и съчувствие, което в крайна сметка не си сигурен как се е зародило, но е там и е трудно да се отървеш просто така от него.

Каквито и да са достойнствата на сериала обаче, те не биха имали никакво значение без Хю Лори, които категорично изнася абсолютно всичко на плещите си. Великолепно изпълнен образ, който е главната, а в много случаи единствена причина да изгледаме всички 8 сезона. Истината е, че публиката обича остроумните, дръзки отговори, които обикновеният човек не би си позволил. Обичаме чаровните социопати, които просто не могат да съществуват според ограниченията на глупавото сиво човечество. Затова д-р Хаус не е просто сериал за лекари, той е СЕРИАЛЪТ на тази тематика. Защото това е един от най-култовите образи в телевизията, защото те кара да мразиш и осъждаш любимия си герой, но неизменно да искаш още от него. В един момент мелодрамата може да ви дойде в повече, но въпреки това доктор Грегъри Хаус ще ви даде предостатъчно часове забавление, сарказъм и черен хумор за да си струва всички сезони.

Killua

House M.D. е христоматийният пример за успешен сериал, изнесен на един-единствен гръб. Хю Лори не просто прави сериала гледаем, а го превръща в едно от най-популярните и любими шоута и до ден-днешен. Гениалният наркоманизиран лекар с лекота впримчва както своите пациенти и колеги, така и зрителите, досущ като в Стокхолмски синдром, в който Хаус е нашият похитител. Но как да не се влюбиш в чара му? Кой не иска да попадне на саркастичен доктор като него, за когото пациентите не са отделни личности, а субекти, заслужили вниманието му,  само ако страдат от нетипична болест или крият сладки тайни?

Е, всъщност сигурно никой, но поне можем да си въздишаме от безопасно разстояние и да се забавляваме с поредната му хрумка. Защото с Хаус никога не е скучно – той е същински кукловод, който обича да дирижира живота и поведението на хората около себе си. От първия до последния сезон се държи като егоистично малко дете, и дори в някои моменти да прозират благородни подбуди, докрай не изневерява на изконната си същност (в един епизод обявява война на колежка в инвалидна количка за това кой да получи най-близкото до входа паркомясто). Зрителят, колкото повече го опознава, толкова повече се привързва, дори пристрастява към него. Хаус е нашата дрога, така както викодинът и нещастието са неговата.

И макар в началото да е изцяло “one man show”, част от верните фенове (явно не всички, предвид мненията на колежките…) постепенно заобичахме и останалите герои. Те, за щастие, малко по малко поумняха, добиха увереност и започнаха да се отърсват от тежката сянка на Хаус. В един момент дотолкова ми бяха влезли под кожата, че всяка промяна, загуба, смяна на екип или каквото друго решение взимаха сценаристите, за да освежат сериала, аз посрещах с недоверие. Нима новите биха стъпили и на малкото пръстче на предишния отбор? Обаче харизмата на Хю Лори неизменно ме прикоткваше, а новите попълнения очароваха достатъчно, че да остана. И така осем незабравими сезона…

Или всъщност доста забравими – да, за броени епизоди човек научава наизуст структурата, а в главата настава пълна каша кое кога се случва. Но пък кой може да забрави най-важните уроци на Хаус: не бива да летим веднага след гмуркане; опасно е да прекаляваме с бразилския орех; добре е да се вглеждаме в цвета на очите на съседите; в крайна сметка всички лъжат и никога не е лупус.

Благодарим ви, доктор Хаус!!

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16