Топ 15 нефантастични сериали
2. House MD/Д-р Хаус (Fox, 2004-2012)
Едва ли е нужно да обяснявам кой е д-р Хаус и с какво се занимава: едноименният сериал преди години беше един от най-популярните в света. В ShadowDance също имаме възторжена статия за него, писана от мен и Алексис в някакви антични времена, когато тъкмо беше излязъл 4-ти сезон. След дългогодишна пауза, преди няколко месеца най-сетне се хванах да изгледам всичките осем сезона накуп и сега, освен че диагностицирам лупус по норматив, мога да се произнеса авторитетно по качеството на сериала в цялата му прелест. Защото това е един прелестен сериал!
Да, епизодите се движат по формули. Да, сапунената опера е повсеместна и, често, досадна. Да, болшинството поддържащи персонажи са нещо, което не мога да нарека „дупка“, само защото това би предположило, че имат някаква дълбочина. И да, лекари като Хаус ще бъдат лишени от правомощия за няма и десет минути в реалния живот, а пациентите им ще избягат с писъци, обратно при първия срещнат хомеопат. Но тези иначе сериозни проблеми някак не успяват да разбридат материята на сериала, защото в ядрото му стои един от най-брилянтно замислените и изиграни персонажи, които някога ще видите. Д-р Грегъри Хаус (най-добрата роля на феноменалния Хю Лори) успява да изнесе с лекота всичките осем сезона, барабар с драматичните и комични моменти в тях, докато от устата му се ниже поредица бисери, способна да захрани интернет с memes за няколко десетилетия напред. Останала съм с впечатлението, че целокупното човечество мрази последните сезони на Хаус (от шести нататък), но на мен те са ми любимите, защото показват една прекрасна деконструкция на капризния, самоизолиращ се асоциален гений, в среда, в която му се позволява да си прави каквото си поиска. Моралните и психически низини, до които се срива (анти)героят Хаус, са скандализиращи и отблъскващи. Триумфите му са кратко-живущи пирови победи. А катартичният финален сезон е може би единственият начин сериал, черпещ с пълни шепи от реалистичния медицински цинизъм, С ТОЗИ ГЛАВЕН ГЕРОЙ, да завърши с някаква форма на хепиенд. Хаус успя да ме накара да го обичам, мразя, разбирам, не разбирам и съжалявам едновременно. Ще съм му вечно благодарна за това.
Д-р Хаус не печели с блестяща история. Епизодите общо взето гравитират в една и съща затягаща се примка на проблем-привидно решение-влошаване-прозрение-финално решение. Второстепенните герои заемат нишата на блед фон, на който гениалният лекар да изпъкне, но също и на преносители на определени качества, липсващи у него. Мизантропската същност на Грегъри Хаус не може да има определени черти, естествено пребиваващи у околните, но той донякъде се нуждае от тях, за да достига до животоспасяващи изводи, подхранвайки гиганстко его. Сериите за саркастичния и циничен, но изключително талантлив лекар, успяваха завидно дълго време да задържат вниманието на публиката. Истината е, че обичаме да гледаме на екран особняци-гадняри, за които подозираме че всъщност дълбоко в себе си са добри хора. Сериите гъделичкат едно много специфично чувство у зрителя. От дълбоката убеденост, че човечеството страда от неизлечима тъпота до задоволството и триумфа в идеята, че интелектуално надарените личности като цяло могат да правят каквото си искат просто защото са незаменими. Историята на доктора се превръща в увлекателна демострация на гореизброеното, която умело използва за спойка интригуващи човешки истории и известно напрежение и съчувствие, което в крайна сметка не си сигурен как се е зародило, но е там и е трудно да се отървеш просто така от него.
Каквито и да са достойнствата на сериала обаче, те не биха имали никакво значение без Хю Лори, които категорично изнася абсолютно всичко на плещите си. Великолепно изпълнен образ, който е главната, а в много случаи единствена причина да изгледаме всички 8 сезона. Истината е, че публиката обича остроумните, дръзки отговори, които обикновеният човек не би си позволил. Обичаме чаровните социопати, които просто не могат да съществуват според ограниченията на глупавото сиво човечество. Затова д-р Хаус не е просто сериал за лекари, той е СЕРИАЛЪТ на тази тематика. Защото това е един от най-култовите образи в телевизията, защото те кара да мразиш и осъждаш любимия си герой, но неизменно да искаш още от него. В един момент мелодрамата може да ви дойде в повече, но въпреки това доктор Грегъри Хаус ще ви даде предостатъчно часове забавление, сарказъм и черен хумор за да си струва всички сезони.
House M.D. е христоматийният пример за успешен сериал, изнесен на един-единствен гръб. Хю Лори не просто прави сериала гледаем, а го превръща в едно от най-популярните и любими шоута и до ден-днешен. Гениалният наркоманизиран лекар с лекота впримчва както своите пациенти и колеги, така и зрителите, досущ като в Стокхолмски синдром, в който Хаус е нашият похитител. Но как да не се влюбиш в чара му? Кой не иска да попадне на саркастичен доктор като него, за когото пациентите не са отделни личности, а субекти, заслужили вниманието му, само ако страдат от нетипична болест или крият сладки тайни?
Е, всъщност сигурно никой, но поне можем да си въздишаме от безопасно разстояние и да се забавляваме с поредната му хрумка. Защото с Хаус никога не е скучно – той е същински кукловод, който обича да дирижира живота и поведението на хората около себе си. От първия до последния сезон се държи като егоистично малко дете, и дори в някои моменти да прозират благородни подбуди, докрай не изневерява на изконната си същност (в един епизод обявява война на колежка в инвалидна количка за това кой да получи най-близкото до входа паркомясто). Зрителят, колкото повече го опознава, толкова повече се привързва, дори пристрастява към него. Хаус е нашата дрога, така както викодинът и нещастието са неговата.
И макар в началото да е изцяло “one man show”, част от верните фенове (явно не всички, предвид мненията на колежките…) постепенно заобичахме и останалите герои. Те, за щастие, малко по малко поумняха, добиха увереност и започнаха да се отърсват от тежката сянка на Хаус. В един момент дотолкова ми бяха влезли под кожата, че всяка промяна, загуба, смяна на екип или каквото друго решение взимаха сценаристите, за да освежат сериала, аз посрещах с недоверие. Нима новите биха стъпили и на малкото пръстче на предишния отбор? Обаче харизмата на Хю Лори неизменно ме прикоткваше, а новите попълнения очароваха достатъчно, че да остана. И така осем незабравими сезона…
Или всъщност доста забравими – да, за броени епизоди човек научава наизуст структурата, а в главата настава пълна каша кое кога се случва. Но пък кой може да забрави най-важните уроци на Хаус: не бива да летим веднага след гмуркане; опасно е да прекаляваме с бразилския орех; добре е да се вглеждаме в цвета на очите на съседите; в крайна сметка всички лъжат и никога не е лупус.
Благодарим ви, доктор Хаус!!
Чудесна класация!
Ето няколко мои любими(нефантастични): Breaking Bad, House of Cards, Orange Is the New Black, Fargo и напоследък – The Young Pope.
🙂
Ако случайно не ти е попадало ревюто на Fargo от Vivian & Random – https://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/fargo/
The newsroom 🙂
#якитесериалибрат
🙂
Както и да е.
На мястото на „Шерлок“ бих сложил „Джонатан Крийк“, бтв. Не е толкова лъскав, обаче докъм третия си сезон ми е любимото телевизионно криминале.
Освен него… „White Collar“. „Leverage“. „Burn Notice“. „Janet King“, който открих в последно време и за момента е прекалено як.
Респект за споменаването на Burn Notice.
Джонатан Крийк има някои наистина гениални епизоди („Jack in the Box“, „Danse Macabre“), но и някои покъртително тъпи, уви. Пробвал ли си Death in Paradise – в него също обичат да показват по-завъртяни случаи от рода на убийства в заключени стаи и макар, че невинаги ги докарват добре, си заслужава да се гледа, според мен.
@penzata – Person of Interest си е чиста проба сай-фай, иначе е мега як.
„Пърсъна“ не е чак толкова сай-фай.
Иначе забравих за „The Blacklist“, затова няма да пиша повече, че само спамя 🙂
„Death in Paradise“ си го бях харесал преди време, обаче не съм го гледал още.
1. House
2. Agatha Christie’s Poirot
3. OITNB
4. Midsomer Murders
5. Suits
6. Castle(първите няколко сезона, преди да стане пълна боза)
6. The Good Wife
7. Downton Abbey
Палец нагоре за Добрата съпруга! Аз не можах да убедя колегите от списанието, че си струва да я включим в общата класация, но затова пък си написах отделно ревю за нея 😀
https://www.shadowdance.info/magazine/tvshows/the-good-wife/
Бих ударил по един + на Туин Пийкс (влиза във всички жанрове 🙂 ), Фарго и „гилти плежъра“ Утрешен вестник.
+ Person of Interest 🙂
1.Midsomer Murders
2.The Mentalist
3.Lie to me
4.Dexter
5.The Tudors
Готина класация с добри аргументации кой защо харесва дадено заглавие. 🙂
Бих добавил Homicide: Life on the Street (по документална книга на Дейвид Саймън, повече подробности в темата на the Wire във форума), M*A*S*H и Boston Legal (имат теми във форума, там съм казал защо ми допадат).
И все пак една ситкомка – Scrubs (Смешно отделение). Малко нетрадиционен подход към жанра и чудесен подбор на актьори, за които са написани бая стабилни персонажи.
Подборката няма да коментирам, че някои заглавия ми се струват незаслужено високо, но по-важното е, че сте включили пет от шестте големи заглавия на Баш Телевизията (Жицата, Сопранягите, Двата метра, Дедууда и Рим, в този ред за мен – шестото е Карнавалът (четвърто място при мен), той е във фантастичната класация).
П.П. За Жицата съм казал доволно подробно какво мисля във форумната й тема, тук само ще повторя, че след като го изгледах преди няколко години, обявих: „Отсега нататък положението при сериалите за мен е „The Wire и други“ „. Продължавам да съм на това мнение.
А при Жицата да не забравяме и приноса на другия съ-създател Ед Бърнс – бивш полицай от отдел „Тежки престъпления“, а след това учител в проблемно училище на Балтимор. И неговият житейски опит си личи в сериала. 😉
П.П.П. Жоре, май наистина трябва да последваш съвета на Мат да погледаш повечко сериали, че щом развлаченото до безобразие клишенце с постни персонажи Уестуърлд (планиран за пет сезона, а историята още в първия се точи като петмез) ти се вижда суперяк, не знам какви суперлативи ще измислиш като изгледаш някои други заглавия. :ррр
А, всъщност Мели го е нарекла суперяк, за теб е епичен. Е, същият принцип. :р
Впрочем, за времето, което сте отделили на три от епизодите на Уестуърлда, можехте да изгледате филм като Mr. Nobody ако сте на вълна фантастика. Според мен щяхте да си запълните това време далеч по-пълноценно. То все още можете, де. 😉
http://www.imdb.com/title/tt0485947/
Аз съм го гледал този филм, як е, но не ми е от най-любимите. За мен лично Westworld е по-як! 😛
Ти си ясен. :Р
А Mr. Nobody освен че е рядко добре постигнат баланс между рационално и емоционално (без захаросаност), комбинира доста интелигентно алтернативни реалности в едно цяло.
Почитатели на Фонтана и Облачния атлас биха го оценили, струва ми се. 😉
Уестуърлда за мен е поредното потвърждение, че златното десетилетие на ХБО беше 1999-2008 (ползвам за отправна точка първия сезон на Сопранови). Сега не ми се коментира просто. Тогава – ония шест гореспоменати големи заглавия, плюс Angels in America, Band of Brothers и Generation Kill. После – Истинския детектив, Троновете, Баш Кръвта, Нюзрума, Западния свят… майка плаче.
П.П. От твоя пост във форума – „вярвам, че всеки човек от екипа ни гледа и познава доста по-нестандартни неща, от тези, които са влезли в голяма обща класация, насочена към определен тип аудитория“
Е то идеята не е ли да препоръчвате заглавия, които според вас са яки, а не такива, които мислите, че щяла била да хареса аудиторията ви както си я представяте?
И също – „За мен лично Elisa di Rivombrosa (само първи сезон! ), Клонинг и От обич са невероятно стойностни художествени произведения, за които си струва да се говори, но не мисля, че те ще са интересни на нашите читатели, нито че изобщо ще бъдат приети сериозно. (…) Ако вие, като наши читатели, кажете, че сериозно искате ревюта за тези неща, че подобни материали биха ви били интересни, то няма лошо да почна да публикувам и такива.“
Марто, няма как човек да иска нещо, за което не е чувал. 😉
Пишете за неща, които вие искате да препоръчате, без значение колко души ще им обърнат внимание. Ако вярвате, че нещо е стойностно/готино/интересно, информирайте за него. 🙂
И на мен в Mr. Nobody много ми хареса как развиха темата за алтернативните реалности и възможните ходове на съдбата… Най-любимото ми нещо във филма, това, за което се сещам най-първо, като чуя заглавието, беше един дребен детайл, който ми направи огромно впечатление – различните цветове в различните истории. Харесваше ми как в страстната и романтична история имаше много червено, в бъдещето с депресарката имаше едно подтискащо синьо, а в бъдещето с азиетката имаше жълто – точно за хармония и щастие и спокойствие. Въобще, хубаво е направен филмът и с много хубава идея.
Това, което ми липсваше, бяха малко по-развити персонажи. Трите жени ми се сториха схематични или генерализирани образи, не бяха като истинска хора. And you know I’m a sucker for character-driven stuff.
Облакът Атлас, примерно, ми хареса много повече! Там си имаше страхотна идея и образите бяха развити много добре, всеки си имаше индивидуалност и личност, не бяха събирателни архетипи, или поне аз не ги почувствах като такива.
И благодаря за отговора на поста от форма!!! Никой друг не го отрази!
Хубав съвет! 🙂
Dr. Horrible, твоят пост е прекрасен завършек, затова сигурно никой не е отговорил 😉
Пасъре, сваля се! Мисля за Нова година вместо честитка, да ти пиша: „изгледахме Mr. Nobody! беше страхотен“ (в случай, че не ни се е сторил страхотен, ще пише само първото изречение)
Почти се доближава до моята класация, която изглежда така:
1. Mad Men
2 до Безкрай. Изречението „Сценарият на Mad Men е образецът, с който сравнявам всички други драматични сериали.“
Определено си личи влиянието на англо-американската телевизия и гигантите ХБО, ББС. Визирам ББС с оглед, че американските им колеги черпят с пълни шепи от техните продукции: например House of Cards. Наистина трудно е да се добереш до други сериали било по кабелната, било по нет-а. Да по кабеларките вървят какви ли не сапунки, но хайде де… От чуждоезичните сериал бих добавил Romanzo Criminale, Broen – мисля че ще има и американски вариант, има доста добри руски сериали, вярно не със същото качество и къде сте изгубили La Piovra?
Други мои любими не толкова известни заглавия са: Charlie Jade определено има доста трески за дялане, но има чар – http://www.imdb.com/title/tt0408378/?ref_=fn_al_tt_1,
ReGenesis – ако се не лъжа американците закупиха правата за следващи сезони но проекта така си и умря- http://www.imdb.com/title/tt0429422/?ref_=nv_sr_2,
Coupling – британската версия, не американския клонинг – http://www.imdb.com/title/tt0237123/?ref_=nv_sr_1,
Doc Martin – тук стигнах само до 3-ти сезон, след това спрях кабелната- http://www.imdb.com/title/tt0408381/?ref_=nv_sr_1,
Ghost squad – http://www.imdb.com/title/tt0479612/?ref_=fn_al_tt_9
Искаше ми се в тази класация да видя „Винил“. Вярно, ще си остане само с един сезон, но според мене беше много добър. Актьорско изпълнение, саундтрак и невероятно пресъздаване на атмосферата от 70-те години на миналия век – всичко си беше на ниво.
По принцип не гледам много сериали, но вашите класации ме подтикват да опитам едно или друго заглавие от онези, които не са ми познати, така че определено са полезни, а и мненията ви са ми интересни, дори когато се случи да не ги споделям:).
Hustle, Midsomer Murders,Castle, Monk,Agatha Christie’s Poirot 🙂
Липсва ми Friday Night Lights, който все още считам за най-добрия сериал, който някога съм гледала, макар и не най-любимия. Основното му предимство е изключително силния сценарий. Предполагам, че наистина е трудно да загледаш сериал, за който пише, че основната му тема е американския футбол. На мен ми отне 4 години, след което изгледах всичките пет сезона за две седмици. И да има американски футбол, но сериалът не е за него. Всъщност до голяма степен сериалът е за това, за което са и книгите за Хари Потър – за израстването, приятелството, партньорството и семейството, силата на характера и преодоляването на препятствия, за изборите, които правим и последиците им, за саможертвата, за това, че понякога, независимо какво правим, нещата няма да се получат, но понякога ще се… Важно е да се отбележи и че не става въпрос за гимназиален сериал. Сериалът е за живота, толкова.
Още нещо, че от тази грешка се изприщвам – калифорнийският мотоциклетиски клув се казва Sons of Anarchy, не „Сам Кроу“. SAMCRO = Sons of Anarchy Motorcycle Club Redwood Original абревиатура, защото клубът има подразделения и на други места.
Марина, права си за пълното име на клуба в сериала, но също така е вярно, че много често героите говорят за него с името „Sam Crow“, като един вид метафорично същество само по себе си. Оттам идва и мотивът с враните, който е доста застъпен в сериала (примерно във финала на последния сезон и песента „Come Join the Murder“, от израза „а murder of crows“ и т.н.). Затова и не бих нарекъл употребата на името грешка в текста, единствено може би бих махнал кавичките.
Аз в момента гледам Friday Night Lights, първият сезон е просто феноменален, вторият обаче доста ми посмали ентусиазма, ще видим по-нататък как е. И да, сериалът става и за хора, които хал хабер си нямат от американски футбол или интерес към този спорт. Дано по-нататък пак вдигне нивото.
Мисля, че седмата серия от втори сезон (не съм съвсем сигурна)ми е дъното на сериала. При все, че в ретроспекция, в общата картинка, не е чак толкова лошо. Този сезон по принцип е най-слаб. Тогава е стачката на сценаристите – затова са по-малко сериите, има недомислени неща и изгубени сюжетни линии. После се оправя. А в четвърти сезон има чудесен туист, с който са избегнали обичайната ситуация, в която сценаристите изпадат, когато се изчерпат.
Ето и от мен няколко неспоменати в класацията
Криминални
Dexter – как пък никой не го спомена 😉
24 – първите няколко сезона, преди да загуби инерция.
Kidnapped – заплетен криминален трилър
Missing – пак заплетен криминален трилър и пак с Шон Бийн
Lie to Me – първия сезон, после затъпя.
My Own Worst Enemy – сериал с много потенциал и силен каст… а издържа само един сезон.
Narcos – Пабло Ескобар заслужаваше такъв сериал. Евала!
The Following – феноменален психологически трилър за убиец вдъхновен от Едгар Алън По
Metod (2015 Mini-Series) – Най-добрия руски криминален(и не само) сериал! И не си мислете за бригада, за ловец на серийни убийци.
The Mentalist – Много любим (дори и скучноватите последни сезони след Ред Джон преглътнах някак)
Исторически
Vikings – къде без викингите
Band of Brothers/The Pacific – най-добрите тв драми за WW2
Приключенски
Black Sails/Crossbones – за любителите на добрите стари пиратски истории
Crusoe – и Шон Бийн е замесен.
Robin Hood (2006 TV Series) За почитателите на лековато забавни бритиш сериали тип Merlin
Свежарски сериали за кухнята на Холивуд
Entourage
Dirt (2007 TV Series)
Чудесна класация,по-голямата част съм гледала и ги харесвам много, а други ми дадоха идея с какво да се забавлявам по празниците. От моята лична класация липсват само Hannibal и Black Sails, но то пък не може всичко да съвпада.
За феновете на The Wire – един чудесен анализ на сериала, по повод десетте години от края му:
https://www.jacobinmag.com/2018/03/the-wire-david-simon-hbo