10. Deadwood/Дедууд (HBO, 2004-2006)

Trip

Уестърнът се крепи на конвенции, толкова вкостенели, че почти всякакви опити за разчупването им всъщност ги затвърждава, просто в леко различна окраска. (Било то веселяшките спагети уестърни на Бъд и Терънс или ийстувския Непростимо, където нещата ужким са правени да са „както са си били“.)

От HBO пък сме свикнали да получаваме внимание към „достоверността“ на темите, с които се захващат – или поне това е всеобщото усещане, породено вероятно от съвременните класики (съответно като период, когато се развиват, и като статут) The Sopranos и The Wire.

В Deadwood обаче, тази единствена засега комбинация от уестърн + HBO (Westworld също е отчасти това – но само отчасти), не деконструира, като задълбава в клишетата, докато достигне до някаква тяхна смислена същност, а напротив – просто или ги зачерква, или хваща някакъв техен контур и го усуква както си ще. Или по-точно, както ще създателят на сериала, Дейвид Милч.

Той не крие, че е искал първоначално да развие хрумването си в Древен Рим – една панорамна история за възникването на цивилизацията. По същото време обаче зелена светлина получава Rome, по-известният жанров сериал на HBO от средата на миналото десетилетие. Оттам произлизат може би и успехът на Deadwood като творба, както и комерсиалният му провал: от героите, които по силата на продуцентски обстоятелства са съзидатели на цивилизация в Дивия Запад, а не само оръфани стереотипи с колтове.

Примери за това са… буквално всички герои в сериала. Дори съкрушително праволинейният, подходящо именуван шериф Бълок (от англ. „биче“), уж главен герой, постоянно е принуден да отреагира на непобиращите се в лесни уестърнови рамки хора край себе си. (Да влезе задължителното превъзбудено бръщолевене по Великия, Неповторим и Единствен™ Иън Макшейн, изиграл Ал Суеринджън, който е – отново уж, – антагонистът-кръчмар, но нито се държи като кой да е било кръчмар в уестърн, нито дори е антагонист, а най-усърдният съградител в целия сериал.)

Имаме още диалог, изваден като от елизабетинска драма – и не, не е предвзета оценка на качеството му, а буквално описание на това как звучи; типичното за сериал на HBO внимание към това къде стоят героите в обществото си и как решенията им му влияят; и образност, която балансира идеално между прашните, напечени извадки от досегашния жанров канон и чистата драматургия, тъй че да не се подлъже лесно окото по хубаво утъпканото клише.

Резултатът е за задължително гледане – не само от феновете на уестърните.

Random

Каквото съм могъл да кажа по смислен начин за Deadwood, вече съм го казал в пространен материал в ShadowDance. Все пак, ако трябва да обобщя накратко защо трябва да го гледате, то ще перифразирам текста си тук така: Deadwood e може би най-историчният сериал, правен някога. Защо казвам историчен, а не исторически? Не съм историк и всъщност дълбоко се съмнявам главната цел на Дейвид Милч да е била разказването на точната история на истинското миньорско селище със същото име (макар че няма да се учудя, ако я е спазил в много голяма степен). Подходът към разказа обаче е почти уникален за телевизията – сблъсъкът с героите в тази телевизионна драма е сред най-убедителните опити за реконструкция на хора от друго време и място. Няма един от тях, който да оставя съмнение, че е на сто процента продукт на историята, че е изтъкан от безпощадни и слепи за човешкото страдание социални процеси.

И при все това, или може би именно заради него, градчето Дедууд е една гигантска, прашна и крайно реалистична сцена на универсални борби, които вероятно са се случвали по един или друг начин навсякъде, където е текъл цивилизационен генезис. Тази сцена, заедно с актьорите, която крачат из нея и словата, които се изговарят върху нея, стоварва смазващ ефект върху зрителя. Усещането е за някакъв луд Шекспир на модерността, за гигантска театрална трупа, сработена до съвършенство и сраснала се с декорите и символите на представлението си, за гъста като катран история и за сюблимно безвремие. Жалко, че останахме само с три сезона, без да видим този разказ, разгърнат до край. Все пак, те сами по себе си са достатъчно завършена история, която е абсолютна задължителна за всеки почитател на сериозната телевизионна драма.

Matrim пък препоръчва:

Burn Notice/Извън играта (USA Network, 2007-2013)

Факт № 1 – Брус Кембъл е един най-култовите актьори на нашето време. Факт № 2 – той е един от тримата главни герои в Burn Notice. Факт № 3 – героят на Брус, бившият командос Сам Акс, ръси гениални лафове постоянно. Извод – какво чакате, гледайте този сериал!

Шегата настрана, но Burn Notice е от онези творби, които някак остават незаслужено пренебрегнати. Комбинация от лековатия дух на осемдесетарските екшъни и изненадващо качествена драма, сериалът ни показва живота на Майкъл Уестън – топ шпионин, чието прикритие обаче бива компрометирано от тайнствени зложелатели. В резултат на това, той остава без работа и се връща в родния Маями, където се впуска на помощ на изпаднали в беда хора и търси кой точно му има зъб. Помагат му вече споменатият Сам Акс и Фиона, бивше гадже на Майкъл, която има прословутия ирландски опърничав нрав. Следват експлозии под път и над път, гонки с коли, но и по-интелектуални елементи като надлъгване с враговете, които често се оказват не чак толкова тъпи, колкото нашите хора си мислят, в резултат на което те са принудени да импровизират. Отборният дух на Team Weston е много висок – колкото и изтъркано да звучи, те са готови да минат и през огън един за друг, както и за клиентите си, но благодарение на качествения хумор патосът не идва вповече.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16