Първият отмъстител: Войната на героите
Режисьор: Антъни Русо, Джо Русо
Сценарий: Кристофър Маркъс, Джак Кърби, Стивън Макфили, Джо Симън
В ролите: Крис Евънс, Робърт Дауни Джуниър, Скарлет Йохансон, Елизабет Олсън и др.
Първият отмъстител: Войната на героите е третият филм за Капитан Америка и, което в случая е по-важно, тринайсетият филм от обединената кино-вселена на Марвел. И макар Капитан Америка да присъства в заглавието (поне в оригиналното), Войната на героите в никакъв случай не е самостоятелен филм – това е екипен филм, който отразява развитието на цялата кино-вселена. Наблягам на този факт, тъй като го считам за една от най-важните особености на филма – Войната на героите не е произведение, което започва и завършва със себе си, дори не е част от трилогия – той е компонент от една голяма мрежа от филми, която няма паралел в историята на киното; представлява ключов епизод от най-мащабния сериал, правен някога.
В сюжетно отношение Войната на героите е директно продължение както на предишния филм за Капитан Америка, така и на Отмъстителите: Ерата на Ултрон. Преди да го гледате, е хубаво да сте видели поне тях. А преди да гледате Завръщането на първия отмъстител (Captain America: Winter Soldier) e редно да видите Първия отмъстител (Captain America). А ако ще гледате Отмъстителите: Ерата на Ултрон, не е лошо да сте запознати с Отмъстителите. А за да разберете всичко в Отмъстителите, можете да изгледате поне първия филм за Железният човек, както и Тор: Богът на гръмотевиците. Впрочем, цялата трилогия за Железният човек би била полезна преди Войната на героите, както и Ант-мен. Не ме разбирайте погрешно – не е задължително да сте запознати с всички тези заглавия, за да разберете филма – двата филма за Капитана и двата за Отмъстителите са достатъчни. Но просто искам да отбележа, че Войната на героите действително успява да се възползва от богатството на кино-вселената преди него.
Както сте забелязали от постерите и билбордовете, Първият отмъстител: Войната на героите изправя популярните супергерои един срещу друг. Причината за конфликта е, естествено, политическа. Светът още не е забравил зловещите разрушения в Соковия, Вашингтон и Ню Йорк и мнозина държавни лидери достигат до убеждението, че съществуването на Отмъстителите – частна организация, разполагаща с огромна военна и разрушителна мощ и оперираща свободно навсякъде по света – влиза в противоречие с международното право. Затова ООН одобрява подписването на документ, според който Отмъстителите вече няма да могат да действат самостоятелно, а ще са подчинени на Обединените нации. Железният човек – Тони Старк (Робърт Дауни Джуниър) счита подписването на документа за оправдано, имайки се предвид настоящата ситуация. Капитан Америка (Крис Евънс) обаче не е съгласен с тази позиция и решава, че би предпочел да наруши закона, отколкото да направи компромис със собствената си съвест.
Една от най-силните страни на Войната на героите е именно липсата на лесни отговори. Проблемът е разгледан по сложен и многопластов начин, всяка от страните е достатъчно оправдана, а позициите на двамата основни лидери прекрасно въплъщават развитието на персонажите. В първия филм за Железният човек Тони Старк беше нагъл и самонадеян милиардер, който правеше каквото си пожелае когато си пожелае, без да се съобразява с властта и законите. Но оттогава са изминали осем години и Старк съвсем не е същият човек. Безбройните разрушения, които е видял, и безбройните жертви, за които е станал косвено отговорен, постепенно са се натрупали в душата му и вече дават своето отражение. Войната на героите всъщност представлява най-интересната интерпретация на Тони Старк от известно време насам – това е един самотен и изолиран човек, уморен от безкрайната борба, която никога не се увенчава с победа, съсипван от вина, често гледащ към миналото – към родителите, с които така и не е успял да се сбогува, към любимата си жена, която така и не е успял да задържи до себе си. И е съвсем логично този Тони Старк – самотният и уморен Тони Старк – да приеме, че може би съобразяването с международните закони не е грешно, че може би е редно човекът наистина да работи в услуга на обществото, че колективният контрол може да доведе до по-малко лични грешки.
Стив Роджърс, от друга страна, върви по съвсем противоположен път. Когато за първи път го срещнахме в Първия отмъстител, Стив беше млад войник, изгарящ от желание да служи на родината. За него беше важно да следва заповеди, да уважава началството, да потиска собствения си глас и да се съобразява с желанията на ръководството. Но и Стив претърпява огромно развитие и от войник се превръща в истински лидер. Стив носи отговорност – както за своите действия, така и за своя екип (трогваща е загрижеността, с която подхожда към младата Уонда). За Капитана подписването на подобен документ би означавало да снеме отговорността от себе си, да я сложи в ръцете на някой друг, да се превърне в обикновено оръдие, гърмящо под чужда команда. А той е човек, който е минал през редица кризисни ситуации и се е научил да вярва в собствената си преценка и собственото си усещане за правилно и грешно. Ясно осъзнава, че истината често бива изопачавана и че политиците са хора със собствени цели и интереси. И отказва да бъде нечия наемна сила. А същевременно отказът му да се съобрази със заповедите на властта прекрасно съответства на комиксовия образ на Капитана, който от доста десетилетия е герой на народа, антиправителствен и антисистемен персонаж.
![landscape-1448452902-movies-scarlett-johansson-black-widow-captain-america-civil-war[1]](https://www.shadowdance.info/magazine/wp-content/uploads/2016/04/landscape-1448452902-movies-scarlett-johansson-black-widow-captain-america-civil-war1.jpg)
В двата отбора влизат редица други герои, всеки от които има своя собствена мотивация. Братята Русо жонглират абсолютно съвършено с всички персонажи и успяват да им придадат индивидуалност; съумяват да покажат как големият обществен конфликт е изключително личен за всеки от участниците в него. Всъщност Войната на героите е най-многолюдният филм на Марвел, но въпреки това всеки герой получава полагащото му се уважение и внимание. Черната вдовица на Скарлет Йохансон има страхотна роля в историята, макар този път фокусът да не пада върху нея. Старият приятел на Капитана Бъки Барнс (Себастиан Стан) неочаквано се появява отново на сцена и това довежда до допълнителни усложнения за всички играчи. Сокола (Антъни Маки) застава зад своя Капитан, а Бойната машина (Дон Чийдъл) зад своя Железен човек. Но нищо никога не е автоматично и елементарно – всеки персонаж има своя собствена причина да прави това, което прави. Дори поддържащите герои като Вижън, Алената вещица, Ант-мен и Клинт Бартън получават невероятно силни сцени и страхотни реплики, а дебютите на Черната пантера (Чадуик Боузман) и Спайдърмен (Том Холанд) са просто изключителни, двамата актьори напълно потъват в ролите си и стоят страхотно дори до доказаните ветерани. Никой не е пренебрегнат, всеки си тежи на мястото. Този филм ме убеди, че братята Русо действително са правилните хора за следващите два филма за Отмъстителите и ще успеят да свържат всички филми и герои от кино-вселената на Марвел в нещо стилно, затрогващо и смислено.
Казаното до момента може да създаде у вас впечатлението, че вече знаете какво представлява филмът и какви са основните моменти в сюжета. Повярвайте ми, не знаете. Войната на героите е изпълнен с действие, екшън и неочаквани обрати. Екранното време е 147 минути, което го прави най-дългата лента на Марвел, но минава сякаш за половин час. Сюжетът е интригуващ, поглъщащ, сложен, променящ се. Зад един заговор се крие друг, зад даден конфликт стои още един конфликт, всяко разкритие прикрива някаква друга тайна. А екшънът никога не спира. Докато го гледах, се почувствах така, все едно отново съм на 16 и се наслаждавам на поредния епизод на Наричана още. Не помня кога за последен път излязох от киното с толкова широка усмивка.
Екшънът и бойните сцени са на феноменално високо ниво, както може да се очаква след Captain America: Winter Soldier. Всяка подобна сцена просто изглежда чудесно. Битките са едновременно стилни и реалистични, хореографията е красива и надъхваща. Различните герои имат различен боен стил, всеки успява да се открои с нещо визуално специфично. Най-бурна похвала в това отношение заслужава гигантската битка между всички герои, която трейлърите на филма само загатнаха. Смятам, че тази битка е най-величественото нещо, показвано в комиксов филм. Всеки от дванайсетте персонажа, вземащи участие с нея, използва силите си по специфичен начин, което превръща битката в зрелищна визуална симфония, пир за очите и фенбойската душа. Никога преди не сме виждали толкова много комиксови персонажи да се изправят един срещу друг, особено по толкова впечатляващ начин. Не мисля, че е възможно някой фен на комиксите да остане разочарован от тези сцена.
Първият отмъстител: Войната на героите е сериозен и в някои моменти много, много тъжен, но все пак не е лишен от хумор. Всъщност това е лентата на Марвел, която по мое мнение постига най-голям баланс между комедията и драмата. Шегите в Отмъстителите: Ерата на Ултрон, например, на моменти ми идваха в повече, сякаш всеки герой трябваше да пусне лафче. А сериозността в Завръщането на първия отмъстител изглеждаше стилно, но все пак нямам против от време на време да се усмихвам, докато гледам филм. Войната на героите постига точния баланс, хуморът е качествен и освен това често е ситуативен, разчита на реакциите на персонажите и лицевите изражение на актьорите, а не просто на подхвърлени шегички. Но присъствието на хумор не заличава драмата, не нарушава потискащото усещане за несправедливост и агония от сблъсъка между две групи добри хора, неспособни да преодолеят различията в своите убеждения.
Ако можех да говоря неограничено, щях да ви разкажа още много неща, щях да изразя възхитата си от начина, по който е направен образът на Зимо, щях да опиша възторга си от това точно колко як е Спайдърмен, щях да цитирам реплики на Черната вдовица и Алената вещица, щях да споделя дивата си радост от това, че най-любимата ми реч от комикса Civil War е страхотно вплетена във филма. Но ще си наложа автоцензура и ще се огранича със следния съвет – идете да гледате филма. Подарете си това удоволствие. И, разбира се, не забравяйте да останете за сцената по средата на надписите. И за сцената след надписите.
Оценка: 10/10
Към Dr. Horrible.
Ми не, Зимо си е зле и както казва Vivian е безличен.
Към Vivian.
Откровено ревю – супер, но щях да го харесам повече, ако не повтаряше постоянно „Аз не харесвам Марвел и филмите им са ми дюс.“, „Понеже съм киноманка [Какво разбирате вие?] и затова Марвел ме дразни.“, „И да не пропусна, Марвел съква много яко!“.
Създава впечатление за излишна мнителност. Никой не те кара насила (Ако пък има такъв сподели клюката!) да гледаш и харесваш комерсиални безмозъчни блокбъстъри. Независими арт филми, колкото ти душа иска.
Можеше просто да изложиш критиките си, голяма част от тях напълно заслужени с едно „Според комикс логиката това работи, но от кино гледна точка…“.
Трябваше да личи, че ти е кеф да го деконструираш, а не че всеки дефект е страдание за теб.
И още Майкъл Бей не е еталон за качествен екшън, а Тимбърлейк може за някои да е гилти прежър, но за маса народ не е.
С други думи можеше да напишеш по-забавна, че дори и по-критична, но незаядлива с евентуалните фенове статия при същите наблюдения.
Вивиан разбирам желанието ти да направиш ревю на комиксов филм от нефенска гледна точка, но честно казано доста си се оляла и това нещо дето си го написала по никакъв начин не може да мине за рецензия или дори за обективно мнение. Поне да го беше написала в темата на филма в форума, а не да стои прикачен към хубавия текст на Dr. Horrible. И не, не смятам, че филма е за оценка 10/10 и си има своите кусури, но не знам какво точно си очаквала от подобен филм.
На мен всъщност ми допада балансът между двете ревюта – феновете ще се припознаят повече в ревюто на Dr. Horrible, а хората, които като цяло не тачат комиксови филми, но са гледали по някаква причина – в ревюто на Vivian. И нито едно от двете ревюта очевидно не е обективно, а съвсем субективно.
Аз съм например нещо между двете – хем се кефя доста на поредицата, хем не съм кой знае какъв маниак и наистина много ми се сля в главата вече всичко от тая вселена и не мога да кажа кое къде се случваше. Но всеки отделен филм си е удоволствие за гледане и дори се радвам, че съм се насилила да изгледам тотално одосадили ме неща като Ант-мен например, за да ми е по-пълна картинката в главата.
Добри ревюта са и двете, но особено ми хареса частта на д-р Хорибъл с еволюцията на двамата протагонисти! Личи си доктората по психология на автора ;Р
Инак разбира се ТИЙМ СТАРК!
сюжетно отношение Войната на героите е директно продължение както на предишния филм за Капитан Америка, така и на Отмъстителите: Ерата на Ултрон. Преди да го гледате, е хубаво да сте видели поне тях. А преди да гледате Завръщането на първия отмъстител (Captain America: Winter Soldier) e редно да видите Първия отмъстител (Captain America). А ако ще гледате Отмъстителите: Ерата на Ултрон, не е лошо да сте запознати с Отмъстителите. А за да разберете всичко в Отмъстителите, можете да изгледате поне първия филм за Железният човек, както и Тор: Богът на гръмотевиците. Впрочем, цялата трилогия за Железният човек би била полезна преди Войната на героите, както и Ант-мен.
Защо това е добре?
Ами на мен ми харесва когато има препратки между филмите, точно както когато има между книгите (напр. романите на Стивън Кинг, или тези на Сандерсън). Изгражда една интертекстуалност, която дава добавена стойност на истинските фенове, а не отнема нищо от останалите.
Night Wanderer, всъщност може без филмите за Тор (въпреки че го представят, както и братчето му), без Невероятния Хълк (защото не е НАШИЯТ Хълк, а Едуард Нортън на чист кофеин), без Втория Железен човек (въпреки дебюта на Наташа), без Първия капитан (в Америка?) и без Човека мравка (без Жената оса).
Killua, нямам проблем Vivian тотално да скъса филма от подигравки, но когато най-често повтаряният аргумент е „Ма аз не обичам такива работи.“…как да го кажа, няма го естетическият кеф.
Все едно чета произволен блог или туит.
АлШу, аз като писах по-скоро визирах коментара на Делегат, защото не съм съгласна за обективността, както и че не било рецензия.
Иначе по принцип съм съгласна – веднъж казано нещо обикновено е достатъчно. Но повторението от друга страна натъртва още по-ясно позицията на човек – в случая, че пише от гледна точка на не-фен и дори като такъв филмът реално се е харесал умерено много. А и все пак се казва само на две места в текста – в тезата/изложението и заключението, което не е чак ужасно много, нали? Авторите имат различни подходи – и да, доста от тях пишат силно субективни и емоционални ревюта, други се стараят да са възможно по-обективни, но всеки си пише от някаква позиция. В единия случай имаме позицията на удовлетворен фен, а в другия – на сравнително удовлетворен не-фен.
Моето мнение за филма доста повече се доближава до вивианското от гледна точка именно на зрител не-фен на комиксите, но активно следящ и вълнуващ се от всички Марвел филми (и успешно забравящ ги малко след излизането от киносалона, но то аз така съм за повечето неща). Но виж, за „несметна киноманка“ не се имам. 😀
Moridin – май 4th, 2016 в 14:30
Ами на мен ми харесва когато има препратки между филмите, точно както когато има между книгите (напр. романите на Стивън Кинг, или тези на Сандерсън). Изгражда една интертекстуалност, която дава добавена стойност на истинските фенове, а не отнема нищо от останалите.
–
То и на мен би ми харесвало да има препратки, ако филмите работеха като отделни произведения. В смисъл, понеже даваш пример със Стивън Кинг, при него няма нужда човек да е чел „То“, за да разбере „Сияние“, въпреки че имат поне един общ герой.
В случая обаче първите два абзаца на Доктор Хорибъл направо ме отказаха от филма. Доста пъти съм го казвал вече сигурно, липсата на самодостатъчност при марвелските филми ме дразни много. „Ант-Мен“, примерно, щеше със сигурност да ми хареса повече, ако близо една трета от него не беше отишла в сетъпване на вкарването на въпросния образ в авенджърите.
Самият факт, че не съм разбрал абсолютно всичко от „Зимният войник“, защото не бях гледал незнамсикоиси епизоди от сериал, който ми отъпя тотално в първите си четири епизода и който, ако не ме лъже паметта, по онова време не беше излъчван в България, за мен е достатъчно голям проблем. Едно е да надграждаш над собствения си франчайз, друго е да вкараш някаква мрежа от препратки, която да ти направи вселената по-богата, и трето – всеки отделен франчайз да зависи пряко от всеки друг. Последното изобщо не ми харесва, най-малкото защото слага под една шапка неща, които, както са направени, не си пасват никак – избиващото в хорър насилие в „Деърдевъл“, примерно, е директно следствие от детинщината в „Отмъстителите“…
От близо 10-те ревюта, които изчетох за филма, с ръка на сърце мога да заявя – това е просто най-доброто. Не поради друга причина, а защото е най-близо до емоциите, които изпитах след феноменалното представление поднесено ни от Марвел и братята Русо. Може би оценката е леко завишена, аз лично се колебаех между 8 и 9, но ще преценя след още едно гледане. Засега да кажем, че съм 8.5/10.
Бих искал само да вмъкна бележка за уникалната игра на актьорите и особено на Робърт Дауни Джуниър. Преди битката на летището този човек просто избухна. Говоря за момента, когато обясняваше на Капитана, че е принуден да го спре. Вживя се в сцената, повиши тон. Пролича си, че не го изигра мързеливо, потопи се в сцената и образа.
Друг успех не лентата е, че след излизане от киното я обсъждах 2 дена с аверите и досега я мисля, а мина вече седмица. Не ми се е случвало досега с филм по комикс на Марвел.
Браво, отлично ревю 🙂
@АлШу: Ако има нещо, към което изпитвам истинска алергия, то това е да се набутват думи в устата ми, които не съм казвала или да се интерпретират мои твърдения по начин, твърде далеч от адекватния в случая. Първо: киноманите се хора, които не гледат само мрачни инди филми и ирански чуждоезични такива със сложни заглавия. Второ: те изпитват удоволствие от всеки жанр, независимо от предразсъдъците им спрямо жанра. Трето: Марвъл не ме дразни, защото съм киноманка и не мисля, че някъде се твърди това. Виждам, че не си разбрал подтекста, затова ще го кажа направо -Марвъл ми харесваха с първите си филми за дадени герои, преди да слеят всички вселени в една обща. Тъй като, обаче, именно сливането на вселени е нещо характерно за комиксите, оттук това породи нуждата да кажа (цели два пъти!), че не съм човек, който се кефи твърде на комикси/Марвъл и че не разбира нищо от тях. Това Е субективизъм, но мисля, че всеки има право не него. Четвърто: няма да се обяснявам за коментара за безмозъчните блокбастъри, защото не се познаваме достатъчно добре за подобна критика, но ще ти кажа, че Трансформърс беше един от любимите ми филми, когато излезе. Обичам trashy, pointless action movies. Bad Boys пък е в личният ми топ 25 за всички времена. За мен киното винаги е било и ще продължава да бъде забавление. Не тежки размисли, не дълбоки дидактични мисли. Пето: Майкъл Бей е еталон за МНОГО екшън и разрушения, които често в кино-контекст изглеждат фън. Не за качество. Коментарът ми за него в ревюто изтъкваше точно това от филма -дали е хвалба или критика, мисля можеш сам да заключиш. Шесто: не съм твърдяла нищо за работа и не-работа на комикс логиката. Казах, че не съм в позиция да критикувам Марвъл, защото те работят за безбройните си фенове, към които не се числя. Понякога идеите им не съвпадат с кино-логиката, но носят фенска любов и пари, а филмите им се правят за това, нали? Което обезсмисля тежко анализиране на дефектите на филма, защото той е в канона на Марвълски филм, за Марвълски фенове и като такъв смятам, че оценката ми отрязва мнението ми -7/10 е доста прилична оценка за някой, който почти никога не дава 10-ка на филми. Седмо: Джъстин Тимбърлейк е КАЧЕСТВЕН гилти плежър и в случая това беше комплиментен коментар, а не уронващ качеството на филма такъв. За мен той е адекватен поп музикант, така както Капитан Америка 3 е адекватно лятно забавление, което може и да не ме е издухало, но втората половина си струваше 7-цата като оценка.
И най-накрая -бога ми ако някой фен се почувства обиден, засегнат, смъмрен или посочен с пръст от мен. Именно заради това съм подчертала, че СУБЕКТИВНО не си падам по Марвъл и че не разбирам от комикси. Това не е с цел да се извисявам над останалите и да гледам отвисоко, напротив -идеята е да изтъкна, че не разполагам с капацитета да оценя подобен филм обективно, а мога да го направя само субективно. Ако имах за цел да се гавря с феновете на Капитан Америка, щяхте да разберете. Колкото до това дали трябваше да напиша хапливо весела статия -това не е Батман срещу Супермен и този филм няма нужда от подобни коментари. За всеки случай -извинявам се ако някой се чувства засегнат от ревюто, което в крайна сметка имаше за цел да посочи мен като непросветена.
Към Vivian.
Викаш два пъти.
„Но за жена, която не питае кой знае какъв интерес към комиксите генерално, Марвъл не предлага някаква особена тръпка.“
„За мен марвълските филми отдавна са се слели в една обща амалгама, в която всичко е цветно, весело, добре направено, но ако трябва да съм пряма – не правя кой знае каква разлика между тях.“
„като изключим факта, че всяка година вече има по един летен Марвъл филм и напоследък все се чувствам сякаш това вече съм го гледала“
„в моята непросветена от марвълска гледна точка глава“
Което не е вярно, защото вече трябва да си гледала достатъчно от техните филми, за да разбереш настоящия.
„Но Марвъл са добре известни с това, че не желаят подобен режисьор, а съдейки по бокс офиса на хитовете им – изглежда не им и трябва.“
„Истината е, че марвълската вселена никога не ме е привличала нито на емоционално, нито на визуално ниво“
Това ми се стори повече от два пъти. Дори ми се стори лайтмотива на цялата статия…което е и причината да коментирам, а не че си наплюла любимата ми нова играчка.
Киноманите, че гледат всичко добре, но смятам, че трябва да се съобразяват малко от малко с жанра и общото ниво в него.
Това, че приемаш някои от филмите на Майкъл Бей за еталон в екшъна май обяснява и защо не виждаш, колко по-добри и разнообразни са марвелските (някои от тях) в това отношение.
Че не харесваш кръстосването на различните истории го разбирам чак сега. В ревюто си помислих, че по-скоро недоволстваш как е изпълнено.
За анализирането на марвелските канони – в MCU те са различни от комиксите. За разбирането на поредицата се изисква само да си гледала филмите…при това не много внимателно, защото повтарят, потретват и почетвъртват главните работи. Точно затова всичко, което не ти харесва в тях може да го пишеш тяхна вина, а не да смяташ по подразбиране, как това било подмазване на комикс феновете, а останалите зрители са измамени.
Апропо, точно Transformers е тъпкан с препратки и намигания към старите анимационни шоута, но там това не ти пречи?
С други думи – няма нужда да изтъкваш, че не разбираш от комикси, защото в случая не се и налага да разбираш.
Ако за теб Джъстин Тимбърлейк е качествен гилти плежър…може и да ти повярвам, но ми е странно.
Та лично аз не съм засегнат, защото нито съм фен на Марвел, нито пък мога да се засегна от нечие ревю. Просто коментирам колко по-добро би могло да бъде, ако не се беше обяснявала, как не разбираш комиксите и са ти чужди. Не само че не е нужда да си запозната с тях, но и щеше да е по-ясно изразено какво не ти харесва във филмите. Това за кросовъра не го бях зацепил.
Иха-а-а! Пак филм от комикс-вселената и пак разбунени коментари!!! Приятно е да се четат. В момента съм си у дома, най близкото кино Арена е на над 50 км от мен, трети ден не спира да вали и след като останах силно разочарован от предишните авенджърски филми, хич не изгарам от желание да ходя на кино да го гледам. И това лято май Х-мен ще се окажат пак по качественият филм от комиксовите бъстъри. Но… След като прочетох първото ревю си казах: „Май ще ида да го гледам, че и режисьора е друг, тоя път може би ще е яко.“ След това почнах коментарите и от там второто ревю и си казах: „Май ще го тегля от нета следващата година“.
Лично мнение: Комиксовите филми като почнат да се предлагат като сериозно кино и почва да те гложди да ги оплюеш от всякъде, след като се запознаеш със съдържанието им. Особенно като иде реч за „Вселената на Отмъстителите“. Първия „Капитан“, „Железния“, „Тор“ ставаха. Следващите: не. „Зимния воин“ бе някакъв напомпен екшън със конспиративен сюжет, който издишаше отвсякъде, само бойните сцени струваха. „Тор-2“: цялото шоу го изнесе Локи. Той изнесе и първия „Отмъстителите“. Втория бе зле отвсякъде, ако не го пробутваха за толкова сериозна лента, може би нямаше да съм толкова критичен, но истината, е че след първите 30-минути вече се прозявах и се чудех що не оставих детето само да иде на кино. Може би ако „Марвел“ подхождаха по същия начин както го провят по другите си не-отмъстителни филми, щеше наистина да си е удоволствие да гледаш всеки следващ летен бъстър. Но, не е.
И следващите серии на „Трансформърите“ стават, но там проблема им е в мащабността и още по големия проблем, че не мога да разбера на кой робот да симпатизирам, след като не мога да разбера кой от биещите се е от нашите или от лошите. А това е тъпо… И Майкъл Бей е кофти режисьор, който обаче носи луди пари и ще си прави все по големи бъстъри.
Извинявам се че толкова дълго излезе този коментар, не го бях замислил така.
Ами, добър е филма, но си е типичната пуканка на Марвел. Нищо революционно. Плахo и дори леко размиващо се с останалите филми. Оценката и ревюто на Vivian са си напълно адекватни.
@ АлШу: Не обичам да превръщам дискусия под ревю, статия или новина в някакъв диалог, но пък не обичам и да оставям хората с впечатление, което е чак толкова далеч от истината. Затова:
1. Два пъти са и ще ти кажа защо – първият път е това за жената, която не си пада по комикси, а вторият -заключението, както Killua беше отбелязала. Останалите коментари включват обективни наблюдения -това, че всичките им филми стилистично си приличат не е нещо, което може да бъде оспорвано според мен, така че тук няма субективизъм; както и че всяко лято има по един техен филм, което комбинирано с общата им стилистика би направило разграничаването на филмите мъчно. Аз пак може да съм гледала всичките им филми, но това не ме прави Марвъл спец. Така както ако човек е изгледал всички екранизации по Джейн Остин, не става автоматично много навътре с нея. За мен подобна вселена не е просто филмовата адаптация. От Марвал много ясно на няколко пъти са изказвали сами критериите си, по които подбират режисьори. Коментарът ми там също е обективен, а не субективен и е базиран върху статии за тях самите.
2. Очевидно съм се съобразила с жанра, имайки предвид 7-цата, както подчертах.
3. При Трансформърс не ми пречи, не съм гледала анимационните шоута. И пак поради същата причина с повторенията -допада ми само първата им част, иначе по-натам пак ми е еднакво.
4. И сега, от това ми е най-смешно, но…за първи път ми се налага да се доказвам като фенка на Джъстин Тимбърлейк, но имайки предвид, че преди няколко години ходих специално до Ню Йорк за шоуто му…нека не ти е твърде трудно да повярваш за мнението ми за него. Харесвам го -той е това, което би трябвало съвременна поп звезда да бъде.
Убу.
Тъй като съм на работа и нямам много време да пиша прочувствени послания към т.нар. авторка – Vivian, ще кажа само следното:
– Когато не си комиксов фен, можеш да си позволиш да коментираш сценарий, режисура – ъгъл на заснемане, ефекти и т.н., но е смешно да коментираш неща, от които не разбираш – пък и ревю да правиш даже 😉 Имам редица примери, от написаното от Vivian, но тъй като нямам време ще бъда кратък – Това с родителите не е никакъв туист – всеки ( фен) знае, че Бъки убива родителите на Тони! Както Капитана знаеше това, така и публиката се досещаше – не беше нужно да се крие ( а и сцената с прожекцията на спомените на Тони, веднага след сцената с Бъки и колата беше недвусмислен намек 🙂 ) – ако искаш филми на Нолан или Скорсезе, за да се изненадваш – това не е такъв тип филм!
Скарлет Уитч или Елизабет Олсън – единствената причина да я държат е предполагаемата връзка с Стрейндж. Не развиват героя й, защото изначално тя и брат й – Куиксилвър са деца на Магнито, което по една или друга причина не могат да покажат, за това ограничават героя и до толкова, а и честно казано няма смисъл да я гледаме повече от това, което е. Ако заради актьорски талант трябва да даваме поприще за изява във филма, то тогава защо Дон Чийдъл, Пол Бетани или Марк Ръфалоу нямат по-големи роли? За мен те са брилянтни актьори! 😉
Стана дълго – пфф – шефът ми ще ме излови всеки момент … Но да си кажа за последно – като прочетох това – “ Човекът пантера (или само Пантера май по-скоро)“ и мислех да спра да се самонаказвам, четейки повече от това т.нар. ревю! И ще кажа защо – когато ще пишеш подобна рецензия – независимо дали си харесала или не филма, то поне прояви малко уважение към него и към самата история и персонажи. Защото е обидно 😉
@Vivian: добро ревю, почти напълно съвпада с моите впечатления от филма 🙂
@Разните защитници на правдата: хора, смешни сте.
Daredevil4o, всъщност изказването ти доказва, че хипотезата на Виван е вярна – филмът е само за фенове на комиксите, а останалите са били завлечени насила в киносалона.
И двамата сте в грешка естествено. Смъртта на родителите от ръцете на Бъки беше намекната доста дебело още в началото и сюжетната изненада се предполагаше да е само за Тони Старк, не и за публиката.
Не че целият сюжет е велик и безгрешен, но точно този момент не е задължително негатив.
Още по-смешно е да наричаш написаното от Вивиан ревю 🙂
Daredevil4o – май 9th, 2016 в 10:07
– Когато не си комиксов фен, можеш да си позволиш да коментираш сценарий, режисура – ъгъл на заснемане, ефекти и т.н., но е смешно да коментираш неща, от които не разбираш – пък и ревю да правиш даже 😉 Имам редица примери, от написаното от Vivian, но тъй като нямам време ще бъда кратък – Това с родителите не е никакъв туист – всеки ( фен) знае, че Бъки убива родителите на Тони!
–
Дообре…
Не съм гледал филма, не съм чел и комиксите, обаче НАВСЯКЪДЕ където се споменава адаптацията, се казва, че общото между филма и оригинала е съвсем малко, да не говорим колко дебело се подчертава, редовно, че филмовата и комиксовата вселена са отделни една от друга. В този смисъл, това, че в комиксите Бъки убива родителите на Тони Старк, няма никакво значение във филмите.
Всъъъъъщност…. PLOTWIST …. в комиксите Бъки няма нищо общо със смъртта на родителите на Старк 😀 Нищичко. Но слуховете, че може да направят тази врътка във филмовата вселена, се въртят из нета от близо две години. На мен много ми хареса как беше реализирано на филма. И имаше доста добър ефект.
Но остро не съм съгласен с Daredevil4o (хубав ник!) за Скарлет Уитч. Не мисля, че я държат заради някаква връзка с Доктор Стрейндж – за момента не е обявено, че тя въобще ще участва във филма му, а и двата персонажа нямат особена връзка. За сметка на това братята Русо казаха, че имат планове за нея в следващите Авенджърс филми.
И категорично не съм съгласен, че „тя изначално е дъщеря на Магнито”. В комиксите Уонда и Пиетро са деца на Магнито от… 1982-ра. А са Авенджъри от 1965-та (само след изключително кратка няколкомесечна суперзлодейска кариера). Тоест имат близо двайсет години, в които с тях има страхотни истории за това как са АВЕНДЖЪРИ, как са герои. Личността на Уонда е много, много разгърната в Авенджърс комиксите десетилетия преди издателите да решат да направят героинята дъщеря на Магнито. Всъщност Уонда и Вижън са персонажите, които в старите комикси са най-развиване в Авенджърс поредиците. Другите герои – Капитана, Железния, Тор – си имат собствени поредици, затова личните им истории се разказват там. Уонда и Вижън не са имали собствена поредица, с изключение на една-две минисерии, затова техните истории и характери се развиват точно в Авенджърс комиксите. Героинята има огромен потенциал.
А колкото до представянето й във филма – адски съм доволен 😀 Ролята й беше малка, но ключова. Хареса ми как Кап е много бащински настроен към нея, как се грижи и я успокоява и се държи като истински ментор. Харесаха ми с Вижън, всичките им сцени и диалози бяха чудесни. Те са сред любимите ми комиксови двойки и никога не съм се надявал, че ще ги видя на голям екран как готвят заедно и флиртуват и си говорят за произхода и страховете си <3 И Уонда имаше една съвършена реплика, много съответстваща на персонажа – “I can’t control their fear, only my own.” Това ми е сигурно любимата реплика от целия филм.
Нямам търпение за още Скарлет Уитч!!!
ОК, признавам – бях афектиран от написаното от Vivian написах няколко глупости, но всеки си има мнение – щом това е нейното, аз го уважавам и приемам! 🙂
Относно Скарлет Уитч – по-скоро съм афектиран от Елизабет Олсън – много противен човек, същата като сестрите си и може би от там развих антипатия към героинята й! А и никога не съм бил фен на вещицата …
Според мен, братята Русо ( дано винаги си останат братя, а не станат … сестри 🙂 ) свършиха чудесна работа – пресъздадоха много добре героите и действията, особено екшън сцените бяха на много високо ниво за разлика от Зак Знайдър, чийто сцени бяха толкова хаотично заснети и пресъздадени, че ме заболя главата, и отново за разлика от Закич, представиха много добре гледните точки на героите си! С право филъмът не размаза всичко живо, просто защото това ще направят двете части на Infinity Wars – за това достатъчно добре ни подготвят за тези два филма 🙂
В крайна сметка, няколко дена по късно го гледах, заради хлапето. Ами… Определено е по добър от предишните Авенджъри, но отново бойните сцени бяха най добрият плюс. ОК, опитват се да вкарват повече сериозност, повече драма и им се получава, но след това пак бягат по тъча. Добрите без да искат избиха невинни, супер-разчупване на клишето. Лошия е невзрачен обикновен човек, супер, все едно е евтина версия на Лекс Лутър. Поне този път не показаха Танос, че то стана банално в 5 поредни филма най силния злодей, да хваща 3-разредни злодеи да му вършат работата. Образа на Бъки пак издиша. Добре, тоя е форматиран десетки пъти, но все дава анамолия. Случвало ми се е в работата и все още няма обяснение на това. Но във втори пореден филм нашето момче не знае добър ли е, лош ли е, ами вземете някакво решение де. Тони Старк всъщност играе Робърт Дауни, а не отбратното и отново му се получава, това е голям плюс за филма. Кап пак не знае какво да прави: типично по шапкарски дето се вика. Останалите персонажи просто си имаха своите 5 минути слава и толкова, някой за да промотират бъдещите филми с тях, другите за евентуално продължение на вече съществуващите за тях. Скарлетката-пак все така неадекватна и от втория Авенджър, Мравката-доколкото помня от филма за него тоя тип беше уж пацифист, ама тук нещо не бе фен на мирното разрешение. И като за финал: само на мен ли ми се струва, че от Вижън би излязъл страхотен злодей, особенно с този пуловер, а и той свали Бойнатата тенекия, уж по погрешка.