Железният човек 2

Режисьор: Джон Фавро
В ролите: Робърт Дауни Джуниър, Дон Чийдъл, Гуинет Полтроу, Мики Рурк, Скарлет Йохансон, Сам Рокуел,
Самюел Джаксън, Джон Фавро, Пол Бетани (глас)

Автор: Роланд

     След като първият Железен човек се оказа неочакваният шедьовър на сцената на летните комиксови филми, хайп-машината на Холивуд реши да осуети всички шансове на продължението да е поне на същото ниво, заливайки света с толкова високи очаквания и (подозирам) налагайки толкова много малоумни изисквания на продукцията, че Железният човек 2 прилича повече на реклама за играчки, отколкото на реален филм.
     Също като другият актуален летен хит – Принцът на Персия – и втората история за мулти-милионера плейбой Тони Старк (Робърт Дауни Джуниър) и неговият роботизиран костюм страда от синдрома на захарния памук – забавно, лепкаво и занимателно по време на консумация, но напълно забравено минути след поглъщането. Историята се върти около личните терзания на Тони по повод очакванията на света към Железния човек и факта, че готината синя лампа, която го поддържа жив, всъщност го и убива. Междувременно Пепър Потс (Гуинет Полтроу) припърхва нервно и отчаяно наоколо в спонтанни пристъпи на сексуална фрустрация, Зъл Руски Учен Алкохолик (Мики Рурк) крои коварни планове, Смешен Жалък Оръжеен Магнат (Сам Рокуел) се опитва да детронира Старк от трона на военните поръчки, а за да не сме принудени да търпим само спонтанните пристъпи на сексуална фрустрация на Гуинет, ни се дава и горещата Натали Ръшман (Скарлет Йохансон) и тайната й самоличност на Жестока Мацка С Черно Кожено Трико.
     Историята, прочее, е горе-долу това. В микса са добавени много механични джаджи, роботи, електричество и камшици, но уви – няма белезници, нито ball-gags. При все очевидната си липса на ангажираност със сюжета, Железният човек 2 забавлява много и има няколко ценни момента, както и достатъчно здрав екшън, за да не изтъпее.
     Актьорските изпълнения са професионални и неангажирани. Дауни Джуниър изглежда, все едно му е омръзнала ролята и просто минава през рутинираната си пичовост без да остави ярък спомен за героя си. Сам Рокуел, който принципно е убийствено добър актьор, тук е някакъв невротичен невестуляк, който повече дразни, отколкото забавлява, и потенциалът на човека не е използван изобщо. Скарлет, милата, си има май само два типа роли – на ай кенди и Дълбоко Драматични. Вярвам няма нужда да обяснявам тази от кои е. За Гуинет Полтроу газова камера. И още една за Чийдъл. Джаксъновият Ник Фюри пък се държи като травестит...
     За останалото няма много какво да се каже. Камерата има благоприличието да следи екшъна достатъчно отблизо, но така, че да виждаме какво все пак става. Музиката е трепач (саундтракът буквално е албум на AC/DC впрочем), ефектите са нинджа (дори драматично скучните блъскания на две неуязвими метални човечета успяват да не омръзнат много) и като цяло единственият грях на филма си остава забравимостта му. Която обаче е люта. Буквално минути след като го изгледах, вече не помнех нищо от него. А хем съм фен.
     При все което обаче по-скоро бих препоръчал Железният човек 2, особено ако ви е харесала първата част. Филмът не е на нивото на оригинала, но не е и реално лош и си струва да се види на кино. Просто можеше да... оставя някаква следа след себе си.

Оценка: 7/10