Вината за тази популярност на (уж) най-хуманната човешка професия може да се търси в телевизията с нейната страховита върволица от прочувствени медицински драми, които създават някакъв странен романтичен ореол около цялата история пациент-лекар-болест и насаждат у невинните люде нездравословни представи за човеколюбие и алтруизъм. Да, безспорно е приятно да знаеш, че някъде там има мили и добри хора, които самопожертвователно се борят, за да можеш ТИ да си здрав. Виждали сме ги по телевизията, като почнем с д-р Куин, лечителката, та стигнем до Спешно отделение. Не може да не са истински, щом ги показват по телевизията? Нали? Нали?Нали-нали. И така до първия момент, в който ти се наложи да влезеш в болница – било по болест, твоя или на близък, било заради образованието си. Защото тогава ти става ясно, че по-коравосърдечни и цинични копелета от лекарите НЯМА. Разбира се, можеш да се скандализираш. Можеш да се отвратиш. Можеш, ако си по-философски настроен, да свиеш рамене и да потърсиш някой медицински сериал, който за разнообразие да е по-близо до реалността.
Напоследък можеш и да го намериш...
Първият епизод на Д-р Хаус се завърта по FOX на 16 Ноември 2004-а. Днес, 3 години, 4 сезона, 82 епизода и няколко Еми, Златен Глобус и редица други по-дребни награди по-късно1, сериалът продължава да се радва на огромен зрителски интерес.
Както във всички подобни телевизионни отрочета, и тук всяка серия е посветена на безмилостната битка между
медицината и болестта, като съществената новост е, че болестта е винаги много, много екзотична. Или ако не е, дори тогава успяват да я направят такава като разболеят от нея някой, който изобщо не е в преобладаващата статистическа вероятност да я пипне (ех, лупус, лупус…). Кажете сбогом на тривиални неща като катастрофи, огнестрелни рани, изгаряния, обикновени, па макар и тежки, заболявания и прочее. Добре дошли в света на кримката с медицинска насоченост, в мъглявия свят на клиничната лаборатория (вместо криминалната), която трябва да идентифицира гадния микро-престъпник.
Няма шест-пет – ако случаят не представлява диагностично предизвикателство, д-р Хаус не го поема. И ако не сте забравили съвсем биологията и химията от училище или пък материята ви интересува направо на професионално ниво, този сериал е вашата манна небесна, вашата Мека на сай-фая, отговорът на вашите молитви за качествено криминале. Ако пък сте прекалено далече от въпросната проблематика, винаги може да пълните очи и уши с гениалните изродщини, които един от най-добрите диагностици в света бълва без почивка. Защото това е д-р Хаус – един Шерлок Холмс в научно-фантастична докторска престилка (когато се смили над горката Къди и сложи такава), поръбена с обилна доза от най-зъбатия цинизъм и сарказъм. Три в едно, за всекиго по нещо. Какво повече би си пожелал човек?
Е, намират се и критикари, които да пропищят, че всички епизоди следвали някакъв алгоритъм и че персонажите (освен Хаус) били плоски и недоразвити, забравяйки, всъщност, че както и заглавието показва, това не е стандартната медицинска мелодрамичка, в която ни занимават с терзанията на целия болничен персонал, плюс болните, ами си е филм за Хаус. Геният Хаус. Социопатът Хаус. Наркоманът Хаус. Останалите са сложени там с единствената цел той да се гаври с тях и като такива се справят повече от чудесно. Но ако същите тези хулители си бяха направили труда да гледат сериала, вместо да го плюят след 5-6 епизода, щяха да видят, че чрез Хаус и неговите цинични подигравки, чрез абсолютното му пренебрежение към всичко лично и интимно, периферните герои получават образ, изграден не от директно сдъвкани и изплюти сцени, а от дребни детайли, подадени по малко и със стил.
Всъщност, ето по няколко думи за всеки от участниците:
Д-р Грегъри Хаус (Hugh Laurie) ака 'аз съм твоят Господ Бог'. Хаус е…, той е…, в най-добрия случай труден за описване – гениален, циничен,
мизантроп, наркоман, арогантен, максималист, егоист, непукист, подигравателен, с огромни изисквания, непримирим, безскрупулен и още много други неща, повечето от които вероятно негативни.Целият сериал се крепи на този образ – лекар, който мрази хората и чието кредо е "Всички лъжат!". Това донякъде обяснява и умението му да общува с околните, по-точно липсата на такова. Дори близките му приятели трябва да приемат факта, че приятелство с Хаус означава да даваш много повече, отколкото да получаваш.
Травма в миналото, която поради лекарска грешка му е струвала част от мускулите на бедрото, е причината в настоящето да се тъпче с огромни дози болкоуспокояващи, към които отдавна вече има наркотична зависимост.
Особеното при Хаус е, че противно на нормално очакваното от един лекар, той не обича пациентите си (даже не ги харесва, дори не ги търпи всъщност), той обича болестите им. Затова оставя прегледите, лабораторните анализи и снемането на анамнезите на шерпите от екипа си, освен ако личната му намеса не е абсолютно наложителна (или ако не му докарат някой малформиран изрод или супер яка мацка, с които да се позабавлява визуално). Той само каталогизира в мозъка си събраната информация и лекува заболяването, без да му пука особено за пациента. Често е готов да съсипе емоционално близките на пострадалия, или да престъпи моралните и юридически правила, ако счита че това ще му помогне да реши загадката, която дадена болест представлява.
Център на неговата вселена са медицината и всичките й детайли.
Той е всъщност един доста истински доктор...
Д-р Джеймс Уилсън (Robert Sean Leonard) ака 'защо продължавам да те търпя, Хаус'. Горкият Уилсън е 'многострадалната Геновева' на сериала. Изключително добър специалист по онкология, неговата реална функция е на лична играчка на Хаус. Последният се гаври с него, подиграва го, муфти го за рецепти за Викодин, злоупотребява с кабинета и пациентите му и т.н.Като истински приятел, Уилсън се стреми да направи най-доброто за Хаус, дори това да му струва гнева на въпросния неблагодарник. Понякога в стремежите си да помогне, успява да вкара и себе си в белята и обикновено си го отнася доста повече от самия виновник.
Въпреки милозливия си характер, Уилсън понякога успява да демонстрира и доста брутално чувство за хумор, Грубите надигравания, които двамата приятели си устройват в почти всеки епизод, са едно от най-забавните неща в сериала. Невинаги Хаус излиза победител.
Това безрезервно и извратено приятелство е доста странно, но след три провалени брака, явно отношенията с Хаус са единственото що-годе постоянно нещо във времето за Уилсън (ако и да не му осигуряват редовен секс) и той прави всичко по силите си, за да ги защити. Жив да го ожалиш, ей!
Д-р Лиса Къди (Lisa Edelstein), ака 'ела ми надникни в деколтето'. Дамата, която с всеки следващ сезон носи все по-дълбоки деколтета и която скоро ще трябва да тръгне гола до кръста, защото май по-дълбоко от това няма накъде.
Все още млада и красива, тя вече е декан, администратор и член на борда на болницата. На нея се пада неблагодарната задача да върви след Хаус и да се опитва да оправи хао(у)сът, който той предизвиква, обиждайки този или онзи, или престъпвайки за пореден път разни писани и неписани закони. Горката Къди най-редовно е между чука и наковалнята, докато се старае едновременно да запази най-добрия си лекар – Хаус – и да съхрани реномето на болницата си.Между нея и Хаус цари постоянна битка за надмощие, която в определени епизоди има направо потресаващи примери, като случай, в който Хаус възлага на начинаещи лекари, опитващи се да го впечатлят, нелеката задача да му доставят прашките на Къди или друг, в който всички останали от главните герои се басират точно кого ще имитира човек, който поради заболяването си приема характера на най-властната и доминантна личност в близкото му обкръжение.
Тя е тази, която редовно заставя Хаус да дава задължителните си дежурства в клиниката към болницата, от които той се опитва да изкръшка по всякакъв начин, тъй като там му се налага да се занимава с отегчителни и лесни случаи и (още по-лошо) да толерира досадни индивиди. Връща й се тъпкано, за което.
Следва триото подчинени на Хаус. Както може да се очаква от един добре обмислен екип, то покрива всички възможни медицински нужди. Освен това в него има богат връзкар, жена и афроамериканец, за да няма обидени социални кръгове и за да може Хаус да пусне на спокойствие всичките си груби юпи, сексистки и расистки шеги.
Д-р Робърт Чейс (Jesse Spencer) ака 'Хаус е прав'. Най-дълго работещ под чехъла на Хаус, Чейс е склонен да се движи по пътя на най-малкото съпротивление, като това понякога включва и доста безскрупулни проявления. Въпреки дупеблизането и факта, че позицията му при Великия е осигурена с помощта на богатото му татенце, русокосият хубавец, чиято коса е постоянна жертва на присмеха (или завистта, по-скоро) на Хаус, всъщност е доста добър доктор. Като специалист по спешна медицина, той е този, който обикновено предлага по-стандартните диагностични възможности, които са на практика, това, за което всеки един реален лекар мисли на първо място.Бел. Алексис – май не мога да устоя да спомена, че беше дискретно намекнато, че той е бил/е част от D/s, BDSM сцената в един от епизодите, когато той разпозна D/s отношения от един бърз поглед.
Д-р Алисън Камерън (Jennifer Morrison) ака 'това е или лупус, или васкулит'. Досадница и половина, която прекара два сезона, правейки мили очи на Хаус, въпреки че той откровено я реже, а освен това може да й е баща. Като специалист по имунология, нейната функция е да изрежда автоимунни заболявания, които (колко изненадващо!) най-често не са верни.Забавна е и причината, поради която е наета от нашия гений. Тя е в екипа не защото била най-добрата кандидатка, а защото била най-красивата, а шефът искал като гледа някого по цял ден, този човек поне да е благ за окото. И ако това не е солиден аргумент ала Хаус…
Тя е будната съвест на екипа и заедно с Уилсън осигурява на зрителите добрата стара "Спешно отделение" мелодрама. Тя е и тази, която плаче за малки сритани кученца, за обидени и бити от мъжа си жени, за зарязани от децата си старци и т.н. Схващате картинката. С една дума – досадница, както казахме.
Д-р Ерик Форман (Omar Epps) ака 'това е мозъчен тумор, Уилсън или Гилен-Баре'. Господин-доктор-неврологът е нает на работа по също толкова оригинални причини, колкото и госпожица-красивата-докторка. Мотивът на Хаус да го
избере е, че Форман, бидейки чернокож, се предполага да има солиден опит във взломаджийството. А когато си отявлен мизантроп и изрод и не вярваш на пациентите си, единственият начин да получиш достоверна информация за тях, е като пратиш екипа си да проникне нелегално в дома им.Той е хладнокръвен, самоуверен и способен да се опъне на Хаус, ако счита, че последният е в грешка. В голяма степен Хаус е това, към което Форман се стреми и в което е на път да се превърне.
За нивото на актьорската игра говори респектиращото количество сериозни награди, (част от които дадени конкретно за участието в Д-р Хаус), с които тримата доайени Hugh Laurie, Lisa Edelstein и Robert Sean Leonard могат да се похвалят в актьорския си стаж.
Лори е просто феноменален и с лекота изнася целия сериал на гърба си. Английският комик очевидно е създаден за тази роля и превръща Хаус в един от най-добре изиграните и харизматични персонажи в историята на киното.
Къди и Уилсън също са разкошни. Дори тримата новобранци Jesse Spencer, Jennifer Morrison и Omar Epps се справят отлично на фона на гореизброените титани. Omar Epps е особено добър.
Разбира се, този иначе прекрасен сериал има и някои кусури. Примерно понякога се забелязват неизправности от медицинска гледна точка – грешки, които всеки с най-общи медицински познания може да разпознае, има ги и тези, които би хванал някой специалист.
Не е много реалистично да видиш как Хаус проверява състоянието на нечии черва като ги премята в ръце на 40 санта над оперативната рана сякаш са наденици. Не е и нормално едно заболяване, за което по време на обучението поне у нас ти се набива в главата, че не можеш да си позволиш да пропуснеш и което има изключително характерна клинична картина, да бъде обърквано с десет други и през цялото време да липсват двата му основни симптома, които се появяват дори преди всички останали клинични прояви (без да спойля диагнозата – тук визирам епизода 'Love Hurts' – бел. Алексис)2.
Но на фона на всички други медицински сериали, който са заливали малкия екран, този блести като диамант сред пластмасови копчета.
Липсва напрегнатият екшън на Спешно отделение, който уви не е чак толкова реалистичен. Слава богу, липсва и невероятната концентрация на хормони и секс, които дефинираха Анатомията на Грей. Не че тук няма екшън или секс (напротив, свидетели сме дори на това как Хаус си купува проститутки), просто са представени реалистично и не са център на цялата драма. Тук, както в никой случай досега, фокус на сериала е медицината, както я вижда Хаус, тоест медицината и Хаус.
Във визуално и музикално отношение, сериалът също е на високо ниво. В почти всеки епизод ни показват доста стресиращи и реалистично изглеждащи процедури (примерно като вкарват игла в окото на пациент, като правят разрези, като има изкървяване отнякъде и т.н.). Ако сте със слаби стомаси, може да ви дойде в повечко.
Има и красиви компютърни анимации, при които ни демонстрират нагледно какво се случва в кръвния поток или в някой орган.
Саундтракът е страшно стилен и се състои от произведения на знаменитости като Rolling Stones, Joe Cocker, Dave Matthews, Louis Armstrong, The Who… И това само в първи сезон. Откриващият инструментал на телевизионните версии е сглобен от началото и края на песента Teardrop на Massive Attack и е страшно въздействащ. В DVD-тата, заради проблеми със авторските права е използвана друга тема, композирана специално за сериала. Самият Хаус, бидейки добър музикант, от време на време сяда да демонстрира уменията си в уединения си апартамент пред пианото.
Та в заключение… Ако някога сте гледали медицински сериал и ви е харесал, шансовете, че този ще ви хареса повече, са 99 %. Останалият един процент е за тези, които вярват, че медицината се ограничава до това кой с кого се оправя, по колко пъти и в каква поза.
Ако сте хванали някой епизод по коя да е кабеларка и ви е заинтригувало, значи сега е моментът да изпиратствате (колежката има предвид 'да си набавите', ШД не поощрявя пиратството... :Р – бел. Клио) всички сезони и да седнете да гледате сериала.
Ако пък си нямате идея, може би самият факт, че две личности, които в много малко случаи са на едно мнение, са харесали този сериал, е добра причина да го пробвате. Няма да е голяма загуба, нали?