Фантастичните сериали, които не бива да пропускате

Супергеройски сериали

Друг поджанр с много дълга история. Последните няколко години, особено 2015-а, бяха изключително благи за любителите на супергерои, а всъщност качествените адаптации на любими комиксови поредици привлякоха на своя страна и нефенове – със силна история, качествено заснемане и доза реализъм. Особено осезаема е доминацията на телевизионните сериали във вселената на Marvel. Случайно или не, и трите ни предложения идват именно от нея.

Агент Картър

Trip

I don’t need a congressional honor. I don’t need Agent Thompson’s approval or the president’s. I know my value. Anyone else’s opinion doesn’t really matter.

Агент Картър трябваше да запълни сезонната дупка в иначе препълнения супергеройски и суперагентски график на кината и телевизиите, обсебени от марвълската сапунка. Сега може би очаквате някакъв обрат в стил „но сериалът се оказа толкова повече“, а това не е точно така. Първият сезон обаче определено се запомни много повече, отколкото се очакваше, оказа се интересна чарлстонова стъпка встрани от светоизместващите тенденции в сюжетите на марвълските творения, и като че ли – от всички тези творения, несъздадени от Джос Уидън, – най-успешно до момента претвори уидънското усещане за работещ ансамбъл от герои.

Пеги Картър (Хейли Атуел) е ключов фактор за успеха на сериала. Макар да е героиня от донякъде стереотипен английски (и феминистки) сой – набита, с безупречна, изсечена челюст и дикция и стряскащ поглед,  – сценарият неведнъж ни напомня, че колкото и да свикнахме в последните години с героини, които с презрителна усмивка слагат в малкия си джоб мъжкарчетата край себе си, преди 60-70 години дори на подобни жени им се е налагало да преглъщат петльовщината им, пък било то и докато скърцат тихичко със зъби и мърморят под нос.

Различните начини, по които мъжете край Пеги я възприемат, и компромисите ѝ в работата с  тях, са един от основните източници на интерес в първите осем епизода от премеждията ѝ. Друг интригуващ момент са взаимоотношенията ѝ с герои като Хауърд Старк (Доминиг Купър) и Джарвис (Джеймс Д’Арси), които познаваме едва косвено, при това след края на житейския им път. Именно това уплътняване на охарактеризиращата ги парабола, чиято форма всъщност вече ни е известна, лично мен ме привлича силно, тъй като много от събитията около тези герои и проявленията им в разцвета на силите им резонират с легендите им като исторически фигури.

Предвид увереността на изпълнението, интригуващия замисъл и гореспоменатото „запълване на празнини“, ще ми се повече сериали да поемаха рисковете, които Агент Картър поема, и подобно на него да обогатяват телевизионната атмосфера.

Daredevil

Dr. Horrible

My grandmother, she was the real Catholic. Fear of God ran deep. You’d have liked her. She used to say, „Be careful of the Murdock boys. They got the devil in ’em.“

Макар в последните няколко години да се наблюдава същински бум на супергеройски заглавия от рода на Arrow, Flash и Agents of S.H.I.E.L.D., едва този април видяхме, че комиксовите сериали могат да бъдат не просто забавно безмозъчно развлечение, но и истински сериозни проекти, способни да удовлетворят дори зрителите с по-изискан вкус. Ако трябва да потърся филмов еквивалент, бих казал, че Daredevil е подобен на Batman Begins и Dark Knight, защото изглежда сериозно и реалистично, но не е напълно идентичен с тях, тъй като е лишен от претенциите за значимост и уникалност на Кристофър Нолан. Вместо да се срамува от своя комиксов произход, Daredevil го приема с гордост и използва най-доброто от дългогодишната история на Мат Мърдок, за да създаде качествен тринайсетчасов разказ за един от най-обичаните герои на Марвел.

Деърдевил обитава вселената на Железния човек, Тор и Капитан Америка, но животът му е доста различен от техния. Докато те са епични герои – бият се със страшни всемогъщи злодеи и спасяват целия свят (или поне цяла Америка), – то Деърдевил е уличен герой и се бори за опазването на квартала от местни престъпници и мафиоти. И именно в това се крие чарът на сериала – Daredevil е история за обикновените хора, търсещи справедливост в един зловещ и мрачен свят. Мат Мърдок, изигран перфектно от Чарли Кокс, не е сам – на негова страна са младият адвокат Фоги (Елдън Хенсън), обвинената за убийство секретарка Карън (Дебора Ан Уол), журналистът Бен Юрих (Вонди Къртис-Хол) и медицинската сестра Клеър (Росарио Доусън). Всеки от тях се бори по свой собствен начин срещу мрака в света, но макар методите им да са различни, каузата им е обща. А големият им враг е Уилсън Фиск (Винсънт Д’Онофрио), нетипичен злодей, който, в добавка към ролята си на антагонист, получава и любовна история – една от най-особените и въздействащи любовни истории, които Марвел някога са разказвали.

Плътният сценарий, качествената режисура и абсолютно феноменалната хореография превръщат Daredevil в сериал, който задължително си струва да изпробвате.

Jessica Jones

Dr. Horrible

Would you put day drinking under experience or special abilities?

Още преди Daredevil да пожъне успехи, Марвел и Нетфликс бяха подписали договор за четири комиксови сериала, чиито герои след време да се обединят в специален мини-сериал, The Defenders, подобно на членовете на Отмъстителите от филмовата вселена, които имат както самостоятелни заглавия, така и екипни филми. Вторият сериал от поредицата – Jessica Jones – пристигна няколко месеца след Daredevil и се оказа напълно различен от първия. Но все така готин, просто по друг начин.

Джесика Джоунс е не просто главна женска героиня, тя е изключително нетипична главна женска героиня. Тя пие, псува, изпуска си нервите, държи се грубо, удря и рита, преди да говори, действа импулсивно, допуска грешки. Но именно тези нейни несъвършенства, именно този неин категоричен отказ да влезе в клишето на добрата, състрадателна, скромна и героична светица, я прави толкова уникална и великолепна. Джесика не е високонравствен пример за подражание, но не е и карикатурен комедиен образ. Тя е истински, пълнокръвен човек – сложен и многопластов.

Интересен е начинът, по който сериалът избира да изгради силите и слабостите на своята героиня. След катастрофа, отнела живота на родителите ѝ, Джесика се сдобива със свръхмощ. Съответно злодеят в нейната история не е физически – Джесика би могла лесно да сгази когото и да било, – а психологически силен. Той притежава способността да влиза в съзнанието и да ѝ заповядва какво да прави. Намирам това за особено интересен коментар за трудностите, с които се сблъскват жените – в крайна сметка най-опасният враг на Джесика не е страшен, понеже може да я пребие, а понеже може да я принуди да върши това, което тя самата не желае, понеже ѝ отнема свободата на избор, понеже може да ѝ нареди „Усмихни се!“ и тя е длъжна да го направи.

Кристер Ритер е великолепен избор за ролята на Джесика. Тя не е едра, здрава и мускулеста, а дребна и слабичка, изключително крехка на вид. Не изглежда като безумно силен човек, не е някой, от когото хората биха очаквали впечатляваща мощ. Но идеята е, че именно в тази жена – слаба, малка, със съсипана психика – се крие невероятна сила. Аз лично мисля, че не е лошо да има повече такива супергерои.