Game of Thrones, Season 3: Episode 1 – Valar Dohaeris
Създател: Дейвид Бениов, Д. Б. Уайс, Джордж Мартин
Сезони: 3
В ролите: Питър, Динклидж, Лена Хеди, Мишел Феърли, Чарлс Данс
Е, трети сезон най-накрая е тук и чакането си заслужаваше. Valar Dohaeris разбира се не е особено фокусиран, защото ролята му е да ни запознае с всички основни сюжетни линии. Но пък въпросните, както знаем от книгата, са феноменални. Специално линията на Денерис има особено впечатляващо начало, което някакси успява да не е тотално опорочено от факта, че го има във всеки трейлър. Всъщност нейната линия е най-интересната, редом с тази на Тирион, в която за първи път виждаме колко дълбоко стига презрението на Тивин Ланистър към собствения му син.
Пейсингът е великолепен. Сцените преминават плавно една в друга точно преди да доскучаят, интеракцията между героите е на страхотно ниво. Практически няма сюжетна линия, която да не е променена, но след масивните разлики между втори сезон и Сблъсък на крале, това се очакваше. Една от по-сериозните промени – разкриването на Баристан Селми още с появяването му – е оправдана от медиума – докато в описание в книга можеш да криеш идентичността на даден персонаж, когато зрителите го виждат на екрана, това е невъзможно. Събитията отвъд Стената изглежда ще протичат най-близо до описания в книгата начин, плюс – ГИГАНТИ!!! Сиърън Хайндс е абсолютно великолепен Манс Рейдър (но той си е великолепен по принцип) и нямам търпение да видя как ще се впише в събитията от пета книга, където е по-централен. Кралски чертог е в затишие, но зачатъците на новата интрига – тази между кралицата и Марджори Тирел – са налице, а сцената със Санса и диалогът между Шае и Рос е особено силен. Линията на Давос скипва няколко десетки излишни страници и прави конфронтацията му с червената жрица много по-директна и радваща.
Очевидно е и че бюджетът на епизода е голям. Гигантът е впечатляващ, а сцената с драконите на Денерис на кораба е направена практически САМО за да може човек да се кефи на огнедишащите твари. Накрая има и Зъл Зелен Фентъзи Скорпион. Единственият ми страх е, че е възможно това да е несъразмерна част от бюджета и в следващите епизоди пак да се наслаждаваме на черни екрани, проспани битки и епични епичности зад кадър. То и този започва с резултата от битката с Другите отвъд Стената – явно зомби-мечката е щяла да им дойде в повече.
Прави впечатление и липсата на важни линии като тази на Бриен и Джейми, която е в самото начало на книгата и съответно бях изненадан да не я видя в отварящия епизод. Бран и Аря също липсват, но те са по-второстепенни. Предвид обаче колко фокусирана върху Джейми Ланистър е Вихър от мечове, се надявам да видим повече от тези двамата в скоро време.
Независимо от някои дребни недостатъци и от цялостната си разфокусираност, Valar Dohaeris е много силен начален епизод и обещава стабилен сезон. Надеждата ми е, че тъй като десетте епизода ще покриват само половината книга, ще има повече време за развитие на герои и събитията няма да изглеждат толкова насилени и съкратени, колкото бяха в предния сезон.
Оценка: 7.5/10
Това ревю ми хареса най-много от трите , но и другите 2 бяха интересни. Много добра идея за седмични ревюта , досега можех да чета такива в западни сайтове .
Pavel, коментарите се виждат еднакво под всички части на материала и не става ясно кое точно ревю ти е харесало, така че е добре да уточниш 😉
На някои хора фенбоизма им си личи отдалече 🙂
Добри ревюта, както винаги, но моите впечатления от епизода са малко по-смесени, въпреки че и аз умирам от чисто фенски кеф.
Основно несъгласие с една от забележките (мисля, че беше на Роланд) – за мен е голяма грешка, че е съкратено времето на Давос, прекарано на острова. Вярно, гони се график тук, но според мен за едни 5-10 минути можеха да покажат страданието, жаждата и лудостта на Давос, и диалозите които води с различните си видения. Точно времето на острова е повратен момент за Давос, който окончателно го обръща срещу Мелисандра, и го връща в лоното на Седемте. В случая аз поне получих впечатление, че механично се следват насоките на книгата, без напълно да бъде показана вътрешната мотивация.
Извън това, липсата на бюджет малко е поосакатила северняшката линия – без да броим, че Джон Сняг не ме радва като актьор. Манс също не ме радва, човекът играе супер, но твърде много прилича на индианец, и някак му липсва енергията, струяща от Манс на моите представи. Тормунд и Игрит радват, както и цялата линия в Кралски Чертог. Марджери много ме радва с играта си, дано да продължава така!
Моето мнение най-много с Демандредовото се покрива като цяло. Беше ми по-скоро скучен епизодът (с малки изключения.) 🙂 Нямам търпение да видя Джайм и Бриен, те си ми бяха любима сюжетна линия, та ми е интересно как ще ги представят там нещата.